Момичета здравейте!Отдавна следя темата ''проблемно забременяване'' и много ми харесва атмоферата тук-подкрепата,оптимизма въпреки всичко!При мен проблема е по-скоро в износването на бременността,в миналото имам 2 спонтанни аборта в ранни седм.,кюртажи.Сега съм бременна в 22седм. и искам да питам какъв шанс имам да износя бебето с шийка 2см.?Знаете ли нещо по въпроса,аз търсих,но няма нищо конкретно.От лекарите съм възмутена:имало е възможност за серклаж по-рано,но кой да провери шийката!!!Добре,че аз пожелах да погледнат,когато беше късно вече да се направи каквото и да е.Сега само ми казват,че един вид и да "тръгне бебето" така ми било писано.А това си е нормално живо детенце,аз съм на 35год.,от бащата нямам подкрепа,мисля даже,че вече дори започна да се отегчава,явно си е представял всичко розово,а то какво излезе.Дава ми пари и до тук,изкарах бременността си досега в самота и като чета през какво минавате с вашите мъже просто ви се възхищавам!За сега,нямам разкритие и контракциите се овладяха с магнерот и но шпа,но проблема запчва отсега,всеки ден плача,минах два пъти през ада,а сега ако се случи нещо недай боже,просто незнам,вече съм и на години и може да бъде фатално...дори нямам подкрепа от любим човек.Пълна емоционална самота,просто лежа ден за ден,ще се побъркам.А е можело поне серклаж да се направи!Пълно бездушие от страна на лекарите и когато си сам е още по-тежко.Дори и сега плача!
- Публикувана: 16 апр. 2010, 14:11 ч.
- Последно мнение: 13 май 2010, 13:29 ч.
Шийка на матката 2см?
Дори и сега може ад се направи серклаж, макар че е малко късно. Това което можеш да направиш е пълен покой, лежане поне до 27-29 г.с., когато дори и да родиш, не е толкова критично. И непрекъснато наблюдение. Ако лекарката ти не е читава, смени я.
Имаш огромен шанс да износиш бебето, не се давай на простаци.
Така че никаква работа, чистене, готвене, вдигане на тежко, пълен покой.
Имаш огромен шанс да износиш бебето, не се давай на простаци.
Така че никаква работа, чистене, готвене, вдигане на тежко, пълен покой.
Нина, то проблема е само на 50% в закъснелия серклаж, другите 50% са в липсата на емоционална покрепа вкъщи...За последното по-добре е съвети да не даваме, не всеки има силата да си дигне чукалата и да си гледа детето сама...
Но ако имаш живи родители, най-добре е в такъв момент да ти помогне майка ти.
Но ако имаш живи родители, най-добре е в такъв момент да ти помогне майка ти.
Пълна емоционална самота,просто лежа ден за ден,ще се побъркам.А е можело поне серклаж да се направи!Пълно бездушие от страна на лекарите и когато си сам е още по-тежко.Дори и сега плача!
Миличка, направо не ми се мисли какво преживяваш! Много ми е мъчно като чета твоя пост. Бремеността е най-хубавото преживяване, човек трябва да и се наслаждава, да се порадва на коремчето си.
Не се тревожи и не тревожи човечето! Току що си погледнах документите от първото ми пребиваване в болницата. Била съм в 22+5 г.с. Отидох защото ми започнаха преждевременни контракции и кървене. Установи се, че дължина на шийката на матката е малко под 2 см. Дадоха ми Spiropent и ми казаха, че ще ми сложат система ако не помогне. Освен това ми казаха - абсолютно спокойствие и пазене на леглото. При изписване шийката беше се удължила на 2,7 см.! Моят лекар по-късно ми каза, че е имал случай и на цервикален канал 1 см. и нормално прекарване на бремеността. Моето съкровище се роди точно на изчисления термин. А съм влизала в болница общо 3 пъти заради пустите преждевременни контракции.
Аз мисля, че имаш много добри шансове да си изкараш една нормална бременост. Но се успокой и си почивай. Коментара на твоята лекарка ми се струва странен. Не искам да те разколебавам, но потърси второ мнение. Има толкова добри лекари!
