Публикувана: 20 март 2010, 08:54 ч.
Последно мнение: 13 май 2010, 14:21 ч.

От каква възраст следва да спазват децата етикет

9 383
252
1

20 март 2010, 08:54 ч.

Мнения: 1 404

Голямата ми дъщеря е на 5 и половина и упорито отказва да се държи любезно с хората.Казва "здравей" и "чао", но не гледа в очите човека, не се усмихва, често промърморва нещо през рамо...много се дразня.Обяснявам, играем игрички разни ролеви, но тя упорито държи на своето.Чудя се дали не съм аз виновна....фен съм на Додсън и според него детето до около 5 не бива да се принуждава на любезно държане, за да не се научи да прикрива чувствата си.В синхрон с това дълго поощрявах Ния да бъде естествена и открита, но сега вече ми е неприемливо някак да се държи така.Тя пък твърди,че щом не харесва даден човек, не следва да го поздравява и така...

Снощи бяхме на рожден ден на баба ми, всички мои роднини се събраха.Преди да тръгнем помолих Ния да каже "довиждане, приятна вечер!". Обеща ми, но на тръгване се намръщи и с гръб и наведена глава каза едно "чао" и избяга като зверче Confused

Разсърдих се и 10 мин не и говорих, тя се разплака и заяви, че не я обичам щом така я наказвам...голяма драма се получи накрая.Мъж ми твърди,че искам прекалено много от нея, аз пък мисля, че вече е достатъчно голяма за елементарни правила на общуване.

Питането ми е-закъсняла ли съм, подранила ли съм...изобщо как се държат вашите деца ?

# 1 20 март 2010, 09:20 ч.

Мнения: 3 161

Децата си имат различни характери. Синът ми на 3 г. поздравява много учтиво, здравей мамо, бабо, татко и пр. Гледа в очите, усмихва се - сам се е научил. Кака му на 6 г. се смущава и обикновено не успява да каже каквото трябва. Доколкото темата за учтивостта ми е и професионално близка, бих казала, че децата трябва да се учат от най-ранна възраст да изразяват уважение към другите: харесват или не харесват е нещо различно, но всеки трябва да поздравиш. От друга страна, с натиск и сърдене няма да се получи. Трябва да стане по нейно желание. Може би околните трябва да помогнат - ако те всеки път клякат на нейното ниво, гледат я в очите и поздравяват, вероятно ще прихване. Но трябва търпение, не упреци и настояване. Можеш също да даваш позитивен пример, като леко преувеличаваш учтивостите с околните и особено в семейството. И да се надяваш да започне поне с близките да се държи учтиво; постепенно би трябвало да се отпусне и с по-чужди хора.

# 2 20 март 2010, 10:23 ч.

Мнения: 1 404

Еми, до характер е наистина, тя просто винаги е контра на всичко, безкрайно изтощително е Tired

Сестра ми е по-малка от мен и ясно помня вечно намръщеното и лице, сърдито свити устни, погледът забит долу-така беше чак до студентските си години.Знам колко неприятности и донесе този тип поведение- в общуването с децата, дори с учителите, затова сега се впрягам.

Близките ми се стараят много, разменяме си у дома любезности до втръсване, но засега подобрение никакво.Много съм против натиска при общуването с детето, но снощи наистина се обидих много-все пак отправих съвсем изпълнима молба към нея Crossing Arms

# 3 20 март 2010, 10:26 ч.

Мнения: 8 999

Повечето деца се притесняват и смущават, когато трябва да любезничат. Това качество е присъщо на зрелия възрастен индивид, който успява да прикрива истинските си чувства и да казва неща, които не мисли.
Смятам, че детето трябва да се запознае с нормите на любезното общуване с непознати или малко познати хора от раждането си.
В случая не си закъсняла, просто не трябва да се сърдиш на детето и да го принуждаваш, като пряко засягаш чувствата му. Не е нужно и да я заставяш, нито да я наказваш. Просто всеки път изисквай и повтаряй, но не го превръщай в драма.
Спомням си навремето, че и аз бях страшно срамежлива. Да поздравя някой възрастен беше велико изпитание за мен. Не знам защо, едва ми се обръщаше езикът, за да промърморя нещо като "добър ден" или "довиждане". Моите деца /на почти 10 г. и на 8 и половина/ също се притесняват и се държат дръпнато. Но вече виждам наченки на очовечаване.
Не си го поставяй като фикс-идея, дъщеря ти ще се отпусне с възрастта и ще започне да използва всички фрази, които ти си й втълпявала в главата. Те сега стоят в някое тайно ъгълче на мозъка и ще излязат на открито, когато детето е готово.

