Самота. Защо?

Трябва ти време. Успокой се, не бързай!
Не търси сега мъж, търси себе си.

Да, много правилно казано. Защо позволих да се изгубя незная, къде обърках пътя незная?

Виждам, че си много объркана. Не искам да пиша клишета, макар, че ситуацията в която се намираш е много стандартна. Трябва да си помогнеш, а не да анализираш в момента, нито да се само съжаляваш. Когато се "събереш" в себе си, после ще има възможност да преосмисляш действията си, допуснатите грешки и т.н. И знаеш ли какво - тогава ще се смееш над глупавите си терзания и ще си благодарна, че по този начин са се развили обстоятелствата. Звучи ти невероятно за момента, обаче времето работи в твоя полза. 

Предполагам, че връзката е започнала, когато си била доста млада.
Първо, никога, ама никога не развивай зависимост към мъж.
Второ, не превръщай желанието си във фиксация.
Трето, нищо не е достатъчно страшно, когато си здрав.

Обърни внимание на нещата, които съм подчертала. Може би първо трябва да излекуваш миналото си, да намериш себе си, за да не допускаш повече съсипващи връзки. Приеми факта, че в момента си сама, като дар, като възможност да излекуваш раните, да осъзнаеш и промениш грешните модели на мислене и поведение. Не си обречена на никой, но ако искаш, можеш да се заровиш в идеята за този мъж и да се обречеш... А можеш и да предприемеш положителна промяна. Щом имаш нужда да обичаш - ами обичай, обичай себе си първо. Пък тогава ще се появи и някой друг, няма нужда да го търсиш с лупа...

 

    
Всички вие ста прави  !
Ужасно ми е трудно в момента, но започвам да губя вяра, а това ме плаши.

Лейди, от тук се бърка много често пътя.

Съсипващата връзка идва, когато човек е имал кошмарно детство, свикнал е да се държат зле с него и позволява на партньора това, защото е съсипан, не е самоуверен, няма гръб, търси семейството си, смачкан е като човек, и е на мнение, че и другите могат да го мачкат, щом собтвените родители са го правили, мисли, че щом собствените родители са го обезценили, то наистина няма ценност.

Спокойно, осъзнава се с годините, но първата сериозна връзка завършва така катастрофално, при доста хора с тежко тедство съм го забелязвала.

Моята най-добра приятелка също имаше кошмарно детство, малтретиране от страна на родителите и, комплексирана страшно много, а има вълшебна душа. След това имаше кошмарна 5 годишна връзка, мъжът се държеше с нея почти както родителите и,
горда съм с нея, че събра смелост и го напусна.
Запозна се със съпруга си, такъв прекрасен мъж рядко съм срещала, обичащ, даваше живота си за нея, стараеше се да изпълнява и най-малкото и желание, не можеше без нея.
За съжаление, любовта им не беше взаимна, но тя разцъфна покрай този човек, той и даде живот и и показа, че е най-прекрасното същество на тази земя.
След около 6 години брак се разведоха, но и досега са най-добрите приятели.
Приятелката ми също се беше отчаяла, ... докато на 32 години срещна любовта на живота си.
Най-случайно и неочаквано.
Беше дошла при мен на работа да ме вземе и се влюби във тогавашния ми шеф /акушер-гинеколог, сега шеф на родилното/.
Такава любов се разгоря между тях, никой не е очаквал. Няколко месеца по-късно вече бяха женени, класика.
Година по-късно вече бяха и родители.

Това, което се опитвам да кажа, че много от децата с тежко детство, правят след това много тежки грешки с партньор, когато не са намерили себе си и не са се осъзнали, че не са били те виновни за ситуацията и спрат да търсят семейството си в неподходящия чоек, т.е. доста от тези дечоца като станат девойки започват веднага да търсят семейството си в лицето на някой мъж със сходни характерни черти като родителите си или се хвърлят в обятията на първия показал им малко повече внимание, без да са го опознали напълно.