Привет,
попаднах на темата с търсене по дума "шийка" и реших да споделя опита, който имам до момента.
При мен бременността се случи малко неочаквано, в смисъл - решихме да не се пазим и стана веднага. Така никога не съм се интересувала преди това какво се прави, къде се ходи и т.н.
Избрах си лекар близо до офиса, тъй като мислих да работя до последно. При първия преглед - при уж много прехвален лекар - попаднахме почти на убиец....или не знам как го нарека - понеже имам правена конизаци яс лазер през 2004г. - ни нападна с предупреждението - "Само секцио, ако изобщо целеете, защото рискът за Вас е много голям".
Не мога да опиша в какъв шок излязохме с таткото....защото на мен нищо ми няма, не съм правила дори аборти, на 6 месеца си ходя на лекар, колпоскоп.....и сега изведнъж бременна и умряла?!?!??
Реших да сменя лекаря. Вторият ми подейства като балсам на душата - не се чака по 2 часа прав с още 5 дами, супер спокойа и блага жена, която с всяко движение - не те напряга. Каза, че шийката ми е над 4 см и няма страшно (вече съм във 2 месец) и че как ще родя се преценя, като дойде момента. Излязох от кабинета в полет....със сили и ....слънце.
Паралелно ни смениха фонда за допълнително доброволно здравно осигуряване и се наложи а ходя при трети лекар, като и ме пратиха за всеки случай пак на колпскопия в майчин дом (предната беше преди 6 месеца) – да се види положението около шийката. При записан час – чаках 2 часа и се оказа, че човекът забравил, на повторното ми посещение – чаках 2 часа – пак – защото един негов приятел дошъл и си говорили на ет.10.!?!?!?
Слава богу всичко беше добре с шийката, но имах бактериална вагиноза (аз знаех) и човека си каза:”Ти к’во си мислиш – че без пари ще стане ли? Ей така това ще влезе при бебето и ще го убие!” Само чакаше как да падна на колене да го моля да го спаси. Тези същества не са хора. И там кракът ми не стъпи повече, слава богу - вече си правила и БХС, където също всичко беше ОК и предстоеше феталната морфология.
При първата такава – пак на друго място в 16 г.с. - попаднах на страхотен лекар, макар, че тогава не го разбрах.
Беше много спокойна и внимателна дама, без да се нервира, да ме гледа като банкомат, при нея не съм на абонамент – беше супер загрижена – всичко наред ли е, разпита ме за какво ли не, макар, че едва ли пак щях да отида (освен за втора ФМ). Видя конизацията, измери шийката – без да й казвам – беше 2,9 см – при над 4см преди месец. Каза ми, че матката ми е много чувствителна и че трябва да пия магнезий и но шпа. Аз обаче нали не обичам хапчета много не се вслушах – щом на ЖК не са ми казали….
И така – нося всичко пак на ЖК – и нищо не последва – никакво внимание за „слабото звено” –шийката. Аз пък съвсем не бях наясно. Питах дали да спирам фолиевата и да пия витамини (защото не исках нито едното, нито другото) и ми каза – ако искам да си взема витамини ?!?!?
Дойде време за втората фетална в 20 г.с. – много се вълнувах при всяка ехография – защото виждам живота в себе си, чаках с нетърпение.
И… на отиване на работа – кацам бодра и засмяна и ново сто….шийката станала 2.2 см. Лекарката беше много внимателно, изобщо не ме вкара в паника, но имаше една настойчивост за серклаж. ВЕДНАГА и на момента. Аз се опитах да изклинча – че утре – защо сега, тръгнала съм на работа, няма дрехи…..и тя каза – „ще ти донесат” – много спокойно и уверено говореше с мен и докато не казах, че ще отида не ме остави.
Насочи ме в МД – вероятно, защото е по-евтино, но аз исках в Токуда, даде ми телефон и име на лекар. Обадих се и казаха, че ще ме чакат. Така и стана – аз не чаках изобщо, няма размотаване, никой не те гледа като банкомат, вниманието е изключително.
