Как се спасявате от тъгата

Оххх, каквото и да кажа, знам, че няма да ти помогна.
Две години съм живяла с тази мисъл...кога ще видя двете чертички.
Разочарованието от поредната менструация при мен беше най-голямо.
След това, мисълта, че може би този път ще успеем ми даваше нови сили и крила.
В един момент започвах тестовете за овулация...положителен тест...надеждата, че този път може би ще се получи и няма да ми дойде.
Не знам какво е спасението. Виждам, че имаш едно детенце.
Може би спасението от тъгата е именно в него!

Да, откакто правим бебе, времето буквално лети.
От цикъл до овулация, след това пак до цикъл за съжаление, след това новата надежда и то скоро май ще дойде лятото.

Пробвахме 6 месеца. В месеца в който спрях да мисля за забременяване, за тестове за овулация, спряхме със секса по график - стана , дори не ми дойде на ума да си направя тест за бременност, при все че ми закъсняваше с 15 дни.

  и според мен разковничето е да се спре да се мисли ... при нас опитите са от 3 години и 2 месеца , до сега 2 положителни теста , но за съжаление завършили бързо бременности .... сега след като знам причината вече имам надежда, че следващата ще е успешна ... дай Боже на всеки едно малко вързобче ! Прегръщам Ви, дано скоро птичето кацне и нашето рамо !  

И аз това се питам, как да се спася от тъгата след поредния неуспешен опит? Как да спра да мисля, след  като го искам много, как да направя така че този месец да стане?
Макар че имам едно детенце, нямам отговори на тези въпроси, знам само, че всяко дете е дар от небето и че надеждата умира последна!  А универсална рецепта няма, поне за живите хора...

на мен ми писна вече и спрях да мисля.усетих как лека по лека приятелките ми започнаха да ми правят забележка, че започвам да се вманиячавам.смятам че спрях на време.сега с мъжа ми си правим секс за кеф без да мисля и да ви кажа много спокойно се живее.в крайна сметка аз не сам Бог и не решавам в место него.когато стане добре е дошло

Здравейте мили момичета...аз живея с този проблем вече почти година...какво да ви кажа ...всички описано от вас ми е до болка познато...броенето на дните до овулация...броенето на дните в закъснение...правили съм вече 10 теста за бременност...и само този, който го е изпитал може да разбере как съм се чувствала...в продължение на дни ходя на работа без да да зная къде съм..по цял ден се ровя във форумите...чета как се правят деца...за първите симптоми на забременяване...дори веднъж си бях внушила, че сам бременна...че симптомите са налице....и то до такава степен...че наистина ми закъсня...но се изплаших, че не съм ходила на гинеколог и че дори кръвните групи не сме си изследвали за съвместимост....и после ми дойде след 2 -3 часа

Но най-лошото е че с моите невротични пристъпи подлудих и любимия...той н желае да прави секс по график...не може ей така изведнъж да започне с бебправенето...изтормозих го...и сега и не е иска и да чуе за секс...омръзна му с моите сметки...дни в овулация ...и т.н....почнах да го гоня и да го преследвам из апартамента...ката обезумяла амазонка..... и сега си търпя последствията...допуснах бебето да ми стане фикс идея...и така си навредих сама ...нещо повече ...откриха ми и раничка на шийката на матката...която трябва да лекуваме...с изгаряне /яко са добри резултатите от цитонамзката, разбира се/ и още повече започнах да мисля дали някога ще забременея....

когато видя бременна жена душата ми се къса.../но не ме разбирайте, че й завиждам, че съм изпълнена със злабо...а се радвам за нея ...зная че е получила най-светлия божестне дар на тази зема...защото нищо друго нама смисал, ако нямаш детенце/

зная, че ще прозвуча коравосърдечно, но някои от вас имат поне по едно детенце...имате утеха в живота...а други като нас...си имат котка...да добре че е домашния любимец...че да мога да се разсейвам с нещо....въпреки че привързаността но домашния любимец изобщо не може да си се сравни с човешката

Всички ми казват, че когато престана да мисля за бебето...то ще дойде...еми  как да не мисля все пак си познавам тялото ...и познавам всяка промяна в него......цикъл...не много да си представя да забременея без да разбера
Винаги съм се чудила на жените , които казват, че не са знаели дори, че са бременни...ами аз на мога да си представя, че е възможно...

пред последния месец...започнах да не мисля толкова за бебе...да не изпадам в ридания...да се отчайвам....проблем е че трудно се концентрирам в работата... а много добре осъзнавам, че ако не се взема в ръце ще я изгубя....

Намерих си хоби...занимавам се с народни танци....там срещнах минога весели, забавни и усмихнати хора...така че поне за няколко часа през уикенда не мисля за бебе...а и обичам много цветята...лятото имам страхотни петунии и сакъсчета на терасата....до такава степен съм се обсебила от цветята че в кухнята у дома няма място за друг човек освен за мен....просто ми трябва нещо, което да ме отърси от натрапчивите мисли

зная че това не може да замести майчинското чувство в мен...но нямам друг избор...иначе ще полудея...
Нали знаете приказката помогни си сам, че да ти помогнат и другите.....

