изневяра и интуиция

То по принцип темата за изневярата е стара колкото света. Истината е, че човека наред с повечето представители на животинския вид, не е моногомен по природа. Това особено важи за мъжките екземпляри.И колкото и ние жените да се опитваме да промениме тази тяхна "заложба" така да се каже,май удряме на камък. Не можеш да победиш или промениш природата. В тоя ред на мисли смятам че не бива да се правят драми,нищо ново под слънцето. Така че ако няма други "утежняващи вината обстоятелства" - не си го слагайте много на сърце. 

Отказвам да приема изневярата като нещо нормално и неизбежно  Особено грозно е да предадеш човек от семейството 
Към авторката- за съжаление едва ли интуицията ти те лъже-примерите със скайпа,телефона и т.н. определено са индикатор,че крие нещо. Съветвам те да обичаш и уважаваш себе си първо,след това него.   

Трудно е да се даде съвет по такава тема- всеки реагира различно.
Аз бих говорила с него за подозренията и съмненията, които ме мъчат- той или ще ме опровергае, или ще ги потвърди. Според ситуацията ще преценявам приоритите си, с какво мога да живея и какво не мога да преглътна.
Успех!

Най-противното в случая е, че е с "приятелка"на семейството.
Тия мъже не се научиха като ще си го вадят извън семейното ложе, то поне да е далеч от колеги, приятели, познати и т.н.
Няма такова унижение за жената, мъжът й да й изневерява с познат за нея човек, че и на една маса да седи с тая, а те да се пощипват и побутват като гимназисти. Отвратително!

Противно, ама доста често се среща напоследък.

Тристаниа, много си права.

Айде веднага  - противно, изневяра... аз доколкото разбрах , тук говорим за догатки и " интуиция"
Според мен не бързай и не прави драми, особено ако имаш съпруг до себе си, който ти казва ,че ти и децата сте най важното нещо за него!
Свят широк и хора разни! Има хора, които не правят разлика между пол, възраст и социално положение в общуването си.
не приемаш ли факта те да са приятели, които си споделят? И " чия" приятелка е ? Моите приятели никога не биха могли да бъдат така близки с мъжът ми, както с мен..нищо , че се познават много добре!
Щом сте " приятели" , значи ще имаш възможност с времето да разбереш със сигурност какво става.
Явно щом ти е казал, че не ти е изневерил, ти вече си споделила с него опасенията си. Щом след 12 години брак и две деца не може да те успокои неговото уверение в любов , как очакваш да те успокоим или посъветваме тук? Само гадаем!
До колко познаваш " приятелката" като човек? щом сте заедно - се предполага че много добре я познаваш? Или?
Аз лично имам приятели мъже... и си споделям с тях и проблеми и хубави неща! Ако мъжът ми реши да ме ревнува от тях и ме лиши от общуване с хора, които той дори не познава в детайли.. бих се лишила от тях вероятно заради него, но бих се чувствала ограбена!
Спокойно и трезво! Остави интуицията и страховете и се вслушвай в думите на съпругът си! И се вглеждай в очите му! Има ли любов там , ти ще я видиш, сигурна съм!
Успех! 

Позната история.............. и при мене бяха сходни нещата. Интуицията не ме излъга и ги хванах............ поседнала в скута му.....!!!
И до тук. Живота не свършва заради моята наивност и прекомерно доверие.

Привет, включвам се на първо място с откровеното признание, че не съм чела какво са ти отговори другите. Не за друго, просто не искам за пореден път да ставам свидетел на Изневярата туй, изневярата онуй. Осанна, разпни (му/й) го, писъци, крясъци, стонове, кекерчене и пак в изходна позиция – Всеки решава своя си сюжет.

Без алабализми, истината е една - нормално е да те заболи, когато обичаш, а се изправиш в ситуация, в която ти става ясно, че любовта за теб е дарена на друга.

