Синът ми е на 1 година и почти 10 месеца , а отказва да дъвче. Когато попадне някаква по-едра частичка от храната в устата му , бърка с пръст да я махне и ако не може , повръща всичко. Още един минус е ,че е много злояд. Когато стане време за хранене реве и се тръшка. Иначе ако си гризне от някоя препечена филийка се е случвало да дъвче, но ако е по-голямо отхапаното парче го изплюва. Говоря му и му показвам да дъвче и как да дъвче , но за сега няма ефект. Надявам се като го пусна на ясла като гледа от другите деца да започне да яде нормална храна, дъвчейки. Надявам се на някакви съвети и хитринки , защото стане ли време за хранене ми се свива сърцето.
- Публикувана: 31 май 2010, 15:54 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2010, 15:32 ч.
Не иска да дъвче :(
Пасирах всичко на голямата до две години и половина. Ако усетеше в храната си някое по-едро парче и направо 
Иначе си хапваше без проблем ябълка, краставица, банан....
Тръгна на ясла и нещата се оправиха изведнъж. Още първия ден си беше изяла второто без драми. Съще беше и все още е злояда. Според мен е можела да яде и едри парчета в ястията, но не е искала.
Иначе си хапваше без проблем ябълка, краставица, банан....
Тръгна на ясла и нещата се оправиха изведнъж. Още първия ден си беше изяла второто без драми. Съще беше и все още е злояда. Според мен е можела да яде и едри парчета в ястията, но не е искала.
Временно е. Моя позната цедеше супата през зъби до шестата си година, отгоре на всичко беше и безумно злояда и слаба. Родителите и пробваха всичко, молби, кандърми, уговорки, подкупи, крясъци, шамари. Нищо не помогна, останаха им купищата скъсани нерви на хората. Всичко премина с времето и от глад не умря. Това беше през годините когато нямаше пасатори, а сега с тях доусложняваме положението. Детето ти е още малко, постепенно ще се научи да яде всичко изобщо не се шашкай.
Моя син ( 12 годишен ) също се водеше злояд до скоро. Не ядеше месо, не ядеше зеленчуци, не ядеше риба .... ядеше картофи, пържени яйца и филии. От месец насам сме на седмично меню без никакъв шанс за лиготии и претенции. Всичко си изяжда, стойките и фасоните ги забрави бързо. Стигнах до извода, че през годините съм допускала една доста сериозна грешка - само и само да не остане гладен съм се правила на маймуна и съм предлагала по няколко манджи за да си избира.
Твоето дете е още много малко и не бива да го насилваш, но бих те посъветвала да не толерираш до безкрай подобни капризи за да не се озовеш след време в моята ситуация.
Моя син ( 12 годишен ) също се водеше злояд до скоро. Не ядеше месо, не ядеше зеленчуци, не ядеше риба .... ядеше картофи, пържени яйца и филии. От месец насам сме на седмично меню без никакъв шанс за лиготии и претенции. Всичко си изяжда, стойките и фасоните ги забрави бързо. Стигнах до извода, че през годините съм допускала една доста сериозна грешка - само и само да не остане гладен съм се правила на маймуна и съм предлагала по няколко манджи за да си избира.
Твоето дете е още много малко и не бива да го насилваш, но бих те посъветвала да не толерираш до безкрай подобни капризи за да не се озовеш след време в моята ситуация.
Благодаря за съветите I.Hr 
Аз съм си казала ,ч е някой ден ако ми прави фасони на манджите , няма да му правя по няколко , ами ще го оставя гладен. Като е в ресторант , като порасне, да избира колкото иска , но в къщи ще яде каквото има. То между другото в нас всички сме претенциозни към яденето и ще трябва както досега да постигаме консенсус за менюто.
Аз съм си казала ,ч е някой ден ако ми прави фасони на манджите , няма да му правя по няколко , ами ще го оставя гладен. Като е в ресторант , като порасне, да избира колкото иска , но в къщи ще яде каквото има. То между другото в нас всички сме претенциозни към яденето и ще трябва както досега да постигаме консенсус за менюто.
Уинки, и аз мислех като теб но само на теория, на практика е мноооого трудно осъществимо. Основното притеснение на нас майките е децата ни да не гладуват ( това ни е и оправданието да ги тъпчем с различни боклуци от рода на чипсове и снаксове ) . И като ти направи един фасон - тази манджа е гадна - бързо притичваш до кухнята да забъркаш нещо друго. Голяма грешка. Всеки човек има предпочитания за храната, но в едно домакинство от трима примерно не може да се готви за всеки отделно, превръщаме се в слугини. Децата копират, ако родителя проявява капризи и детето ще го прави, ако го поущряваме да опитва от всичко лесно ще свикне да се храни нормално. Но пак ти казвам, според мен нямаш проблем, ще стане проблем ако се докараш до моето положение.
Мисля ,че си права. Сега така говоря , но като ми се случи , нищо чудно да хукна да му готвя каквото поиска на секундата. Майка така правеше с мен , а ми е казвала , че и тя е била същата капризна като малка. Но според мен е важно децата ни да го оценят. Както аз оценявам как майка ми е ходила по гайдата. По всякакъв начин ми е показвала обичта си. Не мога да не я обичам безкрайно , тя е най-добрата ! Пожелавам ти твоя син да оцени това, което правиш за него и да те обича така както аз майка ми. Тогава мисля, че си заслужава всичко направено за тях.
Синът ми беше на 9-10 месеца, когато акушерката, която го изражда, дойде вкъщи и ме свари да пасирам супичката му от детската кухня (съседка ми беше, дойде да пием кафе). Накара ми се едно хубаво и ми обясни, че детето трябва да се учи да дъвче и че ако продължавам да пасирам, ще му създам проблеми с храненето.
Честно казано, детето много добре си дъвчеше, ами на мен ми беше по-удобно да пасирам. Наливах в шишето, бутах в устата и не го мислех повече. Нямаше мазане, нямаше кихане с пълна уста, нямаше чистене на кухнята след това...
Но, нали съм си изпълнителна и понеже имах голям респект и доверие към въпросната акушерка (лека и пръст!), спрях да пасирам. Проблеми с храненето не съм имала, освен епизодични проби на злоядство в периода на втората-третата година, когато е въпрос на чест за всяко дете да пробва търпението на родителите си. С майка - бивше злоядо дете, просто нямаше начин да му се получи.
Ако на някого му се стори полезнен опита ми - мога само да се радвам. Ако не - извинете, че се намесих в темата ви.
Честно казано, детето много добре си дъвчеше, ами на мен ми беше по-удобно да пасирам. Наливах в шишето, бутах в устата и не го мислех повече. Нямаше мазане, нямаше кихане с пълна уста, нямаше чистене на кухнята след това...
Но, нали съм си изпълнителна и понеже имах голям респект и доверие към въпросната акушерка (лека и пръст!), спрях да пасирам. Проблеми с храненето не съм имала, освен епизодични проби на злоядство в периода на втората-третата година, когато е въпрос на чест за всяко дете да пробва търпението на родителите си. С майка - бивше злоядо дете, просто нямаше начин да му се получи.
Ако на някого му се стори полезнен опита ми - мога само да се радвам. Ако не - извинете, че се намесих в темата ви.
Дъщеря ми сама се отказа от пюретата на 1г. Просто спря да ги яде, аз се чудех какви да ги върша....и понеже времето съвпадна с почивката ни на друго място, просто започнах да и давам от нашата храна. Дъвчеше колкото може, но все пак го правеше.
В началото наситнявах храната на съвсем мънички парченца, по-скоро накълцвах с ножа.
Може да пробваш по този начин, особено с месото.
Не знам точно каква храна даваш, но предполагам че на тази възраст яде обща храна.
Пробвай да му даваш примерно парченце морковче, картоф, 1грахче, колкото да предизвикаш интереса му и да сдъвче храната. Но ако ще е твърда храна, да е изцяло такава.
В началото наситнявах храната на съвсем мънички парченца, по-скоро накълцвах с ножа.
Може да пробваш по този начин, особено с месото.
Не знам точно каква храна даваш, но предполагам че на тази възраст яде обща храна.
Пробвай да му даваш примерно парченце морковче, картоф, 1грахче, колкото да предизвикаш интереса му и да сдъвче храната. Но ако ще е твърда храна, да е изцяло такава.
Здрваей! И изобщо не се притеснявай. Моето дете ядеше пасирано до 2.8г. Каквото и да опитвах, не ставаше. Тя всичко повръщаше или отказваше да яде. Не й се сърдех, защото и аз съм била така. А както разбирам и ти. Изведнъж на 2.8г. си казах край, просто й го намачках на каша и така по цял час с много търпение тя успяваше да го изяде. В началото си хапваше по малко, и така постепенно се научи да си изяжда всичко. Естествено и аз много се притеснявах, но съм безкрайно благодарна на моята майка, която все ми казваше, че децата са различни- едни се отказват от памперса за месец, едни за ден. Така че не се притеснявай, пробвай с хитринките, които другите майчета са ти казали, но ако не стане, не се отчайвай. Ще дойде ден от самосебе си и детето само ще се откаже. Аз лично (ако искат другите мами да ме укорят), но смятам, че всичко трябва да става постепенно и от самосебе си, а не да се насилват децата. Това струва хабене на нерви и за детето и за родителя. В доста други теми съм споменала това, но само за пример- моето дете, както казах, ядеше пасирано до 2.8г., все още заспива с биберон, но пък за сметка на това на 2.4г. просто й свалих памперса и след първото напишкване тя вече си казваше. Та така, дечицата са много различни.
Аз пък бих се притеснила малко на мястото на авторката,защото дъвченето е пряко свързано с процеса на проговаряне.Казвам това,тъй като синът ми до 1,9г също не дъвчеще. Направих консултация със специалист-логопед ,занимаващ се и с проблеми с храненето при малките деца,оказа се ,че всичко при него е наред.В момента е на 2.2г и няма никакви проблеми с храненето,но с говора-да.Той тепърва започва да изговаря думички,а има негови връстници,които вече приказки разказват. Но децата са различни и не бива да ги сравняваме,но пък си мисля,че една консултация никога не е излишна,ако нещо ни притеснява!!
И аз бях чувала, че пасирането има нещо общо с късното проговаряне. Нищо подобно. Моята на 2г. се отпецна да говори много добре, даже и стихотворения знаеше. Лично аз смятам, че всичко това са предразсъдъци- детето все още яде пасирано, все още пишка в памперс и пие от шише с биберон. И какво от това?
Здравейте,
Синът ми, на 3 години и 6 месеца и все още не иска да дъвче. Ще ви кажа защо е проблем - поставиха му диагноза СИД. Свръхчувствителност към храна. Проговори късно, но сега говори много. ПРоблемът с храната си остава, ходим на детски психолог. Всичко друго при него е наред, освен храненето... Само като сядаме да ядем и вече имам стрес, незнам кога ще се научи да дъвче, но почвам да губя надежда
Синът ми, на 3 години и 6 месеца и все още не иска да дъвче. Ще ви кажа защо е проблем - поставиха му диагноза СИД. Свръхчувствителност към храна. Проговори късно, но сега говори много. ПРоблемът с храната си остава, ходим на детски психолог. Всичко друго при него е наред, освен храненето... Само като сядаме да ядем и вече имам стрес, незнам кога ще се научи да дъвче, но почвам да губя надежда
Какво от това, че не иска да дъвче едно дете? Опасно ли е за вас?
Какво от това, че не иска да дъвче едно дете? Опасно ли е за вас?
И наистина не обича твърда храна - не обича месото, защото е трудно за дъвкане предполагам, не обича ядки и тн - просто нещата, които са по-трудоемки. Но ти ако искаш - още от годинка го води по специалисти - за да го научиш на година и три месеца да дъвче пържоли - твоя работа. Мен това не ме притеснява.
Все пак говорим за всички споменати деца в темата и все пак навикът е велика сила. Колкото повече го затвърждаваш, толкова по-късно ще го изкорениш. Едно от най-важните неща за здравето на човек е начинът му на хранене. Мисля, че има доста възрастни примери около нас, които не дъвчат
Само че всички зъбчета изникват до около две години и половина - три, така че...
Да не говорим, че е много важно как е учено, как е захранено, какво е хапвало, прави ли го на инат, обича ли като цяло предлаганото за ядене и тн.
Моя например повръщаше само когато го накарам аз да яде, а той се инати и не иска. Ей така - на пук
Да не говорим, че е много важно как е учено, как е захранено, какво е хапвало, прави ли го на инат, обича ли като цяло предлаганото за ядене и тн.
Моя например повръщаше само когато го накарам аз да яде, а той се инати и не иска. Ей така - на пук
Кои са тия примери? Аз не познавам човек, който да не дъвче 
Дъвченето е като памперса, като ходенето, като...всичко, което идва с времето си - тогава, когато детето е готово - просто става много по-лесно.
Дъвченето е като памперса, като ходенето, като...всичко, което идва с времето си - тогава, когато детето е готово - просто става много по-лесно.
И ние го имаме този проблем, пасирахме до 2г всичко, от едно боледуване (с повръщане) тръгна всичко, усетеше ли частица в устата си - ...
Не се притеснявай излишно, но все пак му давай възможност да се храни сам, да пипа с ръчички и маже. Храненето е игра на роли, колкото повече му угаждате, толкова по - недоволен ще става и ще ви манипулира. Не прави моята грешка, да предлагаш САМО това, което яде, от страх, да не умре от глад.
Моят резултат - вече 4 годишен маймун, който все още иска да го храним, яде предимно течна храна - супи, манджи и т.н. Слава Богу, вече не повръща от парченца, горе - долу дъвче, но с твърдата храна и храненето сам имаме проблем.
Едно дете трябва да умее да дъвче, това е пряко свързано с говора. С последното също имаме проблем, може би точно заради грешките, които съм допускала покрай храненето.
...Не се притеснявай излишно, но все пак му давай възможност да се храни сам, да пипа с ръчички и маже. Храненето е игра на роли, колкото повече му угаждате, толкова по - недоволен ще става и ще ви манипулира. Не прави моята грешка, да предлагаш САМО това, което яде, от страх, да не умре от глад.
Моят резултат - вече 4 годишен маймун, който все още иска да го храним, яде предимно течна храна - супи, манджи и т.н. Слава Богу, вече не повръща от парченца, горе - долу дъвче, но с твърдата храна и храненето сам имаме проблем.
Едно дете трябва да умее да дъвче, това е пряко свързано с говора. С последното също имаме проблем, може би точно заради грешките, които съм допускала покрай храненето.
Аз пък бих се притеснила малко на мястото на авторката,защото дъвченето е пряко свързано с процеса на проговаряне.Казвам това,тъй като синът ми до 1,9г също не дъвчеще. Направих консултация със специалист-логопед ,занимаващ се и с проблеми с храненето при малките деца,оказа се ,че всичко при него е наред.В момента е на 2.2г и няма никакви проблеми с храненето,но с говора-да.Той тепърва започва да изговаря думички,а има негови връстници,които вече приказки разказват.
Аз съм от възрастните които "не дъвче" Не че не го правя, но се храня на крак и набързо, предимно със суха храна. Навик ми е. Както казва баща ми " гълташ като прахосмукачка" Помня от детството си филията хляб с две кръгчета сух салам за вечеря - всяка вечер в продължение на години. И да вредно е много и проблеми си имам в следствие на това. Смятам, че дъвкането и правилните хранителни навици са много важни и е задача на родителя да ги изгради от ранна детска възраст.
И моята дъщеря не дъвче. На година и десет месеца е. Първото й зъбче се появи, когато беше на 11 месеца. На 1 г. и 2 месеца имаше три зъбчета и просто не смеех да й давам различна от пасираната храна. След като й поникнаха няколко зъбчета започнах да се опитвам да я уча да дъвче, но тя отказва. Иначе е изгризала част от дървото на кречатчето си, гризе, всичко, което и попадне в ръцете, но не й храна. Буквално съм се правила на маймуна, за да я накарам да опита солета или бисквита, или парче хляб, но отказва категорично. Не иска да опитва и плодове, освен ако не са пасирани. Най-големият ни напредък е, че хапва храната от детската кухня, намачкана само с вилица, без да е минала през пасатора, но отново без да дъвче. Когато й дадем солета или бисквита, тя просто ги хвърля на земята. Чувствам се направо безсилна. От няколко дни е на ясла и се надявам персоналът да има по-голям успех от нас.
Аз съм от възрастните които "не дъвче" Не че не го правя, но се храня на крак и набързо, предимно със суха храна. Навик ми е. Както казва баща ми " гълташ като прахосмукачка" Помня от детството си филията хляб с две кръгчета сух салам за вечеря - всяка вечер в продължение на години. И да вредно е много и проблеми си имам в следствие на това. Смятам, че дъвкането и правилните хранителни навици са много важни и е задача на родителя да ги изгради от ранна детска възраст.
Опитва се да яде солети, царевични пръчки си хапва , но плодове отказва категорично. Принудих се да му ги давам във вид на сок. Знач , че не може цял живот да бъде на пасирана храна. Този месец ще тръгне на ясла и си мисля , че ще започне да яде , защото го усещам как се опитва да копира от другите деца много неща. Надявам се да няма здравословен проблем. Казва някои думички и се опитва да повтаря като говоря. Май ще се окаже ,че грешката е в мен , че не съм започнала да му давам намачкана храна на 7-8 масеца както каза Педи. По точно тогава не бях много настоятелна , защото си спомням , че и тогава повръщаше всичко. Освен това и аз се правя на маймуна по време на хранене-песнички пея , разглеждаме книжки...Не иска да отвори устата , ако в същото време не се занимава с нещо интересно.
Благодаря на всички за съветите !
Благодаря на всички за съветите !
Опитвала ли си на по едри парчета да му правиш храната (кълцано, рендосано) и постепеннно да увеличаваш размера.
