за това изречение "Вед Ваяна мани горы" май нямаше конкретен превод,нали 
- Публикувана: 27 май 2010, 23:06 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2010, 15:48 ч.
Подсъзнанието може всичко 25 /Линкове за всички техники има на първа стр./
mijjjka, благодаря ти, 
, значи наистина съм се объркала- става въпрос за деня на новолунието, а не на пълнолуние, въпреки, че като го написах преди, бях уверена, че съм го правила на пълнолуние.
silsa, няма конкретен превод, поне досега не сме обсъждали такъв...
darena, звучиш все едно аз казвам това, случва ми се, когато съм страшно уморена, може би е идея да потърсиш начин да си починеш, да се "оттърсиш" от всичко. Ще се справиш, възхищавам ти се, бях на изложение в твоя град миналото лято, дано не бъркам мястото)q видях с очите си как живеят хората - имам навик да си говоря с всякакви продавачки, сервитьорки и случайни хора...Успехът е лесен в по-големите населени места, така, че ако е справяш там поне прилбизително, това вече е голям успех..сори за разбъркания израз. Освен това пишеш"сключвах примире, мислех си че е за добро" , ако изпозваш минало време, значи сега не си съгласна с това, помисли върху сегашното си състояние и как да го промениш.
, значи наистина съм се объркала- става въпрос за деня на новолунието, а не на пълнолуние, въпреки, че като го написах преди, бях уверена, че съм го правила на пълнолуние.silsa, няма конкретен превод, поне досега не сме обсъждали такъв...
darena, звучиш все едно аз казвам това, случва ми се, когато съм страшно уморена, може би е идея да потърсиш начин да си починеш, да се "оттърсиш" от всичко. Ще се справиш, възхищавам ти се, бях на изложение в твоя град миналото лято, дано не бъркам мястото)q видях с очите си как живеят хората - имам навик да си говоря с всякакви продавачки, сервитьорки и случайни хора...Успехът е лесен в по-големите населени места, така, че ако е справяш там поне прилбизително, това вече е голям успех..сори за разбъркания израз. Освен това пишеш"сключвах примире, мислех си че е за добро" , ако изпозваш минало време, значи сега не си съгласна с това, помисли върху сегашното си състояние и как да го промениш.
Енита, 
благодаря! Не успях в моя град. Съдбата ме изстреля на друго място.Това за което говоря обаче не касае работата и парите. Просто са две неща- много лични, касаещи отношенията с близките и които хем са свързани, хем не са и за които въпреки старанията ми ...... цък! Не мисля в минало време- все още мисля,че всичко е за добро- просто така го написах. В крайна сметка, каквото и да стане е за добро, дори и това, което ни носи страдание. Аз се опитвам да се радвам на живота и да му се усмихвам , да приемам това, което ми дава с благодарност, казвам опитвам се, защото не винаги успявам, а дали някой го може?
благодаря! Не успях в моя град. Съдбата ме изстреля на друго място.Това за което говоря обаче не касае работата и парите. Просто са две неща- много лични, касаещи отношенията с близките и които хем са свързани, хем не са и за които въпреки старанията ми ...... цък! Не мисля в минало време- все още мисля,че всичко е за добро- просто така го написах. В крайна сметка, каквото и да стане е за добро, дори и това, което ни носи страдание. Аз се опитвам да се радвам на живота и да му се усмихвам , да приемам това, което ми дава с благодарност, казвам опитвам се, защото не винаги успявам, а дали някой го може? 
ЛЕНИ НЕВЕРОЯТНА СИ!
Толкова труд, прекланям се.
Редовно ви чета и препрочитам, съветите и мненията които изказвате са изключително полезни за мен. Мила и аз съм ти фен.
От доста време се каня да направя това което описваш - да седна и да опиша "злободневието". И после да го обърна на обратно.
Но някак си не си вярвам. Като Ви чета - все едно Ви виждам.... озарени, окрилени, дори облени от светлина. Дори дамите, които споделят мъката си и болката си. И Вие сте обляни в светлина.
А себе си усещам сива. Онова стихче за стъклото и слепеца беше много хубаво. Искам и аз да съм като вас....
Но пък научих сина си да борави със визуализациите. Имаме ритуал, по който аз го запалих а самата аз го забравям. Вечер като си легне "изпива" една, две.... колкото му трябват чашки за това което му трябва. Така сам пребори някакъв обрив, който го беше нападнал. Пиеше си по чашка със Зелено - за здраве и така даваше сили на тялото си да изкара "бацилите" навън, които после "триеше" със гумата.
В момента чета Чопра и Седемте духовни закона на успеха. Едно ми е трудно да го осмисля - Закона за най - малкото усилие. "тревата не се мъчи да расте - тя просто си расте". Поглеждайки към себе си аз точно това правя - нищо не правя. Но това не ми носи удовлетворение. Не се чувствам пълна, а напротив. Живея с идеята че си губя времето и пропилявам живота си. В същото време (май и преди съм го казвала) не знам какво искам да правя. Просто все едно стоя от страни и се наблюдавам. Не не се обвинявам или ядосвам на себе си - наистина като страничен наблюдател - все едно на кино. Ха сега да видим какво ще направи героинята
Та след тези разбъркани мисли може ли някой да ми даде неговото тълкуване на Закона за най - малкото усилие?
Обичам ви всички.
Толкова труд, прекланям се.
Редовно ви чета и препрочитам, съветите и мненията които изказвате са изключително полезни за мен. Мила и аз съм ти фен.
От доста време се каня да направя това което описваш - да седна и да опиша "злободневието". И после да го обърна на обратно.
Но някак си не си вярвам. Като Ви чета - все едно Ви виждам.... озарени, окрилени, дори облени от светлина. Дори дамите, които споделят мъката си и болката си. И Вие сте обляни в светлина.
А себе си усещам сива. Онова стихче за стъклото и слепеца беше много хубаво. Искам и аз да съм като вас....
Но пък научих сина си да борави със визуализациите. Имаме ритуал, по който аз го запалих а самата аз го забравям. Вечер като си легне "изпива" една, две.... колкото му трябват чашки за това което му трябва. Така сам пребори някакъв обрив, който го беше нападнал. Пиеше си по чашка със Зелено - за здраве и така даваше сили на тялото си да изкара "бацилите" навън, които после "триеше" със гумата.
В момента чета Чопра и Седемте духовни закона на успеха. Едно ми е трудно да го осмисля - Закона за най - малкото усилие. "тревата не се мъчи да расте - тя просто си расте". Поглеждайки към себе си аз точно това правя - нищо не правя. Но това не ми носи удовлетворение. Не се чувствам пълна, а напротив. Живея с идеята че си губя времето и пропилявам живота си. В същото време (май и преди съм го казвала) не знам какво искам да правя. Просто все едно стоя от страни и се наблюдавам. Не не се обвинявам или ядосвам на себе си - наистина като страничен наблюдател - все едно на кино. Ха сега да видим какво ще направи героинята
Та след тези разбъркани мисли може ли някой да ми даде неговото тълкуване на Закона за най - малкото усилие?
Обичам ви всички.
Крен, първо - никак не сивееш. МНого цветна си дори...
Моето тълкувание на този закон по-скоро е свързан с "вкопчването". Действие за постигане на желаното от наша страна е нужно, според мен, но не и НЕЩОТО или пък начина да достигнеш до него да се превръщат в самоцел и фикс идея.
Поставям си цели, но слагам ограничения как точно да ги постигна. Доверявам се на интуицията, понякога изчаквам момента, променям "в движение" малките стъпки, които са нужни за подреждане на голямата картина. Според някои, това било липсва на "стратегия" в живота. Аз не съм съгласна...
Моето тълкувание на този закон по-скоро е свързан с "вкопчването". Действие за постигане на желаното от наша страна е нужно, според мен, но не и НЕЩОТО или пък начина да достигнеш до него да се превръщат в самоцел и фикс идея.
Поставям си цели, но слагам ограничения как точно да ги постигна. Доверявам се на интуицията, понякога изчаквам момента, променям "в движение" малките стъпки, които са нужни за подреждане на голямата картина. Според някои, това било липсва на "стратегия" в живота. Аз не съм съгласна...
