Публикувана: 18 ян. 2010, 23:45 ч.
Последно мнение: 19 ян. 2010, 23:23 ч.

Никой не ме разбира ......

7 163
49
1

18 ян. 2010, 23:45 ч.

Мнения: 6

Доста мислих,преди да напиша това но не издрържам искам да ви споделя нещо .От 10 години съм болна от паническо разтройство с силна агорофобия ,която след раждането се засили ,не мога да излизам сама превърнала съм се в затворник ,наистина мн пъти опитвах да изляза от капана ,нестава ooooh!

.Вече нямам приятели ,никой не ме посещава у дома .Обещаха на майка ми да ми помагат лели,чичовци но никой нее идвал вече 6 месеца.Отношенията с мъжът ми са под всякаква критика ,писала съм тема за това.Чувствам се изоставена ,на 70 години все едно а съм на 28,Боли ме навсякъде а мъжът ми казва,че ме мързи едва ходя ако не пия една шепа хапчета.Хората сутрин пият кафе аз хапчета за да избутам деня.Пробвах на всякъде лекари,психолози ,психиатри ,но няма никъкъв ефект Praynig

моля се поне да умра и да отида при милата ми майка за да не ме обиждат и нараняват повече,все пак човешкото търпение не е безгранично.

# 1 18 ян. 2010, 23:57 ч.

Мнения: 1 788

Недей, де, недей да искаш да умираш.
Животът е хубав и е единствен.
Не обръщай внимание на обидите. Само този, който никога не е имал здравословни проблеми, се държи по този начин и обижда.
Не смея да ти давам съвети, но поне опитай да си поставяш малки цели, ден след ден.
Например, излизай и постой малко на терасата. После сменяй мястото - опитвай с коридора, после пред кооперацията и т.н.
Не мисли за болестта.
Трудно е, няма как да е лесно, когато това нещо е в теб самата, но опитай - първо с някой до теб, близък, после - сама.
Невъзможни неща има, само когато има отчаяние. Не се отчайвай.
А мъжете са доста нетърпеливи, когато става дума за болести. А, може би той просто е ядосан на болестта ти, но не на теб, може би се чувства и безсилен, понякога това озлобява, защото не всички умеят да показват чувствата си по правилния начин.
Аз съм почти колкото теб на възраст, млади сме още, за да се предаваме така.
А, ето, ти имаш и детенце, за което да се грижиш и което ти носи само хубави емоции Simple Smile

Усмихни се и ще видиш, че олеква Simple Smile

# 2 19 ян. 2010, 00:03 ч.

Мнения: 941

Немога да ти дам съвет как да се справиш с агрофобията..но мога да се опитам да те накарам да се замислиш Hug

ти страдаш за майка си, а твоето детенце не би ли страдало за тебе?
ти се чувстваш сама, а детето ти - то не би ли?
мъжа до теб - сигурно и на него му е трудно..сигурно и той бленува за дните ви, през които сте се смяли заедно и сте вървяли хванати за ръка?
Прости му прибързаността и нервите....те мъжете не са силни като нас...
Казвам нас - жените - защото съм сигурна, че и ти искаш всичко да се оправи, и знаеш че би могло да се оправи...
Трябва ти само рамо до тебе...Е , поискай го това рамо от мъжа до тебе..но му обясни, говори с него, спазари се, бори се за правото си да си щастлива...
Може да пиша малко объркано, но и написаното от тебе доста ме обърка... Hug

Не се предавай Hug

# 3 19 ян. 2010, 00:10 ч.

Мнения: 3 419

Намери си някакво занимание,нещо,което те влече и смело го следвай! Няяяяма да умреш,поне не от това! Аз го предодолях за 1г и 6мес с един вид антидепресант,но си имах и воля де,айде бе ще ми диктува ПР жиота! Naughty

# 4 19 ян. 2010, 00:21 ч.

София
Мнения: 15 486

Ако ти сама не си помогнеш, колкото и хапчета да пиеш, няма да помогнат.Нито друг може да направи нещо за теб, без твоето желание да си помогнеш. За да ти помагат и ти трябва да се вземеш в ръце.Като чета, си се отчаяла и си се оставила на течението, но така не става.

