Не иска да дъвче :(

  • 13 012
  • 121
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 9 814
 Самсара, ами твоя е вината, че до сега не ски предлагала солети, коричка хляб, бебешки бисквити...В крайна сметка детето няма да се научи да дъвче, ако не му се предлага нещо за дъвчене.  Peace
Страхът ти вреди на детето, не му помага.

# 91
  • Мнения: 2 809
Viliko, тя е записана на детска кухня  и си я хапва, пасирана. Днес имаше мляко с ориз, изяде 10 лъжички непасирано и започна да плюе и да кашля и отказа да яде.

Франческа, моя е вината знам. Едно, че ме е страх от задавяне, другото е че тя зъби още няма и от там не давам - с какво да дъвче солети и бисквити, с венците?
Но вече на няколко места прочетох, че дъвченето нямало нищо общо със зъбите...е ще и дам, да я видя.

# 92
  • Мнения: 7 947
Е, аз имам впредвид детска кухня, ама без да се пасира - за нас това се отнасяше. А ти защо пасираш? На твое място бих давала течността и рядко залъчета или ги мачкай с вилицата. Недей пасира съвсем.

# 93
  • Мнения: 42
Виждам доста сходни неща и с други майки като със сина ми. Например много гъсто ядене не яде. Но при него проблема е психически - (страх да не му остане парчето в гърлото ,може би)струва ми се, защото си гризе препечена филийка и си я дъвче ( при условие ,че не е отхапал твърде голямо парче за неговата уста) . Кухнята и аз съм пасирала , защото имаше моменти , в които отказа изобщо да яде каквото и да било. Предложих му препечена филия с масло и си хапва от нея. Гризе солети , пшенични пръчици ,но плодове отказва да яде освен на плодово пюре. Преди няколко месеца , май беше зимата , пробвах пюре на Бебивита за 8 месечно дете. Плюеше, повръщаше и ревеше. След един час пак пробвах-същия резултат , но като му го пасирах си го хапна без проблем. Веднъж изяде 4 лъжички намачкани картофи и на 5-тата повърна всичко. Никога не съм му отказвала да опита нашата храна. Винаги му предлагам , че нали е момче , да не му стане нещо. Но той предпочита да ни храни като ни слага в устата , от колкото да яде сам от нея.
Незнам дали не се повтарям с някои неща , извинете ме !
Пак ще пробвам днес да му дам намачкано...

# 94
  • София
  • Мнения: 5 079
Не се отказвай да предлагаш, няма да стане лесно и скоро, няма какво да се лъжем Rolling Eyes, този "навик" закърнява, като всяко погрешно нещо, за което не сме се усетили навреме. Rolling Eyes Казвам ти го, като минала по този път. Все още не мога да кажа, че синът ми е "проял", в смисъл, той живее предимно на супи и манджи. Може да дъвче, но предпочита течна храна. Да вземе нещо от нашите чинии - е абсурд. ooooh!
За много от грешките, коит съм допускала, като млада и неопитна майка се обвинявам, за други се убеждавам, че си опира до дете, психика и физиология.
За сравнение - сестра му е гледана по същия начин (може би повече НЕ се втилясвах какво и кога да прояде, толкова съм се наплашила да не се повтори този проблем и с нея, че за много неща съм си затваряла очите и съм и давала да опита...) Е, определено има разлика - от 7 - 8 месечна си дъвчеше твърдата храна, до която се е докопала. Laughing Никога не се е задавяла, никога не е плюла и не е повръщала.
Докато брат и никога, ама никога не е умеел да дъвче - повръщане, плюене и вадене от устата до безкрай, дори в момента не се задява и не повръща от парченца, но или ги държи в устата си докато омекнат и ги гълта, или ги вади директно от устата си. Отлагам и все не ми се вярва, но наистина такъв проблем се поражда на псих. основа и си плаче за специалист.  Rolling Eyes

Последна редакция: чт, 10 юни 2010, 17:33 от ღолчеღ

# 95
  • Мнения: 193
Синът ми е със същия проблем, живее на супи и не взима храна с ръце. Други проблеми няма, говори много. Но... преди два месеца се обърнах към специалист и вече работим по този въпрос. Каза, че е проблем със сензорната интеграция - свръхчувствителност на устната кухина. Бих те посъветвала да не отлагаш посещение при специалист.

# 96
  • Мнения: 9 814
Но вече на няколко места прочетох, че дъвченето нямало нищо общо със зъбите...е ще и дам, да я видя.

Пред очите ми расте бебе на 11 м., което има два зъба в устата си и то от около две-три седмици, т.е. още дори не добре израсли, но дъвче успешно храната си от шестмесечна възраст. На това дете още от захранването му е предлагана храна на малки парченца и никога не му е предлагана кашеста и пасирана храна освен кашите.

# 97
  • Мнения: 42
Може наистина да съм изтървала момента , вече не помня. Или като ми е направил няколко повръщания да не съм била достатъчно упорита. А може и да е до самото дете...
За специалист мисля ,че е рано да го водя . Все се надявам на яслата , като започне да ходи и гледа от децата , да започне да дъвче всакяква храна. А и там работят професионалисти и те също може да помогнат. Ако и тогава няма ефект , ще се обърна към специалист.
Извинете за тъпия въпрос  Blush, но към какъв специалист точно трябва да се обърна ?

