Паническо разстройство - част 5

Глухарче, за съжаление не мога да правя промени в първия пост, промени се правят до 24 часа от пускане на поста. Сега само модератор може да пипа. Ако много държите мога да помоля Ан Мари да го напише. А, иначе мога честичко да ви го пиша в постовете си, така и така от време на време го правя ... ама не слушате  .
За другото си абсолютно права.   

ПиПче, щом направените прегледи и изследвания не показват проблем, значи проблем няма!!!! Бях ти писала, че преживях същото. В момента, в който ми поставиха диагноза ПР и започнах лечение температурата изчезна. Не казвам, че ти си непременно с ПР, а това че няма симптом, който да не можеш да си внушиш и почувстваш.

Ето, удобен случай : НЕ ЧЕТЕТЕ ЗА БОЛЕСТИ В ИНЕРНЕТ ИЛИ КЪДЕТО И ДА БИЛО, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ТАКИВА ФИЛМИ, ИЗБЯГВАЙТЕ ТАКИВА РАЗГОВОРИ!!!!!!!!!!!!

Оф,ами при мен- не се чувствам добре и това е бе хора. А направени изследвания - Пълна кръвна картина,хормони на щитовидната жлеза,урина,гастроскопия.....Не знам вече какво да правя и към кого да се обърна.Не знам дали е вътрешно възпаление или просто психическо някакво нещо си  Температура от време на време вдигам по една седмица между 37.2-37.5 и не пада от нищо.Усещането е ужасно. Вече си мисля за най-страшното. Смятам да посетя хомеопат,какво мислите ?

ПС : Излизат ми нетипично за мен пъпки,постоянно стресници, треперя....Спа като заклана и едва ставам за работа...

Прилича на стрес  , дай си малко почивка и спри да мислиш за болести, аз вдигам до 37.8 температура от нерви 
Страха от болести и страха от смъртта, понякога си мисля, че всъщност е страх от това да живеем пълноценно и да се радваме на живота такъв какъвто е.   

Привет и от мен и моята история.
Тежка, отговорна работа, висока длъжност и заплата. Първите паник атаки бяха през 2004 г. До есента на 2009 г. отказвах да приема, че ми е нужна помощ, защото бях убедена, че съм достатъчно силна и интелигентна, за да се справя сама. Е, явно до някъде съм успяла, защото паник атаките не бяха много чести.
Прекарах дъъъъълга и тежка следродилна депресия. Родих септември 2006 г., към края на 2007 г. вече се поосвестих. През 2008 г. имах страшно тежки проекти за работа и много, много, много стрес. Не ми оставаше време изобщо да мисля, че съм стресирана. Септември 2008 г. се предадох. Реших, че напускам. Решихме и че е време за второ дете, което естествено не стана (missed, който ме събори още повече), защото организмът и мисълта ми не бяха готови изобщо да създадат живот ... Взех си болничен и отпуск. Починах си с детето около мен и пак се поосвестих... Но това беше някакъв, неясно как обособил се, преломен момент. Като Феникс възкръснах от пепелта и се почувствах жадна за щастлив живот, за неща, които да правя, защото ми харесват, а не защото трябва ... Забраних в офиса да се вика, клюкари за колегите, които работят по-малко, а взимат повече, за други, които са тъпи, смотани и изобщо не си разбират от работата, за медии, журналисти, политици и всякакви дразнители... Отказах гласно да поемам чуждата негативна енергия. Пренастроих си графика за работа. Започнах да поверявам повече отговорности на другите, за разлика от преди, когато вършех всичко сама, защото само аз мога да го свърша най-добре ... Заявих, че в абсолютно всяка житейска и професионална ситуация може да се приема, че бутилката е наполовина пълна, а не на половина празна. Към това добавих и, че всяка ситуация си има две страни и при всеки спор, независимо дали битов или служебен, ако се вникне и в отсрещната страна и успеем да накараме тя да вникне в нашата, нещата се развиват по-добре. Реших и, че нещо смислено, добро и позитивно може да се извади от почти всички неща. И започнах да ги търся. Започнах да се усмихвам - вътрешно или външно, сама на себе си и на околните. Познати и непознати хора започнаха да коментират, че съм много свежа и позитивна. И така до ден днешен.
Е, имаше тежък период - ноември 2009 г., когато отново от служебен стрес, в който се потопих все едно решавам моя лична житейска драма, а не прост и предрешен вече казус, преживях нови атаки и осъзнах, че е време да напусна. Осъзнаването беше по-пълноценно от предишните случаи, защото вече знаех, че не символите (престижна позиция и висока заплата) са ценни, а емоциите - усмивката на детето ми, прегръдката на мъжа ми и време за разговори и с двамата ...
Напускането комбинирах със старт на посещение при терапевт. Посетих този, който ми препоръчаха приятелки. Зарадвах се, когато разбрах, че не лекува с лекарства - нещо, което аз отхвърлям на този етап, а с различни видове упражнения за дишане, медитация, джим сесии, хипноза .... http://www.insighting.eu/ Срещите ни са като на кафе с приятелка - дърдорим, прекъсваме се и не можем да се наприказваме за този 1 час, с който разполагам и винаги го проточваме. Не разбирам много от психотерапия и как трябва да се води, но този терапевт не рови в миналото ми със строга и ледена физиономия, не ме пита с тежък и изпепеляващ глас как се чувствам, а много финно сред споделяне на изтеклата седмица и неговите собствени емоции ме търкаля по отделни спомени или мечти... Постави ми диагноза - ажитирана депресия - т.е. човек, който обикновено изглежда свеж, активен и комуникативен, но е пълен с тревожности и страхове (като мен), силно стресиран и компенсира с хипер активност и постоянна работа, дори и когато има време за почивка и оставане на саме с мислите си - пак търси компютър, форум или друга задачка за свършване.
Даде ми домашно - да лежа 15 минути на тишина и тъмнина всеки ден. Еми не мога да го изпълнявам - напрягам се, заболяваме гърба, въпреки че лежа, започвам да мисля за хиляди неща, сещам за разни неща, за които няма никаква логика или причина да се сещам ....
Не знам кое ми помага повече в момента да се чувствам отлично - дали почивката и моите лични бизнес проекти, които сега стартирам, ме вдъхновяват или просто идването на пролетта, или посещенията при терапевт, но за сега ще се придържам и към трите.

