Здравейте. Пускам темата за да чуя какво мислите, макар че аз съм преминала вече окончателно психологическата бариера и почти съм сигурна, че и тази година съм сама на море.
Какво да кажа за мен- около 50 годишна жена съм, с отдавна пораснали деца и мъж изцяло отдаден на работата си. Колкото аз обичам забавленията, пътуванията, срещите с непознати хора и места, толкова той обича да си е в къщи, по възможност да се осамоти с дистанционно в ръка.
До миналата година с много уговорки, мрънкане и недоволство сме ходили заедно на почивка.
Миналата година за пръв път отидох съвсем сама на море и да ви кажа никак не беше лошо,. Тази година със сигурност ще повторя, но защо ли се се чуствам неудобно от познатите ми?
Вие какво мислите, виждате ли се на мое място, или пък по-скоро, тъй като повечето сте много по- млади, виждате ли майка ви или свекърва ви сама да се забавлява?
Какво да кажа за мен- около 50 годишна жена съм, с отдавна пораснали деца и мъж изцяло отдаден на работата си. Колкото аз обичам забавленията, пътуванията, срещите с непознати хора и места, толкова той обича да си е в къщи, по възможност да се осамоти с дистанционно в ръка.
До миналата година с много уговорки, мрънкане и недоволство сме ходили заедно на почивка.
Миналата година за пръв път отидох съвсем сама на море и да ви кажа никак не беше лошо,. Тази година със сигурност ще повторя, но защо ли се се чуствам неудобно от познатите ми?
Вие какво мислите, виждате ли се на мое място, или пък по-скоро, тъй като повечето сте много по- млади, виждате ли майка ви или свекърва ви сама да се забавлява?
Аз съм за. Почивката сама ще е по- пълноценна. 
