Публикувана: 14 фев. 2010, 23:52 ч.
Последно мнение: 17 май 2010, 00:12 ч.

дете от семеен мъж

28 857
731
1

14 фев. 2010, 23:52 ч.

Мнения: 188

Здравейте,искам да попитам-има ли други като мен?Съвсем накратко моята история-след 19 години несполучлив брак и 15 години голяма (поне за мен) любов със семеен мъж забременях и реших да родя детето.Взех това решение по няколко причини-първо,брака ми беше силно разклатен( поради физически и психически тормоз).Второ-мечта ми беше да имам второ дете,а тепърва,на тези години-38 кога щях да срещна друг мъж и съответно да забременея.Трето-преди 4 години ме оперираха от извънматочна бременност и възможностите ми да забременея силно намаляха.Четвърто-чувствата ми към другия мъж бяха и още са много силни и много исках дете от него.Той нямаше нищо против,но не ми даде никакви обещания за бъдещето.Освен че ще ми помага...Аз се разведох,имам си вече 3 месечна сладурана,която в момента е целият ми живот!А баща й я вижда,но не често,помага финансово,не ми е казал още ще я признае ли,тя ще му казва ли "татко"....Много ми е трудно в тази ситуация,но не съжалявам за решението си....
Моля тези от вас,които са шокирани,да не ме упрекват.Просто да замълчат.Искам просто да намеря жени със сходна на моята съдба...

# 1 15 фев. 2010, 03:47 ч.

Веднага спри да питаш или търсиш каквото и да е тук...
Развоя е стериотипен...ще бъдеш разчекната на 17 и подкрепена - 0,2...
Ситуацията ти е изключително лична - ако имаш съмнения, трудности, въпроси - търси ги в себе си.
Изказвам се от името на "сходна" ситуация!!!

# 2 15 фев. 2010, 08:06 ч.

Мнения: 183

Дано имаш силата да се справиш.Трудно решение си взела,дано е правилно за теб.
Да ти е здраво малкото сладурче!Успех! Hug

# 3 15 фев. 2010, 12:17 ч.

на 4-ия етаж до асансьора
Мнения: 621

Горе главата!!! Hug

Да ти е живо и здраво детенце - това е важното! Пътят ти няма да е лек, но ще се справиш уверена съм в това!

# 4 15 фев. 2010, 13:43 ч.

Пловдив
Мнения: 1 120

За какво да те упрекват? Ти вече си направила своя избор. Връщане назад няма. Трябва да гледаш напред-имаш смисъл за това (две невинни детски очички). Когато си изправена пред труден избор, каквото и решение да вземеш, незнаеш дали то е най-правилното и най-разумното.

# 5 15 фев. 2010, 14:27 ч.

Мнения: 6 443

Решила си го, направила си го.
Ако искаш съвет, по-скоро изясни ситуацията и това дали детенцето ще познава баща и как ще го нарича, за да си спокойна.
Hug

# 6 15 фев. 2010, 15:15 ч.

Мнения: 306

Имала си куража да си вземш твойта частица щастие.Макар и не на 25г, макар и без мъж до теб. Никой никого не може да съди. Мисля, че си на прав път спрямо себе си. Щом си искала 2ро дете и го имаш, за майката няма по-голямо удовлетворение и чувство, че е осъществена.Всичко друго е прах и пепел - в сравнение с децата ни.

Малко е тънък момента с таткото, но детенце вече е факт, и каквото и да стане - вашето малко семейство трябва да изживее предстоящите години понай-добрия начин, който можеш да създадеш.Успех! Hug

# 7 15 фев. 2010, 16:27 ч.

Мнения: 188

Благодаря за разбирането и моралната подкрепа.Правилно сте усетили-точно бъдещите отношения на малката и баща й ме притесняват.Засега тя носи името на бившия,защото закона е такъв.Не знам когато оспорим бащинството баща й ще й даде ли името си...Засега казва-в момента не мога.Най-вероятно никога няма да може.Наясно съм с това и съм го приела,макар и да ме боли от този факт.Моите родители ме подкрепят и баща ми ще даде името си.Притеснява ме и факта,че тогава в акта за раждане ще пише-баща неизвестен.Но няма да съм нито първата,нито последната жена с дете,непризнато от баща си.Малката ще порастне,ще почне да разбира и татко й ще трябва да реши тя ще знае ли,че той е баща й.За себе си съм решила,че ако той поиска да присъства в живота й като"чичо",аз няма да се съглася.