Всичко мина добре, после четох, че понеже е интервенция с риск – не се прави като профилактика при първа бременност. Всякаквите интервенции – като аборт, конизация и т.н. носят риск от „слабост на маточната шийка”, но не е задължително и трябва да се следи.
Няма болка, няма кръв – изобщо не разбираш, че нещо ти има и в края на 2 триместър – губиш бебето…..
Ще пусна линкове към статии, които съм чела – разбира се после.
За жени, които вече са губили бебета – се прави „навреме” – 13-16 г.с. – тога ваоще шийката си е добре, не се вижда намаляване, то става после, когато е късно.
Моят серклаж беше в 20 г.с. и понеже е късно се води „на горещо” – по спешност и крие повече рискове.
След серклажа – дори не съм видяла, че имам болнични за у дома 30 дни. Пак хукнах на работа.
Лекарката, която ми прави серклажа е специалист по рискова бременност и ми назначи още куп изследвания – за да изолира всички други възможни рискове.
Не ми се описва какво препускане беше по болници …. но слава богу – всичко беше ок.
После – вече реших, че – здрава съммммммм
))), ама не – на контролния след 3 седмици – шийката беше 1 см, при положение, че конецът се слага на 1,5 см – беше се свила.
Лекарите буквално се паникьосаха. Бяха ми казвали, че риск винаги има, но до сега не са изпускали пациент. Питаха ме – лежа ли? …. А аз – какво лежане – всеки ден на работа, изследвания – тичам като луда… и се прибирам в 22ч парцал….
Разбира се и хапчетата не си пиех – имах изписан и утрогестан – още на феталната – от жената, която ме прати на серклаж – това е прогестерон, който при вагинално приложение – действа на шийката да набъбне. Месото не се увеличава – няма ка , но набъбва.
Така – лекарката, която при прави серклажа ми каза, че положението е много сериозно и че вероятността да не стигнем до 7 месец е много голяма. Една загуба на бебето преди това е спонтанен аборт, след това – преждевременно раждане.
Каза ми да лежа, да почивам, спокоен живот, никакъв стрес, изблъска ми една конска терапия с гинипрал – виждах – как не й се искаше, но няма как и каза, че медицината не може да ми даде повече и всичко е божа работа – ще чакаме. Насочи ме в 28 г.с. да постъпя за кортико-стероидната терапия – да се подготви бебето – като излезе по-рано.
Че бях съсипана е малко да се каже. Минах през офиса да си взема разни документи и казах, че ще работя от в къщи.
И си записах пак час за фетална – за след седмица – 10 дни – за да видя какво став с шийката.
До тогава – терапията както ми е назначена, покой – всичко както ми е казано и резултатът беше супер – шийката беше 2,2 см – беше повлияна и набъбнала. Ходих на 2 места за по-сигурно.
Няма такова щастие, но имаш седмици а изчакаме до 7 месец.
В 28 г.с. – преди влизане в болница за кортико-стероидната терапия – пак минах да видим шийката и беше 3.2 см. Когато отидох при лекарката, която ми прави серклажа – не повярва….и тя ме гледа и видя същото. Направиха ми терапията – много е гадно с много странични ефекти и се прибрах у дома.
Вече пия всичко – кквото ми се каже, както ми се каже и само си галя бебо – да стои на сигурно в мама.
Вече съм в 32 г.с., контракции съм имала само 3 пъти – по 1 път на ден, но и хапчетата са ми много силни.
Всички лекари предричаха, че ако изкараме до 34 г.с. сме герои, но едва ли….аз обаче дълбоко съм решила, че той ще излезе накрая)))
Ама ще видим)))
Така мога да обобщя – за момичета с някакви интервенции – по шийка, матка и т.н. (конизация, абразио, аборт) – не ходете при лекари, които просто ви мерят и теглят, изберете специалист рискова бременност. Задължително се проследява изтъняването на шийката – не е задължително, но е основният риск. Обикновено – до времето, в което се прави серклаж – не се вижда има ли опасност и рядко се прави при първа бременност, но трябва да се изостри вниманието.
Колкото по-рано се направи – толкова по-добре. Всякакви инфекции там – спомагат за изтъняването – аз имах.
