Все едно описваш мен.Абсолютно разбирам как се чувства дъщеря ти. Аз също не разбирам какъв е пък този бал в 8 клас. Но не това е важното. Само ще ти кажа, че и аз НЕ отидох на абитуриентския ми бал с моят клас, нито с моето у-ще. И то не беше на някакъв измислен бал в 8 кл., а на истинският бал след завършването на средното ми образование. И причините са същите, каквито ти е дала и твоята дъщеря. Не желаех да виждам тези хора нито ден повече.Класът ни изобщо не беше задружен, правеха се мръсни и просташки номера, подигравки, клеветене и т.н. Момчетата наистина се държаха като някакви маймуни, взети от гората, без грам елементарно възпитание и какво ли още не. Просто след 8 кл. приеха всякакви деца от кол и въже, старият ни клас се разформирова и така. Ходех на у-ще без грам желание и то заради съучениците, не заради самото училище.
Ако и техният клас е подобен, напълно го разбирам детето. И до ден днешен грам не съм съжалила, че не съм била с тях на бал. С една съученичка отидохме на бал с друго у-ще, където ни беше и компанията. Изкарахме си супер, въпреки, че по някакво странно стечение на обстоятелствата беше на същата дата и място, където беше и нашият клас, но ние не сме седяли изобщо при тях.
Не виждам от какво да ме е срам.Въпрос на личен избор и усещане. А според мен дъщеря ти просто е по-разумна от другите, може просто да е пораснала малко по-бързо от съучениците си, да е на друг акъл и всякакви пубертетски изпълнения да я дразнят. Наистина е достатъчно голяма, за да прецени дали да ходи.А и това не е кой знае колко важно решение за живота и, че да настояваш на всяка цена да иде, щом не иска. Не можеш да я сравняваш с твоята приятелка, това са различни хора, ситуации и т.н. Голям праз като не иде. Ако за момент застанеш на нейна страна, може пък и да ти сподели нещо, което не знаеш? Аз изобщо нямам спомен майка ми как е реагирала тогава, честно. Но това означава, че със сигурност не е правила проблем от този факт. Свиквай, че тепърва ще имате различно мнение по някои въпроси, важното е да уважаваш и нейното мнение, не само да се възмущаваш.
Много дълго стана, но наистина го приех твърде лично. Моят съвет - не настоявай, щом не иска да ходи. Успех ви желая!