# 8 15 фев. 2010, 16:53 ч.

Мнения: 317

Цитат на: Eliema в пн, 15 фев 2010, 16:27

За себе си съм решила,че ако той поиска да присъства в живота й като"чичо",аз няма да се съглася.

Напълно съм съгласна с това.
Така, че именно от това решение на бащата зависи развитието на ситуацията.
А какъв срок ще си поставите - докато проговори "тати" ли. Помисли и над това.
Желая ти здрави дечица. Другото са подробности Hug

# 9 15 фев. 2010, 18:20 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Що пък да сме шокирани и за какво му е притрябвало на някой да те упреква?! Rolling Eyes

Изборът е бил твой, последствията - също.

# 10 15 фев. 2010, 18:52 ч.

Мнения: 613

Аз също не разбрах защо някой трябва да те упреква? В крайна сметка ти си зрял човек, който сам е взел решението си, знаейки че ще има и последствия, които няма да са лесни.

Сигурна съм и че ще намериш хора със сходна съдба.

Аз имам приятелка в подобно положение, за нея забременяването също беше като чудо и пр. Тя роди детето, разликата е само в това, че не каза на бащата. Тя си мислеше, че в тази ситуация е редно само тя да си поеме отговорността, тъй като бащата на детето също е семеен. С две думи -- мина година и тя си намери много добър мъж, който осинови детето й и са много щастливо семейство и до сега.
Има подобни ситуации, може би при такава трябва най-вече да си наясно, с това което искаш и очакваш Hug

# 11 16 фев. 2010, 06:55 ч.

Мнения: 256

Имам приятелка, която много иска дете от "мъжа на живота й". Женен с 2 деца. Така, че донякъде разбирам ситуацията ти. За добро или лошо, тя не може да си има детенце. Поздравявам те, за смелостта ти. В крайна сметка детето е най-важното на този свят. Нека е живо, здраво и да има един щастлив живот!

# 12 16 фев. 2010, 11:38 ч.

Мнения: 188

Цитат на: ♥ Инчока ♥ в вт, 16 фев 2010, 06:55

Да,това че изобщо забременях,за мен си беше чудо-на тези години,с една тръба....Просто не можех да си представя да абортирам!Сигурна бях,че ако го направя,никога няма да си го простя.Покрай това си решение обаче загубих най-добрата си приятелка.Тя не ме разбра,не ме подкрепи и по време на цялата ми бременност,която хич не беше лека,ме укоряваше.Дори не заради изобщо неясното бъдеще по отношение на бащата,а заради възрастта ни.Едва ли не хората щели да се смеят зад гърба ми.А истината ,че усещането да станеш майка на близо 4- е коренно различно от това,което изпитваш на 20!Тогава някакси всичко беше на майтап,толкова лесно и без да се замисляш.И може би на 20 не съм била готова да бъда майка...Не знам,но сега е много сладко и неповторимо!И да,има си значение и кой ще е бащата.Мисълта,че завинаги ще имам една част от този мъж,макар да нямам него,ме топли!

# 13 18 фев. 2010, 00:49 ч.

Мнения: 1 588

Цитат на: Eliema в вт, 16 фев 2010, 11:38

най-добрата ми приятелка... ме укоряваше... заради възрастта ни. Едва ли не хората щели да се смеят зад гърба ми.

По-голяма глупост скоро не бях чела. Че какво ти е на възрастта и защо да си нямаш дете на 38? Отдавна отмина времето, когато жените са се женели масово на 16-18 и са ставали майки на 17-19. Че то и по времето на баба ми жените са раждали до към 35-40 петото-шестото си дете...

Времената се промениха. Не мисля, че някой ще ти се смее, че си родила на 38. Напротив, всички, които те обичат и уважават, ще се радват с теб. А пък ако се намери някой да се смее зад гърба ти, хич не си струва да се косиш - такъв човек не си заслужава да го слагаш изобщо в сметката на хората, за които ти дреме какво мислят...

# 14 18 фев. 2010, 03:44 ч.

Мнения: 427

Да ти е живо и здраво детенцето, това е най-важното.
А за другото ,което терзае душата ти,времето ще покаже.
Сега имаш по-важна грижа. Peace

Препоръчани теми

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Причина:

Причина: