Подсъзнанието може всичко 22 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Всички отговори са в твоя въпрос - щом има по-зле,значи не си имала нужда от помощ,можела си сама да се справиш и е трябвало само да вярваш повече в себе си-обезверяването е причина за всички неприятности.Сриването на целия ти свят,викът на душата ти-това е противоборството между тяло и душа,сама се питаш кое да послушаш,разума или сърцето.Ако разума управлява тялото,а сърцето-душата-сама ще разбереш кой е твоя път,кое за теб е по важно.Всичко е в приемането и прошката - от тях произлиза свободата на духа. Успех и повече кураж!   

с това темпо на четене,дано...
нямам много време,но пък когато мога гледам да чета-то аз толкова книг си накупих наведнъж

А сега да ви кажа,да се похваля....Отказах банкета,които ни е довечера и понеже много харесвам блузата ми се искаше да излезем с мъжо на рожденния ми ден/2-ри април/ двамата/обаченали се сещате,че всичко зависи от финансовата гледна точка/...Това желание така ми се е набило в главата,че само го мислех,но не съм казала нищо на мъжо за тези мой мисли...И така,аз си се представях с блузата тия няколко дни и как излизаме.И днес на обяд ми звъни моята приятелка от Монтана и аз реших,че е дошла тука.Рекох аз къде си,къде да дойда,а тя рече-слушай в четвъртък/1-ви/ отваряме ресторант и вие сте първите поканени.Чакаме ви,не може да не дойдете....Та така,аз ще си се облека в хубавата блуза,даже и рожденния ден ще ми е на ресторант

Qnitza, може би ти дават шанс да размислиш, дали наистина е това, което искаш, дали наистина това ще те направи щастлива!?! Както се казва: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!"
И както ти е писала Lilian_V , това което смятаме за проклятие, след време може да видим, че е било благословия.
Има една притча, извинявам се, че няма да я пускам за първи път, но когато не мога да намеря някой отговор, винаги си казвам:
"Не зная цялата истина!"   

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=366

Оказа се,че и на мъжо смените съвпадат идеално,за пътуването ни в други ден

Моля за мнение.

Как възприемате това?
http://farm5.static.flickr.com/4047/4398157871_271aff7791_m.jpg

редактирано: беше личен въпрос, оставям това, което се коментира
като символ.

Qnitza, днес беше ужасен ден за мен, нерви по всички фронтове, напрежение, безсилие, ярост... и попитах една приятелка, която се занимава с астрология, дали не е нещо по-космическо, извън моя приемател и тя отговори, че е тежък период, който ще се подобри след Великден!

арт мама, моят съвет е да не прибързваш... относно подаръка, мисля, че подателя се е вслушал в указанията ти и не е изпратил изцяло черно-бял десен, на мен лично, въпреки страстта ми към свежи цветове, пачуърка ми хареса, най-важното обаче е ти как го възприемаш.

Йо, супер   

Момичета, искам да ви пожелая ведър и щедър пролетен уикенд!    Най-хубавото предстои

арт мама , писах ти на лични  

Но и тук да кажа ето първата ми асоциация  

Привет момичета.
Наближават много хубави пролетни празници.
 Лично мен пролетта ме изпълва с много надежди и оптимизъм и ме зарежда с положителни емоции за цяла година. 

И на мен ми е едно чоглаво....
Преди 4 години се разделих с мъжа си , една много тежка и болезнена за мен раздяла.
И до ден днешен, не мога да намеря отговор за себе си, какво са искали да ми покажат ангелите с това. И много питам и търся отговора. Според всички книги явно всичко е някакъв урок, но не мога да разбера, явно не разчитам знаците им а много ми се ще да разбера...къде бъркам? Не питам правилно или не задавам правилно въпросите си?

Здравейте. Записвам се само, а през следващите дни смятам да почета старите теми, които никак не са малко.

Яница, разбирам как се чувстваш и ядът, който те владее... Пращам ти позитивна енергия и подкрепа, за да се балансираш отново и да се радваш на това, което имаш.  

Между другото, някои автори смятат, че "позитивното мислене" не помага да се промени живота ни в положителна посока, защото когато не сме позитивни, е трудно, дори невъзможно, да се накараме да мислим позитивно. Например, ако в момента не сме добре финансово, повтарянето на позитивно утвърждение от типа "цялото богатство на този свят ми принадлежи" или дори "аз имам всичко необходимо" на практика предизвиква у нас вътрешна съпротива, от типа са "глупости, нямам нито стотинка настрана и не знам как ще си платя наема", дори и когато не е изречено или ясно помислено. Това, което на практика става, според тях, е увеличаване на вътрешната, подсъзнателна понякога, съпротива - а тази вътрешна съпротива не позволява на нещата, които сме пожелали, да стигнат до нас, да се материализират в нашия живот...

Затова, например, Хейл Дуоскин, в своя метод Седона предлага първо да се освободим от тези емоции, които ни гнетят, като просто ги оставим да си отидат. Задават се няколко въпроса толкова пъти, колкото имаме нужда, докато почувстваме, че сме се освободили от емоцията - а не сме я потиснали, "облекли" с по-розови дрешки, и т.н. Няколкото изречения са -

Да се отпуснем и да се съсредоточим вътрешно върху това, което ни тревожи, безпокои, с което имаме проблем. Каквото и да е, което се опитваме да променим или подобрим.

