Здравейте.Бях бременна с близнаци и всичко се случи изведнъж.Вечерта получих силни контракции,тръгнахме за болница и се оказах с пълно разкритие и намалени води,започнали да изтичат,но без да съм забелязала.Наложи се спешно секцио и нямаше време за поставяне на инжекциите за белите дробчета.Родиха се две момиченца съответно 1100 и 1060 грама.Сега са в интензивното в Майчин дом и вчера получих информация за първи път,като докторите казаха,че имат инфекция на белите дробове,като едното е малко по-добре и органите им са незряли.Питах за рисковете,но нищо не казват,защото нещата били динамични ден за ден.Едното е на максимално обдишване,а другото е на кислородна палатка,но това не означавало,че няма пак да бъде върнато на обдишване.Много сме притеснени.Моля ви кажете вашето мнение имат ли шанс според вас.Най-много ни тревожи ,че не успяхме със Сърфактанта преди раждането,както и инфекцията в дробовете.
- Публикувана: 23 апр. 2010, 22:50 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2010, 10:14 ч.
Близнаци родени 29 седмица
ani84, 29 седмица не е чак толкова зле за близнаци. А и са момиченца - това също е добре.
Инфекцията е нещо обичайно за случая - овладяването й е рутина за лекарите в МД. Други стандартни "екстри" са жълтеница и анемия.
Знаеш ли дали са им направили сърфактант за дробчетата? По принцип се прави до 24 часа след раждането.
Не се страхувай, имат добри шансове - а и сте в правилната болница.
Инфекцията е нещо обичайно за случая - овладяването й е рутина за лекарите в МД. Други стандартни "екстри" са жълтеница и анемия.
Знаеш ли дали са им направили сърфактант за дробчетата? По принцип се прави до 24 часа след раждането.
Не се страхувай, имат добри шансове - а и сте в правилната болница.
Ще се преборят. 
Благодаря ви за успокоителните думи.Казаха ми,че са поставили Сърфактант веднага след раждането.Иначе положението е все така - едното е малко по-добре от другото,но на първо място изтъкват като най-опасна инфекцията,която казват,че е тежка.Надяват се с антибиотици да я преборят.Бебетата се хранят венозно,а когато положението позволява да се хранят чрез стомахчетата си,ще може да нося кърма.Старая се да мисля положително и да вярвам,че нещата ще се оправят.
Ще се справят малките душици! Вярвай в тях! Моят син е роден в 28 г.с. Имахме време за кортикостероидите за развитие на дробчетата, но и той имаше инфекция, направи пневмония и беше на командно дишане 25 дни и след това на подпомогнато още 10 дни и чак след това на кислородна палатка. Той все още е много малък - само на 4 месеца от раждането и на малко повече от 1 месец коригирана възраст (от термина). Все още имаме много страхове и проблеми, но се надявам всичко да се оправи и при нас и при вас 
.
.
Вярвам, че малките шушулки ще се преборят с това тежко изпитание и скоро ще има добри новини.
Подкрепям да се опиташ да запазиш лактацията и когато започнат да ги захранват през сонда да може да носиш или да цедиш на място кърма. За недоносените ползата от кърмата е в пъти по-голяма отколкото за доносените бебчета. Особено важни са защитните и растежни фактори, както и по-лесното и усвояване и растеж. Много е важно колкото се може по-рано да започнеш да цедиш, надявам се вече да си започнала, редовно и системно, а именно поне 8 пъти на ден и двете гърди всеки път с едно нощо изцеждане, като гониш по-големи количества предвид че са двечки. Ето тази статия е от голяма полза за майките, които се опитват да поддържат лактацията докато бебчетата порастнат и или оздравеят. След като ги захранят венозно, ако неонатолозите не ти позволяват да ги хранят с изцедена кърма, може да ми пишеш за да направим нещо по въпроса. За съжаление не всички позволяват, а ако бебенцата са стабилни и захранени вече, а не само венозно е повече от желателно да получават кърма поне в някаква степен.
Подкрепям да се опиташ да запазиш лактацията и когато започнат да ги захранват през сонда да може да носиш или да цедиш на място кърма. За недоносените ползата от кърмата е в пъти по-голяма отколкото за доносените бебчета. Особено важни са защитните и растежни фактори, както и по-лесното и усвояване и растеж. Много е важно колкото се може по-рано да започнеш да цедиш, надявам се вече да си започнала, редовно и системно, а именно поне 8 пъти на ден и двете гърди всеки път с едно нощо изцеждане, като гониш по-големи количества предвид че са двечки. Ето тази статия е от голяма полза за майките, които се опитват да поддържат лактацията докато бебчетата порастнат и или оздравеят. След като ги захранят венозно, ако неонатолозите не ти позволяват да ги хранят с изцедена кърма, може да ми пишеш за да направим нещо по въпроса. За съжаление не всички позволяват, а ако бебенцата са стабилни и захранени вече, а не само венозно е повече от желателно да получават кърма поне в някаква степен.
Няма да се предаваш!Трябва да си с тях -в мислите си,да ги поркрепяш,да вярваш в тях и да не се отчайваш изобщо.Лошите неща в живота идват много бързо,а сякаш отминават бавно,мъчително бавно.
На този етап освен с мислена подкрепа,можеш и с кърма да помагаш,когато дойде времето да им дават такава.
Чакат те трудни периоди, тежки моменти, но аз затова пиша, за да те насърча, да не се отчайваш!Да се бориш
Аз съм майка на 2 деца,второто ми е родено в 27-ма седмица,с тегло 1200кг и спадна до 1,000кг(50 дена в кувиоз).Разви пневмония,респираторен дистрес синдром,хиалинно-мембранна болест-нормални за периода на раждане в 27-ма седмица болести и състояния.Все пак успяха да ми сложат само 1-та доза Кортикостероид,за другите-няма6е време-родих.
После последва анемията- с 4-ри кръвопреливания,после дойде ретинопатията и борбата с нея,после страха от това дали ще проходи и така -дълъг списък.....
Днес детето е на 1 год. 4 месеца- живо и здраво-прекрасно дете!Всичко има смисъл, а аз като се родих-признавам си-не вярвах,4е 6те се справи,че изобщо 6те оцелее.За това трябва да си силна и да вярваш в децата си!
Кураж от мен и спокойно -всичко ще се подреди!С цената на какво-само МАМА знае!
На този етап освен с мислена подкрепа,можеш и с кърма да помагаш,когато дойде времето да им дават такава.
Чакат те трудни периоди, тежки моменти, но аз затова пиша, за да те насърча, да не се отчайваш!Да се бориш
Аз съм майка на 2 деца,второто ми е родено в 27-ма седмица,с тегло 1200кг и спадна до 1,000кг(50 дена в кувиоз).Разви пневмония,респираторен дистрес синдром,хиалинно-мембранна болест-нормални за периода на раждане в 27-ма седмица болести и състояния.Все пак успяха да ми сложат само 1-та доза Кортикостероид,за другите-няма6е време-родих.
После последва анемията- с 4-ри кръвопреливания,после дойде ретинопатията и борбата с нея,после страха от това дали ще проходи и така -дълъг списък.....
Днес детето е на 1 год. 4 месеца- живо и здраво-прекрасно дете!Всичко има смисъл, а аз като се родих-признавам си-не вярвах,4е 6те се справи,че изобщо 6те оцелее.За това трябва да си силна и да вярваш в децата си!
Кураж от мен и спокойно -всичко ще се подреди!С цената на какво-само МАМА знае!