# 98
  • Мнения: 7 947
Странно защо са изтрити постовете ми, че за мен не е нормално бебче на 6 месеца да дъвче и да яде непасирана храна. Явно е извън темата за дъвченето. Не зная.  Thinking

Winky33 - аз и за гърнето се надявах на яслата, но така и така не тръгнахме по стечение на обстоятелствата. Принципно недей разчита, че чужд човек ще обърне внимание. за справка - в нашата градина децата масово не се хранят, но отговора на учителките е, че всико си изяждат - а вечер се засичаме с другите родители на катмите пред детската - сети се защо  Wink

# 99
  • Мнения: 42
И аз така миналата година по пътя на логиката и Божията ръка си мислех , че щом няма кътни зъби , значи не му трябва твърда храна да дъвче. Нали уж сме съвършени тела и зъбите ни са , за да дъвчем с тях. На нас 6-я месец изби първото ни зъбче , а Педи каза че от 7-а вече могат да дъвчат. Как са го изчислили , незнам. Може би с години наблюдения и опити.
Направо се отчаях от пълното безхаберие на хората в яслите и детските градини. Явно там вече не работят хора , за които тази работа е призвание и удоволствие....Това май само по филмите го има Thinking

# 100
  • Мнения: 7 947
Е, не, то принципно отговорността за тези неща се пада на родителя - да го приучи на елементарните навици и хигиенни норми. Просто не се отчайвай, продължавай да предлагаш, да пробваш...

# 101
  • София
  • Мнения: 5 079
Да не звуча песимистично, но има неща, на които няма как да научиш детето си, ако вече има някакъв проблем. Tired Смея да го твърдя, сравнявайки двете си деца, колкото и да мразя подобни сравнения по принцип. При първото - баткото с проблема, чакането, отлагането във времето, надеждата, че ще се оправи от само себе си, или, че в дг ще го научат, не помогнаха.
Сестра му просто е родена с това си умение.
Ще ти paste- на какво ми отговори психолог в един друг форум, това беше преди близо 2 години Crazy, но определено ми помогна (проблемът не изчезна напълно, но в това отношение, както и по въпроса за не-говоренето ни съм предупредена, че нещата стават много бавно... и трябва да се подхожда с много търпение и вяра).
Ще ти копирам отговора, който получих навремето, дано да ти е полезно:
Иначе, Под "специалист" по проблеми с храненето може да се обърнеш към психолог, ако той не е специализирал въпросното нещо, ще ви насочи към колега. Peace

Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!

# 102
  • Мнения: 42
Здравейте !
Аз да си споделя , че днес е втори ден, в който съм захвърлила пасатора. Ползвам вилицата , а месото го давам във вид на пастет в яденето за сега. Вчера яде само един път , днес хапна две лъжици , третата я изплю. Оставих го така да спи и като се събуди пак ще му предложа. Може да не му се яде от жегите като допълнителен фактор. Решила съм вече да не му давам пасирано и съм си навила на ината ( че съм зодия овен Mr. Green). Пак ще споделям.
Благодаря на всички за съветите  Hug  bouquet

# 103
  • Мнения: 193

Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
 
 
 НА МОЯ ВЪПРОС ПСИХОЛОГЪТ ОТГОВОРИ С АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ ДУМИ. МОЖЕ ДА ПРОВЕРИТЕ. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е РЕШЕНИЕ!

# 104
  • София
  • Мнения: 5 079

Здравейте! Разбирам сериозността на проблема ви. Според мен детето може да дъвче твърда храна, но не там е проблемът. Явно има един механизъм, който е заработил при него и трябва да се обърне внимание на неговото плавно отстраняване. Да, има връзка между хранене и говор, но тя е на друга основа. Ако мога да обобща – храненето е един вид отражение на процеса на комуникация с човека, който гледа и храни детето. Като за момче на 2 годинки е нормално да има по-късно развитие на говора. В случая не мога да твърдя, че защото не говори, не иска да яде и обратното. По-скоро ми се струва, че има някаква фиксация върху по-ранен инфантилен период, когато всичко му е идвало “лесно”, включително и начинът, по който сте предлагали храната. От тогава детето, което е било сериозно обгрижено и е било център на вашето внимание, явно е запомнило този период и е установило, че е добър вариант за него да го поддържа, за да ви поддържа и вас, като родител, винаги до него. Това е своего рода малка игра на власт и мисля, че е възможно да я прекъснете, като проявите последователност в поведението си. От ден на ден започнете леко да подавате по-големи парченца, по-твърда храна и не давайте нищо друго. Не се притеснявайте, че ще остане гладно – просто все някога ще разбере, че ГОЛЕМИТЕ ХОРА не ядат пюрета. Ако имате притеснения с начина на приучване към твърдата храна, добре е да се консултирате с водещия педиатър. Ще очаквам да ми пишете за развитието на нещата – успех!
 
 
 НА МОЯ ВЪПРОС ПСИХОЛОГЪТ ОТГОВОРИ С АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ ДУМИ. МОЖЕ ДА ПРОВЕРИТЕ. ТОВА ОБАЧЕ НЕ Е РЕШЕНИЕ!

 Shocked
Би ли обяснила по - подробно какво точно имаш предвид? Кой психолог и къде ти е отговорил със СЪЩИТЕ думи? Shocked Кое не е решение? И кое според теб е?

Общи условия

Активация на акаунт