Като малка майка ми все ми тикаше лъжица, след лъжица...И ми е останал спомен как и казвам " Не моа го глътна"- с пълната уста. Синът ми не приема друга лъжица преди да глътне предишната, така че ако бързам и не го изчаквам гълта направо, иначе дъвче...
Като малка майка ми все ми тикаше лъжица, след лъжица...И ми е останал спомен как и казвам " Не моа го глътна"- с пълната уста. Синът ми не приема друга лъжица преди да глътне предишната, така че ако бързам и не го изчаквам гълта направо, иначе дъвче...
Изчаквам го да си глътне. Никак не обичам бързото хранене като в казармата и не обичам да го препирам. И аз се храня бавно. Пробвах много пъти с намачкано , но на втората лъжица повръща всичко и отказва да се храни няколко часа. Периодично съм опитвала с мааалко по едри парченца и отказва. Повръща всичко. Иначе имаме 12 зъба-8 резци и 4 молара. Има с какво да дъвче....
И моята дъщеря не дъвче. На година и десет месеца е. Първото й зъбче се появи, когато беше на 11 месеца. На 1 г. и 2 месеца имаше три зъбчета и просто не смеех да й давам различна от пасираната храна. След като й поникнаха няколко зъбчета започнах да се опитвам да я уча да дъвче, но тя отказва.
Май тук се крие грешката на повечето майки. Слагаме равенство между наличието на зъбки и дъвкането. А не е така - децата спокойно могат да дъвчат мека храна и с голи венци, без зъбки. Както по-горе споменаха - дъвкането е рефлекс. Ако не бъде упражняван, когато се появи, може да закърнее...
Не пречи на здравословното хранене и късното захранване (късно, късно, колко да е късно?) да се оставя детето да дъвче разни подходящи меки храни и преди годинката, пък нека да няма още зъби. Най-малкото ще си почеше венците.
Синът ми като бебе (след 10-ия месец) много обичаше да дъвче коричка хляб или бебешка бисквитка. Май повече ги използваше за чесалки за зъбките, отколкото като храна, но все пак - все нещо е влизало и е затвърдило рефлекса. На около годинка вече можеше да яде с виличка, с лъжица се научи доста по-късно...
Не го пиша, за да се фукам колко ми е по-по-най детето, не е. А за да накарам младите майки, които още не са стигнали до този етап, да се позамислят. Природата е планирала всичко, няма нужда да ѝ се бъркаме и да спираме естествените процеси на развитие...
Моят е малко по-голям от вас, мина през такъв период на вадене от устата на по-едри неща, но аз все повтарям "Дъвчи, че ще те заболи коремчето!" "Имаш такива хубави зъбки, а не дъвчеш" " Зъбките за това ги имаш, мамо, да дъвчеш с тях"...в тоя дух...
Иначе като малък и аз съм му давала корички хляб да дъвче ,но бързо губеше интерес към тях.
Поне при моите деца, не от там идва проблемът с нежеланието им да дъвчат.
Предлагала съм намачкана храна и на двете още от шестмесечна възраст. Голямата директно повръщаше, а малката така жестоко се задави, че определено в този момент си мислех, че ще й пасирам до 12-годишна възраст.
За сметка на това и двете от 7-месечни хапват без проблем коричка хляб или сухар, бисквита или парче ябълка.
Имах подозрения още с голямата, които се затвърдиха при малката, че не консистенцията на храната, а това че е поднесена с прибор довеждат до нежеланието да дъвче и задавянето. При бебето стигна до там нежеланието му да му се дава храна с лъжица или вилица, че сварявам зеленчуците на ивици и ги оставям в една чинийка- взема и яде без проблем, дъвче, преглъща, не се дави, а устата е натъпкана със сварен морков например. Не знам защо е така? Питала съм поне двама педиатри, те също не могат да ми дадат задоволителен отговор. Моите наблюдение споделя и за своето дете авторката на темата, мои познати също.
Предлагала съм намачкана храна и на двете още от шестмесечна възраст. Голямата директно повръщаше, а малката така жестоко се задави, че определено в този момент си мислех, че ще й пасирам до 12-годишна възраст.
За сметка на това и двете от 7-месечни хапват без проблем коричка хляб или сухар, бисквита или парче ябълка.
Имах подозрения още с голямата, които се затвърдиха при малката, че не консистенцията на храната, а това че е поднесена с прибор довеждат до нежеланието да дъвче и задавянето. При бебето стигна до там нежеланието му да му се дава храна с лъжица или вилица, че сварявам зеленчуците на ивици и ги оставям в една чинийка- взема и яде без проблем, дъвче, преглъща, не се дави, а устата е натъпкана със сварен морков например. Не знам защо е така? Питала съм поне двама педиатри, те също не могат да ми дадат задоволителен отговор. Моите наблюдение споделя и за своето дете авторката на темата, мои познати също.
При бебето стигна до там нежеланието му да му се дава храна с лъжица или вилица, че сварявам зеленчуците на ивици и ги оставям в една чинийка- взема и яде без проблем, дъвче, преглъща, не се дави, а устата е натъпкана със сварен морков например. Не знам защо е така?
Може би в това се крие тайната? В самостоятелното хранене. Едно е детето само да си пъха нещо в устата, друго е да му пъхат нещо - второто често се възприема като насилие. И съвсем логично следват опитите да бъде избегнато.
Според мен, колкото по-рано се остави детето само да се храни, толкова е по-малък шансът да развие проблеми с храненето.
Вярно, ще става бавно, трудно, ще цапа... Но, все пак...
Абе, въпрос на приоритети. Всяка майка си шета на акъла, лошото е, че обикновено децата ни страдат.
А и още нещо- късното захранване. При положение, че едно дете е било на течна храна първите 6-7, а и повече месеци от живота си, едва ли през първите два от захранването ще има достъп до коричка хляб или парче ябълка.
В по-страрите книги съветът е да се дава храна на дребни пърченца на 6-месечни бебета, а колко от днешните са захранени на тази възраст? От скромното ми проучване по въпроса, по-големият процент на дъвчещите на 9-10-11-месечна възраст са захранени.
В по-страрите книги съветът е да се дава храна на дребни пърченца на 6-месечни бебета, а колко от днешните са захранени на тази възраст? От скромното ми проучване по въпроса, по-големият процент на дъвчещите на 9-10-11-месечна възраст са захранени.
При положение, че едно дете е било на течна храна първите 6-7, а и повече месеци от живота си, едва ли през първите два от захранването ще има достъп до коричка хляб или парче ябълка.
Под "течна храна" имаш предвид само на мляко ли?
Иначе съм му давала да се храни сам и ефекта е следния- един час игра с чинията и храната и 2 лъжици в устата.
Иначе съм му давала да се храни сам и ефекта е следния- един час игра с чинията и храната и 2 лъжици в устата.
На каква възраст е детето?
това с годините е малко относително. Моето никога не е имало апетит особен. И до ден днешен - може да се мотае на масата с часове, без да яде. Това не значи, че го оставям обаче да си прави каквото иска и да яде когато иска. Та и аз все още имам моменти на настояване, дори каране понякога, нищо че е вече на 4.
Заставам 100% зад думите на Как'Сийка. Спиране на пасираните храни и стимули към самостоятелно хранене възможно най-рано /макар пораженията/ са единствените начини да не се стига до момента с недъвкането, негълтането и капризите. Ако децата свикнат да поемат храната си под форма на течности и каши, разбира се, че впоследствие ще ги мързи да дъвчат - че кой обича да си отваря излишна работа?
Е, viliko, какъв ще да е този вкус, да плюеш всяка по-едра частица в храната си?
Аз направих подобна грешка със сина си, именно заради съображения за здравословие, но наблюдавайки резултатите, не повторих с девойчето. Капризи и злоядие чак не е имал, но момъкът ми беше значително по-мързелив с дъвкането в сравнение със сестра си. Плюс това, твърдата храна не е непременно пържена и тестяна - сандвичи, морков, ябълки, краставици, варено и печено месо, обикновени бисквити и т.н. са идеални на една възраст около година - година и нещо.
Аз направих подобна грешка със сина си, именно заради съображения за здравословие, но наблюдавайки резултатите, не повторих с девойчето. Капризи и злоядие чак не е имал, но момъкът ми беше значително по-мързелив с дъвкането в сравнение със сестра си. Плюс това, твърдата храна не е непременно пържена и тестяна - сандвичи, морков, ябълки, краставици, варено и печено месо, обикновени бисквити и т.н. са идеални на една възраст около година - година и нещо.
Нееееее, аз говоря за по-големите деца, защото се наблягаше, че това е грешка с храната, която променя и хранителните навици на големите вече. Не за плюенето на дете на година и десет месеца. Което ми се е случвало, ма го отдавам на възрастта също. И аз назад зададох няколко въпроса, ама авторката не уточни. И ми е трудно да направя някаква преценка.
Супата не е само течна - в нея има парченца картоф, морковче, грах, други зеленчуци, които също трябва да се сдъвчат. Така хем детето няма да се озори, даже и да няма още всичките си зъби, хем и ще затвърди дъвкателния си рефлекс. Бананите също се дъвчат, нищо, че са меки...
