Има ли други с такъв проблем и как се справяте.Знам ,че сигурно съм за психолог или психиатър, но в момента не мога да си го позволя.Проблемът е следния-страдам от необходимостта да се харесам на околните на всяка цена.Мразя се за тази си слабост.Особен но с мъжете.Губя всякакво достойнство.Когато харесам някого или се влюбя - става трагично - изпадам в нервна криза - дали ме харесват ,защо не се обаждат ,явно не ме искат.Започва едно самоунижение- за нищо не ставаш , един мъж не може да те хареса,дебела съм , грозна съм , сълзи, сополи , самосъжаление.На рационално ниво знам , че съм симпатична ,казват ми че съм красива,образована съм.Хората около мен си нямат И на идея какво преживявам и през какъв ад минавам всеки божи ден.Това нещо ме разрушава ,не искам да е така.Не знам как да се справя.Все едно зъл демон има в мен.В дебелите книги пише ,че трябва да се обичам и да се харесвам.Поглеждам се в огледалото и си казвам - харесвам се ,красива съм , но когато стане дума за контакти особен но с мъже и то такива които са по симпатични губя почва под краката си.Смятам ,че не заслужавам и те го виждат и знаят ,че не заслужавам.Не мога да преживявам отхвърляне ,знам ,че не всички хора са длъжни да ме харесват , както и аз не харесвам всички ,но какво ми става?!!
- Публикувана: 11 ян. 2010, 18:27 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2010, 02:11 ч.
искам да разбера себе си.
Като гледам - ти доста добре разбираш себе си..
Просто ти липсва самоувереност..
Намирисва ми на втълпен комплекс от страна на родителите...
кажи ми ако съм правилната посока..
Просто ти липсва самоувереност..
Намирисва ми на втълпен комплекс от страна на родителите...
кажи ми ако съм правилната посока..
И аз съм на това мнение, от личен опит ти казвам, че проблема е в родителите и детството ти.
Не знам от къде е всичко това.Послушно и кротко дете съм била.Пълничко ,но добро.В училище не съм имала гаджета.Бях тип зубър.Не излизах имах определена група приятелки от моята черга , които се правехме че сме над нещата и не ни пука.Омъжих се на 18 за първия който ме поиска.
Ако имаш финансова възможност, можеш да посещаваш психолог.
Иначе - повече движение, понеже движението е враг на мисълта
повече социални контакти с хора, от които не се притесняваш - напр. жени на твоята възраст. Дано да имаш приятелки, на които можеш да разчиташ, това е добър начин за справяне с такива проблеми.
Иначе - повече движение, понеже движението е враг на мисълта
повече социални контакти с хора, от които не се притесняваш - напр. жени на твоята възраст. Дано да имаш приятелки, на които можеш да разчиташ, това е добър начин за справяне с такива проблеми. Омъжих се на 18 за първия който ме поиска.
Когато харесам някого или се влюбя - става трагично - изпадам в нервна криза - дали ме харесват ,защо не се обаждат ,явно не ме искат.Започва едно самоунижение- за нищо не ставаш , един мъж не може да те хареса,дебела съм , грозна съм , сълзи, сополи , самосъжаление.
Този цитат ме навежда на мисълта, че с "първия, който те е поискал" не сте вече заедно. Ако съм права и си след развод, плюс евентуални натяквания от страна на семейството и без особено самочувствие и опит, напълно нормално е да се чувстваш така. Важното е, че си осъзнала, че проблемът е само в главата ти. От тук нататък, как ще го разрешиш - с помощ на специалист или със собствени сили е въпрос на лична преценка, ти най-добре се познаваш. Успех!
И аз съм на това мнение, от личен опит ти казвам, че проблема е в родителите и детството ти.
А на колко години си?
На мене ми се струва, че основният проблем се крие в това, че наистина си се омъжила "за първия, който те е поискал", че не си се наживяла, не си натрупала опит с връзки и с мъже. Може би картинката се допълва от други съпътстващи проблеми и някаква житейска криза.
Съвет не знам какъв да дам.
Общо взето вместо да се стараеш да се харесваш на останалите, по-добре известно време да се опиташ да се харесаш сама на себе си и много много да не задълбаваш с мъжете, и по-скоро да се забавляваш, отколкото да се впускаш в обвързване.
Защото иначе лесно може да се появи "вторият, който те е поискал".