- Можете ли да да позволите на чувството, което изпитваме по този повод, да присъства. т.е. да го приемете, да му позволите да съществува?

- Можете ли да го пуснете да си отиде?

- Искате ли да го пуснете да си отиде?

- Кога?

Отговорите на тези въпроси ни помагат да вземем решение да се освободим от чувствата, които иначе подтискаме, или изразяваме (гняв, ярост, възмущение), но те остават у нас и ни безпокоят.

Артмама, струва ми се, че подаръкът не ти харесва. Ако нямам специални причини да го задържа - напр. дълбока увереност, че човекът, който го е правил, е бил изпълнен с добри чувства към мен, искал е много да ми хареса, т.е. предметът носи силен положителен заряд, - та ако няма такова нещо, което да стопля сърцето ми, а ме дразни или ядосва присъствието му, бих постъпила според съветите на фън шуй - не бих го задържала. Друга линия на поведение е да потърсим символа в него - но пак, ако това ще "стопли" отношението ни към него.

Зох, може би мъжът ти просто не е бил човекът за тебе - защо да се тормозиш 4 години след това, вместо да го пуснеш да си отиде в емоционалния смисъл на думата и не продължиш живота си? Не сме създадени на тази земя, за да страдаме, научавайки някакви уроци, създадени сме да се радваме (понякога трябва да се научим да се радваме на всеки миг и ден) и да умножаваме радостта на земята... Защо смяташ, че бъркаш някъде в нещо?

Mnogo може да са уроците, а може и изобщо да няма такива, а мисията му да е била само създаването на дете например. Но със сигурност не е случайна нито появата му, нито раздялата.
За страданието- не съмна мнението на Мила, че сме само за радости на тази Земя. Тук сме не да се радваме, а да израстваме. А израстването на душите ни далеч не е свързано с радости, при натрупаните с години карма, разрушително его и т.н.

Мила, благодаря за мнението. Всъшност съм го пуснала....но има много случки, според мен знаци, които грам не мога да разтълкувам. Затова си питам. Не самата раздяла ме тормози, за нея смятам че ангелите са ми направили добро, но тези случки  

Може би не съм те разбрала добре, Зох, моля за извинение, ако е така  . Дали не искаш да споделиш случките, които те карат да се чудиш?

Монда, и аз години наред бях на твоето мнение.... израствах, но трудно и не много весело. Бях прекалено сериозна и все търсех уроците, сякаш за да ги науча по-бързо. По-късно по-близо до сърцето ми се настани теорията, че израстваме така или иначе, т.е. всички пътища водят към Рим/Бога. Но можем да ги вървим с радост, а можем и да сме забучили поглед в книгите и да не забелязваме колко е прекрасен света - ако разбираш какво искам да кажа. Имам солиден стаж в наблюдения над хората (винаги съм работила с хора) и съм установила, че успелите хора в смисъла, в който аз смятам, че някой е успял, са тези, които неотклонно вървят към целта си - осъществяване на мечтата си - която, естествено, им носи радост. Тези, които всъщност умеят да се радват на живота. Защото тогава имаш вибрация, която е ти позволява да привличаш това, което искаш в живота си. Което всъщност означава - да твориш. Да бъдеш подобен на Бог, с която цел си създаден.

Дано сега съм обяснила малко по-добре какво имам предвид.

Естествено, признавам правото на всички да имат различно от моето мнение. Та нали аз самата съм била на друго мнение преди - и то не само на едно 

Тази дискусия ме провокира. Не знам кой е верния път, но знам засега къде съм аз по пътя.  Има моменти в които мисля, като Монда, а дори и такива в които ме застига отчаяние, но те са все по-малко и все по-кратки. А преди бяха повече, а още по-преди бях пълна с песимизъм, отчаяние и пр. подобни. Струва ми се, че е много важно как ще посрещнеш трудния момент и колко значение ще му отдадеш. Трудно е, но  в такива моменти просто се спасявам от лошите си мисли- доставям си радост, казвам си,че никой не е по-важен от мен, казвам си, че съм направила всичко, което зависи от мен и правя, спомням си за всичко, което съм прочела  по темата, сещам се за подобни или по-трудни моменти от които съм излизала, а някои са се разрешавали понякога неочаквано. Много ми харесват думите на Скарлет О'Хара / цитирам по памет /: "Не мога да мисля за това сега. Ще се наспя и ще му мисля утре."
Потъването, задълбаването в проблема не води до разрешение. За себе си разбрах- Бягай с всички сили от мрачни мисли." Защо стана така?Защо на мен ми се случи?Какъв е урокът?"- тези мисли не водят наникъде. Като дойде времето ще разбера какъв е урокът. Защо да си блъскам главата сега?Понякога бягството от проблема- бягството в мислите- проправя светлина в тунела.Според мен трудните моменти и тежките са част от израстването, но целта е да ги преминем с по-малко разход на енергия, а по възможност с повече приход или да успеем да задържим вибрациите си, както казва Мила- да се радваме, за да творим живота си. Разбира се, хич не е лесно.