Какво да кажа аз като скоро ще стана на 50 години.
- Публикувана: 17 ян. 2010, 22:34 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2010, 11:34 ч.
Една жена на 40
И аз съм в тази категория -43. Не ми пречи числото, но тялото ми дава ясни сигнали. Килотрамите се трупат неусетно и се свалат трудно, ставите се обаждат.... 
Но не се предавам, оглеждам се , виждам семейството си, 2 големи деца и ми става ведро на душата. 
Преглеждам "Тайната" когато ми стане тъпо и всичко си идва на мястото. Хубав дан на всички 
Но не се предавам, оглеждам се , виждам семейството си, 2 големи деца и ми става ведро на душата. Преглеждам "Тайната" когато ми стане тъпо и всичко си идва на мястото. Хубав дан на всички 
Е,аз пък вече станах на 46.Преди си мислех,че след 40 човек вече си е изживял живота.Но...не е.Тепърва ми се живее.Тепърва имаме време да пътуваме,да се забавляваме.Децата големи и самостоятелни,имаме свободно време и за себе си ,и за тях, и за всичко.Мисля си,че до 60 човек е пълноценен.Може би след това вече е по-друго.
И аз като теб се позамислях! Малко страховито ми изглеждаше.
Но е много хубаво!
Сега се отдай изцяло на себе си и не си позволявай да бъдеш лелка!
аз го постигам като се движа сред по-млади.
И аз като теб:
- деца- да
- дом- да
- кариера - да
А сега съм на преденен план само АЗ!
Може да ме обвините в егоизъм , но е така
Но е много хубаво!
Сега се отдай изцяло на себе си и не си позволявай да бъдеш лелка!
аз го постигам като се движа сред по-млади.
И аз като теб:
- деца- да
- дом- да
- кариера - да
А сега съм на преденен план само АЗ!
Може да ме обвините в егоизъм , но е така
,сега можеШ да запо4неШ да живееШ ве4е
Аз ли нещо не съм на ред 
тези твой мисли ми дойдоха като станах на 30год.
Помня го този ден много добре/хич не ми беше добре,исках да съм щраус/
Сега на 42 съм си екстра,дори ми се иска да дондуркам бебета,/що чака това мойто дете се чудя/
Времето е с мен и ако родителите ми не бяха над 60 всичко щеше да е приказка.
На всякъде около мен са все млади,дори на моменти се чувствам като динозавър,но многоо ми харесва.
Забавлявай се,това наистина са едни от най хубавите години.
Не се претесняваш много,много за нищо,дори проблемите с работата не те хвърлят в смут.Кризата само леко те обръсва,а ти и се смееш насреща.
Що кризи минаха......ех,та тази ли ще ни уплаши.
Хубаво си е и на 40
Дали да не се подстрижа?
тези твой мисли ми дойдоха като станах на 30год.
Помня го този ден много добре/хич не ми беше добре,исках да съм щраус/
Сега на 42 съм си екстра,дори ми се иска да дондуркам бебета,/що чака това мойто дете се чудя/
Времето е с мен и ако родителите ми не бяха над 60 всичко щеше да е приказка.
На всякъде около мен са все млади,дори на моменти се чувствам като динозавър,но многоо ми харесва.
Забавлявай се,това наистина са едни от най хубавите години.
Не се претесняваш много,много за нищо,дори проблемите с работата не те хвърлят в смут.Кризата само леко те обръсва,а ти и се смееш насреща.
Що кризи минаха......ех,та тази ли ще ни уплаши.
Хубаво си е и на 40
Дали да не се подстрижа?
Много сте готини 
Понякога само ми се иска с тоя акъл за един ден пак да съм на 25 ..........
Понякога само ми се иска с тоя акъл за един ден пак да съм на 25 ..........
Обаче ако сме на 25 за един ден ще си кажем:мани го житейския ми опит,дай да дивея и да не му мисля
: 
Реших, че на 40 г. ще е супер да си родя дъщеря и го направих. Приятелките ми разхождаха внуци /тогава/, пък аз малката си дъщеря и се чувствах супер. Сега си имам 7 годишна дъщеря /плюс двама сина на 26 и на 20 г./, както и 2 годишна внучка.