Казвате ли на български понякога неща, които друг не искате да разбере? Афектирани, понякога, изкушавате ли се да си направите "езиково облекчаване" на език, който сте сигурни, че на отсрещната страна нищо не говори (не говоря за ситуацията в колата - там, на какъвто и език да се "облекчим", не ни чуват; то си е за чисто лично ползване )?
Или просто да пуснете (злобна) забележчица по адрес на "местните"?
Или само да пофлиртувате с благоверния?
А по отношение на децата си как действате?
Говорите ли си понякога, на някои теми, у дома на език, който със сигурност знаете, че вашето дете на разбира?
"Подсказвате" ли на децата си възможността за кодираните забележки и подхвъляния?
Дааа, въпросите ми много се натрупаха. Не, че искам да ви провокирам (много) ... Просто любопитство (може и нездраво да е).