Имали някоя бъдеща майка,но без татко

blagodarq za pojelanieto,da ti se vra6ta tapkano:))))

Есмералда, цяла нощ съм те мислила!
Преди да предприемеш каквото и да е - поговори с вашите! Знам че  е трудно - дори аз на 28 бях притеснена как ще го приеме баща ми - той е малко консервативен /оказа се МНОГО консервативен/, но не съжалявам, че им казах, а не ги поставих пред свършен факт, въпреки, че имахме много дълги и адски тежки разговори....
Кажи им какво си решила - нека и те си кажат мнението! Любовта все пак е по-силна от предрасъдъците! Бъди смела и сподели!
А за бащата - кажи му и на него! Да знае предварително....
Непременно говори с двете страни и нищо не прави преди това!
Успех в разговорите!    Пиши как се развиват нещата при теб - защото аз поне наистина те мислих почте цялата нощ и място не можех да си намеря....
Непременно говори с вашите, защото тяхната подкрепа ще ти е нужна и не само сега, а завинаги! А е хубаво да нямате тайни и недомлъвки помежду си!

мамо ФИН, права си,но хората не мислят понякога какво причиняват на другите

Есмералда, каквото и решение да вземеш ,убедена съм, че ще е най-доброто за теб...
Успех и много късмет в живота !!!

Мила, Есми прочетах всички мнения и както и ти сигурно вече си се убедила, щом всички са почти на едно мнение, то има резон в това. Аз искам да ти кажа в същата ситуация като твоята какво ми се случи. Първо и аз бях на мнение, че с женен мъж - НИКОГА! Но съдбата реши друго. (Никога не казвай никога). Та така, започна нашата връзка. Тогава аз бях преживяла тежка загуба (на приятеля ми) и не исках сериозна връзка, а той без да ме мота от самото начало ми каза, че е женен има 2 деца и т.н. Така искарахме извесно време и като разумни хора решихме да прекратим нещата. Но пак нестана така като го мислихме.  Тогава открихме, че искаме да сме заедно. Аз поставих нещата ребром: ако искаш да си с мен - развод, ако не -- по-живо, по-здраво. Тука искам да подчертая, че разликата ни е 13 год. и той си имаше деца, но аз не. И така казано - сторено. Тука идва разликата с твоята история. Той се държа като истински мъж. Беше коректен към жена си и децата си. Имаше един период от време (около 1 год.), който ме помоли да изчакам, за да завърши дъщеря му, да не се травмира и т.н. Аз го напревих, но никога не съм се съмнявала, че той увърта. И още една съществена разлика - аз казах на моите родители. В началото им беше криво, но те се запознаха с него  видяха що за човек е и никога не съм имала проблем с тях, а подкрепата им е неоценима. 
Та с две думи искам да ти кажа - ситуацията е същата, но  поведението на мъжа ми беше такова, кавото трябва да бъде. Ти сама си прави изводите. А при мен резултата го виждаш в лентичката долу. Но аз имах още един касмет, че познавам децата му и сега малката му дъщеря живее пирнас и аз считам, че спечелих не само мъж, а и още едно дете.
Пожелавам ти успех и мисли с главата, а не със сърцето.

А жена му? Бившата де... Тя как е?

smisal?,kak da e?

Въпроса ми беше отправен към Sissa.
В смисъл тя как се опрвя? Живее ли с някой друг? Как е приела целия развод и раздялата...

Мила Есме, явно не ти е било лесно да вземеш такова решение...Стискам палци да доведеш нещата до край - независимо дали няма да промениш мнението и да оставиш бебето (не те навивам нито да го запазиш, нито да направиш аборт). Стискам палци още да имаш силата после да продължиш по пътя, който имаш да извървиш! И най-много стискам палци да срещнеш "твоя" човек, онзи, който ще те направи щастлива и ще поиска да остареете заедно!
Късмет и до нови срещи в другите форуми! 

