Как се справяте със слабохарактерни пиявици?

  • 5 347
  • 60
  •   1
Отговори
  • Мнения: 364
Познавате ли такива хора? Как се справяте с тях?

За да няма недоразумения- нямам предвид само обикновения използвач или досадник!

Визирам по-скоро този вид познанства, които от една страна не са приятелства, а от друга- смучат време и енергия, заливат с безсмислица и негативизъм, а не могат да бъдат игнорирани, защото изнудват, демонстрирайки слабостта си. Обсебват другите със събуждане на съжаление, с едно такова наивно и нещастно съществуване, на което само можеш да клатиш глава, но не можеш да удариш свестяващата плесница...

Има ли друг изход освен заточение в изолатора?

# 1
  • Брюксел / София
  • Мнения: 2 509
С годините се уча да се щадя от подобни контакти. Опитвам се да не се поддавам на съжалението, което събуждат в мен подобни хора, да пренебрегна съвестта си: слава богу, все по-добре ми се получава. 

# 2
  • Мнения: 5 577
О, познавам такива, сблъсквам се с такива. Едва се оттървах, дори още не мога да кажа, че съм, но опитвам. Твърде близко ги бях допуснала, моя грешка. Сега - пълен игнор, пълен. Ама на вратата ми да дойдат да реват с гладните си, боси и голи деца, ще ги подритна и ще си замина по пътя.
Да знаете от мен - в един момент се оказва, че всъщност тези 'слаби' същества, са по-добре от вас.

# 3
  • Мнения: 2 111
Имам една такава "приятелка", да. Още не съм намерила цаката как да се справя с нея. Гледам да огранича контактите, но тя ми звъни постоянно, а когато не ми звъни ми праща дълги прочувствени и-мейли, изпълнени с оплаквания и негативизъм относно най-дребни неща - как не може да си намери подходящите обувки, как си е забравила спалния чувал някъде си. Изобщо, всяка малка несгода се превръща в драма от всеобщо значение. Преди се опитвах да й помогна, но за деветте години, в които се познаваме, вече съм установила, че на нея така й изнася - да се изживява като жертва, винаги другите да са виновни и постоянно да мрънка.  Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 206
Да, изнудват и те обсебват със престорената си слабост и нещастие, смятайки, че като са такива целият свят им е длъжен!Не знам заточението в изолатор за кой се отнася, за теб или тях?
Мисля, че такива хора едва ли биха издържали заточение, те просто се хранят от хорската енергия , самотата и изолираността не са за тях!
Имам такива познати, до болка се измъчвам от контактите си с тях, старая се да ги игнорирам, но колкото повече бягам и се крия толкова усилвам техния хъс за преследване, с цел да изсмучат енергията ми,да прехвърлят смешните си проблеми на мен!
О, познавам такива, сблъсквам се с такива. Едва се оттървах, дори още не мога да кажа, че съм, но опитвам. Твърде близко ги бях допуснала, моя грешка. Сега - пълен игнор, пълен. Ама на вратата ми да дойдат да реват с гладните си, боси и голи деца, ще ги подритна и ще си замина по пътя.
Да знаете от мен - в един момент се оказва, че всъщност тези 'слаби' същества, са по-добре от вас.

Права си много, и интересното е, че като изстискат емоционално, понякога и материално всичко от теб, тези хора сякаш забравят, че са толкова "нещастни", оттръскват се, вирват глава и продължават до следващият път, очаквайки от теб съжаление за жалкото си съществувание!

# 5
  • Мнения: 364
Да, изнудват и те обсебват със престорената си слабост и нещастие, смятайки, че като са такива целият свят им е длъжен!Не знам заточението в изолатор за кой се отнася, за теб или тях?

Има една определена особа, която скача от цвят на цвят в моя приятелски кръг. Преди две години се бях омаяла от нещастната й съдба, но бързо се свестих. Прекъснах контакт- няма имейли, телефонни разговори, не искам и на улицата да я срещам. Това имах предвид под изолатор. Още преди да съм я поздравила и ме залива с едни такива странни неща- все някой е починал, някой и е сторил лошо, друг пък как я тъпчел, защото била в нужда итн. Съмнителна история!

Веднъж я отрязах и с това предизвиках известна доза критика от някои, които не се бяха събудили още. Имах известна доза угризения... Изгубих я от поглед, докато не разбрах, че се увърта покрай моя близка приятелка! Опитвам се да й отворя очите, но тя е убедена, че може да помогне на съответната и без да я изолира изцяло...

Уф, като кърлеж е този човек. Забива се и те изсмуква!

# 6
  • Варна
  • Мнения: 957
Има ли друг изход освен заточение в изолатора?

Не. Беше ми съвестно, вече не ми е.

# 7
  • Мнения: 2 111
Има една определена особа, която скача от цвят на цвят в моя приятелски кръг.[...] Още преди да съм я поздравила и ме залива с едни такива странни неща- все някой е починал, някой и е сторил лошо, друг пък как я тъпчел, защото била в нужда итн. Съмнителна история![/size]

Потресаващо напомня особата, за която говоря по-горе. За капак, толкова лъже, че неведнъж е вкарвала хората от приятелския кръг, които са се опитвали да й окажат помощ в крайно неприятни ситуации посредством лъжите си.