Аз попадах на лекари идиоти, както и на такива, които са чудесни за една нормална бременност, но при мен нямаше фокус над риска.
Желая успех, прекрасна бременност и радостни деца на всички мами.
Ето и една статия по темата http://www.ivf.no-meat.org/infertility/crvx_insuffiency/
попаднах на темата с търсене по дума "шийка" и реших да споделя опита, който имам до момента.
При мен бременността се случи малко неочаквано, в смисъл - решихме да не се пазим и стана веднага. Така никога не съм се интересувала преди това какво се прави, къде се ходи и т.н.
Избрах си лекар близо до офиса, тъй като мислих да работя до последно. При първия преглед - при уж много прехвален лекар - попаднахме почти на убиец....или не знам как го нарека - понеже имам правена конизаци яс лазер през 2004г. - ни нападна с предупреждението - "Само секцио, ако изобщо целеете, защото рискът за Вас е много голям".
Не мога да опиша в какъв шок излязохме с таткото....защото на мен нищо ми няма, не съм правила дори аборти, на 6 месеца си ходя на лекар, колпоскоп.....и сега изведнъж бременна и умряла?!?!??
Реших да сменя лекаря. Вторият ми подейства като балсам на душата - не се чака по 2 часа прав с още 5 дами, супер спокойа и блага жена, която с всяко движение - не те напряга. Каза, че шийката ми е над 4 см и няма страшно (вече съм във 2 месец) и че как ще родя се преценя, като дойде момента. Излязох от кабинета в полет....със сили и ....слънце.
Паралелно ни смениха фонда за допълнително доброволно здравно осигуряване и се наложи а ходя при трети лекар, като и ме пратиха за всеки случай пак на колпскопия в майчин дом (предната беше преди 6 месеца) – да се види положението около шийката. При записан час – чаках 2 часа и се оказа, че човекът забравил, на повторното ми посещение – чаках 2 часа – пак – защото един негов приятел дошъл и си говорили на ет.10.!?!?!?
Слава богу всичко беше добре с шийката, но имах бактериална вагиноза (аз знаех) и човека си каза:”Ти к’во си мислиш – че без пари ще стане ли? Ей така това ще влезе при бебето и ще го убие!” Само чакаше как да падна на колене да го моля да го спаси. Тези същества не са хора. И там кракът ми не стъпи повече, слава богу - вече си правила и БХС, където също всичко беше ОК и предстоеше феталната морфология.
При първата такава – пак на друго място в 16 г.с. - попаднах на страхотен лекар, макар, че тогава не го разбрах.
Беше много спокойна и внимателна дама, без да се нервира, да ме гледа като банкомат, при нея не съм на абонамент – беше супер загрижена – всичко наред ли е, разпита ме за какво ли не, макар, че едва ли пак щях да отида (освен за втора ФМ). Видя конизацията, измери шийката – без да й казвам – беше 2,9 см – при над 4см преди месец. Каза ми, че матката ми е много чувствителна и че трябва да пия магнезий и но шпа. Аз обаче нали не обичам хапчета много не се вслушах – щом на ЖК не са ми казали….
И така – нося всичко пак на ЖК – и нищо не последва – никакво внимание за „слабото звено” –шийката. Аз пък съвсем не бях наясно. Питах дали да спирам фолиевата и да пия витамини (защото не исках нито едното, нито другото) и ми каза – ако искам да си взема витамини ?!?!?
Дойде време за втората фетална в 20 г.с. – много се вълнувах при всяка ехография – защото виждам живота в себе си, чаках с нетърпение.
И… на отиване на работа – кацам бодра и засмяна и ново сто….шийката станала 2.2 см. Лекарката беше много внимателно, изобщо не ме вкара в паника, но имаше една настойчивост за серклаж. ВЕДНАГА и на момента. Аз се опитах да изклинча – че утре – защо сега, тръгнала съм на работа, няма дрехи…..и тя каза – „ще ти донесат” – много спокойно и уверено говореше с мен и докато не казах, че ще отида не ме остави.
