Плюс:
- бързо се отказва да се потруди повече , ако нещо е трудно за учене
- "сериозните" предмети са на заден план, обичаме само музика, рисуване, бит и техника и физическо
- нежелание да си нагласи поне раничката, все трябва да проверявам дали е сложил всички учебници, дали си е подострил моливите
-разсеян,разсеян,разсеян...опитвам да помагам при наизустяването например на стихотворение или думичките по английски, едно нещо учим по сума ти време, а преди не беше така
Притеснена съм. Ентусиазмът и радостта, че тръгва на училище бързо отстъпиха място на умората и апатията, а сме само втори клас...
Така ли е и с вашите деца?
Винаги съм нежна с него, винаги обяснявам бавно-едно по едно, и повтаряме и пак повтаряме...но няма го "стария" хъс да научи, сякаш всичко прави по задължение или може би още не може да осъзнае, че вече не е толкова лесно, че трябва малко да се потруди?
Иначе има желание да ходи на училище, личи си , че му харесва там, госпожата също е много добра, но стане ли въпрос да трябва да научи нещо-по 1 час се моля да остави телевизора или играчките....хем ми е жал, че няма достатъчно време за игра, хем си притеснявам...кога ще си изгради някакви навици без да трябва да го "ръчкам" за всичко. Споделете...