Мила Кат,
Според мен Таня е права-- аз не съм лекарка, но имах една неуспешна бременност и изчетох страшно много медицинска литература. Консултирай се и с други лекари по въпроса и мисля, че ще потвърдят мнението на Таня. Тъй като казваш, че много си се подула още в 6ия месец, на мен това ми звучат като симптоми на прееклампсия. Това е един от проблемите, които често водят до умирането на генетично здрав плод. Като ходеше на консултация мериха ли ти кръвното? Правеха ли ти изследвания на урината? А ако не са ти мерели кръвното-- имаше ли симптоми на високо кръвно като например да ти бучат ушите, силно главоболие, зачервяване в лице или топли вълни? Забеляза ли случайно, че пиеш много течности, а не ти се пишка? Всичко това има значение защото ако си имала прееклампсия и тя е причината за неуспешната бременност, при следващата бременност ще трябва да те наблюдават, защото вероятността да имаш пак този проблем е малко по-голяма от нормалната. Но в никакъв случай не се отчайвай и не се притеснявай, че проблемът непременно ще се повтори! Мнозинството жени, които развиват прееклампсия раждат здрави бебчета-- просто трябва да се наблюдава. А най-вероятно и няма да ти се случи втори път да развиеш прееклампсия /ако това е бил проблемът/.
Колкото до превъзмогването на болката, която си преживяла-- дай си време, но и си напомняй, че животът е пред теб и пак ще бъдеш щастлива. Аз имах моларна бременност през 2002 и не стига, че нямаше бебче, ами мен трябваше да ме наблюдават цяла година дали няма да развия рак. Но втората ми бременност беше безпроблемна и успешна и успя напълно да заличи някогашната ми болка. Разбира се, човешката психика е много различна и някои майки страдат цял живот след такава травма, но искам да ти дам един позитивен пример и надежда, че пак ще бъдеш щастлива някой ден, дори сега да не ти се вярва, че това е възможно.
Според мен Таня е права-- аз не съм лекарка, но имах една неуспешна бременност и изчетох страшно много медицинска литература. Консултирай се и с други лекари по въпроса и мисля, че ще потвърдят мнението на Таня. Тъй като казваш, че много си се подула още в 6ия месец, на мен това ми звучат като симптоми на прееклампсия. Това е един от проблемите, които често водят до умирането на генетично здрав плод. Като ходеше на консултация мериха ли ти кръвното? Правеха ли ти изследвания на урината? А ако не са ти мерели кръвното-- имаше ли симптоми на високо кръвно като например да ти бучат ушите, силно главоболие, зачервяване в лице или топли вълни? Забеляза ли случайно, че пиеш много течности, а не ти се пишка? Всичко това има значение защото ако си имала прееклампсия и тя е причината за неуспешната бременност, при следващата бременност ще трябва да те наблюдават, защото вероятността да имаш пак този проблем е малко по-голяма от нормалната. Но в никакъв случай не се отчайвай и не се притеснявай, че проблемът непременно ще се повтори! Мнозинството жени, които развиват прееклампсия раждат здрави бебчета-- просто трябва да се наблюдава. А най-вероятно и няма да ти се случи втори път да развиеш прееклампсия /ако това е бил проблемът/.
Колкото до превъзмогването на болката, която си преживяла-- дай си време, но и си напомняй, че животът е пред теб и пак ще бъдеш щастлива. Аз имах моларна бременност през 2002 и не стига, че нямаше бебче, ами мен трябваше да ме наблюдават цяла година дали няма да развия рак. Но втората ми бременност беше безпроблемна и успешна и успя напълно да заличи някогашната ми болка. Разбира се, човешката психика е много различна и някои майки страдат цял живот след такава травма, но искам да ти дам един позитивен пример и надежда, че пак ще бъдеш щастлива някой ден, дори сега да не ти се вярва, че това е възможно.
Прибрах се вкъщи пеша, съвсем спокойна, а по думите на лекаря и сестрата, трябваше да умирам от зор! Кръвното - не знам точно, не го меря, но със сигурност знам, че вече хич не е стабилно. Отдавам го на прекалената ми нервност и стресираност; т.е. приемам за нормално, че кръвното ми не е в ред.
Е, в 11 седмица лошото се случи...