Насочи ме в МД – вероятно, защото е по-евтино, но аз исках в Токуда, даде ми телефон и име на лекар. Обадих се и казаха, че ще ме чакат. Така и стана – аз не чаках изобщо, няма размотаване, никой не те гледа като банкомат, вниманието е изключително.
Всичко мина добре, после четох, че понеже е интервенция с риск – не се прави като профилактика при първа бременност. Всякаквите интервенции – като аборт, конизация и т.н. носят риск от „слабост на маточната шийка”, но не е задължително и трябва да се следи.
Няма болка, няма кръв – изобщо не разбираш, че нещо ти има и в края на 2 триместър – губиш бебето…..
Ще пусна линкове към статии, които съм чела – разбира се после.
За жени, които вече са губили бебета – се прави „навреме” – 13-16 г.с. – тога ваоще шийката си е добре, не се вижда намаляване, то става после, когато е късно.
Моят серклаж беше в 20 г.с. и понеже е късно се води „на горещо” – по спешност и крие повече рискове.
След серклажа – дори не съм видяла, че имам болнични за у дома 30 дни. Пак хукнах на работа.
Лекарката, която ми прави серклажа е специалист по рискова бременност и ми назначи още куп изследвания – за да изолира всички други възможни рискове.
Не ми се описва какво препускане беше по болници …. но слава богу – всичко беше ок.
После – вече реших, че – здрава съммммммм
))), ама не – на контролния след 3 седмици – шийката беше 1 см, при положение, че конецът се слага на 1,5 см – беше се свила.Лекарите буквално се паникьосаха. Бяха ми казвали, че риск винаги има, но до сега не са изпускали пациент. Питаха ме – лежа ли? …. А аз – какво лежане – всеки ден на работа, изследвания – тичам като луда… и се прибирам в 22ч парцал….
Разбира се и хапчетата не си пиех – имах изписан и утрогестан – още на феталната – от жената, която ме прати на серклаж – това е прогестерон, който при вагинално приложение – действа на шийката да набъбне. Месото не се увеличава – няма ка , но набъбва.
Така – лекарката, която при прави серклажа ми каза, че положението е много сериозно и че вероятността да не стигнем до 7 месец е много голяма. Една загуба на бебето преди това е спонтанен аборт, след това – преждевременно раждане.
Каза ми да лежа, да почивам, спокоен живот, никакъв стрес, изблъска ми една конска терапия с гинипрал – виждах – как не й се искаше, но няма как и каза, че медицината не може да ми даде повече и всичко е божа работа – ще чакаме. Насочи ме в 28 г.с. да постъпя за кортико-стероидната терапия – да се подготви бебето – като излезе по-рано.
Че бях съсипана е малко да се каже. Минах през офиса да си взема разни документи и казах, че ще работя от в къщи.
И си записах пак час за фетална – за след седмица – 10 дни – за да видя какво став с шийката.
До тогава – терапията както ми е назначена, покой – всичко както ми е казано и резултатът беше супер – шийката беше 2,2 см – беше повлияна и набъбнала. Ходих на 2 места за по-сигурно.
Няма такова щастие, но имаш седмици а изчакаме до 7 месец.
В 28 г.с. – преди влизане в болница за кортико-стероидната терапия – пак минах да видим шийката и беше 3.2 см. Когато отидох при лекарката, която ми прави серклажа – не повярва….и тя ме гледа и видя същото. Направиха ми терапията – много е гадно с много странични ефекти и се прибрах у дома.
Вече пия всичко – кквото ми се каже, както ми се каже и само си галя бебо – да стои на сигурно в мама.
Вече съм в 32 г.с., контракции съм имала само 3 пъти – по 1 път на ден, но и хапчетата са ми много силни.
Всички лекари предричаха, че ако изкараме до 34 г.с. сме герои, но едва ли….аз обаче дълбоко съм решила, че той ще излезе накрая
)))Ама ще видим
)))Така мога да обобщя – за момичета с някакви интервенции – по шийка, матка и т.н. (конизация, абразио, аборт) – не ходете при лекари, които просто ви мерят и теглят, изберете специалист рискова бременност. Задължително се проследява изтъняването на шийката – не е задължително, но е основният риск. Обикновено – до времето, в което се прави серклаж – не се вижда има ли опасност и рядко се прави при първа бременност, но трябва да се изостри вниманието.
