моля,помогнете-не иска да влезе в детската градина

 Донита,изживях този кошмар...Не искам да си спомням.Синът ми тръгна на ДГ точно на 3 години.Плачеше всеки божи ден,правеше сцени в коридора.Започва да плаче още в нас,по улицата малко поспира и като наближим градината,пак с пълен глас.Май това се оправя с времето.А ти имай търпение.Чувствително е детето ти.Нашите лелки и госпожи са страхотни,обичат децата,усмихнати са винаги.Значи проблемът не е в тях.Аз мислех,че синът ми ще свикне бързо,но уви.Вече е на 5г.9м. и преди 2-3 месеца пак имаше една такава сълзлива история.Така че,търпиш,страдаш и чакаш да отмине.

Да, има деца, които никога не свикват с градината.
Много ясно си спомням всички подобни дечица, минали през моята група.
Каквото и да правехме, колкото и да бяхме внимателни с тях и пр. и пр.,
те никога не заобичаха градината. Не си играеха с децата, не създаваха контакт с нас,
плачеха винаги сутрин и бързаха да си тръгнат вечер.Просто си изтърпяваха престоя по някакъв начин.

Аз също съм била такова дете. Не исках и не исках да стоя на градина.
Дори като си спомня миризмата и ме побиват тръпки.
Исках при мама и това е.

Явно госпожите се стараят и полагат усилия да му помогнат.
Дай му още малко време. Когато го оставяш, нека веднага се опитат да го ангажират с нещо.
Или постой с него в групата. Направете един пъзел заедно и тогава тръгни.

Болна тема. Дъщеря ми също не иска да чуе за градина. Реве по пътя и в градината. Не мога да се откъсна от нея за да си тръгна. По цял ден била хваната за ръката на госпожата. Много е притеснителна, не обича избухливите и крещящи деца. Опитвала се да се заговаря само с по -тихите. Много ми е мъчно, но трябва да е сред деца. Не може цял живот да е хваната за полата ми. Сега чак не ми се ляга, като знам утре сутрин какво ще е.

Не мога да дам съвет, защото тепърва ми предстои... След около месец, дъщеря ми ще тръгне на ДГ (на 2 г. и 7м) и съм почти сигурна, че ще имаме същия проблем. Затова и искам да следя темата. Почти (да не кажа хич) не общува с деца на нейната възраст (само с едно момиченце, което обаче преди почти година тръгна на ясла и оттогава се виждат много епизодично и не се заиграват). Но пък покрай кака си играе с големи деца и не се страхува от тях (а наборите си гледа доста стреснато). Освен това е и много емоционална и крайна в реакциите си - когато не иска нещо или се страхува вика и крещи и т.н . Но пък сравнително бързо й преминава. Много е самостоятелна и не обича да и се налагат. Избрах градина с малко деца (10-тина), но при първото ни посещение там тя се гушна в мен и при опитите ми да я пусна на пода се вкопчваше панически. При второто ни отиване се поразходи и сама, но плътно до мен. Опитвам се да я подготвя като й говоря. тя проявява интерес, но все повтаря, че и мама и кака ще дойдат. Хубавото е, че от градината ми казаха, че първите дни мога да седя във фоаето (прозрачно е и ще ме вижда), но мисля, че това по-скоро ще я разтрои и ще вие пред стъклото. Чудя се как да я подготвя по-добре. ще помоля евент. когато децата излизат да я водя и нея, но дали така няма да реши, че и аз трябва винаги да присъствам? Веднъж се засекохме с децата навън, но тя през цялото време седя плътно до мен и мисля, че ще е така и следващите пъти. Приемам всякакви съвети. Тя е умно и весело дете, но не е общувала с други малчовци и колкото повече наближава времето за тръгване, толкова повече се притеснявам. 

Споделям гледната точка на Мила, споделят я и други педагози, които познавам. Не всяко дете е за детска градина или поне не всяко дете е готово да тръгне тогава, когато родителят иска. Дори и да се нуждае от това един родител, то ако детето не е готово е по- добре ако може да потърси друг вариант.
С голямото ми дете направихме така- тръгна по описания от авторката начин и след три седмици намерихме за нужно да не упорстваме над природата му, спряхме го. Не ми се спомня за преживеният от всички ни ужас. Пробвахме след месеци и на ново място- получи се от раз. Може би и средата нещо не му понесе първият път или той не е бил готов, но каквато и да е била причината инатът от наша страна би бил само вреден. Поради това не го проявихме и спечелихме.
Малкото ни дете пък се приспособи веднага, ходи вече четири месеца без проблеми. Започнахме си директно с посещение по цял ден, по препоръка именно на стари педагози, да не се налага различен режим от останалите деца и след време моето да очаква винаги нещо по- различно. Никакъв проблем просто.
Много различно се приема от различните деца това положение и когато отношението им е крайно негативно е по- добре нещата да не се насилват. Да, ще "свикнат" криво- ляво, то и с боя се свиква, както казват хората, но това не е нужно и води след себе си неподозирани последици.

Побутвам тази тема,защото септември наближава.....като си помисля само тръпки ме побиват.Все се опитвам да погледна положително и се успокоявам с мисълта,че дъщеря ми ще свикне по-бързо,но...Живи и здрави на есен ще видим,но малко съвети никога не са излишни.

