ще дам още едно мнение сегасе сетих една мъдрост 
ЖЕНА И КОФРАЖ ВЕДНЪЖ ТРЪГНЕ ЛИ НЕМА СПИРАНЕ ТРЕБВА НОВО 
ЖЕНА И КОФРАЖ ВЕДНЪЖ ТРЪГНЕ ЛИ НЕМА СПИРАНЕ ТРЕБВА НОВО Малеее какви са тези строителни лафове бе...
- Публикувана: 11 окт. 2005, 10:49 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2005, 19:21 ч.
ако жена ви ви изневерява...
Малеее какви са тези строителни лафове бе...
абе и аз вече не обичам мъжа си.
А защо си му прощавала?
Да не би пък точно защото нямаш чувства?
Според мен, щом има изневяра, има ниакакув друг проблем пред двоиката. В смисъл че не всичко във връзката им е наред. Може би единиат е сприал да обича. А може би просто връзката е поизчерпана, но това значи ли, че на 4-5-6 години /примерно/ триабва да си сменяме партнёрите. Разбира се, че не. Но хората го правиат. Не всички сменят, има много които просто добавят нов човек към живота си, но не искат да се разделят със стария. Това е един вид лесния начин. Да седиш на 2 стола. Намирам го за много подло и проява на слабост. Ако не искаш да си с човека - ми вземай си децата /или му ги оставяй, зависи/ и живеи с любовта на живота си. Ами след 4-5-6-10 години, когато и тя се поизчерпи, и установиш с туга и жал, че си я докарал до същото положение. Че отново ниама тръпка и страст. Ми тогава какво? И така скачаш от човек на човек... накрая оставаш с последния от тях, просто защото вече нямаш шанс за друга връзка. Ами ако тои се окаже не наи-добрия? Ами ако...?
абе и аз вече не обичам мъжа си.
А защо си му прощавала?
Да не би пък точно защото нямаш чувства?
Според мен, щом има изневяра, има ниакакув друг проблем пред двоиката. В смисъл че не всичко във връзката им е наред. Може би единиат е сприал да обича. А може би просто връзката е поизчерпана, но това значи ли, че на 4-5-6 години /примерно/ триабва да си сменяме партнёрите. Разбира се, че не. Но хората го правиат. Не всички сменят, има много които просто добавят нов човек към живота си, но не искат да се разделят със стария. Това е един вид лесния начин. Да седиш на 2 стола. Намирам го за много подло и проява на слабост. Ако не искаш да си с човека - ми вземай си децата /или му ги оставяй, зависи/ и живеи с любовта на живота си. Ами след 4-5-6-10 години, когато и тя се поизчерпи, и установиш с туга и жал, че си я докарал до същото положение. Че отново ниама тръпка и страст. Ми тогава какво? И така скачаш от човек на човек... накрая оставаш с последния от тях, просто защото вече нямаш шанс за друга връзка. Ами ако тои се окаже не наи-добрия? Ами ако...?
Нещо не те разбирам,какво лошо има да е откровена пред всички и пред себе си??
Тя си каза направо,че вече не го обича,защо тогава да не му прости.Естествено,че има проблем,как може да няма щом няма любов? да,обаче това е често срещано според мен. И не може да скачаш през 4-5-6 години ,за да си "начешеш крастата", както му казват само защото си срещнал някого с когото се чувстваш като ученичка и те кара да летиш в облаците.......... И според мен не е проява на слабост това,че не оставяш един човек,за да хукнеш след някой който ти е замаял главата. Че кой ти дава гаранция,че като поживееш с него 'любовта' няма да изхвърчи през прозореца докато простираш поредния леген пране,щот е била скрита между мръсните чорапи 
Много е сложно наистина. Сигурно много ще изреват "не,при истинската любов не е така. Тя не отминава,юе разбереш,когато е истинкса. Това са глупости според мен. Истинската любов може да се познае след време,когато отново можеш да кажеш,че изпитваш истиснки чувства. Най-обичайното нещо за човек е ,когато наистина е главозамаян от някой друг -иамам предвид тръпка в стомаха,летене в облаците и т.н. да почне мислено да гради бъдещи планове с него. В случая не говоря за секс-връзки,а за тези с голяма тръпка,която ИЗОБЩО не е задължително да е любов. АЗ поне каот ученичка съм имала много такива-не говоря за секс-просто си във вихъра с някое ново гадже,а то след месец-2-3 всъюност възух под налягане. Това не е любов. В един такъв момент човек много лесно може да се заблуди в любовта и ако следваме логиката "да не е слаб" като остава при настоящия си пратньор,то какво би могло да се получи - разбито семейство,ненамерено щастие.Не че децата на разведените са нещастни,но заслужава ли си заради някакво моментно състояние да изоставиш човек,с когото живееш добре и се разбираш,но просто нещо куца,защото с годините нещата са се променили,няма тръпка и т.н.,за да тръгнеш тепърва да градиш с някого вятърни кули и тепърва да свикваш с навицитем у,за да се окаже след 1 година че изобщо не можете да се понасяте да живее заедно. В тези случаи нямаш право на опит и не може да правиш пробно живеене,нали все пак си обвързан
Но има и изключения. Майка ми например- но там раздялата не е предизвикана от нов мъж/втория ми баща/,макар че нещата съвпадат по време. Абсолщтнбо несходство е нещастливо съжителство,въпреки че баща ми се е ок -не пие,не пуши,не скита,но е особняк. С втория ми баща е щастлива.Случки всякакви......................
Препоръчани теми