Носих на ръце с часове само като имаше колики - тогава е имало периоди от 3 до 6 часа. Реших проблема със слинг - хем детето е доволно хем мама да свърши нещо. Като отминаха коликите съм я носила само ако се разреве много силно и не мога да я успокоя само с погалване, песничка или нещо подобно, но само за 5-10 мин. По този начин спряха зверските болки в гърба и раменете които имах първите 3 месеца и сега двете с бебка сме доволни от създадената система. Научи се да си играе или на килима, или в столчето за хранене или между възглавниците на дивана. Гушкам я когато аз искам и имам възможност, а не защото се налага примерно заради рев. Но мисля че си зависи от детето - моето е изключително спокойно и неревливо.
- Публикувана: 5 юни 2010, 13:59 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2010, 17:18 ч.
Държите ли бебчетата си на ръце, когато будуват?
И аз така, като имаше колики и докато бУдуваше и докато спеше /на цицето 
/ , че иначе мир нямаше. Но малко по малко той стана по самостоятелен. И сега си го гушкам, но да го разнасям на ръце 
И на двамата ни е приятно така. Ако иска обаче да подскача или да си играе, почва да се върти докато е гушнат .
/ , че иначе мир нямаше. Но малко по малко той стана по самостоятелен. И сега си го гушкам, но да го разнасям на ръце И на двамата ни е приятно така. Ако иска обаче да подскача или да си играе, почва да се върти докато е гушнат .
Носех я в слинг по цял ден. И будна и заспала. Само за нощен сън я слагах в леглото й.
Тя не е настоявала да я нося, беше си кротка, не плачеше, нямаше колики. Носех я за собствено удоволствие, не можех да се откъсна от нея. Домакинската работа я вършех с бебето в слинга, така четях книги, слушах музика, танцувах, правех упражнения, излизах на разходка, до магазина.
Носила съм я по 5-6 часа нонстоп, когато беше на година и три месеца и сме излизали на дълга разходка навън без количка. Никога не ме е болял кръст. Нито ръце.
Не е свикнала. Сега не дава нито да я прегръщам (ако започна да се увличам), нито да я целувам, нито да я нося.
Тя не е настоявала да я нося, беше си кротка, не плачеше, нямаше колики. Носех я за собствено удоволствие, не можех да се откъсна от нея. Домакинската работа я вършех с бебето в слинга, така четях книги, слушах музика, танцувах, правех упражнения, излизах на разходка, до магазина.
Носила съм я по 5-6 часа нонстоп, когато беше на година и три месеца и сме излизали на дълга разходка навън без количка. Никога не ме е болял кръст. Нито ръце.
Не е свикнала. Сега не дава нито да я прегръщам (ако започна да се увличам), нито да я целувам, нито да я нося.
Когато е будна обича да си играе с въртележката над леглото. Аз стоя до нея и й приказвам нещо, или я закачам.
С гушкането започваме 15ина минути преди ядене, слагам я на корема си и така хем си упражнява вдигането на главичката и горната част на тялото, хем си гукаме, хем си я гушкам. Също и понякога в парка когато й омръзне да лежи в количката и започне да мрънка. През другото време я оставям сама да играе - все пак мисля, че има нужда да опознава света. Разбира се, винаги под мое наблюдение. Просто самото ми детенце иска непрестанно да се върти, да се занимава с нещо, да си пипа крачетата и т.н. Ако стои по-дълго гушната започва да се извива назад и да маха с ръце като мелница. Не мирясва, докато не я оставя да си се занимава с нейните си работи.
п.с. (говоря за случаите, в които е спокойна. Когато реве, разбира се, че си я гушкам и успокоявам).
С гушкането започваме 15ина минути преди ядене, слагам я на корема си и така хем си упражнява вдигането на главичката и горната част на тялото, хем си гукаме, хем си я гушкам. Също и понякога в парка когато й омръзне да лежи в количката и започне да мрънка. През другото време я оставям сама да играе - все пак мисля, че има нужда да опознава света. Разбира се, винаги под мое наблюдение. Просто самото ми детенце иска непрестанно да се върти, да се занимава с нещо, да си пипа крачетата и т.н. Ако стои по-дълго гушната започва да се извива назад и да маха с ръце като мелница. Не мирясва, докато не я оставя да си се занимава с нейните си работи.
п.с. (говоря за случаите, в които е спокойна. Когато реве, разбира се, че си я гушкам и успокоявам).
Не и като се замисля май изобщо не я държим на ръце. Има само едни "кризисни" 40-50 минути преди поредното хранене, когато хем започва да огладнява, хем й се спи и тогава ревтуни и мрънкоти. Тогава я вземам за малко на ръце докато се унесе и я слагам да спи.
Когато будува си играем или е в шезлонга и си се занимава самичка.
Когато будува си играем или е в шезлонга и си се занимава самичка.
Носила съм на ръце - и трите
- дори бях бременна тогава (а който ме познава знае, че съм имала огромни коремчета 
).Мноогоо обичаха/обичат да са гушнати/сгушени у мен
, аз също 
Не през цялото време, когато са били будни, са на ръце обаче - имахме и други занимания - упражнения, масажи, различни игри и други, по време на които бебчето трябва да е легнало.
Важно е не носенето, а личният контакт на майката (и таткото) с бебето, качественото им време заедно, докосванията, игрите... всичко!
Никога не съм ги държала на ръце прекалено дълго време. Гушкали сме се, играли сме си, естествено, но не съм ги разнасяла напред-назад само за да не седят сами в леглото. Малкият вече е на годинка и изобщо не ми търси вниманието. Седял си е в кошарата с играчките 2-3 часа без да се сърди и без да мрънка.
Много ги гушкам и целувам,но не съм ги държала постоянно.
Препоръчани теми