Пускам темата, защото се почувствах провокирана от темата за любовниците. Как завършва една такава връзка? Кой и как взема решение? Има ли наранени, и как преодоляват болката? В началото всичко е розово, но после... Искам да знам, интересно ми е, може и да е поучително за някои. Моля ви, споделете как е завършила връзката / ако сте имали такава/! Излейте мъката, не се скъпете на подробности.
- Публикувана: 27 апр. 2010, 20:52 ч.
- Последно мнение: 20 май 2010, 14:20 ч.
А как завършва една такава връзка?
Аз не съм искала да развеждам никой,въпреки,че са ми казвали : " Ако искаш ще оставя жена ми,не ми пука,обичам теб!", но мама ме е учила,че както един мъж се държи с жена си,така със същото уважение или неуважение ще се отнася и с любовницата си.......след време.
Затова - не,мерси съм!
Досега съм била наясно с всичко и не съм имала очаквания ,нито съм искала да го правят.Наслаждавала съм се на момента,а когато връзката ни започне да ни натоварва повече,отколкото да ни разтоварва..........си тръгвам..
Не знам какво разбираш под подробности,какво да разкажа? 
Затова - не,мерси съм!
Досега съм била наясно с всичко и не съм имала очаквания ,нито съм искала да го правят.Наслаждавала съм се на момента,а когато връзката ни започне да ни натоварва повече,отколкото да ни разтоварва..........си тръгвам..
Не знам какво разбираш под подробности,какво да разкажа?
Аз пък имам пример / съпруг на приятелка/, който предпочете любовницата. Тя/ любовницата/ е по-възрастна, с две деца, но той остана при нея, дори се ожениха. Аз питах по-скоро за емоциите, които съпътстват раздялата, доводите,които водят до нея. И ми се иска да говорим за истински събития. За истории, които може би често остават несподелени.
99.999% той остава с жена си.
А 99.999% тя се развежда.
А сега сериозно. не ви ли писна да надничате под чаршафите на хората, след като лично не ви засяга? Защо не пробваш как е и да се убедиш кой , как и защо взема решението и дали боли?
И от кога любопитството се облича с думата поука.
Ако за първи път обичаш истински е страшно - затъваш все повече и повече, казваш си, че не ти пука какво ще стане само и само да изживееш мига. Всичко е розово и семейния е само на едно дело разстояние - аха и ще е твой. Да ама не. След това ставаш циничен, започваш да използваш хората, така както теб са те използвали и някак си губиш реалната преценка на следващите отношения, защото веднъж вече са те опарили - ставаш мнителен и не вярваш вече, че всичко е само "цвят лилав".
Ако влизаш в такава връзка след достатъчно житейски опит и знаейки какво търсиш, има голяма вероятност да го получиш. Едно момиче на 20 търси любов, закрила, самочувствие, пари ако щеш. Няма как да получи всичко това от един семеен мъж. И няма как да остане ненаранена от цялата история. Ако е и с дете като Десито от предната тема - боли сигурно още повече.
Една жена на 30-35 + търси неангажиращо забавление, секс, разпускане - изтрещяване дори - има голям шанс да ги намери без да си усложнява излишно живота.
И при двата случая най-важното е да можеш ТИ да сложиш край и да разбереш кога е дошло времето да го направиш.
Ако влизаш в такава връзка след достатъчно житейски опит и знаейки какво търсиш, има голяма вероятност да го получиш. Едно момиче на 20 търси любов, закрила, самочувствие, пари ако щеш. Няма как да получи всичко това от един семеен мъж. И няма как да остане ненаранена от цялата история. Ако е и с дете като Десито от предната тема - боли сигурно още повече.
Една жена на 30-35 + търси неангажиращо забавление, секс, разпускане - изтрещяване дори - има голям шанс да ги намери без да си усложнява излишно живота.
И при двата случая най-важното е да можеш ТИ да сложиш край и да разбереш кога е дошло времето да го направиш.
Ми различно завършва - при мен беше така: Аз бях с него колкото исках, но винаги съм знаела, че той си е женен с деца и не съм имала никакво намерение да се развежда, нито той, имахме страхотни моменти, секс, пътувания и т.н. Но после се влюбих в друг и го върнах на жена му . Исках си мой мъж, с наши си деца, а не да гледам чужди и да се разправям с бивши съпруги. Това е истината.
. Исках си мой мъж, с наши си деца, а не да гледам чужди и да се разправям с бивши съпруги. Това е истината.
Ми различно завършва - при мен беше така: Аз бях с него колкото исках, но винаги съм знаела, че той си е женен с деца и не съм имала никакво намерение да се развежда, нито той, имахме страхотни моменти, секс, пътувания и т.н. Но после се влюбих в друг и го върнах на жена му . Исках си мой мъж, с наши си деца, а не да гледам чужди и да се разправям с бивши съпруги. Това е истината.
. Исках си мой мъж, с наши си деца, а не да гледам чужди и да се разправям с бивши съпруги. Това е истината.ето така се прави
независимо дали ТИ си женена или не, трябва да можеш в един момент да ГО върнеш на жена му!
Питам се, дали можеш да запазиш достойнство, когато връзката приключи. Той ти е обяснявал как не може без теб, виждали сте се тайно, прави ли сте страстен секс, някои дори се решават да родят дете, а после нещо се променя. Нещо малко се променя и нищо не е същото.
Нещо имаш много "идеалистична" представа ..