Иначе, ако детето е злоядо, може и други номера да прави. Аз например съм дъвчела старателно даже киселото си мляко, според майка ми (само и само да удължа времето до омразното ми гълтане).
Иначе, ако детето е злоядо, може и други номера да прави. Аз например съм дъвчела старателно даже киселото си мляко, според майка ми (само и само да удължа времето до омразното ми гълтане).
На година и 10 месеца вече трябва да знае, че с храната не се играе.
Сама казваш, че щом е гладен - яде. Щом не е, да става от масата - като огладнее, ще се нахрани.
Сама казваш, че щом е гладен - яде. Щом не е, да става от масата - като огладнее, ще се нахрани.
Иначе, и аз процедирам със ставане от масата, ама докато разбера дали е гладен. А и доста се карам за това неуважение към "хляба"
Как'Сийке, моят отбира от супата течното, дори са е една лъжичка А мога да ви кажа, че с по-дълго дъвкане стомахът се засища по-бързо.(в случай, че искате да отслабнете и да намалите количеството на поеманата храна, дъвчете!)
Villiko, а в детската градина как се храни детето ти?
Пум, Вили има момче.
Аз пък ти намерих гален ник.
Аз пък ти намерих гален ник.
Ама аз може би не се изразявам точно. Малкия си дъвче, все пак е на 4 вече. НО предпочита леки храни, без много усилия, предполагам затова не се хвърля на месото, освен салами и кюфтета. Предпочита супа, отколкото яхния. Предпочита кисел, отколкото мляко с ориз. Нали се сещате - все избира, ако му дам право на избор де - да е нещо по-така течничко и нетрудоемко. Не че не яде и твърдите де. А в детската просто не яде. Това вече година. Независимо какво е - не било вкусно. Аз гледам менюто - тия храни, дето им дават - ги яде с охота вкъщи повечето, но там - не та не
Повечето деца не обичат месо, особено ако е в традиционните български манджи. Не могат да го сдъвчат добре със зъбките си, става на жилава топка в устата, която освен да изплюеш, няма какво друго да направиш.
Затова повечето деца предпочитат ястия с кайма и колбаси - по-лесно се дъвчат.
Когато поникнат постоянните зъби, този проблем отминава, стига междувременно родителите да не са си направили детето злоядо.
Затова повечето деца предпочитат ястия с кайма и колбаси - по-лесно се дъвчат.
Когато поникнат постоянните зъби, този проблем отминава, стига междувременно родителите да не са си направили детето злоядо.
Пум, Вили има момче.
Аз пък ти намерих гален ник.
Аз пък ти намерих гален ник.
)А тогава какво яде, като не яде в градината?
Моят пък само месо му дай
, от 1г. и 6м. постните ястия не са храна, бащичко...Остави, че не мога да ги изхраня, ами и не е полезно Салами и колбаси яде, но аз избягвам да му давам.
Ми какво яде - нищо, закусва вкъщи - именно по тази причина, на обяд най-вероятно хапва ако има таратор или някаква супа, евентуално, следобед си яде - ако има филия. Но в повечето случаи май не яде - защото от двора на детската минаваме за кроасан или катма или се прибираме и се пъха в хладилника.
Ако няма някакъв физиологичен проблем - просто престани да му предлагаш пасирана храна. И престани да се тръшкаш по въпроса какво и колко е изял. Давай му правилната храна, в правилните моменти, колкото изяде - толкова...
Аз не давам пасирана, откакто стана на година и бяхме на детска кухня.
Аз като майка на деца на 1 година и 3,5 години ще ти кажа изобщо да не сравняваш децата, а да се водиш по тях.
ето какво е положението при нас:
Моето голямо момиченце - 3,5, годинки
Захраних я рано на 3-4 месеца, ядеше всичко но само ако е гладко пасирано. Всеки опит да дъвче или глътне твърда храна завършваше с повръщане. Водихме я на доктор - напълно здрава е. Това продължи до към 2,5 годинки. В момента дъвче избирателно -пържени картофи, бисквити, кюфтета, на някои храни пищи и отказва да дъвче били трудни ( телешко месо) ... още пие АМ вечер няма спиране
Проговарянето според мен не е свързан с дъвченето на 1,4 г детето ми говореше с прости изречения без проблеми, на 2г като възрастен
Синът ми - 1 годинка
Само на кърма 6 месеца, захранен на 6м и половина. Дъвчеше бисквити от 6м, никога не е имал проблеми с дъвченето, Сега яде череши и банани, месо на парченца, леща ( неща немислими за дъщеря ми когато беше на неговата възраст) без никакъв проблем. Никога не е ползвал шише с биберон.
Разбери какво наистина обича да хапва детето и го предложи нa малко по едри частици. Докато я храниш не се вторачвай в храната , говори и за нещо друго интересно, не се напрягай на всяка хапка - усещат напрежението и се изнервят децата. Ако не изяде всичко прибираш храната без драми и предлагаш някакъв десерт ( плодове, фреш, кис. мляко).
Успех
Само със спокойствие по бързо може да се израсте периода, ако сте изнервени става затворен кръг.
Ако се опиташ изведнъж да предложиш ястие като за възрастен, детето ще се стресира и ще се отврати още повече, постепенно увеличвай трудноста с консистенцията на храната.
ето какво е положението при нас:
Моето голямо момиченце - 3,5, годинки
Захраних я рано на 3-4 месеца, ядеше всичко но само ако е гладко пасирано. Всеки опит да дъвче или глътне твърда храна завършваше с повръщане. Водихме я на доктор - напълно здрава е. Това продължи до към 2,5 годинки. В момента дъвче избирателно -пържени картофи, бисквити, кюфтета, на някои храни пищи и отказва да дъвче били трудни ( телешко месо) ... още пие АМ вечер няма спиране
Проговарянето според мен не е свързан с дъвченето на 1,4 г детето ми говореше с прости изречения без проблеми, на 2г като възрастен
Синът ми - 1 годинка
Само на кърма 6 месеца, захранен на 6м и половина. Дъвчеше бисквити от 6м, никога не е имал проблеми с дъвченето, Сега яде череши и банани, месо на парченца, леща ( неща немислими за дъщеря ми когато беше на неговата възраст) без никакъв проблем. Никога не е ползвал шише с биберон.
Разбери какво наистина обича да хапва детето и го предложи нa малко по едри частици. Докато я храниш не се вторачвай в храната , говори и за нещо друго интересно, не се напрягай на всяка хапка - усещат напрежението и се изнервят децата. Ако не изяде всичко прибираш храната без драми и предлагаш някакъв десерт ( плодове, фреш, кис. мляко).
Успех
Само със спокойствие по бързо може да се израсте периода, ако сте изнервени става затворен кръг.
Ако се опиташ изведнъж да предложиш ястие като за възрастен, детето ще се стресира и ще се отврати още повече, постепенно увеличвай трудноста с консистенцията на храната.
Едно дете трябва да умее да дъвче, това е пряко свързано с говора. С последното също имаме проблем, може би точно заради грешките, които съм допускала покрай храненето.
Това дали е истина можеш само да гадаеш, не се обвинявай , аз не мисля че има връзка
Дъщеря ми пие с шише с биберон млякото си ( гадно на 3,5г) иначе си ползва нормална чаша пие и със сламки проблеми няма. Вечерно време тя се превръща в едно голямо бебе.
Ако откажа и не й дам АМ реве и изпада в истерия, което е много гадно и жално - полусънен и толкова разстроена. Според психоложката тука във форума трябва да се чака сама да спре, тъй като буденето за мляко можело да е свързано с нощните страхове и търсенето на сигурност ( мама и тати на разположение)
При моя син ми го обясниха, че възприятията му са други. Това е защитен рефлекс, който всички бебета го имат. При много деца, този рефлекс не изчезва с времето. Така попадайки твърда храна, я изплюват и повръщат, от страх да не се задавят.
Това, което може да помогне е устна гимнастика по Кастело Моралес и търпение от твоя страна. Няма човек, който да не се е научил да яде.
Моя прояде внезапно малко преди навършване на 2 години, бях си направила сандвич и той ми го взе от ръцете.
Сега дъвче всичко (с изключение на по- жилаво месо), но опитам ли се да му вкарам една лъжичка повече, започва да кашля и повръща. За това по- добре по- малко, отколкото нищо. Няма дете самоубило се с глад.
Синът ми проговори твърде късно и все още сме с логопедия. Вечно си пести думите, а глаголите за него не съществуват. Ходила съм при много специалисти- педиатри, УНГ, логопеди, терапевти (Кастело- Моралес), които твърдят, че няма връзка с моториката на устата. Лично на мен не ми се вярва, ама нали съм майка, все търся под вола теле.
Това, което може да помогне е устна гимнастика по Кастело Моралес и търпение от твоя страна. Няма човек, който да не се е научил да яде.
Моя прояде внезапно малко преди навършване на 2 години, бях си направила сандвич и той ми го взе от ръцете.