# 4 20 март 2010, 12:00 ч.

Мнения: 445

Цитат на: baibibi в сб, 20 мар 2010, 10:26

Не я заставяй да любезничи,направи го ти вместо нея,в нейно присъствие,обаче.Когато се налага да благодари за нещо,хвани я за ръка и благодари от твое и нейно име,когато се сбогувате/посоченият от теб пример/,не позволявай да тръгва пред теб,задръж я до теб и поздрави от името на двете.И да добавя,че възрастта в която е дъщеричката ти,е точно периодът на развиване на чувството за срам,в очите не поглеждат,хората,които се срамуват/и тези,които не са искренни, Laughing

# 5 20 март 2010, 13:34 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Моята дъщеря до миналата година не искаше да поздравява никой. Всяка сутрин и напомнях, че трябва да поздрави учителката в градината, тя го правеше, но поздравяваше през зъби. То не се разбираше много какво й казва даже. Довиждане и лека вечер също и напомнях да казва. Тази година е в първи клас и нещата се промениха. Поздравява така, че човек разбира какво му казва.

# 6 20 март 2010, 13:36 ч.

Мнения: 22 453

О, не можеш да я накараш да е любезна с хората, както ти искаш.
На 5г детето е достатъчно голямо, но и малко, за да се кара да любезничи и т.н.
А и не виждам едно здравей и чао защо да не е нормално да се каже и да не е любезно.
Ако настояваш, определено няма да постигнеш това, което ти искаш.

# 7 20 март 2010, 13:36 ч.

Мнения: 763

До дете си е. Дъщеря ми е много общителна от малка. Никога не ми се е налагало да полагам някакви особени усилия да я науча да поздравява и да казва "довиждане", "Не, благодаря!", "моля" и т.н.т. Дори като беше по-малка и точно беше проговорила разбираемо коронен номер й беше да казва на всички продавачки. "Довиждане! Аз ще дойда пак, а ти ще чакаш!" Grinning

Но и аз не си спомням да сме обръщали някакво особено внимание върху това. Учила съм я, както съм я учила на останалите думички - така се казва и толкова. Не сме се обяснявали. Малко странно й беше защо трябва да говори в мн.ч на непознати и по-възрастни хора, но го прие като поредната нелогична глупост от света на възрастните и сега дори се гордее, когато каже на някого "здравейте".
Но моето дете просто си е такова, бъбриво и общително - характер! Има си други трески за дялане, тази явно й е природно изгладена! Mr. Green

Много ми харесва съвета на Agora! По-хубаво не бих го казала! Предполагам, че сигурно ти е доста криво, особено ако възрастните около теб са по-суетни и очакват възпитано и вежливо хлапе насреща. Не им се връзвай! Уважавай дъщеричката си и й дай време да разбере, че общуването си има правила. Дотогава й давай хубав пример и не й се сърди! Peace

# 8 20 март 2010, 13:51 ч.

Мнения: 3 367

Зависи много доколко това е важно в дома.Аз не дишам невъзпитание,от малки и големи, и ми е просто недопустимо дете да се държи като маймуна от джунглата(не че не се случва).
Не става дума за "любезничене",а за елементарни норми на поведение.
У нас-от 3 нагоре при липса на маниери не получават поисканото и думите им остават нечути. Навън имам практика да не поправям,от дете мразя "какво ще кажеш на лелята?",но само с поглед се досещат,ако се случи да не ме гледат ги побутвам, за да ме погледнат Laughing

Доволна съм от резултатите,и за 2та елемент.възпитание е вече навик и не го мислят,това целях; отзивите отвън са само ++.
Получава се с личен пример м-у родителите и към децата,повтаряне до откат,постоянство без засечка; след 4 започват да берат похвалите на околните за добри маниери и системата се самозавърта.
Според мен характерът няма нищо общо с доброто възпитание.Дали плюеш на улицата или не не зависи от това с какъв темперамент си,така за мен седи и ? с елемент.етикет.