Eнита, ако си пропуснала срока за изтриване, се обърни към модератор – те могат да ти изтрият въпросния постинг.
Права си, че когато сме мислили по един начин дълго време, е трудно да „обърнем колата” отведнъж – т.е. гневът ще идва и ще си отива, но ако постоянстваме, ще бъде с нас все по-кратко и по-кратко – просто в един момент няма да ни идва отвътре да се разгневим. Като се замисля, гневът има много общо с неприемането на дадена ситуация/постъпка/поведение. Ако свикнем да приемаме, че на света има от всичко, че всеки си има начин на мислене, който може да е много различен от мен – няма на какво да се ядосваме.
Лично на мен ми помогна много да разбера по какъв начин разсъждават другите – тези, които ме ядосваха. Ако наистина, с искрен интерес се вгледаме в мотивите им, ще открием, че са съвсем човешки, обясними и простички. И че никой не става сутрин с основна мисъл: Днес ще имам основна цел – да ядосам... (Енита, да кажем). Това, че се ядосваме на тези неща, всъщност е наш избор – така сме избрали да разтълкуваме поведението им, избрали сме да го определим като неприемливо или възмутително – и се ядосваме. Простичко е... Когато осъзнаем, че имаме пълната сила да контролираме емоциите си – ако поискаме – не остава много на какво да се гневим. На себе си? Защо пък 
– нали се обичаме хехе.
Дарена, и аз съм ти фенка! Кое точно не се получава? Колкото за честотата на визуализациите и утвържденията – много си права, и на мен там ми е слабото място, а от това много зависи скоростта, с която сбъдваме желанията си. Обаче нещата са относителни – защото ако един човек, който няма вътрешна съпротива (негативни мисли от рода – никога не ми се получава, всичко ми е в застой в момента, сигурно ще се пенсионирам, докато успея – и т.н.), та ако няма вътрешна съпротива, желанията се осъществяват много бързо, защото няма какво да пречи на материализацията на желанията. Утвържденията и визуализациите ни трябват на нас, със „здравите традиции” в съмненията и въпросите „защо не ми се получава...” и с желанията „да си открием грешките” хехе. 
Аз си промених мнението тотално по този въпрос. Установих, че тези, които не се ровят в миналите си постъпки, не търсят грешките си (уж за да извлекат уроци от тях), не чоплят и анализират, които – дебело да подчертая – съм смятала дори за лекомислени
– на практика нямат съпротива – и вървят по-бързо към осъществяване на желанията си.
Номерът е дори когато нещо гадно ти се случва, да не заковеш на място, да се вторачиш в него, че дори и да извадиш лупата да го изследваш
– а да продължиш да виждаш високо напред мечтата си, към която, така или иначе, вървиш! Т.е. винаги да държиш във вибрационното си поле мечтата си - а не ежедневието или пътя, по който я постигаме. ЗАтова са нужни и утвържденията, и визуализациите... Хехехе, обичаме да си напомняме неща, дето си ги знаем, нали?
Мисля си за фразата ти – когато съм се трудила и съм влагала от себе си, очаквам поне да не се провалят нещата... Може би ключът е в прекаленото отдаване и привързване към това, което искаш, което поражда (понякога) мисълта – на всяка цена трябва да го постигна... Нали казват, че успешните играчи „играят” живота, не се впрягат много, винаги имат повече от 1 вариант и ако не стане единият, прибягват към другия – важно е да има напредък!
И друго – наистина на някои хора за постигането на едно нещо им трябва цял живот, Сигурно вярват, че е така... Други на 25 години вече са сбъднали основните неща, които са искали – и вече имат други мечти... Аз бях от „бавничките”, сега съм „забързала” нещата хехе. Като се замисля, всичко, за което съм била сигурна, че зависи от мен и че съм способна да го постигна - е ставало от раз.
Крен
Успех, момичета – на всички! Много благодаря за това, че споделяте трудностите си – дори и когато пиша уж отговори, винаги казвам, че отговарям и на себе си...