Сега дъвче всичко (с изключение на по- жилаво месо), но опитам ли се да му вкарам една лъжичка повече, започва да кашля и повръща. За това по- добре по- малко, отколкото нищо. Няма дете самоубило се с глад.
Синът ми проговори твърде късно и все още сме с логопедия. Вечно си пести думите, а глаголите за него не съществуват. Ходила съм при много специалисти- педиатри, УНГ, логопеди, терапевти (Кастело- Моралес), които твърдят, че няма връзка с моториката на устата. Лично на мен не ми се вярва, ама нали съм майка, все търся под вола теле.
А аз се сетих още един аспект, нашият като ни види да ядем нещо, винаги е сред предпочитаните за него храни. Така около годинка и няколко месеца започна да яде ябълка...Ако я обеля и нарежа специално за него, не представлява интерес, ръфа веднъж и е до там...
За проговарянето вероятно влияят доста фактори- залъгалките, падания, стресови ситуации..., както и особености на детето.
За проговарянето вероятно влияят доста фактори- залъгалките, падания, стресови ситуации..., както и особености на детето.
Моето е на 1,2м и до скоро се възтановявахме от ГЕР. Нямаше такова чудо, повръщаше всичко и пасирах подробно. Така ме посъветва и специалиста при който го заведохме. От скоро обаче си имаме други съмнения, също ми казаха че дъвченето има връзка с говоренето. Престраших се и започнах да давам бисквити да гризе, е справя се. Къде играе, къде я смуче от скоро му давам и хапчици от моят сандвич, хапва и зрънчо. Иска да яде солети ама не може милият има само 2 зъбчета. Но пък яде кус-кус от 10 месечен,без проблеми обожава го.
Не се плаши,ще отмине и ще започне да си хапва човека. Ще открие сладоста на храната и ще ръба всичко
има само 2 зъбчета. Но пък яде кус-кус от 10 месечен,без проблеми обожава го.Не се плаши,ще отмине и ще започне да си хапва човека. Ще открие сладоста на храната и ще ръба всичко
А аз се сетих още един аспект, нашият като ни види да ядем нещо, винаги е сред предпочитаните за него храни.
Абсолютно и при нас е така. Като ни види на масата и идва и гледа жално-жално и иска да й дам. Когато стана от масата вече не проявява никакво внимание към дадената храна.
А аз се сетих още един аспект, нашият като ни види да ядем нещо, винаги е сред предпочитаните за него храни.
Абсолютно и при нас е така. Като ни види на масата и идва и гледа жално-жално и иска да й дам.
А защо не се храните заедно? Даже и вече да е яло детето, нищо не пречи да му сложите прибори и да седне при вас за компания. Пък току-виж му се отворил изненадващ апетит...
А защо не се храните заедно? Даже и вече да е яло детето, нищо не пречи да му сложите прибори и да седне при вас за компания. Пък току-виж му се отворил изненадващ апетит...
Пробваме и заедно да се храним, но наистина й е трудно дъвченето още (на годинка и 2 месеца е). Понякога се справя с няколко хапки, друг път ги изплюва или си ги държи в устата. По отнощение на апетита - тя не е от най-злоядите, на периоди е, понякога яде много, друг път нищо (в момента второто
)
Дъвченето няма нищо общо с храненето с вас. Все пак детето е част от вашето семейство, иска да сте заедно... Даже и да посяга към неподходяща храна, струва ми се, че ако я опита, "вредата" ще е по-малка, отколкото да му откажете сега и да ревете, че е злоядо утре.
Аз лично много уважавам традицията семейството да се храни заедно, ако е възможно. Особено, когато децата са малки. Така попиват и хранителните навици, и културата на хранене, без да е необходимо специално обучение.
И не виждам никакъв проблем, ако детето ту яде повече, ту по-малко. Ние да не би да ядем точен грамаж всеки път? Или винаги да имаме еднакъв апетит? И при децата е така. Колкото повече се съобразяваме с техните желания и нужди, а не със собствените си разбирания колко и какво да ядат, толкова по-малко проблеми с храненето им ще имаме.
Аз лично много уважавам традицията семейството да се храни заедно, ако е възможно. Особено, когато децата са малки. Така попиват и хранителните навици, и културата на хранене, без да е необходимо специално обучение.
И не виждам никакъв проблем, ако детето ту яде повече, ту по-малко. Ние да не би да ядем точен грамаж всеки път? Или винаги да имаме еднакъв апетит? И при децата е така. Колкото повече се съобразяваме с техните желания и нужди, а не със собствените си разбирания колко и какво да ядат, толкова по-малко проблеми с храненето им ще имаме.
Е, да де, аз затова казвам, че пробваме и заедно да се храним.
Не ми е проблем, че ту яде повече, ту по-малко, просто го констатирам. Е, от време на време се ядосвам като не иска да яде, но никога не съм я насилвала, ясно ми е, че не става по този начин.
Проблем ми е само, че не иска да дъвче. Вярвам, че ще свикне. Когато аз ям, винаги й давам да опитва. Не, че е толкова гладна, мисля, че по-скоро й е любопитно. Понякога си държи хапката в устата, понякога прави опити да дъвче.
Не ми е проблем, че ту яде повече, ту по-малко, просто го констатирам. Е, от време на време се ядосвам като не иска да яде, но никога не съм я насилвала, ясно ми е, че не става по този начин.
Проблем ми е само, че не иска да дъвче.
Вярвам, че ще свикне. Когато аз ям, винаги й давам да опитва. Не, че е толкова гладна, мисля, че по-скоро й е любопитно. Понякога си държи хапката в устата, понякога прави опити да дъвче. Аз пък бих се притеснила малко на мястото на авторката,защото дъвченето е пряко свързано с процеса на проговаряне.Казвам това,тъй като синът ми до 1,9г също не дъвчеще. Направих консултация със специалист-логопед ,занимаващ се и с проблеми с храненето при малките деца,оказа се ,че всичко при него е наред.В момента е на 2.2г и няма никакви проблеми с храненето,но с говора-да.Той тепърва започва да изговаря думички,а има негови връстници,които вече приказки разказват. Но децата са различни и не бива да ги сравняваме,но пък си мисля,че една консултация никога не е излишна,ако нещо ни притеснява!!
Моя син не искаше да дъвчи и все още гледа да изяжда другото, но не и месото, което изисква дъвчене.
От друга страна хрупа захартните бонбони без проблем, явно просто не желае, а не , че не може.
На 5г все още не иска да дъвче, а от едногодишен бърбори не спира, не ми се вярва едното автоматично да означава проблем с проговарянето.
Дъвченето няма нищо общо с храненето с вас. Все пак детето е част от вашето семейство, иска да сте заедно... Даже и да посяга към неподходяща храна, струва ми се, че ако я опита, "вредата" ще е по-малка, отколкото да му откажете сега и да ревете, че е злоядо утре.
Аз лично много уважавам традицията семейството да се храни заедно, ако е възможно. Особено, когато децата са малки. Така попиват и хранителните навици, и културата на хранене, без да е необходимо специално обучение.
И не виждам никакъв проблем, ако детето ту яде повече, ту по-малко. Ние да не би да ядем точен грамаж всеки път? Или винаги да имаме еднакъв апетит? И при децата е така. Колкото повече се съобразяваме с техните желания и нужди, а не със собствените си разбирания колко и какво да ядат, толкова по-малко проблеми с храненето им ще имаме.
Аз лично много уважавам традицията семейството да се храни заедно, ако е възможно. Особено, когато децата са малки. Така попиват и хранителните навици, и културата на хранене, без да е необходимо специално обучение.
И не виждам никакъв проблем, ако детето ту яде повече, ту по-малко. Ние да не би да ядем точен грамаж всеки път? Или винаги да имаме еднакъв апетит? И при децата е така. Колкото повече се съобразяваме с техните желания и нужди, а не със собствените си разбирания колко и какво да ядат, толкова по-малко проблеми с храненето им ще имаме.
Както всеки неин постинг тук, между другото.
Абсолютно се подписвам под казаното, жалко, че не съм била на тоя акъл преди 3-4 години... А че дъвченето е пряко свързано с (не)говоренето е факт, потвърден ни от логопеди, психолози и невролози. Не е задължително проявим проблем при всяко не-дъвчещо дете, непредвидимо, недоказуемо е, но е съвсем логично да се случи (вследствие даден проблем да се породи друг). Аз съм от "печелившите"
, няма да отварям реч колко е трудно да се бориш срещу собствените си грешки, най - малкото, защото това не е тема от и насочена към мен.С най - добри чувства искам да призова по - неопитните майчета да не допускат моите грешки, да не вървят срещу природата на нещата.
Много истини и смисъл има във всеки постинг, във всеки ред и всяка дума, написана от Как` Сийка .
Рядко чета теми, които наистина са насочени към авторката, към засегнатия проблем и покриват първоначалната форумска идея - взаимопомощ. Тази тема (засега) е такава и е много полезна.
Дано да я прочетат и майки на дечица, нямащи този проблем. За да не повтарят подобни грешки със следващи деца. Защото децата наистина са твърде различни. Гаранция и правила няма. Всичко произтича от нашите грешки, всеки успех е следствие от нашите успехи.
