моето мнение за Майчин дом...

И при нея можеше да не се стигне до загуба на детенцето, ако някой й беше обърнал повече внимание. А за детенцето не и дадоха НИКАКВА информация. Нищо не можело да се направи - без други обяснения. Мисля, че когато се изказваш /особено толкова силно негативно/ за нещо или някого трябва да се опираш на собствения си опит и в степен, отговаряща на твоите преживявания. Без да съм особено доволна от обстановката в МД, мога да кажа, че съм доволна от работещите там /и лекари и акушерки/. И никога не бих заявила, че "Шейново" е коптор, въпреки, че имам близък човек, който загуби детето си там - друг може и да го заяви, но не и аз. Нека се опираме на личния си опит.

P.S. Не съм лежала в патологията

Ама нали точно за това става въпрос?!Всеки се опира на личния си опит, всеки си има причина за лошото или доброто си мнение!Карай..., няма значение...

По въпроса за Майчин дом, аз съм близка на една от гинеколожките там, тя ми каза "бягай някаде другаде и аз немога да ти помогна"- в смислъл условията са ужастни, акуперките също, за докторите да не говорим.
Шейново или Света София остава при мене, като везните клонят към Света София.

В Майчин дом преди броени дни роди жената на брат ми. Терминът й беше на 20 декември. След консултация с нейната докторка, която не е от тази болница отиде в Майчин дом за пренасяне и да й предизвикат раждането. След преглед там на 27 декемри й казват, че термина не е определен правилно и детето е прекалено малко още. На 28 декември й казат, че на другия ден ще й предизвикат раждането, за да може на 31 да я изпишат, че нямало кой да се занимава с нея на Нова година. На 29 се събужда с контракции и ражда нормално. По време на раждането са натъртили врата й като са навеждали напред главата й (още я боли). След като се родило детето казали, че е преносено, защото било много сбръчкано. Кой от какво разбира и за какво го е грижа там така и не се разбра.
Та това за тази "реномирана болница".

П.П. "малкото" бебе се роди 3600гр. и 52 см.

Е,пак започнахме доволни и недоволни.
Темата просто няма и не може да има край.
Има много доволни(като мене),защото моят син спи до мен.
Но всеки претърпял някаква трагедия е на обратното мнние.И с право.
Условията наистина са доста неприятни.Отношението зависи от много неща.
Лошото е ,че добрите и съвестните лекари не могат да се стимолирът,нито пък некъдърните да се накажат.
Това ни е държавата ,какво да правим.

да споделя и аз моя опит от МД
в 6ти месец лежах там за задържане около седмица. приеха ме вечерта с контракции и много силни болки в кръста - до сутринта получих само инжекция но-шпа и никакво друго внимание. по-късно същата вечер приеха друго момиче и го настаниха при мен - цяла нощ и тече системата за задържане и акушерката идваше на всеки 1 час да я наглежда. (това беше добре и за мен, поне ако се наложеше да помоля за помощ, е слава богу не се наложи). лежах там една седмица без да знам какво точно ми има и какво ще правим. на всеки въпрос който задавах за себе си или бебето ми се отговаряше "Тук никой не те държи насила, като искаш подписвай се и си ходи" а аз исках само информация за състоянието ми както и да е изписаха ме и впечатленията ми са следните - акушерки - отвратително нелюбезни, доктори - много надути, хигиена - нулева.
в 38ма г.с. вдигнах високо кръвно и пак ме приеха в болница, но този път отидох в Св. София, в патологията - коренно различно от МД - стаите с ал. дограма, пердета, хладилник, баня и тоалетна на две стаи, стаите са една за 3 и една за 5 жени, а между тях е тоалетната с банята, чистят по два пъти на ден. имаше и кофти акушерки ама съвсем не като тези в МД. прегледи се правят сутрин обед и вечер  (тонове, мерене на кръвно и Т, кой от каквото има нужда), докаТО в МД бяха сутрин в 6 и вечер в 8. на всичкото отгоре в Света София на прегледите на ехографа стана ясно, че бебето ми е по-малко, оказа се неточен термин с цели три седмици (идея нямам как "светилата" в МД който ме гледаха не разбраха за това, пък и следящата ме докторка беше толкова кадърна, че думи нямам).
и така вече 4ти ден след термина ми чакам новият термин и за нищо на света няма да се върна в МД. ще раждам в Света София не само заради хигиената и удобствата там а най-вече заради ОТНОШЕНИЕТО на докторите. вярно е че всеки си има собствено мнение и не се налагам на никого, но това е моят опит. ако мога да помогна на някого - насреща съм. надявам се скоро да мога да дам отзивите си и за следродилното и отношението там.