Кристофер - писали сме заедно!
Права си, че когато сме мислили по един начин дълго време, е трудно да „обърнем колата” отведнъж – т.е. гневът ще идва и ще си отива, но ако постоянстваме, ще бъде с нас все по-кратко и по-кратко – просто в един момент няма да ни идва отвътре да се разгневим. Като се замисля, гневът има много общо с неприемането на дадена ситуация/постъпка/поведение. Ако свикнем да приемаме, че на света има от всичко, че всеки си има начин на мислене, който може да е много различен от мен – няма на какво да се ядосваме.
Лично на мен ми помогна много да разбера по какъв начин разсъждават другите – тези, които ме ядосваха. Ако наистина, с искрен интерес се вгледаме в мотивите им, ще открием, че са съвсем човешки, обясними и простички. И че никой не става сутрин с основна мисъл: Днес ще имам основна цел – да ядосам... (Енита, да кажем). Това, че се ядосваме на тези неща, всъщност е наш избор – така сме избрали да разтълкуваме поведението им, избрали сме да го определим като неприемливо или възмутително – и се ядосваме. Простичко е... Когато осъзнаем, че имаме пълната сила да контролираме емоциите си – ако поискаме – не остава много на какво да се гневим. На себе си?
Защо пък – нали се обичаме хехе. Дарена, и аз съм ти фенка!
Кое точно не се получава? Колкото за честотата на визуализациите и утвържденията – много си права, и на мен там ми е слабото място, а от това много зависи скоростта, с която сбъдваме желанията си. Обаче нещата са относителни – защото ако един човек, който няма вътрешна съпротива (негативни мисли от рода – никога не ми се получава, всичко ми е в застой в момента, сигурно ще се пенсионирам, докато успея – и т.н.), та ако няма вътрешна съпротива, желанията се осъществяват много бързо, защото няма какво да пречи на материализацията на желанията. Утвържденията и визуализациите ни трябват на нас, със „здравите традиции” в съмненията и въпросите „защо не ми се получава...” и с желанията „да си открием грешките” хехе. Аз си промених мнението тотално по този въпрос. Установих, че тези, които не се ровят в миналите си постъпки, не търсят грешките си (уж за да извлекат уроци от тях), не чоплят и анализират, които – дебело да подчертая – съм смятала дори за лекомислени
– на практика нямат съпротива – и вървят по-бързо към осъществяване на желанията си. Номерът е дори когато нещо гадно ти се случва, да не заковеш на място, да се вторачиш в него, че дори и да извадиш лупата да го изследваш
– а да продължиш да виждаш високо напред мечтата си, към която, така или иначе, вървиш! Т.е. винаги да държиш във вибрационното си поле мечтата си - а не ежедневието или пътя, по който я постигаме. ЗАтова са нужни и утвържденията, и визуализациите... Хехехе, обичаме да си напомняме неща, дето си ги знаем, нали? Мисля си за фразата ти – когато съм се трудила и съм влагала от себе си, очаквам поне да не се провалят нещата... Може би ключът е в прекаленото отдаване и привързване към това, което искаш, което поражда (понякога) мисълта – на всяка цена трябва да го постигна... Нали казват, че успешните играчи „играят” живота, не се впрягат много, винаги имат повече от 1 вариант и ако не стане единият, прибягват към другия – важно е да има напредък!
И друго – наистина на някои хора за постигането на едно нещо им трябва цял живот, Сигурно вярват, че е така... Други на 25 години вече са сбъднали основните неща, които са искали – и вече имат други мечти... Аз бях от „бавничките”, сега съм „забързала” нещата хехе. Като се замисля, всичко, за което съм била сигурна, че зависи от мен и че съм способна да го постигна - е ставало от раз.
Крен
Успех, момичета – на всички! Много благодаря за това, че споделяте трудностите си – дори и когато пиша уж отговори, винаги казвам, че отговарям и на себе си...
