Публикувана: 25 май 2010, 14:32 ч.
Последно мнение: 25 юни 2010, 01:07 ч.

Как се справяте с "ужасните" две години?

8 982
134
1

25 май 2010, 14:32 ч.

Мнения: 116

Сина ми е на 2 год. и 2 мес. и от няколко дни разбирам защо наричат тази възраст "ужасните две".Не знам точно от къде да започна, никога не е съгласен с това което кажа аз, върви където той си иска, не иска да ме хваща за ръката когато пресичаме улицата, не иска да си сваля дрехите, после не иска да се облича, не иска да яде, не иска да спи и куп подобни изпълнения, които ме карат да се чувствам ужасно. Отчайвам се, че не мога да справя с положението. Имало е моменти когато съм плакала от безсилие(знам,че не е добре да ме вижда така),но се случва когато не мога да овладея ситуацията.
Моля помогнете със съвети, Вие как се справяте с положението! bouquet

# 1 25 май 2010, 14:47 ч.

Мнения: 1 473

Синът ми е на същата възраст в монета и това, за което говориш го преживяваме горе долу всеки ден.
Как се справям - ами не се справям кой знае колко, но не се и отказвам.
Старая се да не се изнервям от поведението му и да не правя компромиси.

Като не иска да върви за ръка - слагам го в количката.
Ако се тръшка за нещо си - прибирам го в къщи.
Събличането и обличането е борба, но забелязах, че ако той си избере дрехите, се облича без съпротива, така че заедно с мен избираме какво ще облича.
Яденето е голям кошмар, защото бута и хвърля всичко, което му се предложи за ядене. За това слагам само едно нещо за ядене. Това, което хвърли на пода, след като се нахрани си го събира и изхвърля.

Много ми е трудно и за това се моля много скоро да преминава този период.

На вас, желая успех и повече търпение!

# 2 25 май 2010, 14:52 ч.

Мнения: 1 128

Детето ти е в т.нар. бебешки пуберитет. Мисля, че повечето от нас сме минали през това. Моят съвет е - търпение, търпение и пак търпение. На мен много ми помагаше психически да преодолея проблема, да си повтарям, че това е период през който ще минем, и който няма да продължи цял живот. Опитай се да си по-спокойна, за да не предаваш твоята нервност на детето! Успех! Дано съм помогнала!

# 3 25 май 2010, 14:52 ч.

Мнения: 7 947

Аз не съм усетила подобен период, тоест малкия е бил винаги такъв, какъвто си е, без промени особени или поне не такива, които да са фрапиращи. Инатлив е принципно, прави нещата на пук, най-голям проблем имаме с простото "извинявай"или "повече няма да правя така". Случи се нещо, за което спокойно му обяснявам, че е неправилно, или използвал лоша дума и като му кажа - "Обещай че..." се започва инатенето - стиска уста, наказвам го, търпи, но пак не го казва ooooh!

Не знам какъв съвет да дам, всяко дете си е различно. Само съм убедена, че едно дете трябва да има ясни правила от малко, за всичко. И че трябва тия правила да се следват от всички големи. При нас например бабата е такава "мека", че тотално ми се изаква на правилата, което ни е чест спор. ooooh!

# 4 25 май 2010, 15:27 ч.

Мнения: 132

синът ми е на 2.7 год. и мога да кажа 4е от 2 седмици се държи ужасно.....всичко е НЕ, хитрува, вика,дори удря.....направо думи нямам.
в чудо съм с него и бях решила че нямя дя стане ноговата. съответно аз виках, забранявах ит.н.
тои обаче запо4на да се отдръпва от мене и да показва дори непоносимост,което много ме натъжи. не спах няколко нощи от чудене какво да правя.що рев изревах и аз...
от в4ера опитвам при всяка изявя на инат да отклонявям темата,т.е да обяснявям пове4е и постепенно да се откаже от искането или отказа си, и маи се полу4ава....разбира се може да е само за ден два,но стана по спокойно между нас.
забелязах, че моятя нервност веднага избива върху неговия инат.
дано успееш да се справиш,и бързо отмине фазата!!!! Peace