Другото при такива хора е, че се вкопчват в партньора си от страх да не са сами, и дори когато страдат в една връзка нямат смелостта да я прекратят и по този начин удължават страданието си.

Ще вмъкна един цитат, не е мой, но го копирах и ми хареса страшно много, за съжаление незнам кой е автора.



Дано да греша, във всичко което съм написала.

Разкажи, ако желаеш повече за връзката ти, каква е била, какво те е тормозело, сбоделянето винаги помага да се преработи изживяното.

Извинявай, но на колко години си?Защо бързаш толкова?Отдавна ли приключи тази деветгодишна връзка, защото ако е от скоро, защо бързаш да се  впуснеш в нова, или отдавна си сама?От опит знам, че колкото повече се вглъбяваш в това да чакаш любовта, тя толкова повече се заинатява и не идва.Сполетява те тогава когато ти е писнало да я чакаш и най-малко разчиташ на нея.
Ей това подчертаното в поста ти малко ме смути, за толкова нещастна ли се мислиш наистина?Повече от половината жени може би в този форум са преживели аборт,, за кошмарното детство всеки може да поспори, 9 години да си имала връзка, едва ли е била толкова съсипваща през цялото време.Абе с други думи искам да кажа дали не се натъжаваш повече от необходимото

Човек може да бъде щастлив и сам. Манията да си с някого на всяка цена отблъсква и двата пола, защото никой не желае да му се лепнат. Човек трябва да се научи да е щастлив сам преди да съумее да срещне друг и да го хареса, заради това което е, а не просто, защото не иска да е сам. Самотните хора остават самотни и във връзките си, защото човек трябва да умее да се обича и да общува със себе си достатъчно пълноценно, за да успее да постигне контакт и с друг човек. Спри да търсиш други хора, намери себе си.

Не съм съгласна. Изобщо.
Имала съм съсипваща връзка и нито едно от условията, които са изброени по-горе, не е било налице.


Да знаеш, че когато се отказва пушенето на цигари, усещането е подобно.   Не губи вяра! Зависимостите ужасно трудно се лекуват.

Ох, колко добре ми действате. Благодаря на всички ви.

В края на година ставам на 27 години.  Всичко, което ненавиждах в този живот ми се случи. От всичко това, поне се научих да не съдя хората. Отстрани е лесно да съдиш, но всеки си знае най-добре какво му е на душата.

strumpf  100% съм съгласна с написаното от теб. Затова силно се моля и се надявам един ден, когато имам късмета да стана майка, детето ми да израсне в нормална обстановка, да се чувства обичано, да има всичко онова, което на мен ми липсваше.

леле та ти нямаш още 27 години, живота е пред теб 

Сигурна съм, че детето ти ще бъде най-обичаното и обгрижено дете, защото чрез натрупания ти опит ти знаеш най-добре каква майка НЕ трябва да бъдеш.

Аз бих те посъветвала да не ровиш в миналото, да не обмисляш, какво си направила и какво не, или какво е било най-добре да направиш, защото в това няма смисъл, нито има смисъл в самообвинения.
За аборта не се кахъри, не си първата, няма да бъдеш и последната, такива неща се случват.
Най-важното е , че си здрава, както зила каза, и че можеш да започнеш живота си отначало.

Най-важното е да започнеш да обичаш себе си, такава каквато си, защото точно такава като теб няма на тази земя, всеки човек е индивидуален и единствен по рода си, точно това го прави почти съвършенен. И бившото ти гадже може и цял живот да съжалява за теб и за това, че те е загубил и е загубил любовта ти.

Когато се научиш да обичаш себе си, никога няма да позволиш някой да се държи така с теб, както на теб не би ту харесало.
Отдели време и помисли, какъв мъж би изпълнил идеала ти, запомни добре, дръж това описание винаги пред очите си, и търси само него, и бъди сигурна, че ще дойде. 

strumpf 

Млада си още,не се оставяй на тези черни мисли...че няма да си намериш съпруг и т.н.Някъде там има човек за теб.