На мене ми се струва, че основният проблем се крие в това, че наистина си се омъжила "за първия, който те е поискал", че не си се наживяла, не си натрупала опит с връзки и с мъже. Може би картинката се допълва от други съпътстващи проблеми и някаква житейска криза.
Съвет не знам какъв да дам.
Общо взето вместо да се стараеш да се харесваш на останалите, по-добре известно време да се опиташ да се харесаш сама на себе си и много много да не задълбаваш с мъжете, и по-скоро да се забавляваш, отколкото да се впускаш в обвързване.
Защото иначе лесно може да се появи "вторият, който те е поискал".
.Не мога да преживявам отхвърляне ,знам ,че не всички хора са длъжни да ме харесват , както и аз не харесвам всички ,но какво ми става?!!
Има лесен начин да не преживяваш отхвърляне, просто не се хвърляш на никого, а се поставяш в позицията ти да си тази, която ще казва да или не. След като си жена, от това по нормално няма. Мъжете да му мислят как да се справят с отказите.
Да разведена съм от скоро ,но бях самотна и в брака си.Привидно съм общителен човек, но в течение на годините много хора са ме разочаровали и затова търся скрит подтекст при всяко общуване.Искам просто някой да ме обича заради самата мен.-май е време да си взема куче.Бях самотно дете - родителите ми са се оженили много млади и живееха в кошмара на собствените си проблеми.Имах чувството ,че аз съм по зрялата .Баща ми по свой начин ме уважаваше ,предполагам обичал -не умееха да показват чувствата си .Майка ми се е омъжила на 15 и така цял живот аз и бях като майка.Не сме общували като майка и дъщеря, по скоро тя търсеше моята компания за да и казват ,колко е млада ,как не могат да познаят коя е майката коя дъщерята.и до днес е така.Разведоха се ,баща ми почина , с майка ми се опитвам да имам някакви взаимоотношения, но и сега аз май съм по зрялата.Днес се мъча да се преборя със собствените си демони.В мен сякаш има двама човека - едната е зряла, разумна,отговорна ,а другата е инфантилна,способна на глупости, импулсивна.Развода ме постави в изходна позиция на живота.Нов град,без приятели, без работа.Имам чувството , че не знам коя съм и целият ми житейски опит до сега е изчезнал.Трябва да се помъча да примиря двете половини от мен , защото когато надделее лошата изпитвам огромно чувство на вина ,и започва режим на самоунищожение.
Здравей!познати са ми твоите чувства, особено това за лошата и добрата страна.родителите ми не са били такива и средата също, но моите пък са повече от 40 години заедно, но никога не са се пнасяли, аз не знам какво е любов в семейството-нито между тях ниото към мен.според мен това е пагубно. Потърси работа, а след това и помощ от психолог, ще ти помогнат да градиш смислен живот за напред. В противен случай несъзнателно ще повториш същите грешки, според мен. И винаги помни че ти нямаш вина за това което си, но можеш да надделееш страховете си и можеш да сдобриш двете си страни.
успех
успех
Да разведена съм от скоро ,но бях самотна и в брака си.Привидно съм общителен човек, но в течение на годините много хора са ме разочаровали и затова търся скрит подтекст при всяко общуване.Искам просто някой да ме обича заради самата мен.-май е време да си взема куче.Бях самотно дете - родителите ми са се оженили много млади и живееха в кошмара на собствените си проблеми.Имах чувството ,че аз съм по зрялата .Баща ми по свой начин ме уважаваше ,предполагам обичал -не умееха да показват чувствата си .Майка ми се е омъжила на 15 и така цял живот аз и бях като майка.Не сме общували като майка и дъщеря, по скоро тя търсеше моята компания за да и казват ,колко е млада ,как не могат да познаят коя е майката коя дъщерята.и до днес е така.Разведоха се ,баща ми почина , с майка ми се опитвам да имам някакви взаимоотношения, но и сега аз май съм по зрялата.Днес се мъча да се преборя със собствените си демони.В мен сякаш има двама човека - едната е зряла, разумна,отговорна ,а другата е инфантилна,способна на глупости, импулсивна.Развода ме постави в изходна позиция на живота.Нов град,без приятели, без работа.Имам чувството , че не знам коя съм и целият ми житейски опит до сега е изчезнал.Трябва да се помъча да примиря двете половини от мен , защото когато надделее лошата изпитвам огромно чувство на вина ,и започва режим на самоунищожение.
Eто тук е проблема, ако можеш да го разбереш и след това трябва сама да си помогнеш, но няма да е лесно.
X
Реклама