Бихте ли спали в отделни спални ?

Сядаме да ядем заедно, на почивка- заедно, и в леглото пак така. Не сме го налагали един на друг, не би ми харесало по другия начин, но във всяко семейство е различно.
Познавам едно такова- имат отделни спални /не винаги спят отделно обаче /, отделни бани, тя ходи на почивки сама или с децата и тн. Това не означава,че не са щастливи заедно- в прекрасни отношения са и то не приятелски, а съпружески.Така го разбират- така го правят.
 И дали авторката иска да спи в отделна спалня, зависи от нея и от човека до нея, не от нашето мнение. Аз лично бих задала този въпрос в къщи

Аз напълно те подкрепям. Мисля, че си късметлийка, че имаш такова семейство, с което да искаш и да можеш да прекарвам възможно най-много време. Но има и друга страна на нещата. Моят приятел е малко стеснителен и никога не е излизал кой знае колко по заведения, винаги на коледа и нова година си е бил вкъщи (доскоро, когато аз го заведох другаде) и винаги се хранят заедно и пр. Въпреки това той не е много близък с тях. Така че и това не е гаранция за близост. Подчертавам, че по никакъв начин не намеквам, че при вас е така. Както казах, ти си късметлийка, а смятам, че и аз съм такава засега. Нямаме детенце още, но наистина много обичаме да правим всичко заедно и дори понякога ми липсва, когато мие чиниите в кухнята. Разбира се от време на време имам нужда от малко време за себе си и тогава го пращам сам да ходи при родителите си. Те не са лоши хора, но не считам, че трябва да ходя там всяка седмица. Навлезнах в друга тема и ще спра преди да се надигне вълната от хора, които са по-настървени и от модераторите относно спазването на правилата.
Определено има различни хора, някои са по-свободолюбиви. Аз също бях от тях и поради тази причина не бях имала сериозна връзка досега. Но хората се променят. Ако някой има нужда от свобода и успява да я балансира с близостта то мога да му кажа само браво. Който е толкова щастлив със семейството си и никой негов член не се чувства задушен от прекарването на много време заедно също е ударил джакпота. На авторката на темата мога да кажа само да послуша сърцето си, но и да прецени дали нейния стремеж към свобода няма да нарани съпруга й.

В тоя форум просто се изумявам. От бликащата либералност и неистовото желание да се покажем колко сме разкрепостени и толерантни - просто всяко свято нещо, всяко традиционно се изкривява.
Не бях очаквала да чуя мнения на съпруги, които считат отвратително да се спи в едно легло със съпруга, да се вечеря с цялото семейство и да се ходи на семейни почивки. Но...и това вече прочетох 

Не.Вечеря ме заедно,на почивка заедно.Вечер ако излизаме с приятели пак сме заедно .

Ами затова са форумите, когато човек е с по-ограничени (без никакъв оценъчен контекст) кръгозор и информация, да научи и различни модели на живеене, споделяне на жизнен опит се нарича, струва ми се. Разбира се, никой не налага нищо на никого (предполагам и тези, които са сино възмутени от либерализма ).
Не разбрах, откъде прецени, че някой се опитва да парадира. Едва ли има нужда пред хора, които са му абсолюто непознати и следователно, безразлични.
Не прочетох и че е "отвратително" да се спи с брачния партньор от тези, които го правят. Напротив, много потребителки споделиха и причините за това.
И на мен ми е интересно, по каква логика се съди, че несподеляне понякога на обща трапеза и брачно ложе, може да бъде тълкувано по някакъв негативен начин

Да бе, така е, то и отворени бракове има - не ги критикувам, просто аз брака го разбирам другояче. Като решаваш да се омъжеш - споделяш живота си с някого, вече не си сам, в това число трапезата, къщата, леглого, задълженията, отговорностите стават общи. И...сигурно съм ограничена...да 

Вече минахме през този етап-ами уверявам ви, не се отчуждихме. Забелязвам, че за отчуждение пишат само тези, който нямат никакъв опит по въпроса със спането отделно, т.е. на базата на някакво предположение.Малката до преди около няколко месеца почти не спеше нощем. Имаме достатъчно стаи, така че предложението съпругът ми да си ляга в друга стая дойде от мен, и той прие.Видя ми се напълно естествено да потърсим начин поне единият да се наспива.А и той работи по 12-14 ч,имаше нужда от нормален сън.Не казвам ,че ни е било приятно. Аз не мога и не обичам да спя сама, така и не свикнах, ама то пък и един сън беше-максимум 2-3 часа на нощ.. Това продължи около година и половина. Веднага след като бебка нормализира съня си, той се "върна".
 Когато пък излизам и се приберем по-късно, аз си лягам в друга стая-така и така някоя баба спи при малката, що да не се наспя-съпругът ми, ако е пил, хърка ужасно.Това е моят опит.Изобщо не мисля, че спането на едно легло крепи семейното щастие, или пък сближава.То двама човека ако не се понасят, и един върху друг да ги сложиш, все тая...
 

TIHA VODA, напълно те разбирам и въобще не съм говорила никога за отчуждаване. Но аз говоря за това кое искам и как виждам нещата. БИХ или НЕ БИХ, ако имам право на избор 

Е , то така поставен въпроса, принципно,  и аз НЕ БИХ, ама се налага понякога-кога по за дълго, кога по за кратко, ама не е такава драма за брака, каквато я изкарват повечето, които НЕ БИХА.

Еми така е поставен въпроса...в заглавието. На него отговарям.
Иначе и на мен ми се е случвало да спя без половинката - когато е бил нощна смяна.