Успех на всички! Прегръщайте децата си, през уикендите задължително излизайте извън Вашия град, не правете неща, които трябва, а само тези, които искат и ви карат да се чувствате щастливи. Намаляването на тревожността и успокояването не е лесно и не става за седмица или две. Тя е трупана с години и не е изказвана гласно. Но си струва да работите върху себе си. На първо място - говорете! Споделяйте, разказвайте. Извадете от себе си гадорията (аз още се уча- като начало викам в колата докато шофирам). Всяка седмица правете нещо само за себе си - един ден или час, нещо ново и лично - кино, маникюр, фитнес, шопинг, ядене, спане ..., НО не защото трябва, а защото ви кара да се чувствате щастливи!

Lulova , благодаря ти, че сподели с нас   
ПР и на теб е помогнало да заживееш по-друг начин.
Успех !

Здравейте момичета,
Май и аз съм за тук. Да имам здравословни проблеми - имах преди години хламидия, тази година пак съмнение и шийни протрузии, но на всичкото от горе започнах да не мога да преглъщам и ми съхне устата постоянно и езика. Бърках навътре в гърлото си докато го мажех със сода и напипах нещо като брадавичка. Уплаших се- хайде на уши-нос-гърло. Фарингит - нищо ти няма. А мен си ме боли - имах и бял налеп върху езика. Започнах едно чегъртане с хавлия, с четка. Изпрочетох всичко в  нета - сега ми се оцветява в кафяво и се чудя от кво ли е. Живея в ад. Цял ден си гледам езика с едно огледало - цвят, налеп, сухота. Ще ходя пак на уши-нос-гърло за секрет и на ревматолог да не е синдром на Сьонген. Незнам до кога ще издържа и докога ще тормозя близките си. Полудявам.

Здравейте
Аз да ви кажа от вчера съм без Ривотрил.Вчера ми беше малко търсене,смятам,че е зарди него.Днес си взех само Ципралекса.Добре съм за сега.ще го взимам евентуално при нужда-дано не ми се налага

Браво Йо, само така  . Знам, че ще се справиш!

Тук няма много движение което е добър знак.  Надявам се да сте добре и затова да не се отбивате.
При мен си е все така.  Пожелавам ви спокойни дни 

Бони, какво означава "...все така" ?

  Мене ме стяга гърлото и това не можем да оправим. Иначе не правя кризи - нали съм с лекарства, но това гърло е ужасно. Та сутрин все ми е стегнато и когато не ми е добре в това се изразява най-вече. Естествено, има дни когато като цяло не се чувствам добре, но те са най-вече около МЦ.

Ох, аз пък от болно гърло, се влоших. Изпотяване, замайване, умора.....ужас! Пия АБ и нищо и половина. Ако ми кажете с какво да го лекувам, ще спра тоя гаден АБ, защото нито ми помага, а само странични ефекти дава

С ангина ли си? Аз страдах много от ангини. И миналата година ми извадиха сливиците. Беше ужасно. И месец след това получих първата си криза. Но от тогава не съм боледувала от сливици.

Уж не е ангина, а само силно зачервено гърло. Но и на мен ми казаха да ги извадя. Само, че аз съм на 43 г. и не знам, май не е много препоръчително, макар, че лекарят каза, че няма проблем. А сега, като разбрах от теб, че заради това вадене си с ПР, направо мисля да се откажа

Много ще е болезнено, сигурно знаеш, но ако е наложително.....  моите бяха много болни. Аз бях на 33г.
А надали са само те виновни за моето ПР. Операцията просто беше фаталната капка в чашата. Аз се възстанових много трудно, но не при всички е така. А като е само червено гърло защо пиеш АБ?