П.С. Затова, с риска да се потретя
... хора, четете Как` Сийка, има смисъл в казаното от нея, вЕрвайте ми! 
Прочетох темата доста внимателно, защото това с дъвченето ми е наболял проблем, не защото не иска, а защото аз не знам дали може и знае как да дъвче, тъй като няма нито един зъб Яде пасирана храната, ако усети по-едри частички и спира да се храни.
Не съм и давала нищо за гризане, тъй като имам ужасен страх, че ще се задави - това е мой проблем разбира се. Веднъж и чупих много, много мънички парченца бабан и с едно, което беше съвсем малко по-голямо се задави.
Един педиатър ни посъветва да и даваме коричка хляб, но след като тя нищо досега не е дъвкала, освен играчки, с това ли е най-удачно да се започне? Според мен тя просто ще си откъсне едно парченце и ще тръгне да го гълта и ще се задави...защото не се е научила да дъвчи.
Не знам дали има общо, но тя от бебе много се дави с вода.
Яде пасирана храната, ако усети по-едри частички и спира да се храни.Не съм и давала нищо за гризане, тъй като имам ужасен страх, че ще се задави - това е мой проблем разбира се. Веднъж и чупих много, много мънички парченца бабан и с едно, което беше съвсем малко по-голямо се задави.
Един педиатър ни посъветва да и даваме коричка хляб, но след като тя нищо досега не е дъвкала, освен играчки
, с това ли е най-удачно да се започне? Според мен тя просто ще си откъсне едно парченце и ще тръгне да го гълта и ще се задави...защото не се е научила да дъвчи. Не знам дали има общо, но тя от бебе много се дави с вода.
Моят син също често се даваше с вода и до сега се дави от време на време дори при хранене. Давай й меки бисквитки. Но най-добре постепенно сгъстявай консистенцията на храната (все по-гъсто). Аз кашата примерно в началото доста рядка я правих, после сгъстих. От пасираното премини на едро пасирано, после рендосано или дробено, чак тогава парченца и по-големи хапки...Мляко с грис, мляко с ориз давала ли си й или и тях пасираш?
Прочетох много внимателно всичко в темата.... и се притесних.
Сина ми е на 1г. и 4м.
Отказва да яде ДК или домашно приготвена храна. Яде само готови пюрета и то за над 4 месеца, т.е. гладко пасираните. Отказва да вземе в ръката си каквато и да е храна, нито солета, нито бисквита, нито плод. Ако аз му давам дъвче банан или бисквита.
Поне веднъж седмично пробвам да му дам от пюретата за над 8 м, без никакъв успех обаче.
Досега не съм правила връзка между недъвченето и проговарянето, ама явно при нас има.
Как` Сийка има абсолютна логика в това което пишеш, ама как да го накарам да яде непасирана храна, като само я държи в устата си и в един момент му се повдига и повръща?
Сина ми е на 1г. и 4м.
Отказва да яде ДК или домашно приготвена храна. Яде само готови пюрета и то за над 4 месеца, т.е. гладко пасираните. Отказва да вземе в ръката си каквато и да е храна, нито солета, нито бисквита, нито плод. Ако аз му давам дъвче банан или бисквита.
Поне веднъж седмично пробвам да му дам от пюретата за над 8 м, без никакъв успех обаче.
Досега не съм правила връзка между недъвченето и проговарянето, ама явно при нас има.
Как` Сийка има абсолютна логика в това което пишеш, ама как да го накарам да яде непасирана храна, като само я държи в устата си и в един момент му се повдига и повръща?
Как` Сийка има абсолютна логика в това което пишеш, ама как да го накарам да яде непасирана храна, като само я държи в устата си и в един момент му се повдига и повръща?
Ами не го карай, само предлагай - то само ще си дойде.
Пумукъл, мляко с грис не понася, а мляко с ориз съм и давала доста отдавна и го ядеше само пасирано. Мисля, да започна да не й пасирам до гладко. Но тя е уникален инат, знам, че ще опищи света, че е гладна, но с частички няма да хапне храната си, а като и я пасирам си я изяжда. Ако храната й е много гъста, също не я яде.
Меки бисквити, сещам се за тези на Плазмон, които се разтварят в млякото, освен с тях да започна.
Без да има зъбки не я виждам да гризка солети или ябълка примерно. Банан дали да й дам, сама да си гризе от него? Уф, сигурно, много глупави Ви се виждат моите терзания, но много ме е страх с това пусто задавяне
Понякога не може да преглътне, спира, дърпа си брадичката назад и виждам, че се мъче да преглътне, сякаш и й заседнало, а става въпрос за гладка храна или сок.
Меки бисквити, сещам се за тези на Плазмон, които се разтварят в млякото, освен с тях да започна.
Без да има зъбки не я виждам да гризка солети или ябълка примерно. Банан дали да й дам, сама да си гризе от него? Уф, сигурно, много глупави Ви се виждат моите терзания, но много ме е страх с това пусто задавяне
Понякога не може да преглътне, спира, дърпа си брадичката назад и виждам, че се мъче да преглътне, сякаш и й заседнало, а става въпрос за гладка храна или сок.
Viliko, тя е записана на детска кухня и си я хапва, пасирана. Днес имаше мляко с ориз, изяде 10 лъжички непасирано и започна да плюе и да кашля и отказа да яде.
Франческа, моя е вината знам. Едно, че ме е страх от задавяне, другото е че тя зъби още няма и от там не давам - с какво да дъвче солети и бисквити, с венците?
Но вече на няколко места прочетох, че дъвченето нямало нищо общо със зъбите...е ще и дам, да я видя.
Франческа, моя е вината знам. Едно, че ме е страх от задавяне, другото е че тя зъби още няма и от там не давам - с какво да дъвче солети и бисквити, с венците?
Но вече на няколко места прочетох, че дъвченето нямало нищо общо със зъбите...е ще и дам, да я видя.
Виждам доста сходни неща и с други майки като със сина ми. Например много гъсто ядене не яде. Но при него проблема е психически - (страх да не му остане парчето в гърлото ,може би)струва ми се, защото си гризе препечена филийка и си я дъвче ( при условие ,че не е отхапал твърде голямо парче за неговата уста) . Кухнята и аз съм пасирала , защото имаше моменти , в които отказа изобщо да яде каквото и да било. Предложих му препечена филия с масло и си хапва от нея. Гризе солети , пшенични пръчици ,но плодове отказва да яде освен на плодово пюре. Преди няколко месеца , май беше зимата , пробвах пюре на Бебивита за 8 месечно дете. Плюеше, повръщаше и ревеше. След един час пак пробвах-същия резултат , но като му го пасирах си го хапна без проблем. Веднъж изяде 4 лъжички намачкани картофи и на 5-тата повърна всичко. Никога не съм му отказвала да опита нашата храна. Винаги му предлагам , че нали е момче , да не му стане нещо. Но той предпочита да ни храни като ни слага в устата , от колкото да яде сам от нея.
Незнам дали не се повтарям с някои неща , извинете ме !
Пак ще пробвам днес да му дам намачкано...
Незнам дали не се повтарям с някои неща , извинете ме !
Пак ще пробвам днес да му дам намачкано...
Не се отказвай да предлагаш, няма да стане лесно и скоро, няма какво да се лъжем 
, този "навик" закърнява, като всяко погрешно нещо, за което не сме се усетили навреме. Казвам ти го, като минала по този път. Все още не мога да кажа, че синът ми е "проял", в смисъл, той живее предимно на супи и манджи. Може да дъвче, но предпочита течна храна. Да вземе нещо от нашите чинии - е абсурд.
За много от грешките, коит съм допускала, като млада и неопитна майка се обвинявам, за други се убеждавам, че си опира до дете, психика и физиология.
За сравнение - сестра му е гледана по същия начин (може би повече НЕ се втилясвах какво и кога да прояде, толкова съм се наплашила да не се повтори този проблем и с нея, че за много неща съм си затваряла очите и съм и давала да опита...) Е, определено има разлика - от 7 - 8 месечна си дъвчеше твърдата храна, до която се е докопала. Никога не се е задавяла, никога не е плюла и не е повръщала.
Докато брат и никога, ама никога не е умеел да дъвче - повръщане, плюене и вадене от устата до безкрай, дори в момента не се задява и не повръща от парченца, но или ги държи в устата си докато омекнат и ги гълта, или ги вади директно от устата си. Отлагам и все не ми се вярва, но наистина такъв проблем се поражда на псих. основа и си плаче за специалист.
, този "навик" закърнява, като всяко погрешно нещо, за което не сме се усетили навреме. Казвам ти го, като минала по този път. Все още не мога да кажа, че синът ми е "проял", в смисъл, той живее предимно на супи и манджи. Може да дъвче, но предпочита течна храна. Да вземе нещо от нашите чинии - е абсурд. За много от грешките, коит съм допускала, като млада и неопитна майка се обвинявам, за други се убеждавам, че си опира до дете, психика и физиология.