Кристофер - писали сме заедно!
darena 
Момичета да Ви кажа една хубава новина. На 31 ви май Сатурн се връща на мястото си. От ноември беше в ретроградие и правеше на много от нас бели. Съчетано с Марс в ретроградие...ни тласкаше към много необмислени постъпки, да насочваме най-вече енергията в погрешна посока.....Да поясня, че Сатурн в ретроградие означава , че се върти наобратно и влияе върху много процеси в живота ни. Сатурн е силен и ако на някого не му се сбъдваха желанията или нещата не вървяха в желаната посока то той е виновен
Та на 31 той си влиза във форма и ние бара бар с него 
Ха дано
Момичета да Ви кажа една хубава новина. На 31 ви май Сатурн се връща на мястото си. От ноември беше в ретроградие и правеше на много от нас бели. Съчетано с Марс в ретроградие...ни тласкаше към много необмислени постъпки, да насочваме най-вече енергията в погрешна посока.....Да поясня, че Сатурн в ретроградие означава , че се върти наобратно и влияе върху много процеси в живота ни. Сатурн е силен и ако на някого не му се сбъдваха желанията или нещата не вървяха в желаната посока то той е виновен
Та на 31 той си влиза във форма и ние бара бар с него Ха дано
humanis Това за ние барабар със Сатурн звучи мнооого бордяшки! Усмихна ме за втори път днес.
Крен, не се подценявай, както ти пише Кристофер, никак не звучиш сиво, освен това нищоправенето е много ценно, поне според мен, част от оценяването на ситуацията съвсем трезво, част от избора на поведение, това не може да се случи за два часа, понякога отмема месеци... Ошо имаше писано нещо затова, ще потърся и ще ти пратя. Може ли линк към визуализациите за деца специално и това откъде научиза пиенето на проблем? Мисля, че ще успея с дъщеря ми с това. Ня все още няма три ,но вечер сама ми казва "Ана е най-здравото дете на света"
Пробвах ТЕС, не мога да кажа, че има някакъв магически ефект за гняв, но отпусна мускулите ми, имам малко повече енергия и някак се балансирах малко, иначе от няколко дни съм като разпадната на части и всичко ме болеше. Доколкото знам при ТЕС е важно да опитваш различни страни от проблема, така, че ще продължа при първа възможност с други фрази.
Усмихна ме за втори път днес.Крен, не се подценявай, както ти пише Кристофер, никак не звучиш сиво, освен това нищоправенето е много ценно, поне според мен, част от оценяването на ситуацията съвсем трезво, част от избора на поведение, това не може да се случи за два часа, понякога отмема месеци... Ошо имаше писано нещо затова, ще потърся и ще ти пратя. Може ли линк към визуализациите за деца специално и това откъде научиза пиенето на проблем? Мисля, че ще успея с дъщеря ми с това. Ня все още няма три ,но вечер сама ми казва "Ана е най-здравото дете на света"
Пробвах ТЕС, не мога да кажа, че има някакъв магически ефект за гняв, но отпусна мускулите ми, имам малко повече енергия и някак се балансирах малко, иначе от няколко дни съм като разпадната на части и всичко ме болеше. Доколкото знам при ТЕС е важно да опитваш различни страни от проблема, така, че ще продължа при първа възможност с други фрази.
Darena, и аз я търсих за да я изтегля от нета, но не можах да я намеря и я взех от една приятелка. Искам да си имам моя и сигурно ще си я купя. Горещо я препоръчвам. В нея можеш да намериш и обяснение на това, защо понякога не ти се сбъдва желанието т.е. не винаги е достатъчно само да утвърждаваш и визуализираш. Има си принципи (9 са) които е важно да се осъзнаят и прилагат.
Писка Лиска,
ако имаш време, би ли ги маркирала 
... защо понякога не ти се сбъдва желанието т.е. не винаги е достатъчно само да утвърждаваш и визуализираш. Има си принципи (9 са) които е важно да се осъзнаят и прилагат.
humanis,
за 
Това със сивото не е за тази тема
, някой просто се е объркал - тук е 
Много интересни и полезни неща прочетох, Благо-Даря Ви
/да не изброявам поименно, че мога да пропусна някоя /
Обичам притчите и дакато се рових в руски сайт намерих една която ме докосна точно днес не случайно 
....ще я споделя и с вас, надявам се превода да не е толкова лош
Разстояние между сърцата
Веднъж учителя попитал своите ученици:
-Защо когато хората се сърдят си викат ?
