Аблация на сърцето - 1

Здравейте и аз да се запиша да ви следа и ако има някой проблеми да помагам.

Айде и аз тук.

За спането - защо пък да е отворен прозореца? 

Здравейте, моята дъщеря е на 9 и пристъпите и започнаха преди две години. От година и половина сме на кордерон и нямаше пристъп година, а когато го спря замалко през септември, точно месец и трябваше за да получи нов пристъп. Сега възобновихме лекарството и то определено и действа, няма други пристъпи оттогава. Следим щитовидната жлеза и очите редовно и нямаме проблеми засега от лекарството. Лекарката в трета градска каза, че е добре детето да е над 40кг за аблация. А ние сме толкова кльощави. мислех си, че щом има лекарство и то не и вреди засега, маже би трябва да изчакаме с операцията. Но сега чета тук, че можело и на бебета да се прави. Незнам какво да си мисля. Вярвам абсолютно на докторката, но може би нейният съвет е за възможностите на тази болница. Какво обаче ако няма такова условие (40кг) за тези в чужбина. Това с Германия е алтернатива, да скъпичко е, но става въпрос за дете. Ще съм благодарна ако изкажете ваши мнения за моите тревоги. Пък и май никой във форума досега не е споделил опит с такова малко дете.

NadyaV и двете операции са ми в 3 та градска,смятам че лекарите са доста добри.Но да наистина не съм срещнала никой в темата с толкова малко дете.КАкво са казали като диагноза можеш ли да ми кажеш.А и не мога да ти дам съвет за лечение в чужбина,като майка знам как се чустваш.Но разгледай по добре какво ще ти кажат нашите лекари тук.Проучи доре и внимателно нещата.

Да се запиша и аз. След 1 година с пристъпи  и припадане от сърцебиене най -после ме насочиха към Кардиологичната болница.  На 31 март съм на преглед и предполагам ,че съм за аблация.В дълбоката провинция, ме успокояваха,че всичко е от нерви. Добре, че е форума, да се запозная с всияко ,което ме интересува.

Запис. Редовно следя темата.

Didilinaa, благодаря за бързия ти отговор. Но нищо нередно не са и открили до момента след много изследвания, сърчицето и е съвсем здраво и само се предполага че има такива връзки допълнителни. Лаик съм по всички медицински въпроси, но смятам че може би има някъде ехограф, който да може да ги види въпросните снопчета, толкова ли са малки? Сигурна съм че докторите ни са отлични и неотстъпват на други в чужбина, но имам огромни съмнения към инфраструктурата на нашите болници и тяхната организация, което оказва голямо значение за качеството. Учител съм и знам че един отличен учител в българското училище може само да пропадне от лошата организация там, вместо да даде целия си потенциал за добро. Предполагам че същото е и в медицината в България. разбира се имам още да мисля и да проучвам. Благодаря за мнението ти!

NadyaV  Значи за допълнителни връзки се говори за WPW  синдром,това което имах и аз.Няма как да се види на ехограф,прави се едно изследване и ако видят връзката добавят лазер и я горят.Щом няма уголемяване на сърцето,а с гаранция са и правили изследване за това,по добре се консултирайте в 3-та градска и да видите.Може да се наложи да си пиете лекарствата докато действат истане малко по голяма.Но предложат ли ти изследване+аблация по добре да приемеш.Това е мое мнение и не си длъжна да се съобразяваш с мен.

Надя, и аз бях малка - на 4 годинки, когато ми откриха ВПВ-то. Тогава обаче в България не знам дали изобщо е била позната тази процедура и за това никой не ми беше казал нищо. Говорим си за преди 18 години. Едва преди година и половина чух за аблацията като понятие. Стискам ти палци да намерите решение за дъщеричката ти, защото знам за една майка какъв кошмар е това... 

