Духовни причини за болестите

Може ли някой да обясни по-подробно,защото аз не съм добре запозната с нумерологията.

Според мен тук се намесва дилемата от единичното към общото или от общото към единичното. Тоест баланса в тези отношения.

Съгласна съм, че здравето зависи от мисленето, но не само от него. За добро здраве (или лечение) е нужна цялостна промяна в навиците, в местоживеенето дори; в подхода към собствения живот и в освобождаване от куфарите, които носим със себе си.

Пак по повод на мисленето - защо има хора, които с години ежедневно се молят за смъртта си, но тя не идва? Доколко е могъщо мисленето и може би при кои хора? Може би тия, които работят енергийно над себе си - могат и да насочват с по-голяма сила мисълта-енергия, а оттам - да осъществяват желанията си по-бързо.

пп Аз също съм за единичното. Но както няма правилно и грешно - така няма и един единствен път. 

Само че ловецът на вещици е убеден, че в него няма лошотия. Около него витае атмосфера на праведност. Естествено, че си има кусури - нещо, в което би се убедил и сам, както и всеки друг, който би си направил труда да се вгледа в себе си, - но той изпитва страхотно неудобство от тези свои дребни недостатъци. Дълбоко в себе си им се съпротивлява, опитва се да ги отрече, стреми се да ги отхвърли. Но лошотията си остава, както и трябва, и си остава негова, като непрестанно настоява за внимание. И колкото повече настоява за внимание, толкова повече той й се съпротивлява. Но колкото повече й се съпротивлява, с толкова повече мощ се изпълва тя и толкова по-настойчиво иска да бъде осъзната. Накрая, тъй като повече не може да я отрича, той започва да я вижда. Но я вижда по единствения възможен начин - като нещо спотайващо се у другите хора. Знае, че някой си има кусури, но тъй като това не може да бъде той, значи трябва да е някой друг. И какво следва? Ами трябва да намери този друг и това се превръща в изключително важна задача, тъй като ако не открие някой, върху когото да прехвърли своята сянка, тя ще остане да се спотайва в самия него. Тоест съпротивата е много важен елемент. Ако някога този човек е мразел безмерно собствената си сянка и й се е съпротивлявал, стремейки се да я унищожи на всяка цена, сега той презира със същата страст онези, върху които я е прехвърлил, т. е. проецирал.
Понякога този лов приема чудовищни размери - нацистките гонения на евреите, процесите срещу салемските вещици, расистките изстъпления на Ку Клукс Клан и т. н. Забележете обаче, че във всички тези случаи преследвачът мрази преследвания заради абсолютно същите черти, които той самият демонстрира с такова варварско ожесточение. Ловът на вещици не винаги се развихря по подобен ужасяващ начин - например страхът от времето на „студената война", че „под всяко легло се крие комунист". Не рядко придобива и комичен вид - безспирните клюки по нечий адрес, които ти казват много повече неща за самия клюкар, отколкото за обекта на неговите клюки. Но във всички тези случаи имаме индивиди, които със зъби и нокти се опитват да докажат, че тяхната собствена сянка принадлежи на някой друг.
Много мъже и жени биха се разлели в безконечни тиради за това колко отвратителни са хомосексуалистите. Иначе тези хора се стремят да се държат прилично и разумно, но ето че се оказва, че ненавиждат абсолютно всички хомосексуалисти и затова пламенно настояват да се отнемат гражданските права на „обратните" (че и нещо по-лошо). Но защо мразят толкова хомосексуалистите? Не защото те самите са хомосексуалисти. Мразят ги, защото виждат в тях онова, което те биха могли да станат, а това ги изпълва с ужас. Чувстват се адски неудобно със собствените си естествени и неизбежни, но пък леки хомосексуални наклонности и затова ги проецират. След което започват да ги мразят у другите - но само защото първо са ги намразилили у себе си.
Ето как, под една или друга форма, ловът на вещици продължава и до ден днешен. Намразваме разни хора, „защото" - поне така казваме - те са мръсни, глупави, извратени, неморални... Те може и да са точно такива, каквито твърдим, че са. Но може и да не са. Кое обаче е абсурдното - мразим ги само ако ние самите несъзнателно притежаваме тези презрени черти на характера, които им приписваме. Мразим ги, защото те постоянно ни напомнят за определени аспекти на личността ни, които не желаем да приемем.
Ето че се очертава един важен индикатор на проекцията. Онова в околната среда (хора или предмети), което силно ни афектира, вместо просто да ни информира, обикновено е някоя от собствените ни проекции. Нещата, които ни отегчават, дразнят, отблъскват или пък другата крайност, привличат, изкусяват, обсебват, обикновено сърефлек-сии, отражения на сянката. Както се казва в една стара пословица:
Гледах ли, гледах и ето що видях: което мислех, че си ти и никой друг, бях всъщност аз и само аз.