Публикувана: 28 март 2010, 11:14 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2012, 21:23 ч.

Подарък за кола

25 167
38
1

28 март 2010, 11:14 ч.

Мнения: 4 569

Трябва да подарявам подарък за кола. Tired

Освен тия висулки дето се слагат на огледалото и/или ароматизатор за друго не се сещам.Помагайте...
Ако е висулка каква?Вярно ли е че зарчетата били на лошо?А вещица може ли /вместо моя снимка Mr. Green

# 1 28 март 2010, 12:05 ч.

Мнения: 82

Ами,зависи колко ти е близък човека!
Аз наскоро на баща ми подарих ароматизатор"Нова кола" Grinning

За вещиците съм чувала ,че се подаряват на търговци.
Може да помислиш за иконка,но не помня кой светия "отговаря" за случая.Може просто Богородичка Peace

# 2 28 март 2010, 12:10 ч.

Мнения: 712

На мен приятел ми подари кръстче от Божи гроб. Не че колата беше нова - просто беше по работа там и го взел за закрила. Стана ми много мило. Което не ми попречи няколко седмици по-късно да отнеса доста сериозен удар Wink

. Но пък, мисля си, се разминах само с огънати ламарини и много добро обезщетение от застрахователите, а можеше да е много по-зле... Може би е помогнало кръстчето Peace

Да не се отклонявам - можеш да осветиш в църква някое кръстче или малка иконка на тези броеници, които са за кола (ако човека е вярващ поне в някаква степен).
А на мъжа ми преди години му бях подарила един плюшен тигър, който се вози доста дълго на задното стъкло като талисман Simple Smile

.

Има варианти, а ти си познаваш най-добре човека Peace

# 3 28 март 2010, 12:19 ч.

Мнения: 8 999

Питай шофьора от какво има нужда. Една нова кола влачи след себе си доста джаджи, които се купуват допълнително. Комплект зимни/летни гуми, пожарогасител, аптечка, светлоотразяващ триъгълник и дрешка, обиколник за волана, тефтерче с химикалче, които се закрепят трайно някъде из колата, сенник за летните дни /за предно, задно стъкло или за страничните стъкла/, масажиращ калъф за шофьорската седалка, комплект стъргалка за лед, гюдерия, чистачка за стъкла и препарати, ваучер за гориво.
Ще се подсетиш най-лесно, ако отидеш направо някъде, където се предлагат автомобилни аксесоари /специализиран магазин или обикновена бензиностанция/.

# 4 28 март 2010, 12:24 ч.

Мнения: 4 569

Търсих за светец на шофьорите и излиза ето това:

Цитат

Свети Христофор, чието име означава „носещ Христос”, е живял в Ликия, Мала Азия, и починал около 250 г. Една от легендите за него разказва, че бил много силен и търсел най-могъщия сред царете, за да му служи. Но видял господаря си, когото мислел за най-силен да се прекръства всеки път щом се спомене дявола и да признава, че го е страх от него. Христофор го напуснал, за да търси по-могъщия от него. В една пустиня го намерил като черен рицар с ужасна дружина и се присъединил към него. Но както вървели по пътя, видели кръст; дяволът се отвърнал от кръста, заобиколил го отдалеч и признал, че се страхува от разпънатия Христос повече от всичко на света.
Христофор напуснал и дявола, защото искал да служи на още по-силния Христос. Дълго търсил, докато намерил един отшелник, който му казал, че Христос е най-силният владетел, но ако иска да Му служи, трябва да пости. Христофор отвърнал, че не умее това. И другото изискване, да се моли много, не можел да изпълнява. Тогава приел задачата да пренася хората на гърба си през една опасна река, понеже бил голям и силен. В ръката си носел голяма върлина и пренасял неуморно хората.
Една нощ чул да го вика детски глас, но нищо не можел да види в тъмнината. След третия вик излязъл още веднъж и видял едно дете, което молело Христофор да го пренесе на другия бряг. Взел го на рамото си и нагазил в реката, а товарът му ставал все по-тежък и тежък, пък и водата придошла. Уплашил се да не се удавят и му се сторило, че носи целия свят на плещите си. „Повече от света носиш”, проговорило му детето, „Господ, Който сътвори света, е твоят товар”. Детето го потопило във водата и го кръстило. На брега Христофор признал Христос за свой господар, който му наредил да се върне обратно и да забоде пръчката си в земята и му казал, че тя ще се раззелени и ще цъфне. Когато Христофор се събудил на сутринта видял, че от пръчката наистина е израснало палмово дърво с плодове.
Свети Христофор, изобразяван на иконите с пръчка, на която се подпира във водата и дете на рамото, е покровител на шофьорите, моряците, летците, на всички пътуващи.

това е свети христофор

Цитат

ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТИ ХРИСТОФОР

Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Неправдите го караха да се гневи, греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Твърд като камък, той отстояваше срещу изкушенията, силен като лъв и едър като дъб, той бе готов да смаже само с един удар гения на злото - дявола.

От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с поглед, запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша злото, което всяка заран се излупваше като хаплива змия из човешките страсти и носеше отрова.

В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст трепереше земята, можеше да стои над закона, защото силата беше закон. И на св. Христофор не трепваше ръката, когато я вдигаше, за да порази на място, като мълния, безчестния търговец на пазара, лъжеца, крадеца и даже просяка, който се преструваше на изкълчен, за да буди по-голямо милосърдие.

Душата му бе вечно изпълнена от негодувание от страшната потребност да души, да унищожава, да къса в гнева си и да мачка в яда си всичко, което имаше дъха на неправда, на замисъл за неправда, на порок и престъпление. От това неговото прекрасно лице полека-лека се изкриви и удължи, веждите му паднаха ниско, очите намаляха и се изпълниха с кръв, ноздрите му се разшириха, устата уголемиха.

Той изгуби подобието божие и образът му заприлича на зъл кучешки образ.

Тогава децата, които св. Христофор смяташе за безгрешни, почнаха да бягат от него и да му дюдюкат, когато той минаваше по улиците, и кучетата, на които взе подобието, почнаха бесовито да го лаят. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, защото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов, и които тайно и явно въздишаха за него, почнаха да го избягват, да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец, което ще каже човек с кучешка глава.

Свети Христофор, отчаян и ужасен, помисли, че побеждаваният толкова пъти от него дявол е поискал да си отмъсти и е пратил всички нечисти сили да го преобразят на куче, за да го лиши от единствената красота на живота - любовта на жените.

И още повече побесня младият защитник на правдата и истината. И като стисна страшни юмруци към най-силния си враг - дявола, - той поиска да го прокълне. Но за негов още по-голям ужас из зъбатите му уста излезе само кучешки вой.

Тогава песоглавецът отиде в близката гора, отскубна една суровица, окастри клоните й, нарами я като тояга и напусна родния си град, за чието добро така неуморно се бе борил.

Той се мъчеше страшно. Той знаеше, че лицето е видимият образ на душата и че преображението му в куче не може да стане, ако душата му не се е преобразила в кучешка.

И нещастникът отиде далече на един голям остров в морето. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река, която не можеше да се премине нито по мост, нито с ладия. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни чарди добитък и обширните гори бяха пълни с лов. Но жителите от двете страни търпяха лишения, защото не можеха да минат страшната река и да разменят благата си.

Песоглавецът, за когото нямаше сила непреодолима, се намери съкрушен на брега на тая река. Той се посели край нея и всеки ден я прегазваше по два пъти, за да вземе хляб от едната страна и да насити с месо кучето, което го обладаваше, от другата. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала.

Жителите от двете страни се трупаха и гледаха с уплаха тоя непознат човек с кучешка глава и силата му ги учудваше.

Срещу хляб и месо Песоглавецът почна да пренася хората през реката, като ги вземаше на плещите си по няколко изведнъж. Но неговата страст да унищожава злите и порочните не бе го оставила. Той често спираше сред реката, сваляше от гърдите си тия, които тайнствената сила на правдата му посочваше като недостойни, и ги хвърляше в реката като гнили плодове. Вечерно време, когато всички се прибираха, той отиваше до дънера на някоя палма, падаше съкрушен на колене, под които камъните хрускаха и се обръщаха на прах, и искаше да се моли. Но молитвите му се носеха към звездното небе като кучешки вой и той питаше бога с окървавено сърце:

- Господи, исках душата ми да бъде чиста като правдата, която ти си дал. Защо направи лицето ми безобразно като злото, което те огорчава и гневи?

Един ден до брега на страшната река пристигна старец, странник, не от тия места. Той помоли Песоглавецът да го пренесе и рече:

- Добри човече, пренеси ме отвъд, защото ме гони дяволът. Нямам нито хляб, нито месо да ти се отплатя. Ще ти дам само това малко огледало. В него ти ще виждаш кучешкото си лице дотогава, докато не извършиш най-великия подвиг, с който да угодиш на бога.

Песоглавецът пренесе стареца, взе малкото огледало и мина пак на другата страна, за да чака дявола, който преследваше странника. Той погледна по следите на тоя странник и го видя, че се губи между узрелите ниви на полето, с ореол на главата.

Тогава Песоглавецът разбра, че е пренесъл на плещите си самия Исус Христос, и го обзе страх, какъвто никога не бе изпитвал, и като целуваше малкото огледало, падна на колене и с такава сила заудря главата си в поклони о земята, че околните канари се събаряха и падаха със страшен шум в реката.

Оттогава свети Христофор потъна в дълбоко размишление. Ревността му да се бори със злото и да наказва недостойните се усили. Но като се гледаше в малкото огледало на Христа, той с ужас виждаше, че кучешкото му изражение добива по-голяма злост.

И го натисна скръб. Той помисли, че мисълта му е помрачена и че не може вече да различи злото от доброто. И укроти бунта на душата си, като стана снизходителен, като се мъчеше да не вижда пороците и да не ги различава толкова рязко от добродетелта.

Един ден при него дойде непознат човек, с грозно лице, с кървав поглед, плах и мрачен. Св. Христофор съгледа в него най-страшния престъпник на земята и каза в себе си:

- Да убия тоя човек, да отърва земята от страха, който носи, ето кое ще освети наново лицето ми.

И когато се готвеше да стовари на главата му страшната си ръка, непознатият каза с глас, пълен с нахалност и насмешка:

- Силний Песоглавецо, пренеси ме на другата страна, за да спася хората. Там изчезнаха всички пороци и добродетелите ще умрат, защото няма вече от какво да живеят.

Тия страшни думи спряха ръката на Песоглавеца. Той, без да бъде снизходителен, рече да бъде търпелив. Метна на гърба си отвратителния човек и го понесе, но когато нагази в реката, той усети на плещите си страшна тежест, като че това не бе човек, а торба с олово - и много по-тежко, защото коленете му почнаха да се подгъват.

Той бе уверен вече, че носи на плещите си натежал от грехове човек, и на няколок пъти помисли да го хвърли в реката, но не го стори.

С голяма мъка той го пренесе на срещния бряг и го тръшна на земята.

Човекът стана леко, даже не охна, стисна ръката на Песоглавеца с благодарност и тръгна.

Св. Христофор се върна бързо на другия бряг и треперещ от гняв, че не уби тоя злодеец, обърна се да го види.

И видя по пътя, гдето бе минал Христос - едрата, мрачна, рогата фигура на дявола леко да крачи между нивите.

- Господи - извика Песоглавецът, - сега лицето ми трябва да е станало по-грозно от кучешко!

И той, преизпълнен от страх, бързо извади огледалото и го изпречи пред очите си. Но сега в него Песоглавецът видя красотата на своето човешко лице, чистотата на погледа си. И първата мисъл, която блесна под неговото ясно чело, осветено от ореол, беше:

- Очистих се, защото направих добро на най-лошия.

[/quote]

# 5 28 март 2010, 13:04 ч.

Мнения: 47

Най-добре е да попиташ човека какво обича, а не да се хвърляш по съвети на познати. Има хора които не обичат да имат дрънкулки в колите си.
Дори и най-простите аксесоари се купуват по необходимост и вкус.
Аз например не бих се зарадвала на никаква дрънкулка, стъргалка за лед даже би ме обидила.
Когато човек си вземе кола, ако не е чисто транспортно средство, то обикновенно си избира всичко за нея с голямо търсене и мерак. На такъв човек ако му подариш нещо за колата в много случаи може да залежи в багажника или гаража(мазата).
Най-добрия вариант е леко и тактично да подразбереш от какво има нужда и какво харесва, но не е лесна задача.

# 6 28 март 2010, 14:47 ч.

София
Мнения: 897

Например пътна карта на София, България, Европа. bouquet

# 7 28 март 2010, 16:19 ч.

Мнения: 2 030

Има едни калъфки за подглавник /така ли се казва не знам/, от плат и се нахлузват над седалката. Някои коли имат нужда от 5 броя такива. Има с различни надписи - Опел, БМВ, има черни и бели. Има ги в магазините за автоаксесоари и едната е около 2 лв.

# 8 28 март 2010, 17:57 ч.

Мнения: 25 621

Купи му комплект гуми на човека и не го мисли повече. Няма да ги откаже. Може и гараж. Mr. Green

Иначе вече са ти дали идеи за разни дреболии. Прахосмукачка на батерии не видях да са споменали...

# 9 28 март 2010, 18:01 ч.

Мнения: 146

Цитат на: Bise в нд, 28 мар 2010, 14:47

Например пътна карта на София, България, Европа. bouquet

Тази идея най-много ми се харесва. Grinning

# 10 28 март 2010, 18:14 ч.

Мнения: 637

Надуваема възглавничка......Нещо такова е:

# 11 28 март 2010, 18:32 ч.

Мнения: 1 558

Ключодържател.

# 12 28 март 2010, 18:45 ч.

Мнения: 5 710

За пръв път чувам, че се правят подаръци за кола.
Аз ако трябва да правя подарък за кола, сигурно бих подарила диск с музика или такава джаджа, която отчита алкохола в кръвта придружена със съответната шеговита картичка. Според човека.