Няма да е първото нито последното дете което изпитва ужас от кръв....Не смятам че има място за притеснение.Всеки си има своите страхове и не всички имаме еднакви такива.
- Публикувана: 6 апр. 2010, 22:52 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2010, 23:23 ч.
Сина ми припадна от малка раничка на пръстчето!
Момичета и аз съм съгласна,че има такива хора,които изпитват ужас от кръв,но тава не е първата "раничка" на това дете,а и по думите на майката е било нещо съвсем не значително,но детето е колабирало и то в продължение на един час,мойте уважения към вас,както и към майката,но аз не бих оставила нещата така,пак казвам Бог да благослови детето и да му няма нищо,но това не е за подценяване.
Petinka,не си ме разбрала нещо,не е колабирал в продължение на час,1 час след това си лежа,дори ядохме и си говорихме,цялата работа беше за секунди,точно припадък,призляване...
Говорих с педитърката му днес,обясних й всичко до най-малка подробност-каза,че се случва,на тази възраст целия свят е огромен в техните очи,започвало някакво себеопознаване,каза,че има и наследственост,да му говоря,но и да не преекспонирам случката,може и да се повтори,но може да е било и инцидентно!Благодаря ви за разбирането!
Говорих с педитърката му днес,обясних й всичко до най-малка подробност-каза,че се случва,на тази възраст целия свят е огромен в техните очи,започвало някакво себеопознаване,каза,че има и наследственост,да му говоря,но и да не преекспонирам случката,може и да се повтори,но може да е било и инцидентно!Благодаря ви за разбирането!
Момичета и аз съм съгласна,че има такива хора,които изпитват ужас от кръв,но тава не е първата "раничка" на това дете,а и по думите на майката е било нещо съвсем не значително,но детето е колабирало и то в продължение на един час,мойте уважения към вас,както и към майката,но аз не бих оставила нещата така,пак казвам Бог да благослови детето и да му няма нищо,но това не е за подценяване.
Не се паникьосвайте толкова 
Нищо му няма на детето. Сега е възрастта за огрооооомните впечатления и неразбираеми за тях неща. По-чувствителен е просто; какво си мислите, че ще каже педиатърът по-различно, важно или ще излекува? 
По тази логика (пак казвам, ако не се е ударил преди това, а явно не е), масово трябваше да ходим на лекар
Аз и майка ми колабираме в чакалнята на зъболекаря например. 
В деня на сватбата ми се порязах и майка ми пак така колабира, от нищо. Жена на възраст, уж вряла и кипяла... Какво остава за едно детенце с неясни представи, но с кръв, вършееща из тялото му?
Синът ми се беше вторачил преди в сърчицето си - бие ли, не бие ли, слуша го, слага ръка на гърдичките си, сънува кошмари... Всичко си е в реда на нещата, опознаването и съответните притеснения.
Аз съм ужасна паника и шубе. Но се опитвам да не го показвам пред сина си. Веднъж с негов пристъп видях какво е детето да усети, че се паникьосваш като него и повече не си го позволявам. И нещата са доста по-различни за разни кризи и проблемни ситуации.
Е, да, ние родителите си ги изживяваме, но важното е да го спестим на детето 
Нищо му няма на детето. Сега е възрастта за огрооооомните впечатления и неразбираеми за тях неща. По-чувствителен е просто; какво си мислите, че ще каже педиатърът по-различно, важно или ще излекува? По тази логика (пак казвам, ако не се е ударил преди това, а явно не е), масово трябваше да ходим на лекар
Аз и майка ми колабираме в чакалнята на зъболекаря например. В деня на сватбата ми се порязах и майка ми пак така колабира, от нищо. Жена на възраст, уж вряла и кипяла... Какво остава за едно детенце с неясни представи, но с кръв, вършееща из тялото му?Синът ми се беше вторачил преди в сърчицето си - бие ли, не бие ли, слуша го, слага ръка на гърдичките си, сънува кошмари... Всичко си е в реда на нещата, опознаването и съответните притеснения.
Аз съм ужасна паника и шубе. Но се опитвам да не го показвам пред сина си. Веднъж с негов пристъп видях какво е детето да усети, че се паникьосваш като него и повече не си го позволявам. И нещата са доста по-различни за разни кризи и проблемни ситуации.
Е, да, ние родителите си ги изживяваме, но важното е да го спестим на детето 
Щом си говорила с педиатърката, значи всичко е наред.
Моята дъщеря не припада, но изпада в паника при удар или рана. Не винаги. Но се случва, удари се и започва да пищи. Естествено и аз изпадам в паника, защото не знам какво е станало, а тя от писъци не може да ми обясни. Съпругът ми е вдигнал ръце от нас.
Напоследък се случва тя да се удари и да започне да пищи. И като ме види паникьосана да пропищи "Мамо, добре съм"
Моята дъщеря не припада, но изпада в паника при удар или рана. Не винаги. Но се случва, удари се и започва да пищи. Естествено и аз изпадам в паника, защото не знам какво е станало, а тя от писъци не може да ми обясни. Съпругът ми е вдигнал ръце от нас.
Напоследък се случва тя да се удари и да започне да пищи. И като ме види паникьосана да пропищи "Мамо, добре съм"
Голямата ми дъщеря го направи преди няколко дни от съвсем малка драскотина на ръката.Обезумях от ужас, напълно те разбирам 
Дъщеря ми е на 5 и винаги се паникьосва от кръв, рани и синини, отказва да се къпе докато не зарастне мястото и прочие щуротии, но такъв припадък направи за пръв път. Съгласна съм с Блонди,че в подобни ситуации е много важно да сме спокойни, аз се панирах и само утежних положението Прегръщах я и я молех да диша, да не заспива, плаках и се молих...а тя се отпускаше в ръцете ми...беше така отпусната известно време, после поиска да се гушкаме около час, т.е аз я носех и се разхождахме, накрая я оставих на майка ми, за да приспя малката и след 20 мин я намерих да тича и да издава бойни викове 
От сърце ти желая да е било инцидентно и никога да не се повтори
Дъщеря ми е на 5 и винаги се паникьосва от кръв, рани и синини, отказва да се къпе докато не зарастне мястото и прочие щуротии, но такъв припадък направи за пръв път. Съгласна съм с Блонди,че в подобни ситуации е много важно да сме спокойни, аз се панирах и само утежних положението Прегръщах я и я молех да диша, да не заспива, плаках и се молих...а тя се отпускаше в ръцете ми...беше така отпусната известно време, после поиска да се гушкаме около час, т.е аз я носех и се разхождахме, накрая я оставих на майка ми, за да приспя малката и след 20 мин я намерих да тича и да издава бойни викове От сърце ти желая да е било инцидентно и никога да не се повтори