Колкото по-рано се направи – толкова по-добре. Всякакви инфекции там – спомагат за изтъняването – аз имах.
Аз попадах на лекари идиоти, както и на такива, които са чудесни за една нормална бременност, но при мен нямаше фокус над риска.
Желая успех, прекрасна бременност и радостни деца на всички мами.
Ето и една статия по темата http://www.ivf.no-meat.org/infertility/crvx_insuffiency/
Не разбирам защо тук - от място за взаимопомощ - трябва да се обръща в място за "нападки", дори имена не съм споменавала, нито това ми е била идеята.
Целта ми е била да спомена аз какво съм преживяла и който успее да вземе "нещо за себе си" - да го ползва. Както и съвсем директно съм посочола и своите грешки - сама защото и това учи, аз не съм безгрешна, както и други не са, споделям своя опит - който каквото прецени да си вземе.
Дори не намирам за човешко да се говори така на жена, която носи в себе си живот и го крепи - да се появи на белия свят - защото такива приказки - освен негативни емоции друго не могат да предизвикат - може би и съжаление - към съществото - изказало се... ама в Божиите работи - да не се месим....
Не може да се очаква пациентът сам да си знае какво му е и да си взима мерки навреме.
В моя случай - съм "избрала" лекар за ЖК и съм ходила при нея и съм правила - каквото ми каже, а не да слушам всеки - каквото ми каже. Обаче като не е подходящия...има последствие.
Посланието ми беше насочено към това - жени с интервенции в областта - шийка/матка - да споделят това с лекаря, макр, че той ще види сам и да следят за дължината, да го изискват/настояват и т.н. че хапчетата не са за подценяване.
Успех на всички и злобата на боклука.
Целта ми е била да спомена аз какво съм преживяла и който успее да вземе "нещо за себе си" - да го ползва. Както и съвсем директно съм посочола и своите грешки - сама защото и това учи, аз не съм безгрешна, както и други не са, споделям своя опит - който каквото прецени да си вземе.
Дори не намирам за човешко да се говори така на жена, която носи в себе си живот и го крепи - да се появи на белия свят - защото такива приказки - освен негативни емоции друго не могат да предизвикат - може би и съжаление - към съществото - изказало се... ама в Божиите работи - да не се месим....
Не може да се очаква пациентът сам да си знае какво му е и да си взима мерки навреме.
В моя случай - съм "избрала" лекар за ЖК и съм ходила при нея и съм правила - каквото ми каже, а не да слушам всеки - каквото ми каже. Обаче като не е подходящия...има последствие.
Посланието ми беше насочено към това - жени с интервенции в областта - шийка/матка - да споделят това с лекаря, макр, че той ще види сам и да следят за дължината, да го изискват/настояват и т.н. че хапчетата не са за подценяване.
Успех на всички и злобата на боклука.
Ами да ти кажа никой не е нито злобен нито те напада, просто когато се сблъсква човек с проблемно забременяване е принуден да се запознае с теми като: добри специалисти, рискова бременост, пиене на много лекарства, множество интервенции и това да се доверява на специалиста който посещава. Не мога да си преставя как аз, която се опитвам да забременея от 3 години имам 1 мисед зад гърба си една камара изследвания сочещи че шанса ми за бебе е ин витро, и евентуално ако то е успешно, как аз ще посетя лекар и той ще ми каже че мога да загубя бебето си и ще му кажа че днес не е деня щот съм на работа, или как ще кажа че не съм пила утрогестан щот не ми харесва 
Съжалявам че се чувстваш наранена, никой не е искал да те обиди! Ама няма и нужда да ни кълнеш... както и да ни обясняваш че ние сме си виновни щот сме злобни 
Съжалявам че се чувстваш наранена, никой не е искал да те обиди! Ама няма и нужда да ни кълнеш... както и да ни обясняваш че ние сме си виновни щот сме злобни
A.l.e.n.a., благодаря ти много!Всичко това е много полезно за мен.Желая ти живо и здраво бебенце когато си му е времето.Аз разбирам твоето не достатъчно обръщане на внимание защото няма от къде да знаеш пък не си и длъжна за риска.А никой нито му пука нито обяснява-сам се спасяваш.Ами то и моята шийка нямаше да я видят ако аз не бях мед.раб.и не бях подочувала това онова пък и горчив опит имам зад гърба си.И аз ходих при препоръчани и прехвалени специалисти-разочарована съм тотално от бездушието.Аз си лежа,но на мен никой не ми е казвал дори това да правя-питала съм ами...щом съм решила.Хапчета не са ми изписвали-нямам написана рецепта или дозировка,пак така-ами вземай си-ма как ма колко-сам се оправяй.Вече съм се отказала-само лежа и се моля господ да е с мен,е вземам си и хаповете според съветите от чуто недочуто.Та това е.Много ви благодаря на всички!
