Имате ли и правите ли чеиз?

чеиза, направен или събиран от баба за внучка от майка за дъщеря е от нещата, които не се купуват с пари - моите родопски одеала, купувани от баба ми за мен, са нещо което никога не мога да си купя и  ако има студени дни в живота ми тези одеала ще успеят да ме стоплят, а не кашмира.
Най - важните неща в живота не се купуват с пари.

ДА. Имам чеиз събиран от двете ми баби,много от нещата ползвам--чаршафи,покривки за хранене,хавлиени кърпи ,одеяла и др.но има и много неща които вече не се упоребяват ,като онези старите юргани тежките,и някакви пижами и нощтници супер демоде,направо ми е жал ,че са си дали парите на времето за тези неща.Много ценя и плетените на една кука каренца защото знам колко труд е трябвало за тяхЗа моите деца няма да трупам вещи ,дано успеем с баща им да им осигурим добър старт в живота и имаме средства да им купим каквото те си пожелат за чеиз.

Имах чеиз, да, от любимата ми баба. Някои неща бяха сравнително обичайни - тъкано одеяло, дюшек - самата тя ми прави дюшека. Но, имаше там и тъкани от нея черги, както и цяла добружданска носия - сукман, риза, престилка - везана, кърпа за главата, с ресни....... Аз най- безхаберно ги попилях, разпилях и погубих. Бяха си автентични, ръчно изработени вещи и то лично от баба ми 

В този ред на мисли имам въпрос - Как се изпират пожълтели карета плетени на една кука /колосани/? Много са ми скъпи от пра баба ми /мир на душата й/.

Аз за Дидитка знам, но ти наистина не си в час. Питах те как с парт тайм и $7/ час как имат хиляди спестени долари - не успя да отговориш? Как се плаща такса от собствени спестени средства- при условие, че таксата е от порядъка на $20000/година(това само такс, без наеми и др разходи)?

Със съвременните прахове и с пералня се изпират. И ги простираш на слънце. Много е важно да не ги гладиш след това.

Времената, от които идва обичая да се прави чеиз изобщо няма нищо общо с бедността: каретата, възглавниците, престилките, одеалата са везани и тъкани от момите - чеизът е показвал колко е сръчна и работлива момата. В по-нови времена чеизът е приготвян от майките.

Имам чеиз.Спомням си когато бях дете баба ми ,мир на праха и, как ми расказваше какво ни е купила на мен и на брат ми.От всичко което беше купила взех само плетените карета за да ми напомнят за нея, не че някога ще я забравя при условие че тя си ме изгледа.
Майка ми като се омъжила за баща ми и подарили тиган Тефал:) и жената го прибрала за да го даде на нас все пак бил с незалепващо покритие .Още си седи на тавана въпросния тиган, а аз и подарих два нови тигана на Тефал:)
Чеиз няма да правя.Времената са разични.

Е, няма проблем. Те сега гледат момите да са сръчни в една друга област. 

Нямам чеиз, сал три комплекта чаршафи си уших преди сватбата. Не ми и потрябва, че свекърва ми такава прикя беше спретнала за двамата си сина, все едно в пететажни къщи ще живеят и вечери по за 50 души ще дават.
15 години още нямат свършване чиниите и чашите за "ежедневна" употреба, дуралекса, кристалите и костния порцелан даже не сме взели от тях, камо ли спалното бельо, пътеките за коридори, килимчетата и т.н..

Споменах ли по трите шевни машини на бъдеща снаха - ръчна, крачна и електрическа, да си ги менка?
Пък аз, будалата, да си примъкна моя собствена! Нищо, някога хипотетичната засега етърва ще разполага с 2 комплекта...

И на мен ми е много интересно откъде си взима "фактите" Delusion, и защо ме намесва мен в спора, след като аз преди студентските си години никога не съм работила или спестявала, следователно нямах абсолютно никакъв финансов старт в кандидатстването. Ако не ми бяха дали стипендия по академични заслуги, колежа в САЩ щях да го гледам през крив макарон. Абсурд е да се мисли, че с нищожната си почасова работа децата си изплащали университета. Тая почасова работа е най-много за джобни, за телефон/компютър/бензин за колата, или да помогнат на семейството ако са бедни. Висшето образование тук струва хиляди долари годишно, които един 14-годишен просто няма как да изкара за няколко години. Освен ако не предпочете държавен университет с по-ниска такса. Който е живял в САЩ или познава културата знае, че тенденцията не е децата да си изкарват за колеж, а родителите да спестяват откакто се роди детето че и от преди това, за да имат някакъв шанс да съберат парите. Колкото до стипендиите, реално много малко деца ги получават и това не е база за сравнение. Качественото висше образование си е скъпа работа и няма ли стипендия, родителите го плащат, кой както намери.

Delusion, вярно е че американските деца се възпитават в самостоятелност и се трудят за да си изкарват пари и да се издържат, но това не им решава съвсем всички проблеми. Таксата колеж е една от тези области, които все още се покриват от родителите. Друга такава област е сватбата, въпреки че традицията избледнява и младите започват да си я поемат сами. Но в много случаи все още се кара по традицията, според която родителите на булката са отговорни за разходите по сватбата.

Мерси, ще пробвам. 

Да се накиснат в прясно мляко също помага!

еххх, жалко наистина...

Потвърждавам думите на Дидитка за американската младеж, абсолютен мираж е някой сам да си плати колежа. Пари може и да имат, но си ги ползват за себе си, работят, за да се учат на самостоятелност, не да трупат банкови сметки.

А и стипендии, освен за успех, са били повлияни от факта, че се дават на чужденци (за Дидитка не знам, за себе си мога да говоря, със сигурност беше така). Нашите деца няма да имат тази "привилегия".

Сега ме подсетихте - и при майка ми има едни носии, едни пищови и ножове украсени с ковано сребро, половин етнографски музей. Може пък и това да им събера на момчетата за чеиз.  Освен бабините дантели, ще наследят и българско изобразително изкуство, изобщо уредени са, само да не ми се паднат снахи-модерни-минималистки, да ми изхвърлят съкровищата.