Туко що отворих темата и синът ми надникна и вика-Чеиз,то това не е ли на английски.Ти какво разбираш,че и го приготвяш?
- Публикувана: 14 апр. 2010, 14:56 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2010, 19:29 ч.
Имате ли и правите ли чеиз?
Преди години, когато се зажених, разбрах че имам чеиз. Та като почна баба ми да изважда (незнайно откъде) одеала, разни ръчно бродирани покривки от нейната майка, плетени такива... Вече не си спомням, обаче купчината беше внушителна. Ха познайте дали ги помъкнах тези неща. Всичко си е вкъщи.
Не, нямах. Събирането на предмети, които не употребявам, ми е чуждо. Да не говорим, че след 30 години, когато евентуално се зажени нероденото ми отроче, вещите, събрани сега, сигурно ще са за вторични суровини.
Ръчният труд, под формата на ръкоделия и везани чаршафи, си остава неоценен от мен.
Ръчният труд, под формата на ръкоделия и везани чаршафи, си остава неоценен от мен.
Да, имах. Преди сватбата с майка ми направихме страхотен шопинг - спални комплекти, олекотени завивки, одеала, покривки, хавлии, халати за баня, посуда... С голямо удоволствие си избирах нещата и ми бяха много полезни. Практичен подарък, който ползвахме дълго време, а част от нещата все още ползваме. Ще подаря на децата си това, което те си пожелаят когато му дойде времето.
Охо. Едно нещо само от чеиза си ще опиша, да не ми завиждате все пак много. 
От дядо, господ да го прости. Родопско одеало. Уж де. Супер бодливо, в умопомрачителни разцветки. Ярко оранжево и ярко зелено. С някакви черни джазги. Веднага породи съмненията ми кой въобще ще иска да ме „вземе” с такова одеало, защото то не просто боде, а направо кожа съдира (ставайки безкрайно неподходящо за, хм, креватни преживявания.)
Все пак от уважение си го домъквам на мъгливия остров и почтително си го пазя, вярвайки, че не е създадена стаята, в която да пасне тоз психоделен шедъовър.
Но. Отивайки на един курс (преди 16 години), закъснявам при нанасянето в квартирата и виждам, че другите вече са се нанесли в къщата, която щях да деля с 4 други зубрачки. Отивам аз да видя какво толкоз й има на последната стаята, че никой друг не я иска. О, света майко балканска! Стаята е боядисана в напрапчиво оранжево! А лампата е жабешко зелена! Нечия проява на цветово пиянство е придала на стаята точно същия ефект като на моето одеалце. Как да не си метна чеиза в такава стая, как. Даже си купих няколко декоративни саксии с люти чушлета, съвсем да зашеметявам посетителите. В които хем оставях впечатлението, че страдам от силен далтонизъм, хем ако исках да ги изгоня, лукаво поканвах да приседнат на шкурката.
От дядо, господ да го прости. Родопско одеало. Уж де. Супер бодливо, в умопомрачителни разцветки. Ярко оранжево и ярко зелено. С някакви черни джазги. Веднага породи съмненията ми кой въобще ще иска да ме „вземе” с такова одеало, защото то не просто боде, а направо кожа съдира (ставайки безкрайно неподходящо за, хм, креватни преживявания.)
Все пак от уважение си го домъквам на мъгливия остров и почтително си го пазя, вярвайки, че не е създадена стаята, в която да пасне тоз психоделен шедъовър.
Но. Отивайки на един курс (преди 16 години), закъснявам при нанасянето в квартирата и виждам, че другите вече са се нанесли в къщата, която щях да деля с 4 други зубрачки. Отивам аз да видя какво толкоз й има на последната стаята, че никой друг не я иска. О, света майко балканска! Стаята е боядисана в напрапчиво оранжево! А лампата е жабешко зелена! Нечия проява на цветово пиянство е придала на стаята точно същия ефект като на моето одеалце. Как да не си метна чеиза в такава стая, как. Даже си купих няколко декоративни саксии с люти чушлета, съвсем да зашеметявам посетителите. В които хем оставях впечатлението, че страдам от силен далтонизъм, хем ако исках да ги изгоня, лукаво поканвах да приседнат на шкурката.
Охо. Едно нещо само от чеиза си ще опиша, да не ми завиждате все пак много.
От дядо, господ да го прости. Родопско одеало. Уж де. Супер бодливо, в умопомрачителни разцветки. Ярко оранжево и ярко зелено. С някакви черни джазги. Веднага породи съмненията ми кой въобще ще иска да ме „вземе” с такова одеало, защото то не просто боде, а направо кожа съдира (ставайки безкрайно неподходящо за, хм, креватни преживявания.)
Все пак от уважение си го домъквам на мъгливия остров и почтително си го пазя, вярвайки, че не е създадена стаята, в която да пасне тоз психоделен шедъовър.
Но. Отивайки на един курс (преди 16 години), закъснявам при нанасянето в квартирата и виждам, че другите вече са се нанесли в къщата, която щях да деля с 4 други зубрачки. Отивам аз да видя какво толкоз й има на последната стаята, че никой друг не я иска. О, света майко балканска! Стаята е боядисана в напрапчиво оранжево! А лампата е жабешко зелена! Нечия проява на цветово пиянство е придала на стаята точно същия ефект като на моето одеалце. Как да не си метна чеиза в такава стая, как. Даже си купих няколко декоративни саксии с люти чушлета, съвсем да зашеметявам посетителите. В които хем оставях впечатлението, че страдам от силен далтонизъм, хем ако исках да ги изгоня, лукаво поканвах да приседнат на шкурката.
