Мен практични неща не ме влекат, тенджери, чаши, битови глупости въобще не ме занимават и изкушават.
Дори като се замисля, взимам всичко от майка ми, преди тя да го изхвърли. Тя много обича домакински работи, и е насъбрала доста,
така че ако ми потрябва нещо я тиганче, я тенджерка, все от нея взимам, има ги в излишък.
Съвестно ми е да давам пари за такива работи.
Друг е въпроса като става дума за дрехи и обувки, купувам без да мисля и после се изяждам от яд.
От друга страна на работа нищо не си купувам, нито ме блазни обяд, нито храна, нищо.
Изляза ли обаче по магазините, нямам спирачка.
Гадно ми става, че заради мен съпруга ми спестява като луд и се ограничава доста.
Все се мъча да се контролирам, ама пуста и женска суета, не мога.
Дори като се замисля, взимам всичко от майка ми, преди тя да го изхвърли. Тя много обича домакински работи, и е насъбрала доста,
така че ако ми потрябва нещо я тиганче, я тенджерка, все от нея взимам, има ги в излишък.
Съвестно ми е да давам пари за такива работи.
Друг е въпроса като става дума за дрехи и обувки, купувам без да мисля и после се изяждам от яд.
От друга страна на работа нищо не си купувам, нито ме блазни обяд, нито храна, нищо.
Изляза ли обаче по магазините, нямам спирачка.
Гадно ми става, че заради мен съпруга ми спестява като луд и се ограничава доста.
Все се мъча да се контролирам, ама пуста и женска суета, не мога.
Мисля, 4е е лошо ка4ство, което уви пове4ето жени притежаваме. Лесно е да кажеш - ми не хар4а, щото нямам. То като няма, всеки се контролира, няма как, щото няма откъде. Въпросът е как да хар4иш разумно и когато имаш. Защото имането е до време, особено ако си разпилян и неразумен. Не искам някой ден, ако не дай Боже обеднеем, да съм като една потребителка тук, която веднъж писа, 4е липсата на пари за кафета и козметика я докарва едва ли не до лудост. Не искам да съм нещастна, само защото ей тоя ден не съм си купила нищо или съм пила кафе вкъщи, а не навън. Опазил ме Господ, това си е 4иста проба болест. Та - лекувам се, къде по своя воля, къде по волята на обстоятелствата, но засега нямам голям напредък 
Например - нау4их се да пазарувам по-разумно и по-изгодно храна. Понау4их цените, внимавам. Съответно това ми спестява известно коли4ество пари. Които ако бях наистина ок, щях да спестявам - никога не е излишно. Аз досега съм на етапа - остават ми. И в момента, в който ми останат, заминават я за някоя мъни4ка по4ивка, я за дрехи, обувки, някоя изненада за децата и мъжа ми...Не мога да определя до колко това е "излишно", защото все пак носи удоволствие - зна4и не е съвсем излишно. Но от друга страна, ако някой ден на 4овек му дотрябват пари, за ле4ение примерно, ще се изяде от яд, 4е вместо да пести, си е купувал обувки, нали? Ей такива мисли ме нападат понякога... 
В рамките на сезона почти никога не купувам дрехи или обувки, затова пък на намаление 
Много ме е яд, защото гардероба ми изобщо не е богат, но някак винаги успявам да се сдобия с поне един парцал, който никога не ми влиза в употреба 
Пример от януарските разпродажби - мини чантичка в змийски десен 
Дрехи и обувки пазарувам само от Милано четири пъти в годината и чат пат поръчвам нещо от специалните предложения, които ми изпращат. Козметика купувам само от първа необходимост: дневен, нощен и следобеден крем, околоочен контур, не повече от седем вида маски за лице, около 5-6 за тялото, крем за бюста, за устните, капки за влажен поглед, фон дьо тен, пудра, склуптиращ руш, осново за сенки, сенки, спирала, блясък и още подобни дреболии.