Навярно това е единствената тема, която те интересува в момента. Шок, ненавист, желание за отмъщение "Какъв предател!", изпадане в пълна летаргия, размисли от типа :"Как ще го преживея?"... Това е нормално. Нужно е да последва (дълга може би?) борба със самата теб, прошка и продължаване нататък. Начинът да се справи с една изневяра зависи от личността на индивида, от неговата зрялост. Докажи си, че вярваш достатъчно в себе си и в брака си.

След време ще гледаш на тази история с повече мъдрост, ще се уважаваш повече, ще знаеш, че си силна да се справяш с трудни ситуации. Сега е моментът, в който начуваш, че себеотдаването, толерантността могат да ни носят и страдание, че могат и нищо да не значат. И че човек е адски уязвим, когато повярва докрай.

Не се измъчвай, не се вманиачавай, за да не се превърнеш в една сломена жена. Постарай се да си НАД тези неща и някакси... по-широко скроена

Може би е добре да помислиш и в следните насоки:
Не винаги една изневяра е предвестник на края, може би е признак за криза, но след кризите следва подем и ако наистина има потенциал в отношенията, любовта се връща с по-голяма сила. В крайна сметка, всеки е склонен да харесва, да се изкушава, избира, сравнява, търси и намира.
И оттук - ето ти я и шаренията на житейските ситуации и отношения...

В библията пише "обичайте се", не "бъдете верни".

Аз лично мисля, че е пълна глупост да загубим много любим човек, заради инцидентна изневяра. По принцип, вярвам в любовта, а не във верността, защото последната е генетически, физически, емоционално и разсъдъчно невъзможна утопия...
А абсолютизирането на моногамността "по принцип" като нагласа, за мен, е абсолютна фикция, фанатична утопия...  

А защо не поговориш с него?Кажи му-хайде да си свалим картите и да говорим честно,бъди мъж.Ако си ми верен,защо са ти пароли,защити,изтрити хронологии.Така му говори,но без да плачеш.Трябва да си много спокойна и уверена,не изпадай в истерии.И каквато и да е истината,научи я.А от там нататък,как ще живееш с тази истина,аз не знам.Съчувствам ти,искам да ти помогна,но не мога.Никой не може да ти помогне.Може и да греша със съветите си,но на мен не ми се е случвало това,което ти преживяваш.Само се поставям на твоето място и си мисля,аз какво бих направила.Както и да ти се стече животът от тук нататък,аз ти пожелавам успех и добро здраве.Да,добро здраве и здрави нерви.

съгласна съм с chanel какво е това приятелство-скришно от теб.няма такова нещо.ти му кажи,че знаеш всичко,защото си ги забелязала.не плачи бъди студена.обърни си внимание-на коса на тяло,за да си по уверена в себе си..и изчакай- то ще си покаже

Аз пък нямам хронология на скайпа, защото го ползвам и през работно време  
а има много любопитни колеги, админи и секви други , които с удовoлствие биха прочели всичко , което се пише ...

Ако има нещо рано или късно ще ги хванеш. Ако поговориш с него, той ще стане по-предпазлив и едва ли ще признае нещо.

В библията пише "обичайте се", не "бъдете верни".
 
В Библията също пише,не лъжи,не прелюбодействай не пожелавай жената на ближния си. Май някой помнят само нещата който им харесват.


 
 

Евала!!! Това е и моето мнение. Но... трябва доза зрялост и специфично виждане за нещата, за да бъдат приети така. Не всеки го умее. На авторката на темата пожелавам разрешение на проблема - мъдро и възможно най-безболезнено.
Съвети не давам, защото няма смисъл.

Боже, хора, на-старата тема, най-обсъжданата, най-обичайната....така е, мила: интуиция или факти - все едно - разрухата е тотална...тотално е да прмееш, че най-сигурният пристан, който си вярвала, че имаш, всъщност е химера...и не боли изневярата, камо ли ако е плътска - това дори не се брои...боли, тотално боли усещането, че са скапали вярата и надеждата ти...а, като те шамаросат с нещо подобно, почваш да сепиташ - къде си? ако можеш да се намериш отново като човек, не като жена - герой си...ако не - остава най-мъчното: да се тъпчеш, да се държиш правилно, благоприлично - заради децата, заради ужаса от самотуването и пр. и пр....