Котка в малък апартамент?

Не говоря за социализацията котка-котка, а за тази котка-хора. Първата е важна, разбира се, но не гарантира втората. Котетата се раждат социално ориентирани и са много контактни и отворени в детството си, защото тогава живеят в група и им се налага да се спогаждат в нея. По същият начин и възрастните (женски) котки стават по-социално настроени когато родят и когато се разгонят, чрез завишени нива на хормонът окситоцин, който прави животното общително. На котката това й се налага, защото в природата само в тези периоди тя не е единак - когато има бебета, и когато трябва да допусне мъжкия до себе си. Та така, малките са социални и податливи на приобщаване докато са малки, но отбият ли се от майката, губят това си предразположение и стават единаци. Затова е толкова важна ролята на стопанина - ако той/тя е там в този момент, и замести семейството на котето, то продължава да бъде контактно и дружелюбно, приема хората за свое семейство и реално не излиза от детският, игрив, дружелюбен стадий. Не става напълно единак. Но от хората зависи доколко общително ще бъде котето, и доколко ще превъзмогнат вродената му тенденция да бъде единак. С колкото повече хора контактува, толкова по-добре се социализира в човешкото общество. Погледни за пример уличните котки - тези, живяли в запустели места или без човешки контакт няма да ти дадат да ги пипнеш и бягат, за разлика от тези около ресторантите където всеки ги храни и гали. И двата вида най-вероятно са имали важните първи няколко месеца с майката, но това нищо не значи относно отношението им към хората. Социализацията с хора е отделно нещо, и става чрез контакт точно с хора, не с други котки. Това е много важно при котките, точно защото за разлика от кучетата, те не са социални животни по природа и си теглят към единачеството.

Затова моят съвет е от малко котето да общува с колкото се може повече хора - гости, роднини, съседи. Окуражавайте ги да си поиграят с него, да го държат в ръце, да го галят. Така то няма да израсне страхливо и няма да избягва непознати. Този процес продължава през целия живот на котката, за съжаление. Дори и да го приобщите като малко, колкото повече време минава без то да вижда чужди хора, толкова повече се разнищва трудът ви по социализиране, и животното се връща към природата си. За пример - нашата беше страшно общителна като я взехме, на 1 година, галеше се на всеки срещнат. Ние нямаме роднини в града и рядко каним приятели на гости (предпочитаме да излизаме), затова в апартамента котката рядко виждаше други хора. В началото, една приятелка дойде на гости с приспиване и котката не я остави на мира. След една година, приятелката дойде пак, и беше много разочарована че котката не идва при нея. Общителната котка беше станала по-стеснителна, и въпреки че и досега дава на чужди хора да я галят, вече предпочита да ги гледа отстрани, и й трябват поне 2-3 часа с хората, за да дойде сама до тях. А преди тичаше да се гали още от вратата. Така че, това си е деликатна работа и изисква постоянни усилия, много повече от трите месеца с майката.

Аз не казах нещо различно  ,но без тези 3 месеца социализацията човек-котка е просто обречена,а и лично за мен престъпна практика...въпреки това смятам е най-добре да се работи в план доверие човек(сотопанин)-котка,но това е дълга и обширна тема...не съм привърженик на споменатите методи,това,което аз съм сторила за котарака си е доказано във времето,а именно котарак с изключително здрава и стабилна психика...абсолютна съм съгласна,че изисква ужасяващо постоянство,време и най-вече сериозни познания по фелинология...

МИНИМУМ: 2 месеца, за да е здраво, най-добре 3, моят малкият беше кърмен 4, но това беше крайният предел в който майка му го издържа да я цеди   Мооят съвет е , вземи го между 2 и 3 месеца.

Ние имаме котарак, но не го държим вътре непрекъснато. Мишка си е самостоятелна единица до голяма степен - в началото, като беше малък беше по гальовен, сега е гальовен само с този, който дава манджата. Иначе скитосва в малък периметър, връща се, влиза, яде, спи. Зимата не обича много да излиза, че му е студено, но лятото отказва да влиза. През деня се навърта наоколо, гони птички, катери се по дърветата, спи ми на най-хубавото кресло, има си човека рутина, навици, сменя си понякога предпочитанията, има периоди в които си сменя режима, изобщо май се разнообразява по свой котешки начин. Играе с кучето, търси го понякога за игра, но като цяло е самостоятелен и не обича да се гали ако сам не  е решил. Аз мисля, че той е една щастлива котка, в смисъл, че някак успява да е с нас,  и да бъде и себе си. Никога не съм имала нужда да го променям. Ако трябваше само вътре да е, не бих се съгласила.

Според мен много зависи от котката . Ние също живеем в едностайно жилище. Бяхме прибрали един писан някъде за една година. Еййй, няма такава луда котка!!! Ненормална, какви ли не бели правеше, да не говоря, че ни нападаше буквално без нищо. Въпреки всичко си го обичахме, ама той не се траеше просто. В крайна сметка го занесохме на село. Е, сега там е щастлив! Обикаля си цяло село и си играе и с другите котки. Лично аз, цял живот съм гледала коте у дома изобщо не препоръчвам в малко жилище да има коте, камо ли куче

Доколкото разбирам, авторката вече си е взела коте, така че съветите "за" и "против" котка в апартамент като че ли губят актуалност към темата.

Тъй като виждам, че обсъждате различните аспекти в отглеждането на котки в домашни условия, искам да дам идея на тези от вас, на които им се налага да оставят животинчето само у дома за няколко дни, без да разполагат с човек, който да го храни. Съществуват автоматични хранилки с часовников механизъм за котки, които пускат определена порция храна през определено време. Зареждате хранилката и отпада ангажиментът с храненето през вашето отсъствие. Съществуват подобни решения и за водата, но тях в БГ не съм ги виждала. 

Абе ние какво, намерихме си нова тема, а? Я бегом обратно в Любителите на котки1

Само да подкрепя идеята за 2 котки у дома. Много по-добре от една /по-добре за котката, не знам дали и за стопаните  /. Като гледам моите изобщо нямат нужда от мен за забавления, игра, гоненица, караница и бой чат пат. Трябва да се явявам регулярно само, за да зареждам хладилника - "Яя, от кетъринга дойдоха, мерси, оставете манджата и чупка, какво е тва гушкане и мачкане?!"