Моята дъщеря много трудно свикна. Плачеше месеци наред  напарво ми се късаше сърцето. Какво ли не говорих, обяснявах, но не я интересуваше нищо.   Последната година пък не искаше да я взимам рано..

donita267, има деца, които въобще не се адаптират в градината. Ако имаш възможностизчакай още 2 години и след това ще тръгне на училище подготвителна. Аз така направих.

Хайде и аз тук.
Имам си много общително дете, което обаче до болка е привързано към мен.
Ще тръгне на градина, когато е на 3 години и 1 месец.
Ще следя темата, дано все някой помогне и с конкретен съвет за по-бърза адаптация.

  Щом като трябва да се адаптират, свикват, асоциират и тям подобни изрази, значи за децата е стрес, да не кажа шок. Защо тогава да ги травмираме с подобни свиквания?

Sourcherry, това, че детето е привързано, автоматично не означава, че няма да се адаптира лесно. Аз смятам дори, че децата, които имат повече доверие на родителите, се приспособяват по-лесно. Синът ми е много привързан към мен, първите три дни рева безутешно, но след като му обяснихме спокойно, че се налага да ходим на работа, че това е неговата детска работа, на която може и да бъде забавно, постепенно плачът спря и смятам, че окончателно се адаптира за две-три седмици. Сега тича до там. Никога не се е будел нощем от кошмари, следобедите също винаги беше весел /с изключение на първия ден, когато всичко беше ужасно/. Моят съвет е в началото да го води таткото.
Децата с много неща трябва да се приспособяват, минимално ниво на стрес не е чак толкова страшно, даже е наложително. Проблемът е дали може да се прецени адекватно и навреме кога адаптацията е невъзможна.

valerie, той знае, че ще ходи на детска градина, а че мама ще ходи на работа.
В общи линии е запознат и с режима, който ще има там. Казва, че иска да играе с дечицата, да пеят, танцуват и да се учат на много нови неща. Определено виждам, че има желание, но явно че по никакъв начин не допуска, че мама няма да е на един поглед от него.
Страшно общителен е наистина, завързва приятелства бързо, печели симпатии, умее да играе с най-различни деца, независимо от възрастта и пола. Казвам всичко това, защото са все умения, които ще му бъдат в помощ за по-бързото адаптиране.
Или поне така си мисля.
Но каквито и умения и знания да има едно 3-годишно хлапе е преди всичко страшно привързано и си иска мама.
Мама да е наблизо, да го утеши, похвали, помилва.
За колко време ще свикне, че мама няма да е наблизо не знам. Моля се да е бързо.
Но също така се моля и аз бързо да успея да притъпя болката от раздялата, колкото и глупаво да звучи. Защото е глупаво и нечестно.
Та ще се крия, ще крия сълзите и всички онези чувства, които неминуемо ще се появят при първата ни раздяла, откакто е роден
С тези думи исках да споделя, че и на нас ни е трудно, вероятно толкова, колкото и на тях.

П.П. Ще последвам съвета ти и тати ще го води поне в началото .

Запис,че и на нас ни предстои.Дъщеря ми е като залепена за мен.Навсякъде сме заедно.До скоро се къпех и тя стоеше за компания.Даже и в момента от цял апартамент си играе опряна до мен.Та и аз смятам,че ще е драма.Опитвам се и аз да и говоря колко хубаво ще си играе с децата/всеки ден минаваме край градината и и гледа дечицата/,ама тя не иска да ходя на работа.Даже и тати не иска да ходи.
На мен психологически няма да ми е трудно предполагам,защото отдавна го чакам този момент.Но че ще ми къса сърцето като плаче сутрин ми е ясно.

Повечето деца, колкото и да са подготвени, колкото и да заявяват, че искат да ходят на градина, при първата истинска среща с детската градина, изживяват немалък стрес. Синът ми беше подготвен идеално, тръгна първата сутрин със желание, но го взех прегракнал от рев. Плакал е най-много, когато му се е доспало и мен ме е нямало да го гушна и да му прочета приказка. За три дни се научи там да заспива безпроблемно сам, вкъщи обаче продължи да си заспива с прегръщане и книга. Нищо вкъщи не се промени, привързаността не изчезна, тя само помогна детето да преживее с по-малко стрес раздялата. Аз също ревах няколко дни, най-вече заради това, че детето ми беше разстроено. Тук една потребителка ме беше обявила за супер протективна майка, заради предварителните ми терзания около градината и заради увереността ми, че моето дете е някакъв единичен случай. Аз бях предубедена, признавам си, като бивше дете неуспяло да се адаптира /но все пак съм ходила само четири дни, имаше кой да ме гледа/.
Повечето от предварителните ми нагласи, за щастие, не се оправдаха. Но все още, ако имах възможност, бих избрала полудневна форма на посещение на градината за моето дете. Просто вярвам, че малките деца трябва да имат повече време да са с близките си. Затова какви ли не комбинации измисляме само и само синът ми да бъде взет възможно най-рано.
Той харесва детската градина, но с нас му е най-добре.