От дядо, господ да го прости. Родопско одеало. Уж де. Супер бодливо, в умопомрачителни разцветки. Ярко оранжево и ярко зелено. С някакви черни джазги. Веднага породи съмненията ми кой въобще ще иска да ме „вземе” с такова одеало, защото то не просто боде, а направо кожа съдира (ставайки безкрайно неподходящо за, хм, креватни преживявания.)
Все пак от уважение си го домъквам на мъгливия остров и почтително си го пазя, вярвайки, че не е създадена стаята, в която да пасне тоз психоделен шедъовър.
Но. Отивайки на един курс (преди 16 години), закъснявам при нанасянето в квартирата и виждам, че другите вече са се нанесли в къщата, която щях да деля с 4 други зубрачки. Отивам аз да видя какво толкоз й има на последната стаята, че никой друг не я иска. О, света майко балканска! Стаята е боядисана в напрапчиво оранжево! А лампата е жабешко зелена! Нечия проява на цветово пиянство е придала на стаята точно същия ефект като на моето одеалце. Как да не си метна чеиза в такава стая, как. Даже си купих няколко декоративни саксии с люти чушлета, съвсем да зашеметявам посетителите. В които хем оставях впечатлението, че страдам от силен далтонизъм, хем ако исках да ги изгоня, лукаво поканвах да приседнат на шкурката.
И аз имам от баба две родопски одеала - купувала ги е милата, въпреки, че тогава са били доста скъпи - поради тази причина ги пазя грижливо и с умиление, не ги ползвам поради споменатата им вече бодливост, но знае ли човек...
)))ако някой ден ми стане много студено сигурна съм , че това одеало ще ме стопли. 
Не, нямах. Събирането на предмети, които не употребявам, ми е чуждо. Да не говорим, че след 30 години, когато евентуално се зажени нероденото ми отроче, вещите, събрани сега, сигурно ще са за вторични суровини.
Ръчният труд, под формата на ръкоделия и везани чаршафи, си остава неоценен от мен.
Ръчният труд, под формата на ръкоделия и везани чаршафи, си остава неоценен от мен.
Абсолютно.
Навремето баба ми, Бог да я прости, дълги години работила като продавачка в селския магазин за дрехи и т.н, и купувала, купувала до безобразие. Чаршафи, одеала, покривки, престилки, дрехи, дори комбинизони (извинете, не съм сигурна как се пише думата) и кюлоти имаше. В къщата имаше една СТАЯ, пълна с тия пущини! Е, мило ми е - женицата за нас е трупала, ама не се е сетила жената, че след години тия моди вече няма да се актуални. Поне да ги беше поносила приживе.
Но виж, одеалата ни влязоха в употреба, много са хубави.Иначе чеиз не съм носила на сватбата си, но съм си от време на време си примъквах нещичко - я одеалце, я покривка за легло, все от баба.
П.П. Много обичам родопски одеала, донесла съм си 2 (от свекървата) - същите, каквито ги е описала Алиса. Ама като си ида в България, ще си взема още. Тия от баба ми са на тъмночервени и тъмнозелени шарки и са много красиви. И няма спор - много топлят.
Имах, мама се беше погрижила. Много я бъзиках навремето, че е пълна отживелица, но като се омъжих друга песен запях.
Когато заживяхме заедно с мъжът ми, бяхме голи като мишки и това, което мама беше купувала, ми свърши страхотна работа. Още си ползвам олекотените завивки, някои чаршафи, сервиза от дуралекс, приборите за хранене, родопските одеала от бабите (вече много рядко) и др.
Мисля, че зависи какъв точно е чеиза и от кого е събиран. В моя боклуци и натурии нямаше. Но аз определено не мисля да следвам примера на мама. Щерките да си купуват сами каквото им харесва, че каквито са капризни още от сега....
Когато заживяхме заедно с мъжът ми, бяхме голи като мишки и това, което мама беше купувала, ми свърши страхотна работа. Още си ползвам олекотените завивки, някои чаршафи, сервиза от дуралекс, приборите за хранене, родопските одеала от бабите (вече много рядко) и др.
Мисля, че зависи какъв точно е чеиза и от кого е събиран. В моя боклуци и натурии нямаше. Но аз определено не мисля да следвам примера на мама. Щерките да си купуват сами каквото им харесва, че каквито са капризни още от сега....
Аз не, ама мъжът ми какъв го извади.... Е не той де, а свеки като се оженихме. Искаше да ме зарине с чаршафи по-стари от мене, били някога бели, към 2001г. - пожълтели от чакане; юргани, родопски одеала, сервизи и не помня още какво. Аз обаче тактично се опитах да ги преотстъпя на другия й син, но като видях, че напира да са за нас, бях доста директна. В крайна сметка чеиза си стои и до ден днешен непокътнат, а на нас ни дадоха пари да си купим каквото ни хареса.
Иначе аз имам само плетени от баба каренца, които не ползвам, но пазя като мил спомен от нея. Само като се сетя с колко обич и мерак ги плетеше милата, колко време и труд са отишли, сърце не ми дава да ги изхвърля или да ги дам на някой.
Чеиз за дъщеря ми също не трупам. Предпочитам да й дам пари да си купи каквото иска като му дойде времето.
Иначе аз имам само плетени от баба каренца, които не ползвам, но пазя като мил спомен от нея. Само като се сетя с колко обич и мерак ги плетеше милата, колко време и труд са отишли, сърце не ми дава да ги изхвърля или да ги дам на някой.
Чеиз за дъщеря ми също не трупам. Предпочитам да й дам пари да си купи каквото иска като му дойде времето.