Децата ИНДИГО...

  • 993
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 152
Уважаеми мами и татковци, предлагам да обсъдим този нов за нашите разбирания феномен.
Тъй като темата е доста обширна, не съм сигурен от къде да я подхвана и за това оставям въпроса отворен.
Лично аз, колкото повече научавам за тези деца, на толкова повече въпроси си отговарям... за съжаление обаче, изникват и нови и нови и... така.
Нека си бъдем полезни с въпроси, мнения, информация!

# 1
  • Мнения: 364
Темата е много интересна!
Тук  се дискутираше до 45 страница...

# 2
  • Мнения: 152
Съжалявам! Пуснах в търсачката "деца индиго", и не ми излезе нищо.
Щом се повтаря - нека я заключат.

# 3
  • Мнения: 364
Съжалявам! Пуснах в търсачката "деца индиго", и не ми излезе нищо.
Щом се повтаря - нека я заключат.
Не мисля, че е проблем. Другата тема беше доста емоционална и имаше препирни! По-добре е може би, ако не я събуждаме  Grinning[/s] Сега видях, че последните постове са от 5.01.2010!

Това, което аз знам е, че тези деца използват предимно дясната половина на мозъка си и това е причината да са креативни и емоционални. Липсва логика в действията им и не мислят рационално. Не познавам такива лично, но чета с интерес за тях!

# 4
  • Мнения: 152
Аз със срам си признавам, че за това понятие научих от училищната психоложка на големия ми син. Това, че има проблем с подигравките от страна на съучениците си (защото е с очила), незаинтересоваността му в час (в същото време класната му твърди, че е невероятно умен) ме заведе при нея (психоложката).. и разбрах, че има такива деца. До скоро го наказвах и за лошите оценки (различни от 5 и 6) и за това, че не ще да слуша... и... (срам ме е да продължа).
Откривам и себе си...
За това исках да разбера как се подхожда в такива случаи? Как аз трябва да се отнасям с него? Да искам ли прошка? Обърках се...

# 5
  • Мнения: 364
Аз със срам си признавам, че за това понятие научих от училищната психоложка на големия ми син. Това, че има проблем с подигравките от страна на съучениците си (защото е с очила), незаинтересоваността му в час (в същото време класната му твърди, че е невероятно умен) ме заведе при нея (психоложката).. и разбрах, че има такива деца. До скоро го наказвах и за лошите оценки (различни от 5 и 6) и за това, че не ще да слуша... и... (срам ме е да продължа).
Откривам и себе си...
За това исках да разбера как се подхожда в такива случаи? Как аз трябва да се отнасям с него? Да искам ли прошка? Обърках се...

По-добре тогава, ако наистина се прехвърлим в другата тема! Там момичетата много добре познават тематиката и такива деца! Определено могат да ти дадат по-добър съвет!  Peace

Общи условия

Активация на акаунт