защото умирам от горещина.така не се потя и на 40 градуса.дядо ми има проблеми със сърцето и винаги се оплаква, че му е топло докато спи и се сетих, че може да има връзка.
да се похваля:вече нямам анемия и някъде към 10 април съм на преглед в 3 градска.
NadyaV, дано момиченцето ти се оправи.поразпитай повече, на мен пък ми казаха, че на хора под 18 не правят аблация.по-добре се консултирай с повече лекари

Благодаря на всички за отговорите ви, проучвам с моя приятелка -лекарка в Германия за възможностите и имало няколко много успешни центрове за детска ритмология. Разбира се няма да прескоча и за съвет лекарката ни от 3-та градска. Засега ще им изпратя в Германия епикризите и кардиограми от България и ще видим дали не могат да ни посъветват за начало от разстояние, а после може би преглед. Това съм решила, иначе ще трябва да си пием кордерона още години наред. AraBesqUe, би ли ми писала какво са те правили на 4 г и след това, пила ли си лекарства, какви и колко време. Помниш ли нещо повече, като колко дълго са ти траели пристъпите и през какъв период приблизително си ги получавала. Ако някой от родителите ти не си помнат за толкова рано, поне ми пиши това което ти си спомняш дори и на по-голяма възраст? мерси предварително.

О, спомени имам и още как...
Спомням си, че в началото дори не можех да обясня какво точно ми има. Лекарите ми правеха само кардиограми и са ми слагали венозно кордарон. Отделно и диазепам, дори си спомням как заспивах и виждах само бели престилки да тичат край мен. След 2 години обикаляне по лекари, болници и различни градове се стигна до извода, че го имам този ВПВ синдром. Не ми е ясно само защо толкова време се мотаха, докато разберат. Пристъпите траеха с часове, стигало се е до 5-6 часа и то през няколко месеца. Даваха ми да пия кордарон само, по 3 месеца след излизане от ритъм. Не съм пила лекарства постоянно. Тогава казаха на нашите, че или ще се израсте в пубертета или щяло да се наложи операция в чужбина.    Това всичко се случва в Стара Загора, не коментирам нивото на лекарите... И така последваха освобождавания от часове по физическо до 4-5 клас, защото представяш ли си, не бивало да се изморявам, постоянен контрол от родители да не би да ми стане лошо и да съм сама, непрекъснати ограничения и прочее неща, които  не се забравят. С годините пристъпите се случваха първо през няколко месеца, после през година, после пред 2-3... стигали са от 15 мин. до часове наред... и така до ден днешен не знам кога ще стане пак.  С разликата, че като дете нямах представа какво да правя, а сега имам решение (поне в повечето случаи). Родителите ми и те, защото информацията, която даваха лекарите беше с две думи "Не знаем какво ще стане". 

Стигам до извода, че точно за нашия проблем има много спорни мнения за това какво може и какво не може да се прави. Защото на мен ми налагаха много ограничения като малка, докато сега осъзнавам, че са били излишни. 
Ако ми позволиш да те посъветвам нещо от позицията на порастнало дете - предполагам, че се страхуваш от това нещо, но не показвай на дъщеря си паниката. Тя също се страхува. Не знам дали ти споделя нещо по темата или не, но съм сигурна, че е уплашена... 

Съжалявам за дългите обяснения, надявам се поне малко да съм ти била полезна!

Мерси много, съветите ти са от първо лице и много важни. Да, страхувам се и няма начин да го скрия, опитвала съм се. Много се надявам че ще си решим проблема скоро. Иначе при нея освен пристъпите, които до момента са били два-осъзнати и преди това около 3- неосъзнати, другото си е нормално и дори е много енергична и спортна натура, не се ограничава от нищо освен от кола и какао, които са и забранени. Също и бира. Между другото един от пристъпите и беше след като опита от бирата на баща си, изпи около 100гр. 

При мен пристъпите от силното сърцебиене  водят до прилошаване и припадък . Лекар- кардиолог  от  Токуда ме посъветва да ги спирам като бъркам в гърлото с пръст , за да предизвикам спазъм за повръщане. Този спазъм прекъсвал бързите импулси на сърцето   , защото на мозъка се задавала друга  операция, която да изпълнява. Изпробвала съм го, има ефект.