А само като си помисля, че с моя приятел искахме де имаме 3-4 деца....а ние дори и едно не можем да направим...живот....

galika, много ми стана мъчно  . Има много момичета в твоето положение, но едва ли това ти е утеха...Аз също преди първата си бременност се надявах напразно месеци наред. Не съм следяла овуация, но правехме достатъчно редовен секс в подходящите дни. Гледах бременните по улиците и си мислех, че никога няма да съм като тях, че не ми е писано да изживея това щастие. Правих безброй отрицателни тестове, до толкова се бях вторачила в тялото си и си внушавах, че трябва този месец все пак да стане, че веднъж ми закъсня с 10 дни без никаква причина. Ходих по лекари, казваха ми че всичко ми е наред и ще забременея, но аз не вярвах. И в един момент просто се предадох. Казах на всички любопитни познати, че първо ще завърша магистратура, ще си намеря работа по специалността и ще направим основен ремонт на апартамента, та чак тогава бебе. Дори си повярвах, че е най-добре така да стане - да отложа нещата - бях на 23. След 2 месеца ми прилоша и се пошегувах, че трябва да си купя тест. Купих го няколко дни след шегата, защото между другото установих, че ми закъснява с цяла седмица (по принцип цикъла ми е много точен) и вече бях убедена, че нещо не ми е наред, но знаех, че гинеколога ми ще пита дали съм правила тест. Оказа се положителен - до толкова не го очаквах, че пратих мъжа ми за втори, защото реших, че е дефектен. Не знам дали съм права, но ми се струва, че психиката беше в основата на моя "проблем". Знам, че ти изглежда невъзможно, но те съветвам да отложиш плановете за бебе. Просто спри да го мислиш и си намери хоби, примерно, или се отдай на работата, която си занемарила. Чудото само ще стане, когато му дойде времето. Това, след като все пак провериш дали няма причина, която да попречи на забременяването.
Пиша и знам, че в момента правя точно обратното на това, което те съветвам...
Много се отплеснах  . Стискам палци на всички момичета тук, дано много скоро това, с което ще се налага да се справяме да са сладките дребни неразположения на една лека бременност!

Не зная дали някога ще имаме бебе...много дълго време и много трудно намерих мъж, с коъто да прекарам живота си...не ча аз съм избирала или съм имала претеции просто днешно време мъжете, когато стане сериозна връзката се плашат и бягат...не искат ангажименти...и таке си минаха гидините...не вярвах, че някога ще открия партньор в живото си въпреки, че тайно се надявах и се молех...но ето, че един ден се срещнахме с моето Писе...и аз полетях... торкова дълго...и толково нависоко, че не стъпвах на земята с месеци , години....не обръщах внимание на всички, които ме предупреждавах, че е време да забременея...казвах си има време...да но ето...че когото се почувствахме готови...бебето не става...отчаяна съм...зная, че не бива да го правя...но ми е тежко...бях си обещала да не говора за това....съжалявам...но не вярвам, че някого ще забраманея...сама не мога да го направя...а от моите приказки и душевни терзания...изтормозих любимия...и той не сме е и да помисли за секс...

Ами не се спасявам. Оставям се на течението й. Потъвам, после изплувам, идва новата надежда, после пак горчивата тъга... и така.

след като снощи на няколко пъти се усетих, че пак ще кажа някоя мъдра мисъл на мъжа относно всичко, което съм изчела по форумите и се спрях и че сред първите изречения в скайпа до мои приятелки беше, че пак не съм бременна- тази сутрин се събудих с мисълта, че почвам да си ставам неприятна сама на себе си.
идва хубаво време, ще запиша някакъв спорт, около мен поне има варианти, може и още някакви танци, нещо, каквото и да е то, стига да ми е интересно, по едно време ходех на езда, беше много забавно, сега си мисля за нещо като планинско катерене, но на стена, в зала.
сигурно всичко това ви се струва почти откачено, но явно ми трябва нова "цел".
мъжът ми ще справи спермограма другата седмица, аз започвам с изследванията, но мисля, че моето емоционално състояние ще ме разболее физически.
може би ударих дъното за момента.
да видим какви ще са резултатите от лекарите.

galika, знам, че си права, защото аз поне имам едно дете и го отчитам това.със сигурност на другите момичета им е по-трудно отколкото на мен.
но знаеш ли, пак боли, и то много, сякаш нещата са паралелни и не са свързани едно с друго.
а "най-веселото" е, че с първото си дете забременях точно като по приказките-от раз, в неподходящо време, тест направих след 9 дни не защото очаквах нещо, а защото ми закъсняваше...искам да кажа, ако не ми се беше случило и на мен, сигурно сега щях да си мисля "на мен това не може да ми се случи"
има един друг фактор, може би малко абсурден-преди това мъжът ми беше половин година на работа в чужбина и след тези 6 месеца безсексие, бебето се получи, като преди това бяхме правили няколко месеца несполучливи опити и аз си изревавах очите в един друг форум, защото тогава нямаше бг-мама и зачатие.орг.
не че давам такъв съвет, разбира се, но вече и аз търся под вола теле.

