Може и да не е случайно, просто да са се извикали около една и съща дата , но с разлика в годините. Но пък неозначава нищо лошо за тебе!
- Публикувана: 3 фев. 2010, 14:12 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2012, 10:51 ч.
Сънувате ли починали ваши близки? - 2
Здравейте! Съболезнования на всички, които са загубили близки и приятели!
Брат ми почина преди 7 месеца..... на 37 години..... в съня си, легна и не се събуди......внезапно спиране на сърцето!
МНОГО ми липсва, сънувам го много често. И майка ми,баща ми, и съпругата му, и дъщеря му, моят съпруг( с който бяха приятели) го сънуват също!
В сънищата ни е "жив" и много засмян ( както и беше в живота), понякога не говори, а само се смее!
Понякога обаче аз го сънувам и като починал и той си знае, че го няма на земята вече......... идва, прегръща ме силно, целува ме и си тръгва с усмивка безмълвен. А понякога говорим много, но много рядко чувам какво си говорим. Когато си говорим и не чувам какво, сякаш се гледам отстрани. Много е странно.....
Сега не мога да пиша вече- плача и не мога......
Брат ми почина преди 7 месеца..... на 37 години..... в съня си, легна и не се събуди......внезапно спиране на сърцето!
МНОГО ми липсва, сънувам го много често. И майка ми,баща ми, и съпругата му, и дъщеря му, моят съпруг( с който бяха приятели) го сънуват също!
В сънищата ни е "жив" и много засмян ( както и беше в живота), понякога не говори, а само се смее!
Понякога обаче аз го сънувам и като починал и той си знае, че го няма на земята вече......... идва, прегръща ме силно, целува ме и си тръгва с усмивка безмълвен. А понякога говорим много, но много рядко чувам какво си говорим. Когато си говорим и не чувам какво, сякаш се гледам отстрани. Много е странно.....
Сега не мога да пиша вече- плача и не мога......
caramellche моите съболезнования за загубата на брат ти ! Сигурно е много тежко! Според мене, той идва в сънищата ви за да ви покаже, че макар и там далече от вас е добре и да спрете да плачете...защото нашите сълзи , многото черно навсякъде из домовете ни ги задържат и им пречи.
.
Карамелче, много тъжно наистина. Съчувствам ти! 
Ето, снощи пак ги сънувах. Семейството на баща ми - ведно живи и умрели. Около някакви трапези се въртяхме. Може да е толкова многозначително и в същото време нищо не значещо. Писах през деня точно за тези баба и дядо. През ума ми предишния ден премина мисъл за семейството на сестрата на баща ми. А предната вечер правих баница /каквато присъстваше на снощната сънувана трапеза/. Всичко може да е просто игра на подсъзнанието.
Ето, снощи пак ги сънувах. Семейството на баща ми - ведно живи и умрели. Около някакви трапези се въртяхме. Може да е толкова многозначително и в същото време нищо не значещо. Писах през деня точно за тези баба и дядо. През ума ми предишния ден премина мисъл за семейството на сестрата на баща ми. А предната вечер правих баница /каквато присъстваше на снощната сънувана трапеза/. Всичко може да е просто игра на подсъзнанието.
caramellche Знам че е трудно, знам че боли,но живота продължава така или иначе.Диди ти е казала за сълзите и траура .Аз съм на същото мнение.Мисля че от сълзите и черното което носим ,на мъртвите душите им се лутат и не могат да намерят покой.Едно че "виждат" как страдаме и за заради това не могат да идат там където им е отредено да са.
Lyusil защо не вземеш да раздадеш баничка за всичките си починали хора.Явно това искат да ти кажат.
Lyusil защо не вземеш да раздадеш баничка за всичките си починали хора.Явно това искат да ти кажат.
Може да направя и в събота да занеса и на гробищата. Аз принципно като ги сънувам, нося на работа неща, които съответните починали са обичали да хапват приживе. Обаче като ме питат "По какъв повод черпиш пак?" ... Вече ми е неудобно.
Ти можеш да раздадеш на комшийите и когато им го даваш да казваш и назоваваш името на човека покойник ,иначе от раздаването няма файда защото не отива до дошите това което си подала.
За колегите просто казваш че раздаваш за бог да прости /името на човека/ Няма какво да ти е неудобно.
За колегите просто казваш че раздаваш за бог да прости /името на човека/ Няма какво да ти е неудобно.
Благодаря ви за съчувствието, момичета!
Носих черно до 40тия ден, нямах търпение да махна тези дрехи и шалчето, а и брат ми не беше човек, който би се впечатлил от това колко дни или месеци ще носим черно. Само майка ни носи все още. Гледам да не плача много, плача често, но по малко и се стягам и се усмихвам. Всеки носи болката си различно..... аз мисля за него всяка минута- буквално всяка минута.... знам, че живота продължава и нищо не можеш да направиш, никоя сила на тази земя не може да го върне....научих се да ценя моменти, които съм приемала за даденост, усмихвам се и го прегръщам мислено. Все още съзнанието, ума, цялото ми същество не го приема и ми е страшно нереално... Трудно е! Много, много е трудно....
Носих черно до 40тия ден, нямах търпение да махна тези дрехи и шалчето, а и брат ми не беше човек, който би се впечатлил от това колко дни или месеци ще носим черно. Само майка ни носи все още. Гледам да не плача много, плача често, но по малко и се стягам и се усмихвам. Всеки носи болката си различно..... аз мисля за него всяка минута- буквално всяка минута.... знам, че живота продължава и нищо не можеш да направиш, никоя сила на тази земя не може да го върне....научих се да ценя моменти, които съм приемала за даденост, усмихвам се и го прегръщам мислено. Все още съзнанието, ума, цялото ми същество не го приема и ми е страшно нереално... Трудно е! Много, много е трудно....
Карамелче, все едно описваш моите чувства и състояние.
И аз загубих брат си преди малко повече от година. Отиде си на 33 - левкемия. Докато уточнят диагнозата и вече го нямаше. Често го сънувам и винаги жив. Странното съвпадение, за което се замислих в последствие е, че е роден на 22.04, почина на 22.10 в 22 часа.
И аз загубих брат си преди малко повече от година. Отиде си на 33 - левкемия. Докато уточнят диагнозата и вече го нямаше. Често го сънувам и винаги жив. Странното съвпадение, за което се замислих в последствие е, че е роден на 22.04, почина на 22.10 в 22 часа.