# 8
  • Мнения: 2 133
Да има изход!Навремето бях по-тактична!
Та мисълта ми е, че имахме познати, които само ревяха и ни облъчваха с проблемите си и нямането на време за сума ти и неща.Обаче моя почна и той да им се оплаква за разни глупости измислени, в последствие почнах и аз.Явно бая им досадихме и много скоро се отказаха.Обсебиха друго приятелско семейство.
Иначе разни познати, не близки приятели, мога спокойно да им кажа в очите, че не ме интересуват тахните работи!Естествено ставам тогава аз гаднярката Laughing

# 9
  • Мнения: 364
Има една определена особа, която скача от цвят на цвят в моя приятелски кръг.[...] Още преди да съм я поздравила и ме залива с едни такива странни неща- все някой е починал, някой и е сторил лошо, друг пък как я тъпчел, защото била в нужда итн. Съмнителна история![/size]
Потресаващо напомня особата, за която говоря по-горе. За капак, толкова лъже, че неведнъж е вкарвала хората от приятелския кръг, които са се опитвали да й окажат помощ в крайно неприятни ситуации посредством лъжите си.

Именно! Аз така я хванах в лъжа при някои от историите, които ми разказваше. Започна да назовава хора по имена, които случайно познавам. Изобщо не ги харесвам тези тайни от типа *скрито-покрито и между нас да си остане* и директно попитах въпросните двама дали има такова нещо. След това започнах да и задавам въпроси за минали неща и тя съвсем се оплете... И като нямаше вече накъде- го удари на рев... Пф. По-добре да ме беше обидила или да ми се беше разсърдила! Но срещу две разплакани очи как да се браниш?!

# 10
  • Мнения: 2 111
Но срещу две разплакани очи как да се браниш?!

Ами зависи какъв характер си и колко ти е прагът на търпението. На мен ми преля, когато за малко не вкара най-добрия ми приятел от детинство, който се опитваше да й помогне, във физическа саморазправа с човек, когото беше набедила, че е безнадеждно влюбен в нея, тормози я и я заплашва с изнасилване. След щателна "проверка" и кръстосан разпит се оказа, че лъже - всъщност той изобщо не е влюбен в нея, тя му дължала едни 800 лева, но не му ги връщала и човекът по абсолютно цивилизован начин си търсил парите. Когато в крайна сметка й казал, че ще я съди, тя решила "да му прати някой, който да го посплаши".

Когато истината излезе наяве, тя реди ред сълзи, ред сополи, извинява се и т.н., но не успя да ме трогне и й казах, че не я искам повече в живота си и този на моите приятели. Поспря се за известно време, после започна да звъни на мен и приятелите ни. Понеже знаеше, че няма да й вдигнем, звънеше от разни предплатени карти и чужди номера. Праща мейли, аз я блокирах на няколко пъти, но тя си регистрира нови и-мейл адреси и продължава (затова и писах в първия си пост, че още не съм открила цаката как да спра контакта).

# 11
  • Мнения: 800
Справям се много лесно, когато не ми е от семейството, но когато ми се пада свекърва ... съм безсилна .... то кроежи, интриги и вечно недоволстване и оплакване - слушам, слушам и вътрешно си броя, за да не избухна... срещите с нея ме натоварват психически и даже физически (защото гледам да имам какво да правя като ми дойде на гости - т.е. да съм ангажирана с някаква работа, та да не се наложи да седя срещу нея и да я слушам и не дай си боже да участвам в интригите й. Най-смешното е, че плете интрижки с трите си деца....
Това са просто бони хора, авторката ги нарича пиявици и е много вярно, изсмукват енергията на човек и да ги пита човек защо.

# 12
  • Мнения: 2 175
Не се справям - търпя я..
Нямам избор, щото ми е майка..
Всички останали край мен са далеч от това определение..

# 13
  • Мнения: 1 507
Не се справям. Може би просто още не съм открила начина - пустата ми тактично и желанието да не нараня...
Добре разбирам фактите, манипулацията, точно пресметнатите желания, но когато ми се обади разплакана с думите "Моля ти се, толкото ми е тъжно, имам нужда от теб и така ми липсваш", забравям всичко и тръгвам...

Това със сигурност е модел на поведение, който е отработен, защото съм наблюдавала как съответните "емоции" не са насочени точно към мен, а тактиката е хората да се заместват.
Глупавото е, че на теория всичко ми е ясно, а "Край" не мога да кажа! Sad

# 14
  • Мнения: 0
И аз имам една такава позната. Докато се чуем и започва с оплакванията - все тя най-много работи, никога не е оценена, дори плаче, моли за съдействие... Ако обаче аз опитам да й кажа нещо за себе си, все едно не ме чува - прекъсва ме и започва пак за своите си неща. Не само е пиявица, но и пълен егоист.На всичкото отгоре е несигурна до крайност и иска да й засвидетелстваш одобрение за всяка дума, за всеки жест, постоянно ме пита дали е добре облечена, дали еди си кой колега е казал нещо за нея, дали... Търпях известно време, но когато реши да ми звъни и в почивните дни и да ми отнема времето за семейството с нескончаемите си приказки, я отрязах директно.

Общи условия

Активация на акаунт