Борислав Зюмбюлев - " Нуждаещ се"журналист от дообразоване?!

Наистина прекалено малко знае обществото за "специалните" деца, може би затова и нагласите са такива... Вероятно повече информация и призиви за нормално отношение и интеграция ще променят нещата в положителна насока. Но това е и ваша отговорност - на родителите.  Никой по-добре от вас не познава тези деца и техните проблеми. Запознайте хората с тях! 

ние казахме мнението си в предаването, за тези който не са слушали - в понеделник ше го кацхим по технически проблеми

Това е доста добра насока за контакт с "24 часа"!!!

Като се замисля, не ми изглежда редно аз да пращам линк към тази тема на главната редакторка (понеже съм отскоро тук), може би е по-добре това да бъде направено от някой от модераторите? Но няма проблем и аз да го пратя, ако се наложи...

Днес цял ден си мислех какво бих написала в едно писмо до нея и установявам, че съм твърде много обидена и емоционално засегната и ранима. С тази статия за първи път ми се случва да се натъкна на такова несправедливо отношение и парадоксално глупаво обвинение към хората с този синдром.

Как да не съм притеснена за бъдещето ни в една такава държава, където заместник-главният редактор на най-големия всекидневник си позволява такива изречения - да внушава небрежно на огромната си читателска публика, че хората с този синдром са крадци и престъпници по рождение, което е една голяма, ама много голяма ЛЪЖА и ЗАБЛУДА, нямаща абсолютно нищо общо с истината! Тук литературната хипербола е отишла твърде далече, вредно далече за цялото общество!

В първата нощ, след като научих за синдрома на дъщеря ми, сънувах един сън, който както изглежда няма да забравя никога. Сънувах, че дъщеря ми е на 4-5 години и вървим с нея по улицата към някакви уж познати от родния ми град. Като я видяха, повечето от тях се изнизаха бързо, бързо, за да избягнат срещата с нас. Тогава и на сън плаках, как може хората да са толкова жестоки и какво е съгрешило малкото невинно дете, за да го отбягва и отблъсква обществото.

Такива като г-н зам. главния редактор допринасят за жестокостта на обществото... да, неволно, поради глупост и неосведоменост, но резултатът е налице... Всъщност когато обществото е жестоко, то винаги е поради глупост и неосведоменост...

Обществото в България наистина живее в неведение и заблуда. Допреди неголям брой години повечето деца със синдрома на Даун са били отнемани от техните майки веднага след раждането и са били отглеждани в специални домове, където напредъкът им е бил нулев. Това, което обществото знае, е резултатът от отглеждането на тези деца в такива домове и той наистина е трагично нещастен.

В нормална семейна среда, при грижовни родители, и при възможностите на съвременната медицина, децата със синдром на Даун се развиват съвсем различно - те се стабилизират здравословно, научават се да говорят, да пишат и четат, разцъфват и проявяват неподозирани таланти - към музика и танци, към рисуване, склонност към изкуството въобще. Гледала съм филми с актьори с този синдром, чела съм за учител с този синдром, както и за едно момче с мозаечна форма на синдрома с коефициент за интелигентност 110, което сигурно го участва блестящо бъдеще. А спомняте ли си Аспарух, госта в шоуто на Слави, който е печелил медали на параолимпийските игри?

http://www.btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=44829

Дъщеря ми е още малка и както вече писах в другата тема, имам пълно основание да съм доволна и обнадеждена от резултатите й. Още не сме мислили за детска градина, но това ни предстои. Дали след 2-3 години обществото ще е готово да приеме детето ми в нормална детска градина, за да може думата "интеграция" да не бъде празна дума?

Аз вярвам, че като национална характеристика българинът е добър, толерантен и с нежна душа, но уви... той се плаши от непознатото. Наистина медиите и родителите могат да помогнат да се смъкне мрачния воал от този синдром и българите да погледнат на него от другата му страна - която е нежна, невинна и дълбоко човешка.

