Здравейте!
Напоследък имаме проблем със силното пищене. Синът ми започна да крещи пронизително последните две седмици, ако иска да направи нещо, или аз да направя нещо, а то не се случи моментално, или ако изляза от стаята (без да затварям вратата, така е да е сам в стаята). За съжаление аз не мога да предугадя във всеки един момент какво точно иска сега и ми се струва, че това го кара да пищи още по-силно. Сега е на 10 месеца.
Има ли какво да се направи за да не пищи?
Честно казано освен да реагирам възможно най-бързо не се сещам за друг начин, но той, както вече казах, не работи заради мен, пък и не винаги съм в състояние да реагирам поради една или друга причина.
Като се запищи едно на ръка, че не мога да мисля, а освен това изпитвам желание да приложа сила за да млъкне (не че ще помогне, но просто съм в шах и мат).
Иска ми се да му обясня по някакъв начин, че не е приемлово да се пищи така, и че ако потрае няколко секунди нищо няма да му стане, но не знам как.
Някой сблъсквал ли се е с подобно поведение на тази възраст и какво може да се направи в случая?
Напоследък имаме проблем със силното пищене. Синът ми започна да крещи пронизително последните две седмици, ако иска да направи нещо, или аз да направя нещо, а то не се случи моментално, или ако изляза от стаята (без да затварям вратата, така е да е сам в стаята). За съжаление аз не мога да предугадя във всеки един момент какво точно иска сега и ми се струва, че това го кара да пищи още по-силно. Сега е на 10 месеца.
Има ли какво да се направи за да не пищи?
Честно казано освен да реагирам възможно най-бързо не се сещам за друг начин, но той, както вече казах, не работи заради мен, пък и не винаги съм в състояние да реагирам поради една или друга причина.
Като се запищи едно на ръка, че не мога да мисля, а освен това изпитвам желание да приложа сила за да млъкне (не че ще помогне, но просто съм в шах и мат).
Иска ми се да му обясня по някакъв начин, че не е приемлово да се пищи така, и че ако потрае няколко секунди нищо няма да му стане, но не знам как.
Някой сблъсквал ли се е с подобно поведение на тази възраст и какво може да се направи в случая?
често се правя на шут за да го разсея докато разбера какво иска, друг път го гушкам или го хващам за ръка да ми отидем да ми покаже, всичко придружено с говорене. Успех и опитай да си спокойна 
той е малък още ако съдя по линийката ти, все повече ще почне да разбира и ще премине този период. 
. Иzобщо, грам, ама ниииикак не ми пука. Радвам си се на детето, приемам всичко (е, почти) с усмивка, zащото zная, че времето не върви, а направо лети и всичко това са периоди, които докато се обърнем, ще са отминали и ще си ги спомняме дори с умиление. Само че не мога да кажа "рецепта" как става това, да се приема всичко спокойно. При мян явно си дойде от само себе си, zа което съм беzмерно щастлива, zащото преди далеч не бях такава. Чак не zнам какво ми стана 
) на публични места. Честно, аз за това не бях подготвена, преди това си мислех, че така се държат само деца, които имат подобен пример у дома си. Е, не е точно така. Но тогава всичко, което ще ти трябва е цялото спокойствие и търпение на света. Не изпълнявай всяка прищявка, но показвай, че винаги си "на една ръка разстояние" и ще дадеш ласка, подкрепа и помощ, когато то се нуждае от това. Добре дошла в истинския свят на порасналото бебе.