Трябва да ви призная, че особено внимателно изчетох всичко, независимо, че темата е отпочната преди доста време, като се има предвид, че влизам в 8- ми месец и ще раждам там, поради простата причина, че моят лекар е там и му имам пълно доверие - доста от приятелките ми раждаха при него и независимо от усложненията при някои от тях- всичко е наред с днешна дата. По отношение на лошите условия- възнамерявам да си взема ВИП стая и с това да реша този въпрос, както и да се уговоря с някоя акушерка, или сестра, или каквото и да е там, за да ми се обръща внимание и да не се налага да умирам от ужас, че няма кой да ми даде чаша вода /така е думата, де/. Ако някой има още конструктивни предложения и препоръки, ще съм много щастлива да ги сподели с мен.

Да попаднеш в тази болница е може би най-гнусното нещо, което може да ти се случи Това за патологичната бременност на петия етаж е вярно - АБСОЛЮТНА МИЗЕРИЯ. И аз имах нещастието да остана там една седмица. Явно само благодарение на Господ и късмета ми бебето ми оцеля и не хванах някоя болест от мръсотията. Пода се мие само с вода и то отгоре-отгоре. Под леглата има един пръст мръсотия. Дюшеците на леглата са от времето, когато аз съм се раждала. Добре,че си носех спално бельо от нас, защото там не можаха да ми намерят и калъф за възглавницата/по-добре де!/. Отидох с кървене, чаках не знам колко време пред спешния кабинет. Не можаха да намерят ръкавици и спекулум да ме прегледат. После лекарката извади едни ръкавици от една хартия - явно втора употреба. Така ме натискаше, че и нищо да ми нямаше пак щях да получа кървене. На всичкото отгоре взе да ми разправя, че съм имала течение и така било като не сме се лекували. Държа да кажа, че микробиология си бях правила и нямах никакви бактерии, а течението по време на бременност както всички знаят е нормално явление, а не непременно инфекция. Това беше вечерта. До сутринта никой не ме прегледа на видеозон да види какво става с бебето ми и да му чуе сърчицето. Попйорданова или каквато там беше ми даде Геретамин, който не не предписва на бременни от години. А като ме изписа ми каза,че кървенето ми се дължало на хематом, който вече бил изчезнал. Как разбра не знам, защото не ме е преглеждала. Слава Богу, че лекарката при която ходех още преди да забременея се върна на работа, защото имаше здравословни проблеми и повече не ми се наложи да стъпя в МД. Лежах в пети месец в Св. София, защото имах температура и грип и беше опасно за бебето. Там и родих. Е, вярно във ВИП зала с екип и после бях във ВИП отделението, ама поне знам защо. Моята приятелка роди два месеца след мен и не беше във ВИП стая, но също е много доволна. И от хигиената и от персонала.
Моя съвет е, ако държите на себе си и на децата си - НЕ ХОДЕТЕ В МД!!!

Все едно чета за себе си  само дето мен ме прегледаха на 3-тия ден, защото ехографът стои заключен събота и неделя, а мен ме приеха в събота сутринта 
Дума по дума същото беше и при мен, явно това са им заучени фрази  за течението, което уж откриха, всеха ми секрет там, в самата болница и всичко беше идеално 

абе моми4ета, като 4ета и ми се и3правя косата. какьв ужас!!!
а3 живея вьв Виена и раждах тук. като си помисля само 4е се цупих 4е сьм с друга маика в стаята. 3а нас двете баня и тоалетна, вси4ко необходимо 3а бебетата в стаята, 4исто и светло беше
4удя се как може такова отно6ение, каквото вие описвате??? и то то4но в такьв момент когато 4овек е наи-бе33ащитен, раним, уплашен ....
а3 2 пьти кьрвях пре3 бременността, ок. 10 та седмица. веднага отидих при  моя гинеколог, той ме видя на видео3он, успокои ме  (което сигурно отне поне 30 мин.) предписа ми Магне3ий и това бе6е вси4ко (никакви болници,никакво лежане 3а 3адьржане...). после преz 36 тата седмица, пьтувахме 3а Германия и пре3 нощта пак крьв, в пьлен ужас отиваме в най бли3кия град в болница. там ме прегледаха, бяха толкова мили с мен (а3 дори нямах 3астраховка!!!), пак ме успокоиха, bqhme tam ok. 2 4аса и си продьлжихме пьтя...