Аз за момента мисля,4е само бих помагала,когато има нужда.Ако им се ходи на бар,ако искат да си спретнат интимна ве4еринка Но да живеем при тях,или те при нас,не би ми се нравило,заЩото оби4та към детето идва с грижите,с безсънните ноЩи,с радостта да видиШ първото поникнало зъб4е...Мисля си,4е детето трябва да е при родителите си,а не при бабите.На мен сега ми е трудно,заЩото бабите са на 3500км.и навсякъде е с нас,понякога ми идва да умра,но пък си я възпитавам аз,след вси4ки грижи през деня,же4ер когато ме гуШка и ми казва Мами,не го давам тоя момент за ниЩо в този свят.
Та така,аз мисля,4е ако бабите и дядовците се занимават постоянно с вну4етата,от това губят родителите.Времето минава и не можеШ да върнеШ назад първите стъпки,първите думи4ки,ако не успееШ да си с детето и да ги видиШ.
Как мислите?