Не мисля, че кълна когото и да е.
Това ми е първа бременност, от къде да знам, че нося някакъв риск, всеки по презумпция с мисли, че е здрав, не страдам от манията, че нося всички болести на света.
Мисля че има отговорен и цивилизован начин един специалист в областта да те запознае с това, което предстои, къде да внимаваш и т.н.
За втора бременност - естествено - ще знам много повече, но...
Това ми е първа бременност, от къде да знам, че нося някакъв риск, всеки по презумпция с мисли, че е здрав, не страдам от манията, че нося всички болести на света.
Мисля че има отговорен и цивилизован начин един специалист в областта да те запознае с това, което предстои, къде да внимаваш и т.н.
За втора бременност - естествено - ще знам много повече, но...
не разбирам защо темата толкова се изкривява, вече писах, че това ми е първа бременност и съм заченала с първия опит - от къде да знам, че нещо ще е проблемно
ходила съм на всеки 6 месеца на проилактичен преглед + колпоскопия, имам HPV - отрицателен - сама ли тряба да реша, че всичко ще бъде много страшно?
да не говорим, че едната от всички лекарки ме попита:"Ще взимаш ли болнични - нормална или рискова бременност - да пиша в картона?" - като че ли това аз го решавам или мога да преценя.
Чувствала съм се здрава, не съм предполагала, че нещо ми има, ходила съм при лекари с препоръки.
Не виждам това какво има да се коментира и отново казвам - тези лекарства ми бяха изписани при преглед ФМ, а не ЖК, до тогава съм считала, че избирам един лекар и слушам него, а не всеки - който нещо препоръча.
Не виждам полза от такъв тип коментари, темата е друга.
ходила съм на всеки 6 месеца на проилактичен преглед + колпоскопия, имам HPV - отрицателен - сама ли тряба да реша, че всичко ще бъде много страшно?
да не говорим, че едната от всички лекарки ме попита:"Ще взимаш ли болнични - нормална или рискова бременност - да пиша в картона?" - като че ли това аз го решавам или мога да преценя.
Чувствала съм се здрава, не съм предполагала, че нещо ми има, ходила съм при лекари с препоръки.
Не виждам това какво има да се коментира и отново казвам - тези лекарства ми бяха изписани при преглед ФМ, а не ЖК, до тогава съм считала, че избирам един лекар и слушам него, а не всеки - който нещо препоръча.
Не виждам полза от такъв тип коментари, темата е друга.
това ми е първа бременност и съм заченала с първия опит
не разбирам защо темата толкова се изкривява, вече писах, че това ми е първа бременност и съм заченала с първия опит - от къде да знам, че нещо ще е проблемно
като какво е матка, шийка и т.н. От всичко написано от теб се вижда че ти си се отнесла безотговорно към себе си и бременоста, добре е че си попаднала на лекар по ФМ който се е отнесъл отговорно
това ми е първа бременност и съм заченала с първия опит
не разбирам защо темата толкова се изкривява, вече писах, че това ми е първа бременност и съм заченала с първия опит - от къде да знам, че нещо ще е проблемно
като какво е матка, шийка и т.н. От всичко написано от теб се вижда че ти си се отнесла безотговорно към себе си и бременоста, добре е че си попаднала на лекар по ФМ който се е отнесъл отговорно
