Кой крив, кой прав????

  • 3 805
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Мащехи и пастроци тормозят невръстни
Спасението е бягство от дома и от училище, ръст на насилието вкъщи отчита Отделът за закрила на детето във Варна


По 56 нови случая на насилие над невръстни - предимно физическо и психическо, са работили социалните работници от Отдела за закрила на детето към Дирекция "Социално подпомагане" във Варна. Те са с 8 повече в сравнение с предходната година, съобщи началникът на Отдела за закрила Ани Конукова. В огромната си част - в 70 на сто от случаите, насилието е ставало в семейството. Практиката показва, че тормозът по-често е дело на съжителстващия с майката човек, потвърдиха социалните работници, които всеки ден работят с пострадали варненчета.

Няколко години подред на физически и психически тормоз било подложено момченце от своя пастрок. Сигналът за безобразията ставащи зад семейните стени подал близък човек. Въпросът бил разрешен след като и родната майка на тийнейджъра решила да напусне насилника. Сега и двамата получават подкрепа в семейна среда, а с момчето работят психолози и педагози, за да успее да преодолее травмата. Подобна на историята на Пепеляшка е драмата на девойче, което по стечение на обстоятелствата трябвало да живее с мащехата си. И при него тормозът се оказал в повече, с тази разлика, че насилникът е жена, при това втората съпруга на бащата. Родната майка на детето отсъствала, а като единствена мярка да се избави от всичко, което се случва, момичето избрало бягството - от дома и от училище. Впоследствие е било настанено при близки и роднини, намесила се и родната майка на детето. И в двата случая от Отдела за закрила са работили с неправителствената организация "SOS семейства в риск", уточниха специалистите. 

В 75% на сто от установените случаи на неглижиране и тормоз се е наложило специалисти от Центъра за обществена подкрепа - психолог и социален работник да работят с децата повече от половин година. Целта е да се предотврати повторна проява на насилие в семейството, допълни още Ани Конукова. През изминалата вече година от Отдела за закрила на детето са работили със 103 семейства, за да предотвратят изоставянето на малчугани в социални заведения. В една четвърт от тях, усилията им са се оказали успешни.


http://pozvanete.bg/news.php?id=65353

# 1
  • Мнения: 230
.......... децата страдат!!!!!!!! #Cussing out #Cussing out

# 2
  • Мнения: 1
Даааа, децата страдат. И много ми се иска да подискутираме малко защо става така? Уж всичко пред обществото е О'К, във форумите се изливат какви ли не приказки, уж уважението към тези деца е много голямо, с нищо не са делени, полагат се какви ли не грижи и други подобни излияния. А в действителност като се хлопне вратата, никой не знае дали това е истина или не.Това отношение остава, там някъде, скрито, дълбоко във едни сложни взаимоотношения в които всеки дърпа чергата си към себе си.

# 3
  • Мнения: 1 749
Хммм....вече не съм толкова малка,но си имам проблеми и аз с пастрока.Имах си,може би трябваше да кажа,защото сега не живеем вече заедно.Не мога да си представя ,обаче,ако бях попаднала в такава ситуация в тийнейджърска възраст.Ужас....

Той всъщност май не ми се води и пастрок. Thinking Аз съм пълнолетна,те нямат граждански брак.Какъв ми е тогава?Освен дразнител?

# 4
  • Мнения: 145
Затова не трябва да сме безучастни , когато сме свидетели на такова насилие , не трябва да си казваме , че щом не се случва на нас всичко е наред , не трябва да затваряме вратата на своя дом и да забравим видяното от нас.

Нека докладваме на съответните органи ако сме свидетели на насилие  Praynig

# 5
  • Мнения: 1
Хммм....вече не съм толкова малка,но си имам проблеми и аз с пастрока.Имах си,може би трябваше да кажа,защото сега не живеем вече заедно.Не мога да си представя ,обаче,ако бях попаднала в такава ситуация в тийнейджърска възраст.Ужас....

Той всъщност май не ми се води и пастрок. Thinking Аз съм пълнолетна,те нямат граждански брак.Какъв ми е тогава?Освен дразнител?
Няма законово име, но бих го нарекла ВТОРИ мъж на майка ти с който съжителства. Именно за това е и темата - ВТОРИТЕ (мъже, жени). Толкова ли са перфектни както се описват, и както показват поведение пред социома. Ние вторите избраните и предпочитаните. А дали другата половинка знае за истинското им отношение към родните им деца? Или то е привидно пред тях, а когато се скрият от поглед, вълка си показва зъбите????
Цитат
Затова не трябва да сме безучастни , когато сме свидетели на такова насилие , не трябва да си казваме , че щом не се случва на нас всичко е наред , не трябва да затваряме вратата на своя дом и да забравим видяното от нас.

Нека докладваме на съответните органи ако сме свидетели на насилие  Praynig

Въпроса е не дали си видял нещо или не, а да си дадеш равносметка, дали си един от тях, дали не замазваш очите на хората за да скриеш това което си?

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 18:09 от u2

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Ами, социОма всъщност не може да бъде забаламосан толкова лесно  Laughing Проблемът е, че се скатаваме, когато станем свидетели на нередни неща.
Аз пък съм един от тези, всъщност доста на брой щастливи случаи, които се кълнат във втория си баща. Въпреки, че поддържам отношения и с биологичния си баща - доста добри при това, за свой баща смятам втория съпруг на майка ми. По същия начин и със сина ми. Той никога нямаше да има качеството на живот, което има в момента, ако не бяха грижите и вниманието на втория ми мъж. 

За протокола, докато професионално имах отношения с отдела за закрила на детето, станах свидетел но доста повече случаи на насилие от биологични родители, отколкото от небиологични. Може би е било просто съвпадение.   

