Имам предвид от някой голям град, просто......да зарежете всичко и да идете в някое село (но не като квартал на някой град или вилна зона)? Покрай тая криза и какво ли не още така ми иде да си вдигна чуковете и да купя някоя обикновена, селска къща, да я постегна и .......да гледам чушки и домати, въпреки че хал-хабер си нямам от земеделие. Цялото си детство съм изкарала по селата и това бяха най-щастливите мигове от живота ми. Липсва ми спокойствието, това да не заключваш входната врата (е, това е относително), да познаваш всеки, който мине по улицата, да говориш със съседите през оградата, да се събираш вечер с другите баби на пейката пред къщата, да си направиш манджа с картофи, които току-що си извадил от земята....ей такива неща. Разбира се-това е едно доста романтично представяне на нещата-липсва елемента с финансовото обезпечаване, но ако имаше начин за решаване на този проблем....какво мислите?
- Публикувана: 13 апр. 2010, 14:26 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2010, 23:21 ч.
Бихте ли се преместили да живеете на село???
Много зависи от самото село.
Има готини села. Откъм местоположение и жители, но и има и почти напълно обезлюдени, пълни с цигани и пияници.
Иначе принципно, да. Но трябва къщата ми там да е направена с всички битови удобства.
И все пак да е относително близко отстояние с кола до някой по-голям град.
Има готини села. Откъм местоположение и жители, но и има и почти напълно обезлюдени, пълни с цигани и пияници.
Иначе принципно, да. Но трябва къщата ми там да е направена с всички битови удобства.
И все пак да е относително близко отстояние с кола до някой по-голям град.
Абеее,минава ми понякога подобна мисъл,но засега е само в сферата на необозримото романтично бъдеще. На практика е неосъществима идеята,поне докато не порастнат децата ни.Майка се пенсионира и от една година живее на село,като отидем там въобще не ми се прибира,ама въобще.Все едно се намирам в друго време,в друг свят.
Не и в българско село. Няма такова място у нас - където да е спокойно и уредено. В повечето села е такава мизерия ,а има и много, където бъка от цигани и ужасно се краде. Има чудесни места, с прекрасна природа, но трябва да живееш като пещерен човек. Преди години си търсехме хубаво местенце на село, но се отказахме.
Доскоро отхвърлях категорично подобни идеи, но все повече ме блазни мисълта да избягам от големия град и да се "скрия" в селската идилия.
Засега реализирам идеята през почивните дни - имаме къща близо до София - садим си цветя в двора, ягоди, домати, чушки и лук в градината (тази година ще садим бамя, броколи, артишок); боднахме и няколко дръвчета с ябълки, праскови, череши. Картофите ни ги гледат други хора, пилетата също, но са си наши - чисти, екологични. В събота вечер сядаме в лятната кухня и си правим барбекю, пийваме биричка, събираме се с приятели. Страхотно е. Е, работим от лаптопа по нета.
Единствено ме притесняват 2 неща:
1. или трябва да пътуваме всеки ден за работа, или напълно да минем на вариант да работим по нета (аз лично много бих преболедувала откъсването от работата);
2. възрастта на децата, което ще означава поне още 10-тина и отгоре години някой постоянно да ги вози - за училище, за курсове, за излизания и т.н.
Иначе, би било страхотно - чист въздух, гора, слънце, спокойствие, имаме страхотно куче и предстои да взимаме още едно, сами далеч от лудницата на града...
Е, ще почакаме още няколко години и после ще мислим отново.
Засега реализирам идеята през почивните дни - имаме къща близо до София - садим си цветя в двора, ягоди, домати, чушки и лук в градината (тази година ще садим бамя, броколи, артишок); боднахме и няколко дръвчета с ябълки, праскови, череши. Картофите ни ги гледат други хора, пилетата също, но са си наши - чисти, екологични. В събота вечер сядаме в лятната кухня и си правим барбекю, пийваме биричка, събираме се с приятели. Страхотно е. Е, работим от лаптопа по нета.
Единствено ме притесняват 2 неща:
1. или трябва да пътуваме всеки ден за работа, или напълно да минем на вариант да работим по нета (аз лично много бих преболедувала откъсването от работата);
2. възрастта на децата, което ще означава поне още 10-тина и отгоре години някой постоянно да ги вози - за училище, за курсове, за излизания и т.н.
Иначе, би било страхотно - чист въздух, гора, слънце, спокойствие, имаме страхотно куче и предстои да взимаме още едно, сами далеч от лудницата на града...
Е, ще почакаме още няколко години и после ще мислим отново.
Абсолютно НЕ! Нито сега, нито като остарея и се пенсионирам. Да имам някаква селска виличка, където да си почивам - да, но да живея там постоянно - абсурд.
Освен романтика, на село съвсем реално има бълхи, гръмогласни петли, миризми на тор и кочина, среда, с която не съм свикнала и не желая да свиквам, няма ги приятелите ми, наблизо няма качествени лечебни центрове и скуката е уникална. Нямам никакви стремежи да копая и плевя, нито да гледам животни.
Освен романтика, на село съвсем реално има бълхи, гръмогласни петли, миризми на тор и кочина, среда, с която не съм свикнала и не желая да свиквам, няма ги приятелите ми, наблизо няма качествени лечебни центрове и скуката е уникална. Нямам никакви стремежи да копая и плевя, нито да гледам животни.
Да.И го направих:
http://zvezdelinaivanova.snimka.bg/nature/prirodata-okolo-men.452320.16362956
Супер е.Ако не вярвате,елате ни на гости.
http://zvezdelinaivanova.snimka.bg/nature/prirodata-okolo-men.452320.16362956
Супер е.Ако не вярвате,елате ни на гости.
....и на брега на нашето си Черно море може да е 
X
Реклама