# 9 20 март 2010, 14:33 ч.

Мнения: 11 930

От най-ранна възраст синът ми е любезен, дори предизвиква всеобща веселба с маниерите си.Например влизаме в магазин, след като аз кажа "Добър ден" и той след мен "Добър ден".Аз "Довиждане" и той "Довиждане", т.е. любезен е и на места, където изобщо не се очаква от него.В заведение , след като ми сервират аз благодаря и той след мен.На него му е приятно да изразява любезност, имам чувството, че го възприема като вид игра.

Разбира се, у дома говорим по темата, обясняваме му как да се държи на обществени места, в ДГ също ги възпитават на добри обноски.
Интересно, че моето дете никога не е казвало , че не харесва някого.Но тъй като поздравява и непознати, не мисля че свързва учтивостта с харесването.

# 10 20 март 2010, 14:48 ч.

София
Мнения: 44 148

Чак пък такава драма...може да е по-притеснителна повече..а и твоята реакция най-вероятно засилва притесненията й...дете е...остави я...напомняй й движение, не с предварителни уговорки, предполагам личен пример й даваш достатъчно...ще почне и тя да се държи "подобаващо", понякога ще пропуска...чао и здравей са си ОК Simple Smile

Но ако се фокусираш върху това, да й се сърдиш и да я наказваш, защото не е казала довиждане и приятна вечер, според мен ще задълбочиш "проблема".

# 11 20 март 2010, 16:02 ч.

Мнения: 372

Моят син пък беше много любезен,но последните месеци ако някои го заговори просто мълчи и дума не обелва колкото и да му говоря той си мълчи!

# 12 20 март 2010, 16:19 ч.

Мнения: 592

Дъщеря ми е вече почти 6 години и не мога да я науча да се обръща към госпожите си на Вие,говорихме много по този въпрос и в старанието си тя се изразява така- Госпожо,Вие можеш ли ...
Моля ви,споделете как и кога децата прилагат в общуването си учтивата форма на обръщение.Извинявам се на авторката,че използвам темата й.

# 13 20 март 2010, 16:47 ч.

Мнения: 2 587

Дъщеря ми спазва етикет по мой пример,не съм я учила специално.Но когато някой не й е приятен си личи,макар и да се опитва понякога да е любезна.Например свекърва ми за нея е "грубата баба"(понеже я бутна веднъж) и ми е обещала да не го казва пред нея,за да не я обиди,но много често когато свеки идва си й личи,че й е неприятно.Веднъж се опитах да й обясня че трябва да се държи добре с баба,понеже тя е стара вече и се случва да прави несъзнателни грешки,но иначе е добра .......... и т.н.Резултата беше,че кагато свекърва ми дойде детето се държа перфектно и в един момент се обърна към мен и каза:"Е,мамо,добре ли се държа?Стига ли вече?" Embarassed

# 14 20 март 2010, 17:20 ч.

Мнения: 4 806

Характер, темперамент ... каквото и да е то, но децата са крайно различни в това отношение.
Вероятно дъщеричката ти е и много чувствителна. И аз се присъединявам към мненията, че не
бива да се насилва. Ако вие, родителите, имате онова поведение, което очаквате от детето,
то рано или късно и то (детето) ще го прояви. Въпрос на време. А вторачването в така наречения
проблем, допълнително може да го задълбочи. Всеки следващ път, щом има някаква вътрешна
съпротива, тя ще се подклажда от спомена за предходния път и последвалата родителска
реакция.

Препоръчани теми

Бихте ли излезли с непознат?

проблем с чорапи

проблеми с девствената ципа

Искам съвет

Причина:

Причина: