Разбрах, че ако единият близнак влезе в някое училище като езикова гимназия или НПМГ, неговият близнак влиза там без да преминава през класиране. Защо това е така? За тях е важно да са заедно или се предполага, че са еднакво интелигентни?
- Публикувана: 28 март 2010, 19:30 ч.
- Последно мнение: 29 май 2010, 18:31 ч.
Защо близнаците трябва да учат в едно и също училище?
Наистина в българските училища ако единият близнак е приет, другият автоматично се класира. Нямам представа кога и защо е прието това и категорично смятам, че не е правилно. Всъщност мисля, че повечето майки, които пишем тук сме против поставянето на близнаците под "общ знаменател" и се стремим да ги възпитаваме като самостоятелни личности.
Май сред нас няма майка на толкова големи близнаци, които да са кандидатствали заедно, за да разкаже как са минали при тях нещата...
Май сред нас няма майка на толкова големи близнаци, които да са кандидатствали заедно, за да разкаже как са минали при тях нещата...
А какъв е проблемът всъщност? Никой не е казал, че е задължително. Това е само възможност. Който не иска децата му да са в едно училище прост ги записва в отделни. А това с нищо не ощетява другите деца, защото за вторите блезнаци се отпускат допълнителни бройки, не заемат от официалните места. Така че лично аз не виждам нищо лошо в това правило. И без това предимствата ни са твърде малко.
Какво не ни харесва тук не разбирам.Савина е права че никой не е задължен да се възползува от това предимство.Децата ни ще бъдат достатъчно големи,за да решат сами дали да го използуват или не.Така е решено заради зависимостта на близнаците един от друг-нещо с което много от нас се стремят да ограничат до колкото е възможно.Но няма гаранция дали ще успеем.Природата ги е поставила в тази ситуация и ние ,родителите не можем кой знае колко много,да я променим.Целта ни е да овладеем тази зависимост в поносими граници.И поне за това са помислили-да не ги разделят обстоятелствата по принуда-на някой пък не му харесва.Все пак децата ни ще имат избор дали да се възползват от това предимство или да се разделят,ако единият не успее да влезе
Съгласна съм, че това т.нар. предимство не пречи на никой, но съм против създаването на изкуствена зависимост между близнаците. Естествено, че в това да имат еднакви интереси, да кандидатстват в едно училище и да се явяват на едни и същи изпити няма нищо лошо. Щом искат да учат заедно смятам, че всеки трябва да се подготвя самостоятелно, достатъчно сериозно и упорито и да си издържи сам за себе си изпитите. Защо трябва този който не издържи изпита да се класира, само защото другия близнак се е класирал не мога да го разбера.
не мога да го разбера. Съгласна съм, че това т.нар. предимство не пречи на никой, но съм против създаването на изкуствена зависимост между близнаците. Естествено, че в това да имат еднакви интереси, да кандидатстват в едно училище и да се явяват на едни и същи изпити няма нищо лошо. Щом искат да учат заедно смятам, че всеки трябва да се подготвя самостоятелно, достатъчно сериозно и упорито и да си издържи сам за себе си изпитите. Защо трябва този който не издържи изпита да се класира, само защото другия близнак се е класирал не мога да го разбера.
не мога да го разбера.
що единя ще си скъса задника от учене, а другия ще мързелува и накрая хоп и двамата вътре. ми от възпитателна гледна точка е неправилно за мен. как ще оцени нещо, като не се трудил за него и му пада от небето. що се касае до зависимостта, ми то има и така с породени деца, но те не влизат заедно в университета. вкрайна сметка това си е проблем на семейството и на самите близнаци, не виждам защо държавата трябва да се меси. ми то по тази логика ако единя близнак се ожени и другия е супер зависим от брат си, трябва и него да го оженят и да са си тройка 
вярно е, че не пречи на никого това правило, но за мен е абсолютно неправилно
Ами не е нужно близнаците ви да знаят за това предимство Нека си опичат акъла и двамата, че инак току виж и двамата изпаднали от класацията. И тогава пак ще учат заедно, ама не в училището, дето им харесва 
Впрочем, и в университетите едно време имаше предимство за близнака, не знам дали още е така 
Аз като прочетох каталога на СУ като кандидатствах, за пръв път разбрах за това предимство.
Все пак изискването е и вторият близнак да е издържал успешно изпита, т.е. поне тройка. Поне някаква представа от материята трябва да има и той.
Нека си опичат акъла и двамата, че инак току виж и двамата изпаднали от класацията. И тогава пак ще учат заедно, ама не в училището, дето им харесва Впрочем, и в университетите едно време имаше предимство за близнака, не знам дали още е така Аз като прочетох каталога на СУ като кандидатствах, за пръв път разбрах за това предимство.Все пак изискването е и вторият близнак да е издържал успешно изпита, т.е. поне тройка. Поне някаква представа от материята трябва да има и той.
Предполагам, че до някъде тази норма е създадена и за облекчение на родителите. Който няма възможност да кръстосва града надлъж и шир и да води и събира децата от различни училища, да следи за два различни графика, смени, родителски срещи, спортни празници, етс. Естествено това е само една възможност и никой не е казал, че задължително трябва да се ползва.
За университета вече ми е прекалено, не зная дали тази разпоредба още е жива, но ако е така е абсолютно безмислена и не виждам никаква полза в нея.
За университета вече ми е прекалено, не зная дали тази разпоредба още е жива, но ако е така е абсолютно безмислена и не виждам никаква полза в нея.
Едно време не беше автоматично. Другия близнак също трябва да е кандидатствал и да няма двойка на изпита,и накрая пак се прибягваше до преценка на директора дали да ги запише в един клас или не. Съмнявам се да са го променили.
[/quote]
И аз мисля, че не са. задължително е и двамата да кандидатстват и оценката да е поне 3.
Относно самата тема : Ми не трябва. Просто за родителите е по-удобно да ги водят на едно място, а не на две. А ако родителите искат не смятам че някой ще прави проблеми ако са в различни училища или класове.
[/quote]
И аз мисля, че не са. задължително е и двамата да кандидатстват и оценката да е поне 3.
Относно самата тема : Ми не трябва. Просто за родителите е по-удобно да ги водят на едно място, а не на две. А ако родителите искат не смятам че някой ще прави проблеми ако са в различни училища или класове.
Защото е много по-успокоително за самите близнаци да знаят, че къдет и да е приет единият/едната, другият/другата ще го последва, и няма да са разделени по 5-6ч всеки ден.
За близнаците (или поне за повечето) е много важно да са близо един до друг. Докога - това зависи от индивидуалните специфики и готовност, но обикновено е до след училище, казвам го от личен опит /имам близначка/.
За близнаците (или поне за повечето) е много важно да са близо един до друг. Докога - това зависи от индивидуалните специфики и готовност, но обикновено е до след училище, казвам го от личен опит /имам близначка/.
както са казали хората "баба знае и 2 и 200". ако са ги учили да са зависими еда от друга, то и те така са се чуствали. ако са ги учили на самостоятелност, то те са били такиви. аз лично не смятам, че такива важни решения трябва да се оставят на децата, а родителите трябва да вземат предвид всички особенности на децата и ситуациата, и да преценат кое е най-доброто за тях
мислч и друг път съм споменавала, за едни 2 баби близначки, на около 60, едната все още не може да живее без другата, а тя милата се преместила на 600 км, само зада е далеч от сестра си. това за мен е показателно, за лошо направен избор на родиелите или просто не взели избор с някое тъпо оправдание
мислч и друг път съм споменавала, за едни 2 баби близначки, на около 60, едната все още не може да живее без другата, а тя милата се преместила на 600 км, само зада е далеч от сестра си. това за мен е показателно, за лошо направен избор на родиелите или просто не взели избор с някое тъпо оправдание
З а мен и сестра ми винаги е било важно другата да е наблизо; бяхме различни по характер и умения в у-ще, което предопредели всяка от нас да доминира в своята си област. Иначе си помагахме и се закриляхме. Разделихме се, едва когато заживяхмв с мъжете си - но дори и този момент съвпадна, на около 23 сме били, почти на края на студентството. Струваше ми скъпо да съм през цеи два квартала от нея.
Мисля,че това е естествен ритъм на живот на близнаците,от как свят светува.Настъпва момент в който живота ги принуждава да вземат сами решение за себе си.Доволна съм ,че обществото им дава възможност да са заедно,ако не искат да се разделят.А аз като майка никога няма да ги подтиквам към това.Не бих понесла упрека им след години,ако ми кажат "ти ни принуди да се разделим".Само съм готова да приема тяхното желание.Относно необходимоста само на единия-ако я има,той ще си я осигури.Заминава и толкова.