-Защото, те губят спокойствие , - отговорил един
-Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? - попитал учителя. - Не е ли по-добре да си говорим тихо ? Защо трябва да викаме , щом сме сърдити?
Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удволетворил учителя.Най-накрая той казал:
-Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят , сърцата се отдалечават. За да скъсят разтоянието и да се чуят един друг се налага да викат.Колкото повече се сърдят , толкова по силно викат ....
-А какво става когато хората се влюбват? Те не викат , напротив , говорят тихо .Защото , техните сърца са много близко.А когато се влюбят още по-силно , какво става ? - продължил Учителя.- Те не говорят , шептят си и докосват още по близо своята любов.
Накрая спират дори да шептят . Те се гледат един друг и се разбират без думи .
Това става , когато двама се обичат.
Та , така , когато спорите , не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи , които още повече ще увеличат разтоянието между вас .....
Защото може да дойде ден , когато разстоянието може да стане толково голямо , че няма да можете намерите пътя обратно ....
и дакато се рових в руски сайт намерих една която ме докосна точно днес не случайно ....ще я споделя и с вас, надявам се превода да не е толкова лош
Разстояние между сърцата
Веднъж учителя попитал своите ученици:
-Защо когато хората се сърдят си викат ?
-Защото, те губят спокойствие , - отговорил един
-Но защо трябва да се вика като човека е близо до теб? - попитал учителя. - Не е ли по-добре да си говорим тихо ? Защо трябва да викаме , щом сме сърдити?
Учениците предлагали своите отговори, но нито един не удволетворил учителя.Най-накрая той казал:
-Когато хората са недоволни един от друг и се сърдят , сърцата се отдалечават. За да скъсят разтоянието и да се чуят един друг се налага да викат.Колкото повече се сърдят , толкова по силно викат ....
-А какво става когато хората се влюбват? Те не викат , напротив , говорят тихо .Защото , техните сърца са много близко.А когато се влюбят още по-силно , какво става ? - продължил Учителя.- Те не говорят , шептят си и докосват още по близо своята любов.
Накрая спират дори да шептят . Те се гледат един друг и се разбират без думи .
Това става , когато двама се обичат.
Та , така , когато спорите , не позволявайте сърцата ви да се отдалечават едно от друго, не казвайте думи , които още повече ще увеличат разтоянието между вас .....
Защото може да дойде ден , когато разстоянието може да стане толково голямо , че няма да можете намерите пътя обратно ....
Цитат
Расстояние между сердцами
Один раз Учитель спросил у своих учеников:
- Почему, когда люди ссорятся, они кричат?
- Потому, что теряют спокойствие,- сказал один.
- Но зачем же кричать, если другой человек находиться с тобой рядом?- спросил Учитель.- Нельзя с ним говорить тихо? Зачем кричать, если ты рассержен?
Ученики предлагали свои ответы, но ни один из них не устроил Учителя. В конце концов он объяснил:
- Когда люди недовольны друг другом и ссорятся, их сердца отдаляются. Для того чтобы покрыть это расстояние и услышать друг друга, им приходится кричать. Чем сильнее они сердятся, тем громче кричат.
- А что происходит, когда люди влюбляются? Они не кричат, напротив, говорят тихо. Потому, что их сердца находятся очень близко, и расстояние между ними совсем маленькое. А когда влюбляются еще сильнее, что происходит?- продолжал Учитель.- Не говорят, а только перешептываются и становятся еще ближе в своей любви.
В конце даже перешептывание становится им не нужно. Они только смотрят друг на друга и все понимают без слов.
Такое бывает, когда рядом двое любящих людей.
Так вот, когда спорите, не позволяйте вашим сердцам отдаляться друг от друга, не произносите слов, которые еще больше увеличивает расстояние между вами. Потому что может прийти день, когда расстояние станет так велико, что вы не найдете обратного пути.