За сравнение - сестра му е гледана по същия начин (може би повече НЕ се втилясвах какво и кога да прояде, толкова съм се наплашила да не се повтори този проблем и с нея, че за много неща съм си затваряла очите и съм и давала да опита...) Е, определено има разлика - от 7 - 8 месечна си дъвчеше твърдата храна, до която се е докопала.
Никога не се е задавяла, никога не е плюла и не е повръщала.Докато брат и никога, ама никога не е умеел да дъвче - повръщане, плюене и вадене от устата до безкрай, дори в момента не се задява и не повръща от парченца, но или ги държи в устата си докато омекнат и ги гълта, или ги вади директно от устата си. Отлагам и все не ми се вярва, но наистина такъв проблем се поражда на псих. основа и си плаче за специалист.
Синът ми е със същия проблем, живее на супи и не взима храна с ръце. Други проблеми няма, говори много. Но... преди два месеца се обърнах към специалист и вече работим по този въпрос. Каза, че е проблем със сензорната интеграция - свръхчувствителност на устната кухина. Бих те посъветвала да не отлагаш посещение при специалист.
Но вече на няколко места прочетох, че дъвченето нямало нищо общо със зъбите...е ще и дам, да я видя.
Пред очите ми расте бебе на 11 м., което има два зъба в устата си и то от около две-три седмици, т.е. още дори не добре израсли, но дъвче успешно храната си от шестмесечна възраст. На това дете още от захранването му е предлагана храна на малки парченца и никога не му е предлагана кашеста и пасирана храна освен кашите.
Може наистина да съм изтървала момента , вече не помня. Или като ми е направил няколко повръщания да не съм била достатъчно упорита. А може и да е до самото дете...
За специалист мисля ,че е рано да го водя . Все се надявам на яслата , като започне да ходи и гледа от децата , да започне да дъвче всакяква храна. А и там работят професионалисти и те също може да помогнат. Ако и тогава няма ефект , ще се обърна към специалист.
Извинете за тъпия въпрос, но към какъв специалист точно трябва да се обърна ?
За специалист мисля ,че е рано да го водя . Все се надявам на яслата , като започне да ходи и гледа от децата , да започне да дъвче всакяква храна. А и там работят професионалисти и те също може да помогнат. Ако и тогава няма ефект , ще се обърна към специалист.
Извинете за тъпия въпрос
, но към какъв специалист точно трябва да се обърна ?
Странно защо са изтрити постовете ми, че за мен не е нормално бебче на 6 месеца да дъвче и да яде непасирана храна. Явно е извън темата за дъвченето. Не зная.
Winky33 - аз и за гърнето се надявах на яслата, но така и така не тръгнахме по стечение на обстоятелствата. Принципно недей разчита, че чужд човек ще обърне внимание. за справка - в нашата градина децата масово не се хранят, но отговора на учителките е, че всико си изяждат - а вечер се засичаме с другите родители на катмите пред детската - сети се защо
Winky33 - аз и за гърнето се надявах на яслата, но така и така не тръгнахме по стечение на обстоятелствата. Принципно недей разчита, че чужд човек ще обърне внимание. за справка - в нашата градина децата масово не се хранят, но отговора на учителките е, че всико си изяждат - а вечер се засичаме с другите родители на катмите пред детската - сети се защо
И аз така миналата година по пътя на логиката и Божията ръка си мислех , че щом няма кътни зъби , значи не му трябва твърда храна да дъвче. Нали уж сме съвършени тела и зъбите ни са , за да дъвчем с тях. На нас 6-я месец изби първото ни зъбче , а Педи каза че от 7-а вече могат да дъвчат. Как са го изчислили , незнам. Може би с години наблюдения и опити.
Направо се отчаях от пълното безхаберие на хората в яслите и детските градини. Явно там вече не работят хора , за които тази работа е призвание и удоволствие....Това май само по филмите го има
Направо се отчаях от пълното безхаберие на хората в яслите и детските градини. Явно там вече не работят хора , за които тази работа е призвание и удоволствие....Това май само по филмите го има
Да не звуча песимистично, но има неща, на които няма как да научиш детето си, ако вече има някакъв проблем. Смея да го твърдя, сравнявайки двете си деца, колкото и да мразя подобни сравнения по принцип. При първото - баткото с проблема, чакането, отлагането във времето, надеждата, че ще се оправи от само себе си, или, че в дг ще го научат, не помогнаха.
Сестра му просто е родена с това си умение.
Ще ти paste- на какво ми отговори психолог в един друг форум, това беше преди близо 2 години, но определено ми помогна (проблемът не изчезна напълно, но в това отношение, както и по въпроса за не-говоренето ни съм предупредена, че нещата стават много бавно... и трябва да се подхожда с много търпение и вяра).
Ще ти копирам отговора, който получих навремето, дано да ти е полезно:
Иначе, Под "специалист" по проблеми с храненето може да се обърнеш към психолог, ако той не е специализирал въпросното нещо, ще ви насочи към колега.
Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
Смея да го твърдя, сравнявайки двете си деца, колкото и да мразя подобни сравнения по принцип. При първото - баткото с проблема, чакането, отлагането във времето, надеждата, че ще се оправи от само себе си, или, че в дг ще го научат, не помогнаха. Сестра му просто е родена с това си умение.
Ще ти paste- на какво ми отговори психолог в един друг форум, това беше преди близо 2 години
, но определено ми помогна (проблемът не изчезна напълно, но в това отношение, както и по въпроса за не-говоренето ни съм предупредена, че нещата стават много бавно... и трябва да се подхожда с много търпение и вяра).Ще ти копирам отговора, който получих навремето, дано да ти е полезно:
Иначе, Под "специалист" по проблеми с храненето може да се обърнеш към психолог, ако той не е специализирал въпросното нещо, ще ви насочи към колега.
Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
Здравейте !
Аз да си споделя , че днес е втори ден, в който съм захвърлила пасатора. Ползвам вилицата , а месото го давам във вид на пастет в яденето за сега. Вчера яде само един път , днес хапна две лъжици , третата я изплю. Оставих го така да спи и като се събуди пак ще му предложа. Може да не му се яде от жегите като допълнителен фактор. Решила съм вече да не му давам пасирано и съм си навила на ината ( че съм зодия овен). Пак ще споделям.
Благодаря на всички за съветите 
Аз да си споделя , че днес е втори ден, в който съм захвърлила пасатора. Ползвам вилицата , а месото го давам във вид на пастет в яденето за сега. Вчера яде само един път , днес хапна две лъжици , третата я изплю. Оставих го така да спи и като се събуди пак ще му предложа. Може да не му се яде от жегите като допълнителен фактор. Решила съм вече да не му давам пасирано и съм си навила на ината ( че съм зодия овен
). Пак ще споделям.Благодаря на всички за съветите
Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
НА МОЯ ВЪПРОС ПСИХОЛОГЪТ ОТГОВОРИ С АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ ДУМИ. МОЖЕ ДА ПРОВЕРИТЕ. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е РЕШЕНИЕ!
Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
НА МОЯ ВЪПРОС ПСИХОЛОГЪТ ОТГОВОРИ С АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ ДУМИ. МОЖЕ ДА ПРОВЕРИТЕ. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е РЕШЕНИЕ!
Би ли обяснила по - подробно какво точно имаш предвид? Кой психолог и къде ти е отговорил със СЪЩИТЕ думи?
Кое не е решение? И кое според теб е? Би ли обяснила по - подробно какво точно имаш предвид? Кой психолог и къде ти е отговорил със СЪЩИТЕ думи?
Кое не е решение? И кое според теб е?[/quote]
Психолог о форума, не помня кой... Но мноо ясно помня, че на тема пусната от мен имах същия отговор, със същите думи... Беше преди година може би.
Днес яде само веднъж спагети. Но интересното е , че ги яде с ръце.
Браво! С ръце, с крака - няма значение, на този етап важното е да яде и нещо друго, освен пюрета.
Обещах да ви споделям до къде сме...
Върнахме се в началото
След вкусните спагети , моя синковец три дни пи само мляко сутрин и вечер. През деня като ме видеше с лъжицата и крещеше и бягаше. Как ли не го забавлявах и какво ли не правих да го успокоя и да го накарам да яде...И вече му се виждат ребрата Реших да отложа малко въвеждането на намачкана храна , за да не намрази храната като цяло...Уплаших се , признавам си... Ще опитам пак след две-три седмици...
Но мисля , че има напредък с дъвченето от два дни насам. Много му хареса препечена филийка с халва и с удоволствие ръба и дъвче. Надежда има
Върнахме се в началото
След вкусните спагети , моя синковец три дни пи само мляко сутрин и вечер. През деня като ме видеше с лъжицата и крещеше и бягаше. Как ли не го забавлявах и какво ли не правих да го успокоя и да го накарам да яде...И вече му се виждат ребрата
Реших да отложа малко въвеждането на намачкана храна , за да не намрази храната като цяло...Уплаших се , признавам си... Ще опитам пак след две-три седмици...Но мисля , че има напредък с дъвченето от два дни насам. Много му хареса препечена филийка с халва и с удоволствие ръба и дъвче. Надежда има
Ама защо го гониш с лъжицата? И мен да ме гонят, и аз ще бягам и ще крещя от ужас.