И аз имах пристъпи на паника, не можех да се возя тук в градски транспорт и метро, щом се качвах, започваше да ми става лошо и слизах веднага.Но съдбата ми наложи да пътувам сама в градски транспорт, с автобуси, трамваи и метро, сама, в чужда държава, не знаеща език.При първото ми оставане сама в автобуса, получих пристъп на паника, исках да скоча, да сляза, да избягам, но нямаше къде.Сина беше отишъл на училище, дъщеря ми в кома в болница.Сам -самичка в центъра на Брюксел, без да знам език.Стиснах дръжката и си наложих да остана в автобуса, защото само така можех да се прибера в сигурната квартира.И пристъпа отмина. Ще ми повярваш ли,че за 7 месеца там ,пътувах всеки ден, с по два автобуса, във всяка посока, всеки ден, сутрин и вечер и повече не получих пристъп. Дори с метрото пътувах сама, просто се налагаше.
Трябва да се бориш, а не да се оставяш на течението. Peace

# 5 19 ян. 2010, 08:01 ч.

Мнения: 1 568

Време е да помислиш за себе си.
Намери се,потърси твоите неща в живота,които ще те накарат да се усмихнеш.
Майка ти няма да е щастлива да те "гледа" така
Започни насила ако трябва,запиши се на танци,ако щеш ходи на курс по плетене,насила започни нещо,но започни.
Трябва да има действие!
Дори да си на правилния път,ако стоиш на едно място,другите,които минават ще те смажат
Движи се,момиче,движи се!
Насила!
Даваи!

# 6 19 ян. 2010, 08:23 ч.

Мнения: 924

КРАСИВА ВЕЩИЦА аз те разбирам Hug

Преживяла съм го Peace

Момичетата са прави поставяй си малки цели всеки ден, които да постигаш.
Не се давай лесно , не оставяй ПР да съсипе живота и семейството ти.
И аз не можех да излизам, страхувах се да влезна в магазин, да отида на пазара.
Ставаше ми лошо на точно определени места ooooh!

Започнах постепенно да посещавам местата от които се страхувах, сама и увереността и спокойствието ми се връщаха с всяка малка победа
Успех и не се предавай bouquet

# 7 19 ян. 2010, 08:38 ч.

София
Мнения: 15 486

И друго, опитвай се, колкото и да ти се струва невъзможно, да мислиш по-малко за това. Колкото повече мислиш, толкова повече става.Мислиш си, ами ако получа пристъп и получаваш. Става омагьосан кръг. Мисли,че нищо няма да ти стане и дори да си получила пристъп, той отминава.

# 8 19 ян. 2010, 09:23 ч.

Мнения: 426

Не знам къде живееш,но ми се струва че там откъдето си ,просто няма добър психотерапевт,защото не ми се вярва да не може да ти се помогне.Потърси пак и си запиши час при някой наистина добър терапевт, тук в София има много. Не продължавай да живееш в тая агония и черни мисли.Мисля че ти беше писала, че свекърва ти ти прави магии. Предполагам че и те са плод на обременената ти психика.Момиче, ти си на моите години,излекувай психиката си и тялото ти няма да е болно.Двете неща са свързани.Успех.

# 9 19 ян. 2010, 09:30 ч.

на правилното място, в точното време
Мнения: 2 731

Заставам зад написаното до тук от момичетата. Важното е да повярваш в себе си, да си кажеш "аз мога да се справя с това". Каквато и помощ да ти се окаже, ти трябва да си тази, която да я приеме! Трудно е, изисква се много воля, инат, но си струва! Peace

# 10 19 ян. 2010, 11:09 ч.

Мнения: 2 471

КРАСИВА ВЕЩИЦА имам въпрос, колко регистрации имате?

# 11 19 ян. 2010, 11:12 ч.

Мнения: 2 584

Цитат на: Нини (на мама слънчицето) в вт, 19 яну 2010, 11:09

КРАСИВА ВЕЩИЦА имам въпрос, колко регистрации имате?

тя Елинцето постоянно си сменя ника, може и затова да не я разбира никой

# 12 19 ян. 2010, 11:19 ч.

Мнения: 2 584

а може ли да обесниш, защото си търсиш гледачка след като самата ти пускаш такава обява

АКО,ВИ ТРЕВОЖИ НЕЩО ,АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ СЪДБАТА СИ,ИМАТЕ ФИНАНСОВИ ПРОБЛЕМИ НЕ ВИ ВЪРВИ АЗ СЪМ НА ВАШИТЕ УСЛУГИ .ОТГОВАРЯМ И С ПИСМА., ,Отговарям на е-mail след предварително заплащане .Правя цялостна диагностика, събирам разделени двойки изготвям хороскопи ,гледам на таро,намирам изчезнали хора ,изготвям Хексаграми,Премахвам магии и лоши влияния,предпазвам от ЛОШИ ОЧИ.