Один раз Учитель спросил у своих учеников:
- Почему, когда люди ссорятся, они кричат?
- Потому, что теряют спокойствие,- сказал один.
- Но зачем же кричать, если другой человек находиться с тобой рядом?- спросил Учитель.- Нельзя с ним говорить тихо? Зачем кричать, если ты рассержен?
Ученики предлагали свои ответы, но ни один из них не устроил Учителя. В конце концов он объяснил:
- Когда люди недовольны друг другом и ссорятся, их сердца отдаляются. Для того чтобы покрыть это расстояние и услышать друг друга, им приходится кричать. Чем сильнее они сердятся, тем громче кричат.
- А что происходит, когда люди влюбляются? Они не кричат, напротив, говорят тихо. Потому, что их сердца находятся очень близко, и расстояние между ними совсем маленькое. А когда влюбляются еще сильнее, что происходит?- продолжал Учитель.- Не говорят, а только перешептываются и становятся еще ближе в своей любви.
В конце даже перешептывание становится им не нужно. Они только смотрят друг на друга и все понимают без слов.
Такое бывает, когда рядом двое любящих людей.
Так вот, когда спорите, не позволяйте вашим сердцам отдаляться друг от друга, не произносите слов, которые еще больше увеличивает расстояние между вами. Потому что может прийти день, когда расстояние станет так велико, что вы не найдете обратного пути.
Енита, това за чашките мисля че в Подсъзнанието може всичко за деца го четох. Ще потърся и ще ти го напиша ако я нямаш книжката. Има доста идеи които на мен ми допадат и наистина са близки до детското въображение. А и щом твоята е още толкова мъничка дори ще ги приема съвсем естествено нещата.
Хм, по повода се сетих - децата са съвсем искрени и наистина вярват в това. Нищо също, но се съобразяваме с кого, колко и до каква степен да споделим. Децата обаче нямат тези наши задръжки, защото това е нещо съвсем естествено за тях. Понякога изпадат в доста необичайни ситуации като почнат да разказват тия неща. Интересни са и реакциите на хората като слушат. Първия път като каза на баба си за зарядното в портмонето, баба му се опита да го убеди че съм била много изморена и съм объркала нещата (портмоне - телефон). Доста поспориха
. Но като каза как лекуваме обрива вместо с мазилата на докторите (а той дори беше измислил имена на два, три по едри екземпляра и лично се обръщахме към тях с покана да си ходят), реакцията беше 
- но пък после реши да не отреагира . Сега вече преди да разкаже явно се замисля. Но пък очичките му греят всеки път когато разказва, защото говори със сърцето си.
Но пък понякога ми задава въпроси от които ме заболява - разказал нещо подобно на децата или просто посъветвал някого в духа на "нашите неща" и те му се присмяли и съответно пуснали червейчето на съмнението. Трудно ми е да му обясня "защо".
Благодаря ви за подкрепата.
Хм, по повода се сетих - децата са съвсем искрени и наистина вярват в това. Нищо също, но се съобразяваме с кого, колко и до каква степен да споделим. Децата обаче нямат тези наши задръжки, защото това е нещо съвсем естествено за тях. Понякога изпадат в доста необичайни ситуации като почнат да разказват тия неща. Интересни са и реакциите на хората като слушат. Първия път като каза на баба си за зарядното в портмонето, баба му се опита да го убеди че съм била много изморена и съм объркала нещата (портмоне - телефон). Доста поспориха
. Но като каза как лекуваме обрива вместо с мазилата на докторите (а той дори беше измислил имена на два, три по едри екземпляра и лично се обръщахме към тях с покана да си ходят), реакцията беше - но пък после реши да не отреагира . Сега вече преди да разкаже явно се замисля. Но пък очичките му греят всеки път когато разказва, защото говори със сърцето си. Но пък понякога ми задава въпроси от които ме заболява - разказал нещо подобно на децата или просто посъветвал някого в духа на "нашите неща" и те му се присмяли и съответно пуснали червейчето на съмнението. Трудно ми е да му обясня "защо".
Благодаря ви за подкрепата.