Детето е достатъчно голямо, за да му я връчиш да се оправя само. Пък току-виж и апетит му се появил.
Филийките можеш да му нарежеш на хапки и да го оставиш да си ги взима сам с подходяща виличка. По същия начин можеш да му предлагаш и плодовете, и зеленчуците. Нарязани на малки хапки и с виличка...
Поощрявай го да яде като голямо дете, не се дръж с него като с малко бебе.
Детето е достатъчно голямо, за да му я връчиш да се оправя само. Пък току-виж и апетит му се появил.
Филийките можеш да му нарежеш на хапки и да го оставиш да си ги взима сам с подходяща виличка. По същия начин можеш да му предлагаш и плодовете, и зеленчуците. Нарязани на малки хапки и с виличка...
Поощрявай го да яде като голямо дете, не се дръж с него като с малко бебе.
Как` Сийка гоня го вечер след като цял ден не е ял нищо. Не че имах успех и е ял това , което съм му предложила. Но все пак 3 дни да кара само на 500 мл мляко , без никаква друга храна , за мен е притеснително. Той има нужда от витамини. Поне да имаше малко месце по него и да не се притеснявам , но той е слабичък...
Точно на възрастта на твоето детенце и моето голямо направи една такава диета.
Близо две седмици изкара на мляко, бисквити и таратор.
Най-накрая и педиатърът вдигна ръце от нея и й даде лекарство за повишаване на апетита.
Та така работите малко потръгнаха, но и до сега яденето става по-скоро с бутане в устата, отколкото с желание.
Близо две седмици изкара на мляко, бисквити и таратор.
Най-накрая и педиатърът вдигна ръце от нея и й даде лекарство за повишаване на апетита.
Та така работите малко потръгнаха, но и до сега яденето става по-скоро с бутане в устата, отколкото с желание.
Не го приемай като заяждане, просто те предупреждавам - докато се притесняваш колко и какво яде детето ти и докато решаваш от какво има нужда, проблемите с храненето няма да се разрешат, даже може и да се задълбочат. Даже и да се научи детето ти да дъвче, вече си на път да си отгледаш класическо злоядо дете.
Няма да умре от това, че е ял само по 500 мл мляко цели 3 дни, нито пък, че не е поемал други витамини, освен тези в млякото. Остави детето само да прояви интерес и любопитство към храната и различните вкусове на хранителните продукти, с насилие нищо няма да постигнеш, освен да го отвратиш трайно, а може би и завинаги към куп полезни храни. Предлагай му храна, но не го насилвай, приемай отказите му спокойно и без драми и паника и нещата сами ще се наредят.
И накрая - не забравяй, че детето ти в момента се формира като различна от тебе личност и има право на своите вкусове и предпочитания. Съобразявай се с тях и му давай правото сам да подбира храната си, в рамките на разумното, разбира се.
Няма да умре от това, че е ял само по 500 мл мляко цели 3 дни, нито пък, че не е поемал други витамини, освен тези в млякото. Остави детето само да прояви интерес и любопитство към храната и различните вкусове на хранителните продукти, с насилие нищо няма да постигнеш, освен да го отвратиш трайно, а може би и завинаги към куп полезни храни. Предлагай му храна, но не го насилвай, приемай отказите му спокойно и без драми и паника и нещата сами ще се наредят.
И накрая - не забравяй, че детето ти в момента се формира като различна от тебе личност и има право на своите вкусове и предпочитания. Съобразявай се с тях и му давай правото сам да подбира храната си, в рамките на разумното, разбира се.
Аз също напълно подкрепям това, че едно дете е напълно нормално да има предпочитания и вкус, дори назад го писах. Но все пак майката е тази, която преценява какво да му даде и дали храната е достатъчна. Моето дете например - ако аз не го подсетя - никога няма само да си поиска, стига да не е тотално прегладнял вече. Ама е на 4 години. Преди въобще никога не беше гладен - като го питам, ама с подканяне и дундуркане - си хапваше. Все пак детският организъм сега расте, трябват му определени поне минимални количества.
Как` Сийка съгласна съм с теб. През тези 3 дни не съм му предлагала да яде нещо , което преди не е ял пасирано. На 4-я ден вечерта , след като отново отказа да хапне намачкана храна , му казах "Добре , искаш ли да пасираме заедно храната и после да си хапнеш" и той каза "Да". Пасирахме заедно , седна на столчето и си изяде всичко като добро дете.
Точно за това , реших да отложа за сега тази стъпка. При нас има малък напредък , че вече си казва АМ АМ и си иска да яде и това ме каря да се разтапям от щастие. Днес изяде едно парче бейк ролс. Той може да дъвче , сигурна съм. Просто трябва да преодолее психическата преграда и да дъвче храна от лъжица.
Днес говорих с Педи по тази тема. Естествено съвет не ми даде. Само каза "Ооо той е много краен случай..." Изписа му сироп за повдигане на апетита с пчелно млечице "Апетони" май се казва , след обяд ще го купя.
.... Все пак детският организъм сега расте, трябват му определени поне минимални количества.
Днес говорих с Педи по тази тема. Естествено съвет не ми даде. Само каза "Ооо той е много краен случай..." Изписа му сироп за повдигане на апетита с пчелно млечице "Апетони" май се казва , след обяд ще го купя.
Днес говорих с Педи по тази тема. Естествено съвет не ми даде. Само каза "Ооо той е много краен случай..." Изписа му сироп за повдигане на апетита с пчелно млечице "Апетони" май се казва , след обяд ще го купя.
Нашата педиатърка също нищо не казва - "Ами, ако искаш давай и бисквитки".
Дадох й на Плазамон едни и се задави, и с банан се задави, Тази, която в момента я замества - "Ооо, не в никакъв случай не й давай, тя още няма зъби пасирай си й "
Тя пюретата на Гербер, които са за 8 месец ги яде.
Мислех си с парченце диня, или сварен бейби морков сега да я пробвам
Синът ми е на 1г. и 1 месец. Яде всякаква намачкана храна, а попарата дори не я мачкам, както я надробя - така я яде. Но не дъвче.... Имаме голям проблем с всякакви сухи храни - не мога да му дам нищо от сорта на солети, бисквити, гризини, сухар, хляб.... Имаме 2 много сериозни задавяния - първия път с гризина, втория със сухар. Първия път едва го спасих.... събра се цялата площадка... Така се задави, че много време не можах да му помогна да си вземе въздух. Тръсках го с надолу главата, бърках му в гърлото, удрях го по гърба..... накрая не знам кое от всичко това помогна и детето взе да диша. Явно сериозно се е задушавал, защото му избиха капилярите под двете очички... Не бях виждала подобно нещо. Спрях да му давам такива неща! След 2 месеца пробвах с парченце сухар, но пак тръгна да го гълта направо.... ситуацията почти се повтори!
Има 3 долни и 3 горни зъба - предни.
Другите бебета от 7-8 месечни ядат почти всичко от гореизброеното, а аз не смея да му дам нищо и не знам как да го накарам да дъвче.
Иначе иска да яде всичко,което види... Моля дайте ми съвет!
Има 3 долни и 3 горни зъба - предни.
Другите бебета от 7-8 месечни ядат почти всичко от гореизброеното, а аз не смея да му дам нищо и не знам как да го накарам да дъвче.
Иначе иска да яде всичко,което види... Моля дайте ми съвет!
Изчакай колкото време е нужно, ще се научи. Важното е да не рискуваш ново задавяне. Детето няма кътници още!
Моят син понеже беше злояд имахме доста проблеми с храненето. Дори да го излъжа по някакъв начин да му сложа лъжица с ядене в устата си държеше храната в устата, като се съберяха 5-6 лъжици и му се напълнеше бузата тогава глътваше всичко накуп. Естествено че като ядеше по този начин не можеше и да дъвче и съм давала всичко пасирано и намачкано.
С възрастта се научи да се храни нормално и да дъвче (след 2 г. възраст май беше).
Моят син понеже беше злояд имахме доста проблеми с храненето. Дори да го излъжа по някакъв начин да му сложа лъжица с ядене в устата си държеше храната в устата, като се съберяха 5-6 лъжици и му се напълнеше бузата тогава глътваше всичко накуп. Естествено че като ядеше по този начин не можеше и да дъвче и съм давала всичко пасирано и намачкано.
С възрастта се научи да се храни нормално и да дъвче (след 2 г. възраст май беше).
Храната в яслите не е пасирана, а само на много ситни парченца, кашеста или просто доста водна/визирам супите, които са вода с един-два картофа примерно/. Но не се притеснявай, просто трябва да предупредиш учителките. В началото може и нищо да не иска да хапне от тази храна, с времето ти ще продължаваш и вкъщи да го учиш. Синът ми е над 4 години вече - още не яде в градината. Причината - не зная. Но ето го - жив и здрав си е.
X
Реклама