# 7
  • Мнения: 1
Ами, социОма всъщност не може да бъде забаламосан толкова лесно  Laughing Проблемът е, че се скатаваме, когато станем свидетели на нередни неща.
Аз пък съм един от тези, всъщност доста на брой щастливи случаи, които се кълнат във втория си баща. Въпреки, че поддържам отношения и с биологичния си баща - доста добри при това, за свой баща смятам втория съпруг на майка ми. По същия начин и със сина ми. Той никога нямаше да има качеството на живот, което има в момента, ако не бяха грижите и вниманието на втория ми мъж. 

За протокола, докато професионално имах отношения с отдела за закрила на детето, станах свидетел но доста повече случаи на насилие от биологични родители, отколкото от небиологични. Може би е било просто съвпадение.   


 Hug Браво за сполуката. Но темата е в противоположна посока.

# 8
  • Мнения: 1 749
Saule,не знам дали е съвпадение или не.Въпроса е,че отношението към "чуждото " дете нерядко е лошо.Затова отношение е и темата.

# 9
  • Мнения: 1
Saule,не знам дали е съвпадение или не.Въпроса е,че отношението към "чуждото " дете нерядко е лошо.Затова отношение е и темата.
А, ето ти разбра за какво е темата. Naughty

# 10
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Китана, чувала съм, че е така. Сигурно, може би, защото моят опит е много различен - и като свидетел, и като участник. Темата е интересна, затова взех отношение, понеже и социумът беше намесен. Народопсихологически ми е интересно, как вървят нещата. Дали хорското мнение може да е някакъв коректив, да възпира втория родител от лошо отношение. Защото за своето дете, доста от хората, които бяха под наблюдение като проблемни родители, казваха така "Мое си е, аз съм си го създал, аз ще си правя с него каквото намеря за добре". Някакси, притеснението от хорското мнение и реакции го нямаше...

# 11
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Ами, същността на темата е добре да се резюмира в едно-две изречения, знаеш, когато е много описателна, провокира доста по-свободни асоциации...
Но освен за лошото отношение към детето, u2, ти въвеждаш и околните, хорското мнение и неговата важност... та затова се чудя - спира ли ни това, което другите мислят, да сме лоши към "не-нашите" деца...  

И още: каква е ролята на отсъстващия родител. Този, който е извън новото семейство и не прави много - или нищо, за да промени положението на детето сиц

Последна редакция: ср, 10 фев 2010, 18:45 от Saule

# 12
  • Мнения: 1 788
Мисля си, че реалните случаи са много повече от направената официална статистика.
Защото физическо насилие - лесно се доказва, но психическото понякога може да трае с години и по доста прикрит и подъл начин, а може и да не е толкова системно - в един момент може да е по-силно изразено, в друг - по-слабо...
Другото, което е - повечето от децата се озовават в един омагьосан кръг - ненавиждат, тежко понасят насилието, но не виждат и изход от ситуацията, тъй като не знаят към кого да се обърнат - все пак, вкъщи би трябвало да са хората, на които да разчита.
И единственият начин остава или бягството от вкъщи (което не трае за дълго, поради обясними причини), или примирението със съдбата им на тормозени.
Не е лошо наистина такива организации да има и да работят, но също и хората, които стават волни или неволни свидетели на такова насилие да сигнализират.
Изненадах се, докато четях друга една тема, как децата от предните бракове са чужди, невъзпитани, не добре дошли и т.н.
Точно от такива мисли, може би, тръгват и проблемите, описани в тази тема.
В смисъл - все от някъде се започва - може би от възприемането на въпросните деца като излишни...
Това е също възпитание. Ако един човек не е научен от рано да възприема света около себе си по адекватен начин (т.е. да са му обяснени от родителите и такива житейски ситуации), то няма как след години да разсъждава по нормален начин.
Не успях да намеря точните думи за това, което исках да кажа, но се надявам да е що-годе ясно.

# 13
  • Мнения: 1 749
Китана, чувала съм, че е така. Сигурно, може би, защото моят опит е много различен - и като свидетел, и като участник. Темата е интересна, затова взех отношение, понеже и социумът беше намесен. Народопсихологически ми е интересно, как вървят нещата. Дали хорското мнение може да е някакъв коректив, да възпира втория родител от лошо отношение. Защото за своето дете, доста от хората, които бяха под наблюдение като проблемни родители, казваха така "Мое си е, аз съм си го създал, аз ще си правя с него каквото намеря за добре". Някакси, притеснението от хорското мнение и реакции го нямаше...
Хорското мнение може да повлияе и така:"Аз се държа привидно добре с него/нея.Хората не трябва да знаят какво се случва вкъщи".
Без да искам забелязвам някои неща извън нашето семейство.На всеки час-два съм на терасата,защото вкъщи не се пуши и искам,не искам,виждам някои работи.
Съседката отдолу е разведена,има едно момче от първия си брак.Мъжа й,от който има също дете,се отнася различно с другото.Изобщо не се интересува къде е,що е.Големия може да си играе на 20 метра от него,той се прави,че не го забелязва.Очите му са само в неговото дете.
Дотук с разсъжденията за другите хора,защото не са моя работа.
За своето положение още не съм сигурна дали искам да пиша.

# 14
  • Мнения: 145
Какво значи , че тук става въпрос за това дали някой от нас е насилник , за да спре това насилие от пъстроци , мащехи и други не трябва ли ако ние видим такова насилие да съощим и така компетентните органи да вземат мерки по случая . За мен този който види насилие с/у дете и не съобщи е наполовина виновен колкото насилника .

Общи условия

Активация на акаунт