Ripple, миличка на истина трябва да се занимаваш с нещо, което ще те разсее...пробвай с танци...особено ако са динамични...ща си ангажираш вниманието с нещо...ще общуваш с други хора....аз например пробвах с тай бо/е това не е танц/, после на латино американски и народни....накрая избрах народните...защото на тай-бото мацките с които ходих там...не бяха много от приказливите...ами малко дръпнати...на латиноамериканските пък попаднах на страхотни хора...на нещо научаването на танците ставаше доста бавно и не издържах...виж докото на народните танци...там просто няма как да не се сближиш с хората..първо защото си хванат за ръце ...и всеки път до различни хора...и второ после, когато се завърти в кръг се гледате всички в лице...усмихвате...някак се зареждате в кръг...аз например...бях голямо дърво преди да започна с народните танци....знаех само Право хоро да танцувам...но сега след година...мога да се похваля че се справям добре...и ми харесва....срещнах страхотни хора от най-различна възраст и пол...създадох страхотни приятелства ....просто не мога да ти опиша...когато се върна от танците...емоцията...атмосферата, енергията която създавам у дома...зарежда и моя любим....
А и миличка...твоя съпруг явно те подкрепа...съгласил се е да направи спермограма...повярвай ми много е трудно да убедиш един мъж да предприема тази крачка...не зная защо, но обикновено винаги се изхожда, че проблема е в жената....което не винаги е така...повярвай ми...моя любим например вече 4-5 месеца само ми обещава, че ще си направи спермограма...нещо повече през м.ноември аз бях отишла да му запиша час...само, че той мина с номера че има много работа....стана ми много мъчно....но го преглътнах...понякога когато ми стане тежка...го обвинявам....че така и не си направи спермограма....защото аз съм убедена, че при нас няма проблем...поне не сериозен...а с малко повечко секс ще успеем...но уви той е голям чешит....междудругото в повечето случаи и аз така си мисля....че това е проблема...недостатъчния секс...убеденя  съм в това....само че любимия ми си прави малко оглушки....все е изморен...малко си пода "сексуален мързеливец"...а и не дава до го стимулирам по някакъв начин....не иска така някак си да го провокирам...сърди се ...

Проста не бива да се оставяш да те обсеби тази мисъл...недей трябва ад си намериш някакво хоби...

Ripple, моя първа братовчедка имаше подобен проблем.... няколко години след първата дете мисля 10 г. нямаха дете, защото мъжа й се заричаше, че не иска...но в последствие си променил мнението...правили опити в продължение на година...и нищо...накрая тя се примерила, че ще си останат само с едно дете...и се отказала да си следи цикъла...овулацията и т.н....минали месец-два...и хоп ей така...закъсняло й ...оказало се, че е бременна....лошото била, че по това време правили основен ремонт на апартамента....занимавала се с майстори...вдишвала разни химикали...от боите...лепилата...била силно изнервена...пушела като счупена печка...и т.н....била ужасена, като разбрала, че ще има бебе....т.к. се страхувала че го е увредила...много мислила какво да прави...но след като гинеколожката я убедила, че всичко е наред с плода й решила ад го стави...в крайна сметка те толкова много искали това детенце....
И мога да те кажа, че дъщеричката й е истинско ангелче..кукла..прилича на онези руски кукли, които правеха едно време...големите русокосите....с големите  сини очи...които като ги наклониш казват мамо....страхотна красавица е...а братовчедка ми се чуди как е възможна да е родила такава красавица...

Зная, че звучи невероятно....направо чудо, но съм убедена че чудеса в днешния живот стават...освен това тя роди някъде на 36 или 38 не съм сигурно в точното възраст...но беше доста над 30 г...

така, че трябва да се успокоиш...знаеш л всичките ми познати казват, че бебето едва обикновено в момент в който най-малко очакваш, че ще се случи...не зная дали е истина...но не става...ей така от раз...не става...в това се убедих...днес живата проста е много напрегната...хората са много натоварени с проблемите си...трудно успяват да освободят съзнанието си...

да ви разкажа и аз една история накратко..моя близка приятелка се омъжи и започнаха опитите за бебе, но все не ставаше,тръгнаха по доктори,билкари,но не става и не става..за сметка на това бизнеса с мъжа им процъфтяваше..и така близо 10 години..наскоро покрай кризата за съжаление фалираха и спряха опитите  и мислите за бебе поради липсата на финанси..в  момента е бременна с близнаци..на мен лично това ми подейства доста отрезвително..