За чувствата, никога не пропускам да ги изразя. Не се страхувам, че ще стана уязвима, когато се открия. Всъщност, е доста обеззоражяващо, облекчаващо и изпълващо да показваш чувставата си. 
- Публикувана: 16 фев. 2010, 04:28 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2014, 13:02 ч.
За любовта
Същото е и с любовта към децата! Мили майки, не се укорявайте от желанието ви да останете насаме понякога! Не се поставяйте в рамка, че това ви прави лоши майки! наскоро гледах филм, в който се казваше, че всеки от нас се поставя в рамка и това пречи на пълната ни себеизява Ето тук се пресичат любовта към себе си и към близките. Ако винаги елиминирате любовта към себе си - се получава изхабяване, а оттам - изнервяне, избухване.... И вината пак е ваша. 
Само не забравяйте какво пише в Селестинското пророчество - че до едно дете винаги трябва да има един възрастен! Но си давайте почивка в усамотение, когато имате нужда от такава. Само по този начин любовта няма да се обърне срещу вас или срещу тях.
Само не забравяйте какво пише в Селестинското пророчество - че до едно дете винаги трябва да има един възрастен! Но си давайте почивка в усамотение, когато имате нужда от такава. Само по този начин любовта няма да се обърне срещу вас или срещу тях.
благодаря ти за това, което си написала
свързано е с омагьосания кръг, в който се въртя напоследък/не рядко...
ray , пожелавам ти скоро да излезеш от този кръг!
По-добре понякога да се отдалечаваме от идеала си за добър родител, но да успеем да се съхраним и за себе си, и за тия, които обичаме, отколкото да се изцедим до последно, от което всички губят. А както вече цитирах - човек и от любовта има нужда да си почине; да се събере отново, за да може отново да я раздава
A m b e r, проблемът при много хора е, че дори не умеят да изразят чувствата си. Аз доста години имах проблем да кажа на глас "обичам те". Знам, че никак не съм единствена! Ето, когато се заговори за любов към домашните питомци, към децата, към природата - тогава човек много по-лесно и спокойно говори за обичта си.
Когато бях малка, майка ми от време на време критикуваше баща ми, че никога не и казва, че я обича. На което той отговаряше неща от сорта: "че ти не го ли знаеш, че да ти го казвам!" или "я ме остави на мира!".... Нормално е после и аз да имам проблем с изразяването на обич, нали!
Какво беше казало едно от децата в поста на lenny_pld :
пожелавам ти скоро да излезеш от този кръг!По-добре понякога да се отдалечаваме от идеала си за добър родител, но да успеем да се съхраним и за себе си, и за тия, които обичаме, отколкото да се изцедим до последно, от което всички губят. А както вече цитирах - човек и от любовта има нужда да си почине; да се събере отново, за да може отново да я раздава
A m b e r, проблемът при много хора е, че дори не умеят да изразят чувствата си. Аз доста години имах проблем да кажа на глас "обичам те". Знам, че никак не съм единствена! Ето, когато се заговори за любов към домашните питомци, към децата, към природата - тогава човек много по-лесно и спокойно говори за обичта си.
Когато бях малка, майка ми от време на време критикуваше баща ми, че никога не и казва, че я обича. На което той отговаряше неща от сорта: "че ти не го ли знаеш, че да ти го казвам!" или "я ме остави на мира!".... Нормално е после и аз да имам проблем с изразяването на обич, нали!
Какво беше казало едно от децата в поста на lenny_pld :
Цитат
Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика – 8 години
Джесика – 8 години
Казват, че любовта е огън. Не е огън- тя произвежда горенето- както казва Дънов.
Казват, че любовта е полет- не е полет- тя ни кара да летим.
Казват, че любовта е доверие, не е доверие- тя ни кара да вярваме- /понякога от заслепяване /
казват, че любовта е песен- не е песен- тя ни кара да пеем.
...
и така мога да продължа до безкрай. Всъшност всичко хубаво ,което човек прави го прави когато обича. Без любов няма песни, няма криле, няма полет, няма топлина, нищо няма. Любовта към децата изпълва много, дотолкова,че понякога може да си помислиш,че нямаш нужда от другата любов. Но не е така. Аз съм от тези, които имат нужда да обичат и дете, и мъж, и да бъдат обичани. Само едното не стига.
Тони - благодаря за стихотворението "Въпрос"!
Хареса ми - "Не знам кое ще ми е по-лесно- да те забравя или да ти простя."Понякога прошката идва със забравата.
Казват, че любовта е полет- не е полет- тя ни кара да летим.
Казват, че любовта е доверие, не е доверие- тя ни кара да вярваме- /понякога от заслепяване
/казват, че любовта е песен- не е песен- тя ни кара да пеем.
...
и така мога да продължа до безкрай. Всъшност всичко хубаво ,което човек прави го прави когато обича. Без любов няма песни, няма криле, няма полет, няма топлина, нищо няма. Любовта към децата изпълва много, дотолкова,че понякога може да си помислиш,че нямаш нужда от другата любов. Но не е така. Аз съм от тези, които имат нужда да обичат и дете, и мъж, и да бъдат обичани. Само едното не стига.
Тони - благодаря за стихотворението "Въпрос"!
Хареса ми - "Не знам кое ще ми е по-лесно- да те забравя или да ти простя."Понякога прошката идва със забравата.
darena , много ми харесаха мислите ти за любовта! Наистина любовта е действие, а не определение. Тя прави с нас и от нас много. Дори ни прави зависими, но... какво от това?
не се бях замисляла, че прошката идва със забравата. Казвала съм си, че идва с времето, а всъщност времето носи забравата
Дани, наистина е така, но за много хора това достигане и разбиране е все още невъзможно.
Аз на теория знам, че е така, но на практика ще ме заболи. И една голяма част в мен ще умре, ще остане голяма празнота, когато любимия ми човек последва свободата си. Няма да го спра, няма да се опитам да го задържа насила, но много ще ме заболи. Егото ми е живо.
не се бях замисляла, че прошката идва със забравата. Казвала съм си, че идва с времето, а всъщност времето носи забравата
Дани, наистина е така, но за много хора това достигане и разбиране е все още невъзможно.
Аз на теория знам, че е така, но на практика ще ме заболи. И една голяма част в мен ще умре, ще остане голяма празнота, когато любимия ми човек последва свободата си. Няма да го спра, няма да се опитам да го задържа насила, но много ще ме заболи. Егото ми е живо.
Преди малко на скайп, една приятелка-съфорумка ми написа това:
Прошката е отказ от склонността да обвиняваме другите за орисията си на този свят! Обвинявайки другите, ние се лишаваме от силата да променим живота си!
Прошката е отказ от склонността да обвиняваме другите за орисията си на този свят! Обвинявайки другите, ние се лишаваме от силата да променим живота си!
За тези, които търсят любовта, да споделя.
Аз имам много силен метаболизъм на чувствата. Никога не задържам негативи, особено когато се влюбвах. То беше отдавна де. Винаги си знаех, че ще изгрее нова звезда
И тя се появявяше, когато не я търся, не се готвя , а просто съм себе си. Колкото повече се забавлявах,толкова по голям успех имах.
Аз имам много силен метаболизъм на чувствата. Никога не задържам негативи, особено когато се влюбвах. То беше отдавна де. Винаги си знаех, че ще изгрее нова звезда
И тя се появявяше, когато не я търся, не се готвя , а просто съм себе си. Колкото повече се забавлявах,толкова по голям успех имах. 
Да ви попитам: бихте ли избрали свободата си, ако това би довело до силно влошаване на здравето на човек, на който държите или дори би довело до неговата смърт?
Слава богу, на човека нищо не му се случи
. Сега е един от най големите ми приятели. 
и
X
Реклама