# 5 25 май 2010, 15:36 ч.

Мнения: 25 669

Предлагах му да направи точно обратното на това, което искам.
- Няма да ядеш, забранявам ти! Naughty

- Ще ям, пък! Crossing Arms

И т. н.
Бързо се усети, обаче, че му подлагам капани и започна по-рядко да се инати. Laughing

Даването на право на избор също върши добра работа. Включването в домакинската работа - също. Напомянето, че големите деца правят/не правят така направо върши чудеса. Mr. Green

# 6 25 май 2010, 15:45 ч.

Мнения: 7 837

Цитат на: Как` Сийка в вт, 25 май 2010, 15:36

Напомянето, че големите деца правят/не правят така направо върши чудеса. Mr. Green

Да, но при липса на по-големия модел за поведение, който в много случаи, не е никакъв модел Mr. Green

# 7 25 май 2010, 15:46 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Кейси в вт, 25 май 2010, 15:45

Цитат на: Как` Сийка в вт, 25 май 2010, 15:36

Напомянето, че големите деца правят/не правят така направо върши чудеса. Mr. Green

Да, но при липса на по-големия модел за поведение, който в много случаи, не е никакъв модел Mr. Green

Оооо, наш колко лесно се съгласява, че е малък, когато е угодно и обратното - настоява , че е голям - когато просто иска нещо си... ooooh!

# 8 25 май 2010, 16:09 ч.

Мнения: 1 817

За мен по-ужасни бяха бебешките месеци , сега след 2-те годинки детенце е доста разбрано , но все пак всеки родител мма и трудни моменти. Ето как реагирам аз, в редките случаи:
Ако усетя, че ще започва да се инати за нещо:
1/ пробвам да му отвлека вниманието с нещо друго, нещо което знам, че го вълнува;
2/ опитвам се с обяснения да го убедя защо трябва или не трябва да прави нещо и какво евентуално ще последва от неговото действие.
3/ ако е много настоятелен и не иска нищо друго да чуе, просто го оставям да си пореве /което ми е много по-трудно/ Старая се да разбере, че няма да променя становището си. Важно е да знае , че съм твърда. Просто казвам" Е, хайде, поплачи си и като се успокоиш ела да си играем, примерно."
Но наистина не е толкова лесно и за всяко дете си е необходим различен подход.

# 9 25 май 2010, 21:15 ч.

София
Мнения: 1 735

На дъщеря ми тръшкането и истериите бяха направо ужасни.Опитвала съм игнориране,скарване,пляскане,безкрайни обяснения,молби,плач от моя страна,отвличане на вниманието,възможносто за избор и не можех да се похваля с особен резултат.От около месец се промени и стана много по-добра,мила и разбрана,остана и само хленеченето, даже и за дребни неща.Царица е на драмата Cry

.И още остана- "НЯМА" това,"НЯМА" да направя онова.Съответно като поиска нещо от нас с баща и ние и отговаряме-"НЯМА" да го дадем.Определено при нея това проработи.С нейните камъни в нейната градина. Mr. Green

# 10 25 май 2010, 21:48 ч.

Мнения: 7 161

Цитат на: Как` Сийка в вт, 25 май 2010, 15:36

Напомянето, че големите деца правят/не правят така направо върши чудеса. Mr. Green

Така за отрицателно време се отказа от памперса. Peace

Големите батковци не акат в гащите! Mr. Green

# 11 25 май 2010, 22:08 ч.

Мнения: 55

Моята дъщеря е на 1, 7 г. От около два дни се държи сякаш не е моето послушно дете. Сутринта като седна да се храни започна да реве - искаше се попарата, която пък се намираше пред нея. После започна да хвърля храна и лъжици по земята. Беше страшен рев и и мрънкане. Направо онемях. Преди малко на вечеря направи същото. Иначе в яслата е била много послушна и после след като я взех всичко си беше наред. Направо съм ужасена. Това ли ме чака и колко ще продължи? Каквото и да й казвам в този момент - не ме чува и само реве истерично. Никога не съм й се карала, свободна е да прави всичко / не чак всичко де/. Моля Ви, споделете колко време ще е този ужас?