Как се засичат контракции?

От началото на едната до началото на следващата.

Значи не е както си мислех помежду тях, т.е. времето когато спира да те боли???

От началото на първите болки до началото на следващите е една контракция

От началото на дадена контракция до началото на следващата.

И аз така си мислих , че е от края на едната до началото на следващата, ама карай моята е минала .Леко и безпроблемно раждане ти пожелавам.И успешно кърмене 

Малко объркано ми звучи това.
Все едно всичко е една постоянна контракция. 

Към авторката - момичетата са ти казали - почва едната, свършва.
След 5 минути почва другата, свършва.
След още 5 минути почва третата..... и така нататък.
Това означава, че имаш контракции на 5 минути.

Трябвало е просто да го кръстят ПРЕЗ 5 мин. а не така да се объркват хората 

Е то в началото може да са ти през 20 мин. и последователно този интервал се скъсява и става така, че контракцията става 2 мин а паузата между тях е 1 мин.Затова според мен се изчислява пузата между комтракциите, а не от началото на едната до началото на другата.Точно паузата през която нямаш болка се счита за интервала между тях.То затова се пита ПРЕЗ КОЛКО ВРЕМЕ са ти контракциите.

Мамчета, скоро влизам в 9 месец и раждането може да настъпи по всяко време....за тези, които са го изпитали обяснете ми- какво представляват контракциите  , как да разбера, че раждането започва и каква е болката по време на раждане  ....... Искам да бъда подготвена за всичко психически......Благодаря Ви   

Хм.. и аз до преди два месеца се чудех. Бях изчела какви ли не статии и форуми да се подготвя психически . Мисля, че при всеки е различно. Аз преносвах и ме сложиха на система окситоцин, за предизвикване на раждането ( приеха ме с 2 см разкритие). Системата ми я сложиха към 8:30 сутринта и я спряха към 15:00. Поболяваше ме корема от време на време точно като при цикъл, и апарата си отчиташе слаби контракции. И си мислех-- ее ама тва ли било  и се чудех защо другите жени около мен крещят и мрънкат??/
 След 15:00 ме пуснаха да се разхождам и така до 01:00 посред нощ. Имах вече 6-7 см разкритие и почти никакви болки. И вече бях много уморена, една акушерка ми донесе одеало и вика: "Айде сега да си поспиш малкоо, май днес няма да се ражда" Точно бях останала сама в предродилна зала и си викам ами що пък да не поспя. Легнах и.......изведнъж почна много да ме боли корема, много повече от болезнен цикъл, а аз имам доста болезнен цикъл. След около 5 такива контракции (бяха на около 2-3 мин)ми спукаха мехура и вече започнаха наистина силните болки, толкова не ме е боляло никога.. Болките при мен бяха концентрирани повече в кръста тогава, от колкото в корема - някъде около областа на бъбреците. Ако мога да я опиша - усещаш как просто се надига болката, започвайки от кръста и постепенно ти сковава все едно целия таз и преминава в корема.След около 5-7 такива контракции започнах да усещам напъни, първоначално в края на контракцията и постепенно по време на цялата контракция започват напъните. От там нататък не ме е боляло. Достигнеш ли пълно разкритие и започнат ли напъните контракциите не болят. Не боли и самото раждане - даже въобще  бих казала.
И накрая виждаш най-красивото същество - твоето бебче и забравяш и за болка и за всичко

Съжалявам за дългото обеснение, но се надявам да ти е помогнало поне малко ...и леко и безпроблемно раждане.

п.с. Раждането ми беше без никакви упойки и обезболяващи

brazil  много благодаря за подробното описание   ....наистина ме обзема страх от неизвестното...защото всички около мен казават "боже,толкова ме болеше, че исках да умра", "разпраха ме , шиха ме много.....", "никога повече няма да раждам нормално" и така 
Моля се на Бог всичко да е наред и да не ме боли толкова много де 

Оф и аз съм същата и вече и аз не знам какво да мисля... чакам всеки момент да започне това раждане, защото ме боли от време на време корема ниско долу, сякаш ме сковава и после отминава... в средата на деветия месец съм и мен мн ме е страх и от болката и от болници и кръв такива неща...  Знам, че няма как, но като слушам всички истории за невъобразима болка постоянно се опитвам да си представя какво ли ще е ... 

Magdalene, спокойно, всичко ще бъде наред!
От личен опит мога да ти кажа, че очакването е много по-страшно, отколкото раждането. Поне при мен раждането беше сравнително бързо (за първескиня) и нямах никакво време да мисля и да се чудя. Все едно тялото ми взе превес над ума и психиката и си действаше както си трябва.
Аз лично броях времето между две отделни контракции. Болката е като при болезнен цикъл, като последните контракции са най-страшни, но не и чак толкова ужасяващи. За мен лично напъните бяха по-тегавата история, защото ме започнаха преди да имам пълно разкритие и акушерките ми обясняваха да не напъвам, че ще се разкъсам, ама... много не успях да ги удържа.
И наистина, започнат ли напъните, болката спира - поне при мен. Самото изгонване на плода също не болеше.
Слушай акушерките, важно е дишането и да напъваш правилно - аз това не успях много да го постигна, та трябваше да ми натиснат корема. НО и това не е толкова страшно, колкото го описват

Спокойно!
Чак пък "разпраха ме" ми звучи много нетактично, за изказване пред жена, на която тепърва предстои раждане.
Боли, наистина, няма как да не боли, но когато го няма форсирането, конските дози окситоцин, а са налице спокойствието и възможността да се разхождаш, когато искаш и можеш, болките съвсем не са толкова "зверски".
За да те успокоя - аз родих три пъти, но нито са ме "разпрали", нито "шили много".
И ако трябва още 100 пъти да раждам, пак ще родя нормално.
Успех и леко раждане!