Есмералда, интуицията ми подсказва,че ти отдавна си направила твоя избор-темата я пусна,не защото искаше съвет, а просто мненията на хората за момичета с твоята история...Дано не си зависима от тях/от мненията на хората,имам впредвид/ Не ми приличаш на човек,който се отказва лесно.Съвсем искрено и от сърце ти желая да си щастлива и много силна!

    Представям си какво и е, МОФ - Голямата дъщеря е завършила, малката е при новото семейство...  много и е "весело".
      Винаги остава единия , който нощем впива празен поглед в нищото...и не престава да се пита.

    Никого не съдя:-)) Желая щастие... кой както може да го открие,  Стига да няма наранени от това.

изв. за о-ффф , който всъщност не е офф.

И аз се извинявам за офф-а.....
МОФ, не те познавам и те моля да не го взимаш лично към теб, но понеже в твоите постинги го усещам най-силно, цитирам теб. Има един подтекст в това което винаги пишеш, смисъла на който е, че "някоя" ти е взела мъжа....Докато мислиш така винаги ще изпитваш и  озлобление и гняв и един куп други чувства, които просто ще те изядат отвътре, а най-лошото е, че ще ти пречат да се почувстваш отново наистина щастлива....Не ти ли е минавало на ум, че така този дето най- те е огорчил всъщност излиза невинен едва ли не... понеже "оная" е такава... онакава.... тя вероятно е всичко дето си мислиш за нея:))) но не ти е взела мъжа...Той си е тръгнал... тя насила от вас не може да го изкара....Понеже съм била и от двете страни ти казвам- винаги решението е в мъжа. Много мъже кръшкат, но си остават женени, малко са тия дето си тръгват....
А вината за това, че единия в двойката е наранен е на този, който решава да си тръгне, вместо да се опитва да решава проблемите в семейството.
На Есмералда човека според мен е от тия дето ще си останат женени и затова решението й колкото и да е трудно ми се струва правилно...

Ооооох... болната ми тема

Вината според мене е и на двамата (туй за моя случай де). Онзи ми се кълнеше в какво ли не, а онази... с нея си пиехме бирата и си клюкарствахме лятото на 2004. Та и двамата ме пронизаха в гърба. Не можех да го очаквам нито от него, нито от нея.
Както и да е... да си трошат главите сега. Да си раждат там деца и да си ме оставят мен на мира заедно с моите. След толкова  лайна дето са се сипали по главата ми последните няколко години вече съм почнала да мисля, че периода на лайната отминава.
Хич, ама хич не ме е еня какво става с тях. Господина да си плаща издръжката, аз съм happy!
А онази... такива безморални като нея дълго не ще да просъществуват. Да знае, че някой е женен, жена му е бременна, а и малко дете имат... и пак да му се върже на въдицата. То тъпа да я нарека пак ще й е малко... Не един или два пъти съм мислила да хвана влака и да й ида на гости, пък да й разкажа за какъв точно се е хванала... ама си викам, дай й да страда и на нея. Няма само аз, я... Тя си го е изпросила!
Да, той тръгна... аз тогава бях прекалено афектирана от хормони и подобни та изплаках очите си... Ама сега ми е кеф. Няма кой да ми пропива малкото пари. Ходя облечена с нови дрехи, децата ми имат играчки, книжки, храна. Щастливи сме макар и без татко.
Ама инак някак си се впрягам както и със случая на Есмералда. Та моля ви се, трайте ме!

Не виждам нищо ненормално в това. За съжаление явно трябва да изминат дълги години, докато на човек му премине. Не е хубаво да се таят такива чувства - злоба, гняв, яд.. обаче смятам че е съвсем нормално. Просто няма начин, няма измъкванката. Докато той е с нея, а ти си сама, или самотна, или като каквато и да се окачествяваш точно, няма да има промяна. Но и това е до време. 

Тази тема се разводни съвсем, та мое последно ОФФ:

На 2 пъти имах шанса да не съм сама, а да имам някой до мене. Но избрах самотността... и защо? Защото ми е по-добре така. А и мъжете са били... мани мани...
Сега след последното фиаско смятам да се и застоя сама за известно време, да не търся. Ако през това време някой ме намери, добре. Аз самата не търся.