Публикувана: 3 юни 2010, 00:45 ч.
Последно мнение: 6 апр. 2013, 14:46 ч.

обхваща ли ви паника преди раждане

27 152
397
1

# 360 24 фев. 2013, 08:51 ч.

Мнения: 94

Цитат на: sweet_maminka в ср, 20 фев 2013, 17:28

На мен ми е първо и може би за това не ме обхваща паника НО Naughty

колкото повече наближава момента,толкова повече се засилват и тревогите ми спрямо бебо...дали всичко ще е на ред,здраво ли ще бъде и т.н.дано всичко мине нормално Praynig

И аз съм по абсолютно същия начин...

# 361 24 фев. 2013, 09:58 ч.

Мнения: 556

И аз се ошашках вече- има 5-6 седмици, дано да се поуспокоя. Първия път бях по-стегната, ама сега ... Rolling Eyes

# 362 24 фев. 2013, 11:10 ч.

Мнения: 242

MG18 благодаря ти за куража миличка!!!

Д.Р. надявам се,че всичко ще е на ред и при теб и при мен и при всички мами Hug

бог пред нас и ние след него Hug

Аз днес влизам в 37-ма седмица и вече нямам търпение да прегърна съкровището си!!! И един съвет от мен за бъдещите мами

НЕ ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНИЯ,ФИЛМИ И Т.Н. В КОИТО ДАВАТ БЕБЕТА С АНОМАЛИИ,НЕ ДИшАщИ И ПРОчИЕ...МНОГО НАТОВАРВАТ И РАЗСТРОЙВАТ ooooh!

# 363 24 фев. 2013, 14:00 ч.

Мнения: 867

Интересно ми е защо при повечето от нас, които ще раждат второ, паниката е по-голяма?
Като се сетя как не го мислех въобще преди..А сега усещам че с всеки изминал ден ще се пръсна от напрежение, все едно ме чака заколение. Тази нощ не съм спала Shocked

# 364 24 фев. 2013, 15:47 ч.

Мнения: 94

Цитат на: sweet_maminka в нд, 24 фев 2013, 11:10

бог пред нас и ние след него Hug

Така е права си, всичко трябва да е наред при всички. И аз нямам търпение да си го гушкам вечеее.. Heart Eyes

Пожелавам и на теб и на всички останали мами леко раждане и здрави бебчетаа! Hug

# 365 25 фев. 2013, 00:35 ч.

Мнения: 347

Първия път не ме беше страх изобщо, бях изчела темата за смешната страна на раждането (ПРЕПОРЪЧВАМ!), мислех си че щом толкова жени на света са го изтърпяли, значи и аз ще мога. Накрая много ми тежеше и ми беше омръзнало и нямах търпение да приключва. Тръгнах за болницата като за почивка....обаче ако чакам второ, със сигурност ще се се панирам.

Цитат на: синео4ка в нд, 24 фев 2013, 14:00

Интересно ми е защо при повечето от нас, които ще раждат второ, паниката е по-голяма?

Защото знаем какво ни чака Laughing

# 366 25 фев. 2013, 06:48 ч.

София
Мнения: 3 760

Мен и двата пъти ме обхващаше някакъв ентусиазъм,някакво нетърпение,но не и паника,в никакъв случай паника Peace

# 367 25 фев. 2013, 09:55 ч.

Мнения: 378

Първата ми бременност преди близо 3 години беше спокойна, не се притеснявах, изкарах супер бременност, ходихме на почивки в планината и къде ли не още. Все едно не ми пукаше. Не четях форуми и нищо свързано за бременност, не ходих на лекции в болниците...
Сега обаче нещата са коренно различни. Постоянно ме е страх, имам перманентни притеснения, че нещо не наред, връхлитат ме спомени за раждането, болката. Мисля си постоянно за бебето, дали е добре, изследванията ми наред ли са, изчетох целия форум ... направо е ужас, все едно не съм аз Crazy

# 368 25 фев. 2013, 20:18 ч.

Мнения: 8 163

При мен е обратното. С второто раждане вече знаех какво е и бях много по-спокойна, по-уверена, по-смела.

# 369 26 фев. 2013, 15:26 ч.

Мнения: 451

винаги съм си мислела,че като съм секцио няма да има паника,защото всичко е уговорено,точно и ясно....ооообаче не беше точно така Crossing Arms

като взе да наближава датата, като се започна едно притеснение, едно чудо,чак тогава наистина осъзнах,че аз в крайна сметка отивам на операция Crazy

въпреки всичко през цялото време смятах,че щях да съм в много по-голяма паника ако раждах нормално,защото щях да се притеснявам да не би да не разбера кога точно ще раждам Laughing

по-късно разбрах,че няма как да не разбера Mr. Green

# 370 26 фев. 2013, 15:30 ч.

Мнения: 7 001

И аз се притеснявам, че няма да разбера навреме Joy

Но щом казвате, че няма как, явно се разбира Laughing

# 371 26 фев. 2013, 16:25 ч.

Мнения: 2 653

Ех,спомени,спомени...Последно раждах преди 7 години,сега наближава рождения ден на детето и както винаги по това време ме обземат спомени Laughing

За първото раждане тръгнах с маршова стъпка към родилното.То не беше ентусиазъм,не беше радост,че най-после ще родя.Беше август,страшна жега,всеки ден беше мъчение,отоци,огромен корем...та когато ми изтекоха водите, пощурях от радост и нетърпение.Нямах търпение да родя,да видя бебето,емоциите ми бяха насочени към благоприятен изход и здраво дете.Е,наложи се да родя със секцио,но друго всичко беше наред.Обаче дойде време за второто раждане,този път секциото планирано.Ами само дето не си написах завещанието преди да тръгна за родилното.Така се бях паникьосала,в главата ми все черни сценарии,че нещо става с бебето,с мен,или с мен и бебето наведнъж.Цяла нощ не мигнах от притеснение и паника.Не дадох на мъжа ми да купи памперси докато не му кажа,че съм родила,на никой не казах,че ще раждам този ден.Паниката и страховете ми идваха от премного информация от интернет,докато първата бременност я изкарах в безгрижно невидение и радостно очакване.Затова не четете глупости,не вярвайте на всичко,което прочетете или някой ви разкаже и не отнасяйте всяка история с лош край към себе си Grinning

Пожелавам на всички ви леко раждане!!!

# 372 26 фев. 2013, 16:30 ч.

Мнения: 8 163

Цитат на: Еовин в вт, 26 фев 2013, 15:30

И аз се притеснявам, че няма да разбера навреме Joy

Но щом казвате, че няма как, явно се разбира Laughing

Няма как са не разбереш. Усилващата се и зачестяваща болка от контракциите е чудесен начин да ти се напомни, че е време.

И пак да кажа: не боли чак толкова, колкото го изкарват по филмите. Болката е напълно търпима и оправдана, а резултатът заслужава всяка секунда стискане на зъби и напъване.