Позволявам си да се намеса в темата - Мария, съгласна съм с това което казваш - само като се информира обществото за тези неща то ще се промени. Може би няма да стане бързо, но съм сигурна, че ще стане - хората по принцип се страхуват от непознатото - когато са запознати, тогава и реакцията им ще стане по-нормална. На запад Даун въобще вече не е проблем - децата са интегрирани и никой не ги заглежда, камо ли да избягва. Но и това не е станало изведнъж - просто е било процес за който са допринесли обикновени хора, които не са се примирили с жестокостта и незнанието. Успех на всички мами и целувки на дечицата  

И аз съм съгласна, че нещата стават бавно, но с информиране и борба обществото ще приеме и "специалните" деца. Когато си чаках резултатите от амиоцентезата, попрочетох малко за Даун и на Запад и в САЩ синдрома е много по нормално приет. И много ми се иска конкретно да работим - с журналисти, някакви съвместни събития между различни деца, и тези проблеми с приемането и отглеждането в детските градини - за мен това е първия доста затормозяващ сблъсък.
Аз предлагам модератор или друг да промени темата на "Некоректен журналист" или "Неосведомен журналист" или нещо друго. Това "Тъпи" ще ми избоде очите - журналистите не са тъпи, повечето са нормални хора. Аз никога не си позволявам да кажа на някой такива обидни думи, и са много обобщаващи към цялата гилдия, а не е редно...

Смених заглавието-Надявам се да ви харесва така. Постарах се да носи същия заряд като първото, но конкретно насочено към "приносителя" на гафа:)
tigonew- Имаше преди година може би една тема за т. нар. журналисти. Под това звание за съжаление се подвизават много странни субекти, които придават кофти облик на една страхотна професия. Надявам се да я намеря и ще пусна линк тука, но в нея ставаше въпрос за напористите некомпетентни "момиченца", ловци на сензации(не говоря за жълта преса). Но ето този господин е зам. главен редактор!!!А пише като първокурсник.

yosarian, много благодаря. Аз мисля, че така е много по-добре, нещата трябва да са конкретни.
При работата с медиите може би ще чуем подмятания, че това не е атрактивно за хората, и други думи, от които няма да ни става по леко, но съм сигурна, че ще има и готови да помогнат, поне така мисля. Преди 1-2 години имахме проект за представяне, срещнахме се с много журналисти, писахме образователни материали, осигурихме лица за интервюта, но имахме много добро отразяване. Мисля, че и с децата може да стане така  - трябва програма да си направим и много работа. Сега инициативата за деня на инвалидите е добра. Обаче не знам считате ли, че е полезно повече с медиите да работим, щото от друга страна вестниците си пишат и нещата не се променят много.

считам, да.  не е случайно, че медиите са наричани "4-тата власт." народът чете масово "24 часа" и гледа БТВ. медиите манипулират /това не винаги е лошо/ общественото мнение. аз лично смятам, че промяната трябва да се извършва отвътре навън. обществото трябва да е подготвено, да е приело промяната и тогава да идва законът. иначе какво се получава? на хартия всичко е супер, ама в детските градини няма места за "такива" деца.
аз затова побеснявам, когато хора, имащи достъп до масовата публика, най-безотговорно ръсят простотии. ако някоя леля в парка беше казала такова отвратително нещо, пак нямаше да е добре. обаче колко души щяха да я чуят, че и да и обърнат внимание?! да не говорим, че в парка аз бих си поговорила с нея, а с тоя журналист и да се карам, написаното си е написано и е прочетено от хиляди хора...
много се отлеснах, а просто исках да кажа, че си абсолютно права за всичко, което си написала 

Вярно... Но каква огромна разлика между тях - издънката на "24 часа" от една страна, и от друга - предаването на Слави за Аспарух, което беше огромна и силно доброжелателна стъпка напред в желаната посока...

Не че имам нещо против "24 часа"... имам против бездушни журналисти, които не знаят какво пишат. Затова надеждата ми е в главната им редакторка, че ще е достатъчно ЧОВЕК да положи усилия в правилната посока - интеграция в обществото на хората със синдром на Даун, а не несправедливо отлъчване заради нечия неграмотност и тотално непознаване на темата.

agneshka, вярно е че са 4-тата власт, но си представям една госпожа в детската градина, тя и 5 статии да прочете, ще си вика "за мен това е повече работа и неща да поемам такива деца". Обаче ако и се обадят от инспекторат и има повече контрол дали правилно е отказала, ако някъде централно се събират молбите на всички с детски ТЕЛК и се преценява коя градина е най-подходяща (майката няма да ходи по 10 градини и да чува нещем детето), доколкото разбрах могат и допълнителна учителка да получат. Това са административни мерки, ама ми се струват подходящи. Но най- важно е  в детската градина да са сърцати.
Иначе според мен медиите са положително настроени към инвалидите (изключвам определението тук), но в момента малко като сензация гледат на нещата - да запълним рубриката "лична драма", без нищо конкретно.

така е, разбира се. трябва да се действа на всички фронтове - и с медиите трябва да се работи и инстанциите трябва да се натискат за промяна и за действия. май взех като Че Гевара да звуча, за което моля да ме извините