Здравейте!
От месеци се каня да напиша тази тема,но по ред причини отлагах.Но днес вече и дойде реда.
Със съпруга ми сме заедно от 6г,женени сме от 4,с дете на 3г.Всичко между нас беше прфекто,наистина.Абсолютно-в леглото никога не сме имали проблеми,винаги е било страхотно.Не се караме-никога.Това звучи невероятно,но е факт.Живеем тихо,спокойно и в голяма хармония.Щастливи сме.Или поне бяхме до скоро,когато парите не си казаха тежката дума...
Имахме бизнес.Аз работех в нашето заведение,което създадохме сами,с много любов,големи надежди и огроооомни заеми.
Вървеше колкото вървеше,до септември 2009г.Всичко рухна-нямаме вече заведение,останахме само на неговата заплата и на огромните ни задължения.
Оттам аз изпаднах в депресия зимата.Прекарах я вкъщи,пиейки антидепресанти и самосъжалявайки се.
Но в един момент ми писна,спрях хапчетата,вдигнах глава и зачаках да се случи нещо хубаво в живота ни....защото нали след лошото,винаги идва доброто...?И още чакам.
Вместо това се случи нещо още по-лошо-съпруга ми започна да ме изолира и в преносен и в буквален смисъл.След работа си идва и ляга да спи.Излизаме заедно още,но той все мълчи.Винаги е бил кротък,тих,мълчалив,но сега е различно.Имали сме разговори защо се промени така,той никога не иска да говорим докрай.Само казва,че ни обича и това е.Но аз не я усещам вече тая любов.Имам чувството,че живеем като статуи-мълчаливо.Не издържам повече!
Веднага знам,какво ще кажете-има друга.Повярвайте ми -няма.Сигурна съм,защото работи САМО с мъже.Такава му е работата,няма нито една жена.Знам,защото работих там и бях единствената....А и той е от типа домошари и никога не излиза някъде без мен.За 6г се е случвало веднъж.Няма друга,знам това.Но поведението му вече ме хвърля в размисли.
Влоши се и секса ни-2 пъти седмично и понякога просто се усеща,че е по задължение.
Мисля,че в общи линии е това проблема ми.Незнам какво да правя с него вече,незнам как да подходя.Търпелива съм,чакам да му мине,но колко още?Минаха 6 месеца изпълнени с тежко мълчание....
Днес имаше пролука и успях да поговоря с него.Питах го какво става,кротко,без нападки.Той ми казва,че в нищо в тоя живот не вижда смисъл.Че винаги ще си останем зле с парите,...че вече и сина му не го радва.Нищо не го радвало в момента.Нищо!
Аз,от срещите си с психолог зимата,разбрах,що е то депресия.И моето мнение е ,че той страда точно от това,но в някаква страшна форма!Проблема е,че не иска и да чуе за консултация с професионалист и казва,че сам ще се пребори.Аз му отговорих,че ще го чакам и му давам всичкото време на света,понеже знам какво е.
Искам да чуя вашите съвети!Много голяма нужда имам от вас в момента!
Благодаря ви!
П.П ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ИЗЛИЯНИЕТО,ПОВЯРВАЙТЕ МИ НЯМА НА КОГО ДРУГ ДА КАЖА ВСИЧКО ТОВА,ЗАТОВА СТАНА ТОЛКОВА ДЪЛГО....
От месеци се каня да напиша тази тема,но по ред причини отлагах.Но днес вече и дойде реда.
Със съпруга ми сме заедно от 6г,женени сме от 4,с дете на 3г.Всичко между нас беше прфекто,наистина.Абсолютно-в леглото никога не сме имали проблеми,винаги е било страхотно.Не се караме-никога.Това звучи невероятно,но е факт.Живеем тихо,спокойно и в голяма хармония.Щастливи сме.Или поне бяхме до скоро,когато парите не си казаха тежката дума...
Имахме бизнес.Аз работех в нашето заведение,което създадохме сами,с много любов,големи надежди и огроооомни заеми.
Вървеше колкото вървеше,до септември 2009г.Всичко рухна-нямаме вече заведение,останахме само на неговата заплата и на огромните ни задължения.
Оттам аз изпаднах в депресия зимата.Прекарах я вкъщи,пиейки антидепресанти и самосъжалявайки се.
Но в един момент ми писна,спрях хапчетата,вдигнах глава и зачаках да се случи нещо хубаво в живота ни....защото нали след лошото,винаги идва доброто...?И още чакам.
Вместо това се случи нещо още по-лошо-съпруга ми започна да ме изолира и в преносен и в буквален смисъл.След работа си идва и ляга да спи.Излизаме заедно още,но той все мълчи.Винаги е бил кротък,тих,мълчалив,но сега е различно.Имали сме разговори защо се промени така,той никога не иска да говорим докрай.Само казва,че ни обича и това е.Но аз не я усещам вече тая любов.Имам чувството,че живеем като статуи-мълчаливо.Не издържам повече!
Веднага знам,какво ще кажете-има друга.Повярвайте ми -няма.Сигурна съм,защото работи САМО с мъже.Такава му е работата,няма нито една жена.Знам,защото работих там и бях единствената....А и той е от типа домошари и никога не излиза някъде без мен.За 6г се е случвало веднъж.Няма друга,знам това.Но поведението му вече ме хвърля в размисли.
Влоши се и секса ни-2 пъти седмично и понякога просто се усеща,че е по задължение.
Мисля,че в общи линии е това проблема ми.Незнам какво да правя с него вече,незнам как да подходя.Търпелива съм,чакам да му мине,но колко още?Минаха 6 месеца изпълнени с тежко мълчание....
Днес имаше пролука и успях да поговоря с него.Питах го какво става,кротко,без нападки.Той ми казва,че в нищо в тоя живот не вижда смисъл.Че винаги ще си останем зле с парите,...че вече и сина му не го радва.Нищо не го радвало в момента.Нищо!
Аз,от срещите си с психолог зимата,разбрах,що е то депресия.И моето мнение е ,че той страда точно от това,но в някаква страшна форма!Проблема е,че не иска и да чуе за консултация с професионалист и казва,че сам ще се пребори.Аз му отговорих,че ще го чакам и му давам всичкото време на света,понеже знам какво е.
Искам да чуя вашите съвети!Много голяма нужда имам от вас в момента!
Благодаря ви!
П.П ИЗВИНЕТЕ МЕ ЗА ИЗЛИЯНИЕТО,ПОВЯРВАЙТЕ МИ НЯМА НА КОГО ДРУГ ДА КАЖА ВСИЧКО ТОВА,ЗАТОВА СТАНА ТОЛКОВА ДЪЛГО....
