Здравейте сигурно за някои хора моят проблем ще е глупав и смешен, но за мен не е.Не спирам да плача вече трети ден от както той категорично ми отказа да се женим.Историята е следната.
Заедно сме от 2 години и нещо и решихме да имаме дете стана от раз и сега съм бременна в 7 месец.Казах му в началото на бременноста си че искам да имаме и брак той разбира се не беше съгласен, но в последствие каза че март месец ще се ожениме на бързо без тържества тоест в тесен кръг само с близките.Повярвах му и не направих аборт, но всичко се оказа лъжа.
Сега ми обясни че така е най-добре да се живее без брак, че такла е модерно едва ли не и че съм със тъпо старо разбиране.Много ми стана мъчно и изпаднах в депресия.Заявих му че ако не скл.брак детето ще си е само мое и няма да носи имената му.Знам че е тъпо, но не мога да приживея че човека до мен не ме обича.С това просто ми го доказва.не знам какво да правя отчаяна съм всички около мен са омйжени чакат деца само аз съм така.Срам ме е от другите, срам ме е от родителите ми които очакват друго.Неговите също искат да скл.брак преди да дойде бебо, но той не е на това мнение.Като му се каже нещо просто мълчи.Гадно ми е и не знам как да постъпя от сега нататък, а не мога да спореля с никой това.Всеки очаква друго, а аз как сега да кажа че няма да се жениме през март че господина вече простоо не иска?
Заедно сме от 2 години и нещо и решихме да имаме дете стана от раз и сега съм бременна в 7 месец.Казах му в началото на бременноста си че искам да имаме и брак той разбира се не беше съгласен, но в последствие каза че март месец ще се ожениме на бързо без тържества тоест в тесен кръг само с близките.Повярвах му и не направих аборт, но всичко се оказа лъжа.
Сега ми обясни че така е най-добре да се живее без брак, че такла е модерно едва ли не и че съм със тъпо старо разбиране.Много ми стана мъчно и изпаднах в депресия.Заявих му че ако не скл.брак детето ще си е само мое и няма да носи имената му.Знам че е тъпо, но не мога да приживея че човека до мен не ме обича.С това просто ми го доказва.не знам какво да правя отчаяна съм всички около мен са омйжени чакат деца само аз съм така.Срам ме е от другите, срам ме е от родителите ми които очакват друго.Неговите също искат да скл.брак преди да дойде бебо, но той не е на това мнение.Като му се каже нещо просто мълчи.Гадно ми е и не знам как да постъпя от сега нататък, а не мога да спореля с никой това.Всеки очаква друго, а аз как сега да кажа че няма да се жениме през март че господина вече простоо не иска? 
Достатъчно е да живеете заедно, да се обичате, да имате деца и да споделяте всичко - и хубаво и лошо. Ако нещо куца между вас брака няма да го оправи... 
Достатъчно бракове са се разпаднали пред очите ми, за да знам, че брака сам по себе си не обвързва хората... Половината ми познати са женени, половината са без брак, дори не знам за някои дали имат или не брак и не ме интересува. Много сме щастливи така и не ми пука ако някой не приема съжителството, моето семейство е по-сплотено от много семейства с граждански и църковен и не знам какъв още брак... 
